№ 144
гр. гр.Несебър, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101031 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
От ищеца В. ХР. Ч. срещу Б. В. Д. е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за присъждане
на сумата от 2350 лв., представляваща направени плащания по два броя прекратени договори –
първият от 22.07.2019г. и вторият от 29.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 12.08.2021г., до окончателното изплащане на сумата. С оглед направен в
съдебно заседание частичен отказ от иск производството е останало висящо по претенцията за
2000 лв. – плащане по договор от 29.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 12.08.2021г., до окончателното изплащане на сумата. Ищецът навежда, че на
29.08.2019г. страните сключили договор, по силата на който ответникът следвало да изготви
технически проект за „едноетажна жилищна сграда“ и „ограда“ в УПИ VIII, кв. 11 по плана на с.
Баня, в ПИ с идентификатор 02703.501.661, включващо проектирането на един етаж с
приблизителна площ от 140 кв. м. и ограда с плътна и ажурна част. Сочи, че по договора заплатил
аванс в размер на 2000 лв. на 30.08.2019г., като ответникът се задължил да извърши заданието в
срок от три месеца от получаване на аванса – до 30.11.2019г. Ищецът твърди, че ответникът не
извършил възложените дейности. Излага, че изпратил писмо до ответника с искане да му върне
сумата от 2650 лв., връчено на 21.07.2020г. Твърди, че с изтичането на дадения срок за връщане на
сумите – 28.07.2020г. договорът следва да се счита за прекратен. С тези доводи моли искът да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който
признава, че направил писмена оферта до ищеца, по която получил авансово сумата от 2000 лв.
Сочи, че входирал искане за виза за проектиране. Твърди, че съгласувал визата с ВиК Бургас и
Електроразпределение ЮГ, като получил становище за присъединяване и изходни данни,
необходими за изработване на работен проект и издаване на Разрешение за строеж. Излага, че
входирал и получил уведомление от РИОСВ Бургас. Сочи, че всички тези документи предоставил
1
на ищеца и съпругата му. Навежда, че изготвил и идеен проект, но след като видял, че закъснява с
изработването на работния проект предоставил всички налични документи на възложителя. Счита,
че извършил дейности за общо 380 лв. (от платените 2000 лв.). Заявява готовност до 30 дни от
разпореждане на съда да възстанови сумата, за която ще бъде осъден.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването
между страните на договор от 29.08.2019г., предаването в полза на ответника на сумата от 2000 лв.
– плащане по договора, развалянето на договора на 28.07.2020г. поради неизпълнение от страна на
ответника.
В тежест на ответника е да докажа, че изпълнил задълженията си частично.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни между страните
обстоятелствата, че между тях е сключен договор от 29.08.2019г., по който ищецът предал на
ответника сумата от 2000 лв.
Между страните не е спорно, че договорът е сключен на 29.08.2019г. въз основа на оферта,
направена от ответника (на л. 6 от делото). Видно от нея ответникът се задължил да изготви
технически проект: „Едноетажна жилищна сграда“ и „Ограда“ в УПИ VIII, кв. 11, по плана на с.
Баня, община Несебър, ПИ с идентификатор 02703.501.661 по КК. Според т. 2 от предложението
работният проект следвало да съдържа следните части: 2.1 „Едноетажна жилищна сграда“; 2.2
„Ограда“. Във всяка от частите се включвали определени дейности, включително изработване на
част „Архитектура“, част „ВиК“, част „Електрическа“, изработване на уведомление до РИОСВ
Бургас, входиране и получаване на необходимото становище. Била уговорена обща цена от 3600
лв., в която се включвало съгласуване на визата за проектиране и изработения проект с
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и „ВиК“ ЕАД (т. 3 от договора). Било уговорено, че
административните такси са за сметка на възложителя и се доказват с платежни документи. В т. 4
от договора било уговорено авансово заплащане на сумата от 2000 лв. (предадена на 30.08.2019г.
от ищеца на ответника видно от разписка на л. 7 от делото). Били уговорени и срокове за
изпълнение – 3 месеца от плащане на аванса за изработване на технически проект и 2 месеца от
датата на предаване на готовия проект – за разрешение за строеж. С оглед тези уговорки съдът
намира, че между страните е сключен договор, който съдържа елементи както на договор за
изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, така и на договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД.
Ищецът не оспорва, че в изпълнение на този договор на 10.07.2020г. е получил по
електронната си поща писмо от ответника, ведно с приложени към него писмени доказателства.
Прилага получените доказателства (на л. 50 – л. 60 от делото). Очевидно е, че ответникът е
изпратил изработена част „Архитектура“ за еднофамилна жилищна сграда (на л. 51 – л. 56 от
делото). От ищеца са представени доказателства за входирано от негово име искане за проучване в
ЕР ЮГ.
