На основание §2,ал.2 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.,настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г./отм./ С решение № 222/25.07.2007 г.,постановено по гр. д. № 287/07 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от “БУЛРОМ ПЕТРОЛЕУМ” ООД,в несъстоятелност,против “РЕС -1” ООД,иск за заплащане на сумата 5 375.01 лв.,представляваща цената на доставена и незаплатена стока-газ пропан-бутан,заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,считано от датата на предявяване на иска -13.02.2007 г.,с правно основание чл.79 от ЗЗД,във вр. с чл.327 от ТЗ,във вр. с чл.86 от ЗЗД,като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ищецът да заплати на ответника сумата в размер на 100 лв.,представляваща деловодни разноски,а по сметка на Районен съд,гр. Момчилград,сумата в размер на 215 лв.,съставляваща държавна такса. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението,ищец в първоинстанционното производство, “БУЛРОМ ПЕТРОЛЕУМ” ООД,в несъстоятелност,въззивна жалба. В жалбата се твърди,че атакуваното решение е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. Излагат се съображения,че в производството се установявало ,че между страните съществували договорни отношения,обективирани с представените по делото фактури,по които ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане на договорената цена в пълен размер и дължал още сумата в размер на 5 375.01 лв. С оглед на това жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакувано решение като неправилно и се произнесе по съществото на спора,като уважи исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание, жалбодателят ,чрез депозирани писмени становища,изходящи от синдика Топчиева,поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ангажира ново доказателство – съдебно –счетоводна експертиза. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,чрез процесуалния си представител ,оспорва същата. Твърди,че стоките – газ пропан-бутан,описани в процесните фактури не са му доставени,тъй като не разполагал със складова база да приеме такова голямо количество газ. Процесуалният представител на ответника прави и възражение за нищожност на процесните фактури с правно основание чл.26 от ЗЗД,твърдейки ,че същите като договори за покупко-продажба са нищожни ,поради липса на съгласие и на основание за тяхното сключване. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като депозирана в срок и от лице,имащо интерес от това ,подлежи на разглеждане по същество. По делото са представени заверени копия от четири броя данъчни фактури,съответно : № 24458/01.05.2004 г. за сумата с ДДС в размер на 4 994 лв.,съставляваща стойността на 4 630 кг. газ пропан-бутан,с доставчик ищеца и получател –ответното дружество, с посочен начин на плащане –по банков път ; № 24606/14.05.2004 г. за сумата с ДДС в размер на 4 935 лв.,съставляваща стойността на 4 570 кг. газ пропан-бутан,с доставчик ищеца и получател –ответното дружество, с посочен начин на плащане –по банков път ;№ 24791/27.05.2004 г. за сумата с ДДС в размер на 4 979 лв.,съставляваща стойността на 4 6100 кг. газ пропан-бутан,с доставчик ищеца и получател –ответното дружество, с посочен начин на плащане –по банков път; № 25247/27.06.2004 г. за сумата с ДДС в размер на 7 800 лв.,съставляваща стойността на 7 020 кг. газ пропан-бутан,с доставчик ищеца и получател –ответното дружество, с посочен начин на плащане –по банков път. На всички фактури е посочено изрично ,че стоката е получена на датата на издаване на фактурата,подпис срещу получател не е положен,като е посочено,че фактурата се изпраща по пощата. Представено е по делото Удостоверение за актуално състояние към 28.09.2006 г.,от което се установява,че по ф.д. № 881/02 г. е вписано в съответния регистър при СОС, ООД с наименование “БУЛРОМ ПЕТРОЛЕУМ” ,със седалище и адрес на управление гр. Костенец,ул.”Белмекен” № 4,ет.2. Установява се ,че ищцовото дружество е обявено в несъстоятелност,с постоянен синдик Ралица Пламенова Топчиева. Представено е и Удостоверение за актуално състояние към 17.10.2006 г.,от което се установява,че по ф.д. № 164/2003 г. е вписано в съответния регистър при КОС, ЕООД с наименование “РЕС -1” ,със седалище и адрес на управление гр. Джебел,кв.”