Решение по дело №6760/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1791
Дата: 3 април 2020 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20193110106760
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

………...

 

03.04.2020г. , гр.Варна

                                                                         

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 05.03.2020 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Й.Трендафилова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6760  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца М.Д.П. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника А.Ю.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „ Вл. Варненчик" бл.308, вх.13, ет.3, ап.9 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме  за установено в отношенията между страните,че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 10135.2552.5113, по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед : 18-3968-05.06.2017г. на Началник на СГКК-Варна , находящ се в гр. В., район Приморски, ж.к. И-1, с площ от 680 кв. м , с трайно предназначание на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/,  при съседи:*********, **********и**********.

Моли се съдът да отмени отмени нотариален акт № 119, том ІІ, рег. № 4888, дело № 315 от 04.05.2018г. по описа на нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147 на Нотариалната камара, издаден по обстоятелствена проверка, с който А.Ю.Н., ЕГН ********** е признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *********по КК и КР на, одобрени със Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008г. на Изпълн. директор на АГКК, находящ се в гр. В., ж. к. „ И. - 1", с площ от 680 кв. м, стар идентификатор*********, с номер по предходен план 1905, при съседи:*********, ********, **********

Сезира се съд с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сторените съдебно -деловодни разноски, в т. ч. адвокатски хонорар.

Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Сочи се, че собствеността върху имота е придобита от ищцата по следния начин:

На 20.07.1959г. бащата на ищцата – Д.С.Д., ЕГН **********, е закупил от лицето Р. В. М. недвижим имот, представляващ хавра с площ от 1 / един / декар, находящ се в землището на гр. Варна, местност „ Франга дере", при съседи: А. С., И. Д. и път, като сделката е обективирана в нотариален акт № 156, том III, дело № 788/1959г. на нотариус при Народен съд - Варна.

На 31.05.1971 г. с нотариален акт № 59, том V, дело № 2130/1971 г. Д.С.Д. е признат на осн. чл. 483 от ГПК за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: лозе в местност „Франга дере" с площ от 360 / триста и шестдесет / кв. м, при граници и съседи: път, И. К. И. Д. и Д. С. Д. / границата на вече закупения от него през 1959г. недвижим имот /.

По този начин имотът на Д. Д. е станал с обща площ от 1360 кв. м / хиляда триста и шестдесет квадратни метра /.С тази площ е заснет и нанесен в действащия план на ж. к. „ С.П.", в който е отразен под № 3212, при граници: улица, имот пл. № 3211, имот пл. № 3208, имот пл. № 3213 и имот пл. № 3223.

Твърди се, че този имот не е внасян в ТКЗС или други сродни организации, поради което не е подлежал на реституция.Не е актуван като държавна или общинска собственост.Не е отчуждаван или отнеман от неговия собственик.

Сочи се, че Д. С. Д. е починал на 12.01. 1984г., като след смъртта си е наследен от съпругата си П Д. и двете си деца: Р. Д. С. и М.Д.П..

Излага се, че към 1989г. имотът, находящ се в местност „ Франга дере" и останал в наследство от Д. С., вече е попадал в ж. к. „ С.П. " / с настоящо наименование ж. к. „ И" /.

С Решение 01.03.1989г., постановено по гр. д. № 133/1989г. по описа на ВРС, е допуснат до делба конкретния недвижим имот, придобит по наследство и прекратена СИО, а именно: недвижим имот пл. № 3212, с площ по документи 1360 кв. м / хиляда триста и шестдесет / кв. м / с действителна площ, установена на място от вещото лице по делото, 1462 кв. м /, при граници: път, С и Н С, И.К. пл. № 3208, Н. и И. Д., между съсобствениците и при квоти, както следва: по 250/1462 ид.ч. за М.Д.П. и Р. Д. С., 500/1462 ид. ч. за П. С. Д. и 462/1462 ид.ч. за Държавата.