Видно от покана за доброволно изпълнение (на л. 8 – л. 9 от делото), връчена от ищеца на
ответника на 21.07.2020г. (обратна разписка на л. 14 от делото) Ч. поискал от Д. да му върне
сумата от 2650 лв. поради пълно неизпълнение на договора от 29.08.2019г. (и друг договор от
22.07.2019г., който към момента не е предмет на настоящото дело).
С оглед горните данни съдът намира, че договорът от 29.08.2019г. е прекратен на
28.07.2020г. (с изтичане на дадения срок за доброволно връщане на сумите). Съгласно чл. 87, ал. 2
2
ЗЗД кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора ако поради забава изпълнението е
станало безполезно. В случая договорът е следвало да се изпълни в срок до 30.11.2019г., но към
28.07.2020г. все още не е било налице пълно изпълнение по него. При това положение съдът счита,
че с изготвяне на покана за връщане на платените по договора суми ищецът е материализирал
волята си да прекрати договора. Изявлението на ищеца е стигнало до ответника на 21.07.2020г. и с
оглед сериозната забава към този момент (около 8 месеца) договорът следва да се счита за
прекратен от 28.07.2020г. (с изтичане на предоставения срок). До този момент договорът е
действал и съдът не приема за основателни доводите на ищеца, че поради забавата на ответника
извършеното по договора не следва да се взема предвид. Правото на ищеца да развали договора е
възникнало с изпадане на ответника в забава, но той го е реализирал на 28.07.2020г. Ето защо
извършените в периода 29.08.2019г. – 28.07.2020г. работи по договора следва да се приемат за
частично изпълнение на договора. В такава насока е и разпоредбата на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, според
която при неизпълнение на цялата поръчка на довереника се заплащат разноски и възнаграждение,
което е съответно на извършената при действието на договора работа. В подобна насока е и
разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ЗЗД (относно договора за изработка).
С оглед наведените от ответника твърдения, в негова тежест е указано да докаже, че е
изпълнил задълженията си частично. В отговора на исковата молба той твърди, че е извършил
транспортни разходи на стойност 100 лв., но не представя доказателства за това, поради което тази
негова претенция остава недоказана по делото.
На следващо място ответникът твърди, че е извършил по договора работа на стойност 280
лв., включваща изработване на част архитектурна – идеен проект, уведомление до РИОСВ Бургас,
съгласуване на визата за проектиране с ВиК Бургас и Електроразпределение ЮГ и становища по
тях. Действително от постъпили по делото доказателства (на л. 32 – л. 36 от делото и л. 51 – л. 59
от делото) се установява, че тази част от работата по договора е извършена. В депозирано по
делото становище (на л. 49 от делото) ищецът не оспорва, че действително по договора е
извършвана работа от ответника. Възраженията му са насочени към голямата забава при
изпълнението. Както се посочи – забавата на ответника е дала право на ищеца да развали договора,
от което той се е възползвал едва на 28.07.2020г. Следователно извършената до този момент
работа от ответника следва да се вземе предвид. По делото се доказа извършването на част от
работата по договора – изготвяне на проект за част „Архитектура“ за едноетажна жилищна сграда,
изработване на уведомление до РИОСВ Бургас, съгласуване с експлоатационните дружества.
Всички тези дейности са включени в предмета на договора и влизат в уговореното
възнаграждение. При това положение съдът намира, че посоченото в отговора на исковата молба
възнаграждение от 280 лв. отговаря на частично извършените по договора дейности. При това
положение и по арг. от чл. 269, ал. 2 ЗЗД и чл. 288, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че сумата от 280
лв. следва да се покрие от заплатения на ответника аванс по договора от 2000 лв.
При горните изводи съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на
предявения иск са реализирани – договорът е прекратен на 28.07.2020г. и към този момент
ответникът е следвало да върне на ищеца сумата от 1720 лв., като получена на вече отпаднало
основание. Съдът приема, че сумата от 1720 лв. представлява неусвоен по договора аванс, който
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД следва да се върне на възложителя (в тази насока напр.
Решение № 269 от 22.10.2018г. по т.дело № 1980/2017г. по описа на II търг. отделение на ВКС).
С оглед всичко изложено до тук предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 1720
3
лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 2000 лв.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно на уважената част от иска, както следва: 68,80 лв. – държавна такса върху
сумата от 1720 лв. и 219,57 лв. – адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
предявените искове (с оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК за прекратената част от
първоначално предявените искове и за отхвърлената част от иска не следва да се присъждат
разноски в полза на ищеца).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.
Обзор, ул. „Витоша“ № 12, да заплати на В. ХР. Ч., ЕГН **********, с адрес в *****, сумата от
1720 лв., представляваща част от заплатен аванс по договор от 29.08.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.08.2021г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Обзор, ул. „Витоша“ № 12, да заплати на
В. ХР. Ч., ЕГН **********, с адрес в *****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
288,37 лв., представляваща направените по настоящото производство разноски за държавна такса
и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на Б. В. Д. на посочения от него адрес за кореспонденция
в гр. Обзор, офис на „Еконт“, ул. „Трети март“ № 3 .
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4