Прогрес” № 90,с едноличен собственик на капитала и управител Сейдахмед Севим Исмаил. Посочено е в удостоверението,че същото отразява промените вписани с последното съдебно решение по делото, от 28.04.2006 г. Във въззивното производство е назначена съдебно –счетоводна експертиза ,от изготвеното по която заключение,се установява,че процесните фактури са заприходени по тяхната придобивна стойност в ответното дружество,в качеството му на получател по същите,че те са отразени и в справката –декларация по ДДС за съответните месеци май и юни 2004 г. на ответното дружество,в качеството му на получател по същите. Вещото лице установява също,че в счетоводството на “РЕС - 1” ООД, се намират оригиналите на процесните фактури,и че сумите по фактури №№24458/04 г.;24606/04 г.;24791 са изплатени на ищеца изцяло,като само по фактура № 25247/27.06.2004 г. е извършено частично плащане на сумата от 2 425 лв.,като по нея остава неизплатен остатък от 5 375 лв. По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства-свидетелските показания на св.Велизаров-счетоводител на ответното дружество. От тях се установява,че счетоводителят е спрял плащането по фактурите,издадени от ищцовото дружество,защото управителят му се обадил и му наредил да спре изплащането,като се мотивирал с това ,че не бил получил количеството газ,защото неговият резервоар не бил толкова голям,за да събира такова количество газ. Установява се и факта,че било стил на работа,фактурите за извършените покупки от ответника да се получават от счетоводителя директно, и то по пощата / това обстоятелство е изписано и на самите фактури/. В хода на тези констатации,настоящата инстанция изгради своето становище. Страните в производството безспорно са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ, което прави сделките сключени между тях,доколкото същите са свързани с упражняваното от тях занятие,за търговски такива по смисъла на чл.286 от ТЗ. В производството са предявени в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.318 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Цената на предявените искове е в общ размер на 5 375.01 лв. Съобразно разпоредбата на чл.79,ал.1 от ЗЗД,ако длъжникът не изпълни точно задължението си,кредиторът има право да иска изпълнение,заедно с обезщетение за забава. Това е направил в производството и ищецът . В този аспект в производството беше установено от обсъдените в предходен абзац,четири броя данъчни фактури,че на 01.05.2004 г.,на 14.05.2004 г.,на 27.05.2004 г. и на 27.06.2004 г.,между ищцовото дружество и ответното дружество “РЕС-1” ООД, са сключени четири търговски сделки,в частност търговски продажби на стоки,описани като газ пропан-бутан в конкретни за всяка продажба количества от 4 630 кг., 4 570 кг., 4 610 кг., и 7 020 кг.,на стойност с ДДС,съответно в размер на 4 994 лв.,на 4 935 лв.,на 4 979 лв. и на 7 800 лв. Действително процесните фактури не носят подпис на получател ,но от заключението на вещото лице се установява,че същите в оригинал се намират в счетоводството на ответника ,че фактури са заприходени по тяхната придобивна стойност в ответното дружество,че същите са отразени и в справката –декларация по ДДС за съответните месеци май и юни 2004 г. на ответното дружество,в качеството му на получател по същите. Т.е. ответното дружество не само ,че е получило фактурите,заприходило ги е ,декларирал е дължимия се по тях ДДС,но нещо повече дори е започна плащане по тях. Вещото лице установява в този аспект,че сумите по три от процесните фактури №№24458/04 г.;24606/04 г.;24791, са изплатени от ответното дружество на ищцовото в пълен размер,като само по последната фактура № 25247/27.06.2004 г., извършеното плащане е частично в размер на 2 425 лв.,при дължима сума в общ размер 7 800 лв. В своята разпоредба чл.301 от ТЗ,предписва една законова презупция,която допълва в казуса отсъствието на положен от търговеца-ответник подпис,а именно дори и когато някое трето лице действа от името на търговец без представителна власт,се смята,че търговецът потвърждава действията му,ако не се противопостави на тези действия веднага след узнаването им. Разбира се тази законова презумпция е оборима, а тежестта за това пада върху ответника. От събраните по делото доказателства законовата презумпция не беше оборена от същия. Както беше посочено не само,че не се събраха данни ответното дружество да се е противопоставило,но дори същото е извършило пълно плащане по три от процесните фактури и частично плащане по четвъртата фактура. Настоящата инстанция намира за неоснователен довода на защитата на ответното дружество,че процесните фактури съставляват сами по себе си сделки и същите на основание чл.26 от ЗЗД,могат да бъдат нищожни поради отсъствие на съгласи и основание за тяхното сключване. Задължението на продавача-ищец в производството да издаде данъчна фактура,обективираща осъществена сделка произтича от разпоредбата на чл.321 от ТЗ. По своя характер тя е документ,установяващи факта на продаване на стоките,а сама по себе си не съставлява сделка