С Решение от 29.09.1989г., постановено по посоченото по - горе делбено дело, е извършена съдебната делба, като в дял на Р. Д. С. е поставен недвижим имот - дворно място с площ от 731 кв. м / седемстотин тридесет и един квадратни метра /, представляващо северната част от имот пл. № 3212 в ж.к. „ Стойко Пеев", при граници: север - път, изток и юг - дял втори / на М.П./, запад - Н и И Д, и е осъден да заплати на П. С. Д. сумата от 1018.55 лв., а на Държавата - 1174.91 лв. за уравняване на дяловете им; в дял на М.Д.П. е поставен недвижим имот - дворно място с площ от 731 кв. м / седемстотин тридесет и един квадратни метра /, представляващо южната част от имот пл. № 3212 по плана на ж.к. „ С. П.", гр. Варна, заедно с построената в него сезонна постройка, при граници: север - път и дял първи / на Р.С. /, изток – С. и Н. С. и И.К., юг- И. К., запад – Н. и И. Д. и дял първи / на Р. С. /, и е осъдена да заплати на П. С Д. сумата от 1524.54 лв., а на Държавата - 1174.91 лв. за уравняване на дяловете им. Така постановеното решение е влязло в законна сила.

Впоследствие М.Д.П. се е разпоредила със своя имот.През 1996г. го е продала на лицата Х. Д. Х. и Е. П. Х., като сделката е обективирана в нотариален акт № 150, том XLIX, дело № 13007 от 19.12.1996г. на нотариус при ВРС.

Излага се, че на 20.11.1997г. Р.Д.С е подарил на своята сестра М.Д.П. собствения си недвижим имот. предоставен му в дял от делбения съд, и описан в нотариален акт № 149. том LXX1L дело № 19363/1997г. на нотариус при ВРС, където е отразено, че имотът се намира в ж. к. „ Изгрев" / бивш „Стойко Пеев"/.Сделката е надлежно вписана във входящия регистър под № 17615, том 3373 на партидната книга.От този момент ищцата е станала собственик на имота по цитирания нотариален акт, който е идентичен с процесния имот.

Първоначално имотът, придобит от нейния баща Д.С.Д е бил записан под № 3212.На по - късен етап е имал № 1749, до разделянето му и обособяването на два отделни имота, които са били с номера съответно 5114 и 5ПЗ.Конкретно имотът на ищцата, придобит чрез дарението от 1997г., е отразен в КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008г. на Изпълн. директор на АГКК, с идентификатор 10135.2552.5113, а имотът, предмет на продажбата от 1996г. - с идентификатор 10135.2552.5114.Тези два имота са образувани от стария имот пл. № 3212.

Твърди се, че именно имот с идентификатор 10135.2552.5113 ищцата владее с всички права и задължения на собственик.Тя е собственик на този имот и като такава през всичките тези години от придобиване на собствеността се е грижила за имота, обработвала го е, получавала е добивите от него. заплащала е данъците му, оградила го е с телена ограда, и т. н.

Сочи се, че този имот към момента попада в границите на населеното място - град Варна, ж. к. „ Изгрев", в който жилищен комплекс са включени: местност „ Изгрев", местност „ Франга дере" и местност „ Кокарджата".

Излага се, че при справка за имота в имотния регистър ищцата случайно е установила, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за нейния собствен имот, а именно: нот. акт № 119, том II, рег. № 4888, дело № 315 от 04.05.2018г. по описа на нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147 на Нотариалната камара. По силата на този нотариален акт А.Ю.Н. незаконосъобразно е признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2552.5113 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18 - 92/14.10.2008?. на Изпълн. директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ж. к. „ Изгрев - 1", с площ от 680 кв. м, стар идентификатор 10135.2552.1749, с номер по предходен план 1905, при съседи: 10135.2552.1748, 10135.2552.5114, 10135.2552.1582.

Излага се, че този № 1905 по предходен план, отразен в констативния нотариален акт. не съвпада с номерата на имота на ищцата, които е имал в различните периоди от време.Това идва да покаже, че ответникът е владял вероятно друг имот, но не и имота на ищцата, по отношение на който е признат за собственик по обстоятелствена проверка.

От друга страна идентификаторът 10135.2552.5113 съвпада с идентификационния номер на имота, чийто собственик е М.Д.П., като съвпадението е в площ от 680 кв. м, както е отразено в коментирания акт за собственост.

Твърди се, че ответникът никога не е упражнявал фактическо владение върху имота на ищцата, поради което не е могъл да придобие собствеността върху този имот на основание изтекла в негова полза давност.Той е представил пред нотариуса скица на поземления имот, която не е следвало да му бъде издавана от службата по ГКК - Варна.В тази скица е отразено, че няма данни за собственици на имота, което не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като още от 1997г. ищцата се легитимира като единствен собственик на този конкретен имот, за което чрез вписването на нотариалния акт за дарение е дадена публичност на сделката.Ответникът дори не си е направил труда да провери налице ли са вписвания за този имот.

В този смисъл се оспорва  в цялост нотариален акт № 119, том II, рег. № 4888, дело № 315 от 04.05.2018г. по описа на нотариус Огнян Шарабански. Оспорват се констатациите на нотариуса за наличие на давностно владение и за принадлежността на правото на собственост в лицето на А.Ю.Н..

В депозирана по делото уточнителна молба, във връзка с указания на съда,  се излага, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот по силата на извършено от Р.Д.С в нейна полза дарение, осъществено на 20.11.1997г. и обективирано в нотариален акт № 149, том LXXII, дело № 19363/1997г. на нотариус при ВРС, където е отразено, че имотът се намира в ж. к. „ Изгрев" / бивш „ Стойко Пеев"/. Сделката е надлежно вписана във входящия регистър под № 17615, том 3373 на партидната книга. От този момент ищцата е станала собственик на имота по цитирания нотариален акт, който е идентичен с процесния имот.

В този смисъл и съгласно разясненията, дадени в TP № 8/27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, се счита , че ищцата правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника, защото притежава самостоятелно право, което с факта на снабдяването на ответника с констативен нотариален акт и предприемане на действия по снабдяване с ПУП за имота, фактически оспорва това нейно право, защото пред съответните административни органи се заявява като собственик на този конкретен имот.

С оглед на горното , ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция, както и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът  А.Ю.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „ Вл. Варненчик" бл.308, вх.13, ет.3, ап.9,  в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се навеждат твърдения за допустимост на предявения иск, но се счита същия за неоснователен.

Оспорва се изцяло исковата претенция. Счита се, че искът е неоснователен и недоказан.

Излагат се следните съображения по обстоятелствата, на които се основава иска, възраженията срещу него и обстоятелствата, на които те се основават:

Не се оспорва обстоятелството, че през 1959 г. Д. С. Д. е закупил хавра с площ 1 декар в местност „Франга дере" и през 1971 г. е придобил по давност останалите 360 кв.м. от имота , за които не е притежавал нотариален акт.

Не се оспорва и обстоятелството, че след смъртта на Д. С. Д., през 1989 г. неговите наследници са извършили съдебна делба на имота, като Р. Д. С. е получил в дял северната част на имота с пл. № 3212 с площ от 731 кв.м., а М. Д.П. е получила в дял южната част на имота с пл. № 3212 с площ от 731 кв.м..

Не се оспорва и факта, че ищцата е продала през месец декември 1996 г. южната част на имота с пл. № 3212 с площ от 731 кв.м., на купувачите Х. и Е. Х, както и че брат й Р. Д. С. й е дарил през 1997 г. северната част на имота с пл. № 3212 с площ от 731 кв.м. , като всичко това изцяло съответства на представените към исковата молба писмени доказателства.

Изцяло се оспорва изложеното от ищцата в исковата молба, че владее и обработва имота. Твърди се, че поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.5113, целия с площ от 680 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски", ж.к. „Изгрев 1", се владее и обработва от преди 1980 г. от дядото на ответника Х. Н. Ж.. Ответникът А.Ю.Н. познава имота още от своето най-ранно детство. Дядо му Христо го е водил в имота през летните месеци да берат плодове и да играе на чист въздух. Като поотраснал ответникът, продължил да ходи в имота и да помага на дядо си да обработват мястото и да прибират реколтата. Излага се, че ответникът познава имота и всички съседи още от най-ранното си детство и през целия си съзнателен живот е знаел, че това място е на дядо му Х. Н. Ж..