за да е приложима по отношение на нея разпоредбата на чл.26 от ЗЗД. Приложима за нейната валидност е разпоредбата на чл.7 от Закона за счетоводството. Или съдът приема,че в производството се доказва наличие между страните на сключени четири договора за търговска продажба, които договори по своята правна същност са двустранни, възмездни, консесуални, комутативни и имат облигаторно-вещно действие. Продажбата е комутативен договор, защото страните са наясно с насрещните си задължения още към момента на сключването му. В случая продавачът е изпълнил задълженията си и затова има право да получи насрещна престация. В този аспект неоснователен се явява и доводът на защитата,че не дължи плащане поради това ,че стоката по тези фактури не са му предадени. И това е така и защото законът е уредил и тази възможност между търговците,страни по търговска продажба,в разпоредбата на чл.327 от ТЗ,като е предвидил задължението на купувача да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго. Не беше установено в производството между страните да е уговорено друго,поради което следва приложение да намери цитираната правна норма. Недоказан остана в производството и доводът на ответното дружество ,че не дължи цената ,защото стоката не му е доставена защото той нямал реално възможност да приема такива количества газ пропан –бутан. Снетите показания на св. Велизаров определено не доказват това обстоятелство. Или съдът приема, че посочената във всяка една от издадените фактури дата е моментът, в който на ответното дружество са били предавани посочените в тях по вид и количество стоки,и в този смисъл цената по сключените търговски сделки се дължи. Прочие беше установено ,че сумите по фактури №№24458/ 01.05.04 г.; 24606/14.05.04 г.; 24791 /27.05.2004 г. са изплатени на ищеца изцяло,като само по фактура № 25247/27.06.2004 г. е извършено частично плащане на сума от 2 425 лв.,като по нея остава неизплатен остатък от 5 375 лв. Или исковата претенция за дължимост на сума в размер на 5 375 лв.,се явява доказана. С оглед основателност на главната претенция, доказана по основание се явява и предявената акцесорна такава на основание чл.86 от ЗЗД,за заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение под формата на законната лихва върху присъдената стойност по издадената последна фактура от момента на предявяване на исковата претенция в съда -13.02.2007 г. до окончателното й изплащане. Като е достигнал до изводи различни от формираните и формулираните в предходния абзац,първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение,което следва да бъде отменено изцяло,вместо което да бъде постановено ново по съществото на спора в аспекта на изложеното. С оглед изхода на делото и обстоятелството,че предявеният иск е от вида на посочените в разпоредбата на чл.620,ал.5 от ТЗ,то следва за дължимата се държавна такса,включително и за въззивно обжалване, в размер на 322.50 лв.,да бъде осъден ответникът да я заплати в полза на държавата,в бюджета на съдебната власт,по дебитната сметка на ВСС. Прочие следва да бъде осъден ответникът да възмезди ищеца за направените от него разноски в производството в доказания размер от 60 лв./ за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза /. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 222/25.07.2007 г.,постановено по гр.д. № 287/2007 г. по описа на Момчилградския районен съд,вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА “РЕС -1” ООД,със седалище и адрес на управление гр. Джебел,ул.”Прогрес” № 90,БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на “БУЛРОМ ПЕТРОЛЕУМ “ ООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ,със седалище и адрес на управление гр. Костенец, ул.”Белмекен “ № 4,ет.2 ,сумата в размер на 5 375 лв.,съставляваща част от цената на продадено количество газ пропан –бутан по фактура № 25247 / 27.06.2004 г., ведно със законна лихва върху главницата,считано от 13.02.2007 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА “РЕС -1” ООД,със седалище и адрес на управление гр. Джебел,ул.”Прогрес” № 90,БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на “БУЛРОМ ПЕТРОЛЕУМ “ ООД – В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ,със седалище и адрес на управление гр. Костенец, ул.”Белмекен “ № 4,ет.2 ,сумата в размер на 60 лв., съставляваща разноски по делото. ОСЪЖДА “РЕС -1” ООД,със седалище и адрес на управление гр. Джебел,ул.”Прогрес” № 90,БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата,в бюджета на съдебната власт,по дебитната сметка на ВСС,сумата в размер на 322.50 лв.,съставляваща дължима държавна такса. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2. |