Излага се, че през 2004 г. Х. Н. Ж., заболява тежко от паркинсон и за него и имота в ж.к. „Изгрев 1" се грижи единствено ответника. Твърди се, че фактическото владение върху имот с идентификатор № 10135.2552.5113, целия с площ от 680 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „Приморски", ж.к. „Изгрев 1", от 2004 г. до настоящия момент се осъществява, трайно, необезпокоявано и явно, единствено и само от ответника А.Ю.Н.. Сочи се, че имотът е ограден с мрежа, вратата се заключва с катинар. Излага се, че ответникът обработва имота, грижи се за овощните дръвчета, събира плодовете, прави пикници през летните нощи в имота с приятели.

Излага се, че след смъртта на Х. Н. Ж. през 2012 г., въпреки множеството проверки , извършени в кметство Приморски и община Варна от неговите наследници, не успяват да открият документ за собственост за имота на дядо Х. Тъй като не разполага с документи за собственост, а желае да построи свой дом в поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.5113 , в края на 2017 г. ответникът се обръща към адвокат , за да намери решение на своя проблем , свързан със собствеността върху имота , който притежава от дядо си и владее без документ. На 04.05.2018 г. А.Ю.Н. се снабдява с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 119, том II, per. № 4888, дело № 315 на нотариус Огнян Шарабански и започва да подготвя документи за строителство на своя дом.

Излага се, че на 23.01.2019 г. ответникът се снабдява със заповед Г-10 от заместник Кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП и ПРЗ за процесния имот.

Сочи се, че на 02.05.2019 г. ответникът е сключил Договор № 131 , с който възложил на „Редокс"ООД изготвяне на архитектурен проект за еднофамилни жилищни сгради в поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.5113.

Твърди се, че в началото на месец юни 2019 г., ответникът е започнал да почиства и изравнява терена, за да го подготви за предстоящите строителни дейности, като с товарителници от 25.05.2019 г., 03.06.2019 г. и 05.06.22019 г. е заплатил на „Жидо транс 2015" почистване на дворно място в кв. Изгрев и извозване на боклук и клони.

Излага се, че ответникът А.Ю.Н., посещава имота през целия си съзнателен живот. Извършва фактическо владение лично, явно и необезпокоявано от 2004 г., и никога не е виждал ищцата М.Д.П. или други лица да са посещавали имота или да са изразявали някакви претенции към него. За съществуването на М.Д.П. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149 от 20.11.1997 г. с който се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.5113, ответника А.Ю.Н., научава едва с връчването на исковата молба по настоящото дело.

В депозираната по делото уточнителна молба ответникът твърди , че от 1980г. до 2004г. процесният имот се владее от дядото на ответника Х. Н. Ж., а от 2004г. до настоящия момент процесният имот се владее изцяло и единствено от ответника А.Ю.Н..

 С оглед изложеното, се моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявената искова молба като неоснователна и недоказана.

Моли се за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно обстоятелството , а и видно от приобщения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 156 том трети дело 788/20.07.1959г. на Варненски нотариус , през 1959г. Димитър Стефанов Димитров е закупил хавра с площ от 1 дка, находяща се в землището на гр.Варна в местността „Франга дере“, при съседи: Андрей Стоянов, Иванка Д. и път.

Между страните не е спорно обстоятелството ,  а и видно от приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 59 том пети дело 2130/31.05.1971г. на Варненски нотариус , Димитър Стефанов Димитров е придобил по давност лозе с площ от 360 кв.м., при граници: път, Иван Костов , Иванка Д. и Димитър Стефанов Димитров.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Димитър Стефанов Димитров е починал на 12.01.1984г., като след смъртта си е наследен от съпругата си Петра Стоилова Д. и двете си деца: Росен Димитров Стефанов и М.Д.П..

Не е спорно обстоятелството, че след смъртта на Димитър Стефанов Димитров , неговите наследници са инициирали производство по съдебна делба , като с Решение от 01.03.1989г., постановено по гр.д.№ 133/1989г. по описа на Варненски районен съд , е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот в гр. Варна ж.к. „С. Пеев", пл. № 3212,. с площ 1462 кв.м., при граници: път, Сийка и Нейко Станеви, Иван Костов, пл. № 3208, Никола и Иванка Д. между съсобствениците и при части: по 250/1462 ид.ч. за Миглена Д.П. и Росен Димитров Стефанов от гр. Варна ,  500/1462 ид.ч. за Петра Стоилова Д. и 462/1462 ид.ч. за държавата.  С решение от 29.09.1989г., постановено по гр.д.№ 133/1989г. по описа на Варненски районен съд , е поставен в дял на Росен Димитров Стефанова недвижим имот, представляващ пл.№ 3212 от ж.к. Стойко Пеев , при граници: север- път, изток и юг – дял втори на Миглена П., запад – Никола и Иванка Димитрови, оцветен в червено по скицата на техническата експертиза , съставляващ дял първи от заключението на вещото лице Н.Василев.

Между страните не е спорно обстоятелството , а и видно от приобщения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149 дело № 19363/20.11.197г. на Варненски нотариус , Росен Димитров Стефанов дарява на своята сестра Миглена Д.П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: празно дворно място, цялото с пространство от 731 кв.м., представяващо пл.№ 3112 по плана на ж.к. Изгрев /бивш „Стойко Пеев“/ гр.Варна, при граници: път и имоти пл.№№ 3323, 312А и 3211.

Видно от приобщения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119 том ІІ рег.№ 4888 дело № 315/04.05.2018г. на нотариус Огнян Шарабански , с район на действие района на Районен съд – гр.Варна , вписан в Регистъра на Нотариалната камара София под № 147 , ответникът А.Ю.Н. е признат за собственик по давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2113 по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в гр.Варна, район Приморски, ж.к. Изгрев-1 с площ от 680 кв.м. , стар  идентификатор 10135.2552.1749, номер по предходе план: 1905, при съседи: 10135.2552.1748 , 10135.2552.5114 и 10135.2552.1582.

В хода на делото са ангажирани специални знания, с оглед установяване на релевантни за изхода на спора факти , посредством проведената съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице Ш.М.Х., неоспорено от страните , което съдът кредитира изцяло  като компетентно изготвено, налице е съвпадение между имот пл. № 3212 /по КП-1973г., действал и към 1989г./ с имот пл. № 1749 от действалата кадастрална карта от 2015г.  Процесните имоти 10135.2552.5113 и 10135.2552.5114 попадат в имот пл.№12357 . Има съвпадение по местонахождение и, приблизителна площ на имота по Нотариалния акт от 1959г. и Нотариален акт № 59/1971г. Налице е съвпадение на имота по Нотариален акт за продажба от 1996г., с който е продадена южната част от имот № 3212, и в Нотариален акт за дарение от 1997г., с който е подарена останалата реална част от имот № 3212.

С оглед установяване на твърденията на страните, по делото са допуснати гласни показания посредством разпит на по двама свидетели на всяка от страните.

В хода на производството по делото са събрани гласни показания посредством разпит на водените от ищцовата страна свидетели   - Лиляна Спасова Балинова, родена 1954г.,  братовчедка на ищцата М.П. и Владимир Иванов Димов , роден 1958г., без родство и дела със страните по делото. Свидетелката Балинова излага, че е посещавала редовно процесния недвижим имот и че в същия има плодове – кайсия, череша , зеленчуци и че не е чувала друго лице да оспорва собствеността и не е  заварвала в имота други лица.  Свидетелят Димов излага , че е собственик на съседния на процесния недвижим имот , а именно: имот № 3211. Св.Димов излага, че имотът , предмет на делото , е бил ограден с бодлива тел и метална врата , в него е имало вода и е бил поставен водомер. Св.Димов сочи, че ищцата посещавала имота и беряла плодове. За първи път св.Димов видял ответника през лятото на 2019г., който се представил за Сашо , като свидетелят помислил , че ответникът е закупил имота от ищцата. Преди това свидетелят не е виждал  ответника в имота или други лица, претендиращи да са собственици.

В хода на производството по делото са събрани гласни показания посредством разпит на водените от ответната страна свидетели – Тодор Йорданов Георгиев, роден 1980г.,  без родство и дела със страните по делото и Йордан Георгиев Димитров, роден 1984г., без родство и дела със страните по делото Свидетелят Георгиев твърди, че е ходил с ответника 4-5 пъти в имота, като първият път е бил през 2010г. , а последният път през 2019г., когато поправили оградата и почистили имота. Свидетелят Димитров излага, че е собственик на недвижим имот в  кв.Изгрев във Варна , който се намира пет места под процесния имот. Излага, че е виждал ответника в имота преди 10 години, ответникът е разчиствал имота , като свидетелят му е помагал няколко пъти. Св.Димитров твърди, че е виждал ответника пет-шест пъти в имота за този период от 10 години.

Приета по делото е Заповед № Г-10 , издадена от Заместник- Кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП и ПРЗ за процесния имот.

Видно от приобщения по делото Договор № 131/02.05.2019г., ответникът А.Н. е възложил на „Редокс"ООД изготвяне на архитектурен проект за еднофамилни жилищни сгради в поземлен имот с идентификатор № 10135.2552.5113.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 8/2012г., ОСГТК разрешение, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право, а защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Същевременно, всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

В настоящия случай е налице правен интерес от предявения установителен иск за собственост, т.к. ищецът заявява самостоятелни права върху процесния недвижим имот и е налице конкуренция на твърдени от ищеца и ответника вещни права върху един и същ обект, като ответникът оспорва правото на собственост на ищеца и същевременно претендира такова на самостоятелно основание – изтекла в негова полза придобивна давност , обективирана в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119 том ІІ рег.№ 4888 дело № 315/04.05.2018г. на нотариус Огнян Шарабански , с район на действие района на Районен съд – гр.Варна , вписан в Регистъра на Нотариалната камара София под № 147,  с оглед на което съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

При отрицателния установителен иск за собственост ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича, т.е. фактите, от които произтича правния му интерес. Ответникът от своя страна следва да докаже наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

В настоящия случай , между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата е придобила собствеността върху процесния недвижим имот на основание договор за дарение , обективиран в приобщения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149 дело № 19363/20.11.197г. на Варненски нотариус. Вследствие на изложеното , съдът намира,че ищцата установява , че същата е собственик на процесния недвижим имот по силата на договора за дарение.

От своя страна , ответникът претендира, че е придобил соствеността върху процесния недвижим имот , вследствие на изтекла в негова полза придобивна давност , при твърдения , че считано  от 1980г. до 2004г. процесният имот се владее от дядото на ответника Христо Н. Жеков , а от 2004г. до настоящия момент процесният имот се владее изцяло и единствено от ответника А.Ю.Н.. С оглед твърдяната  изтеклата придобивна давност в полза на ответника, последният се е снабдил с констативен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119 том ІІ  рег.№ 4888 дело № 315/04.05.2018г. на нотариус Огнян Шарабански , с район на действие района на Районен съд – гр.Варна , вписан в Регистъра на Нотариалната камара София под № 147 , по силата на който ответникът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот.

От заключението на вещото лице се установява наличието на идентичност на имота  по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149 дело № 19363/20.11.197г. на Варненски нотариус и имота по Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119 том ІІ рег.№ 4888 дело № 315/04.05.2018г. на нотариус Огнян Шарабански , с район на действие района на Районен съд – гр.Варна с процесния недвижим имот имот.

 В светлината на изложеното, по делото е налице безспорно доказан правен интерес за ищеца от търсената защита , с оглед обстоятелството, че същият се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на основание договор за дарение , а от своя страна ответникът се легимитира за собственик на същия имот на основание изтекла придобивна давност, като се легитимира  с констативен нотариален акт за собственост.

При това положение основният въпрос по делото се съсредоточава в това  да се установи, дали от съвкупния доказателествен материал по делото се установява твърдяната изтекла придобивна давност в полза на ответника.

В настоящото производство ответникът А.Н. следва да установи при условията на пълно и главно доказване , че е придобил право на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност за претендирания период. Доколкото недвижимият имот е придобит от ищцата на основание договор за дарение, то ответникът следва да установи обстоятелството, че същият е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот за претендирания период спокойно и необезпокоявано с намерение да свои същия , което е противопоставено на действителния собственик на имота .

Институтът на придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, уреден с разпоредбите на чл. 79 ЗС е предмет на задължителните разяснения по ТР 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение дадените задължителни разяснения са в насока, че "законодателят е уредил придобивната давност като способ за придобиване на вещни права в чл. 79 ЗС и е използвал законодателната техника на препращането в чл. 84 ЗС, изрично предвиждащ съответно прилагане на съществуващите в ЗЗД норми на чл. 113, чл. 115, чл. 116, чл. 117 и чл. 120. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД съдържа единственото правило, че давността не се прилага служебно. Защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. "

По отношение на твърдяната изтекла в полза на ответника придобивна давност , съдът намира,че от събраните по делото свидетелски показания не може да се установи , че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот за претендирания период спокойно и необезпокоявано с намерение да свои същия , което е противопоставено на действителния собственик на имота. Съдът не кредитира показанията на допуснатите на ответната страна свидетели, т.к. същите не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал , като намира, че тези свидетели разполагат с инцидентни впечатления. От своя страна от показанията на свидетелите на ищцовата страна се установява, че ищцата е посещавала периодично имота, поради което не може да се формира  извод, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота спокойно и необезпокоявано за твърдения от него период, с намерение за своене , което явно да е проявено пред ищцата. Още повече, че видно от показанията на св.Димов, който е  непосредствен съсед на имота,  същият е видял за първи път ответника в процесния недвижим имот едва през 2019г.

Вследствие на изложеното , съдът намира, че  по делото не е установено наличието на давностно владение , осъществено от ответника , считано от  2004г. до настоящия момент, а преди това от дядото на ответника Христо Н. Жеков от 1980г. до 2004г.

Мотивиран от горното , съдът формира извод , че в настоящото производство се установи , че ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот , на основание договора за дарение , обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149 дело № 19363/20.11.197г. на Варненски нотариус и не се установи противопоставимо право на собственост на ответника за същия процесен недвижим имот.

Предвид изложеното, предявената искова претенция следва да бъде уважена.

Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя , когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Предвид изложеното и с оглед направеното от ищцовата страна искане, съдът следва да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119 том ІІ рег.№ 4888 дело № 315/04.05.2018г. на нотариус Огнян Шарабански , с район на действие района на Районен съд – гр.Варна , вписан в Регистъра на Нотариалната камара София под № 147.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , представен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им. Предвид горното , ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски  в общ размер на сумата от 2521,00 лв., от които 310,00 лв. – дължимата държавна такса за образуване на производството , 450,00 лв.- депозит за вещо лице, заверени препити от исковата и уточнителните молби – 26,00 лв., вписване на исковата и уточняващите молби – 35,00 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение – 1700,00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                         

                      Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна  и ответника А.Ю.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Вл. В." бл.**, вх.**, ет.3, ап.*, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 10135.2552.5113, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед : 18-3968-05.06.2017г. на Началник на СГКК-Варна , находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. И-1, с площ от 680 кв. м , с трайно предназначание на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до10м/,  при съседи:********, ********и********, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

 

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 119 том ІІ рег.№ 4888 дело № 315/04.05.2018г. на нотариус Огнян Шарабански , с район на действие района на Районен съд – гр.Варна , вписан в Регистъра на Нотариалната камара София под № 147 , на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.

 

ОСЪЖДА  А.Ю.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „ Вл. В" бл.***, вх.**, ет.*, ап.*ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от 2521,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: