Р Е Ш Е Н И Е №
260281
23.10.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 18.09.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 1378 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 -
273
ГПК.
С решение № 1430 от 14.04.2020 г. постановено по гр.
д. № 13707/2019 г. по описа на РС-Пловдив , е
признато за установено по искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС,
предявени от И.П.Р., с ЕГН **********, срещу Ж.К.Х., с ЕГН **********, че И.П.Р.,
с ЕГН ********** , е собственик на следните движими вещи:
1.кухненско модулно обзавеждане, включващо 4 броя
кухненски модула /шкафове/; 4 броя долни кухненски модула /шкафове/ и един брой
висок кухненски модул /шкаф/ - изработено от ПДЧ с цвят светло бежов, с размери
на лице и височина 220 см/широчина, 260 см/дълбочина, 60 см и странично с
размери: височина 90 см/широчина, 114 см/дълбочина 45 см;
2. кухненска мивка за вграждане;
3.
смесителна батерия на кухненска мивка;
4.
съдомиална машина „Индезит“ DWL-DEA602-S;
5. перална машина „Индезит“ – IWSC50851Ceco;
6. фурна за вграждане „Индезит“ – FIMB51K.A.IX /PL/
7. керамичен плот с 4 котлона за вграждане „Индезит“ тип PIGV-CC-01, модел VRA640C(PT)S код
25799960100 сер. номер *********;
8.
хладилник с фризер за вграждане „Индезит“, модел: INCB31AA, S/N312175286, ТYPE-KCM01;
9. микровълнова фурна „Горение“ – МО20МW;
10. aспиратор за вграждане – ТЕКА
11.
холна секция, изработена от ПДЧ с цвят светло бежов, с размери – височина 200
см/широчина 170 см/дълбочина 44см;
12. телевизор Samsung
LE32M86BDX/XEH
13.ъглова холова гарнитура с тапицерия от текстил, цвят:
светло бежов с размери 260/90 см;
14.
холна маса с цвят: кафяв, с размери 120/60 см
15.
2 броя табуретки с тапицерия от текстил, цвят: светло бежов с размери 50/50 см;
16.
2 броя кожени кухненски столове с кожена тапицерия и висока облегалка с цвят:
бял;
17.
2 броя прахосмукачка „Switch on” VC-A401;
18. 2 броя
климатици – първия: „Мицубиши“ – МSZ-SF35VE-er 2 със сериен номер 3000259, втория: „Мицубиши“ МSZ-SF25VE-er2 със сериен номер 3000636;
19.
комплект обзавеждане за детска стая изработен от ПДЧ в цвят: светло бежов,
включващ: легло с матрак с размери 190/80см, ракла с размери 82/85 см и
секционни модули както следва: шкаф с височина 210 см височина/75 см. широчина,
дълбочина 30 см, телевизионен шкаф с височина 62 см/широчина 98 см, дълбочина
40 см, бюро с височина от 75 см, надстройка за бюро и гардероб с височина 235
см височина, 140 см.широчина и 60 см дълбочина;
20. комплект за обзавеждане за спалня, изработен от
ПДЧ в цвят светло бежов, включващ спално легло с матрак с размери 160/200см.,
гардероб с плъзгащи врати с размери 240 см височина, 200 см широчина, 60 см.
дълбочина, два броя нощни шкафчета с размери 35/40/35, тоалетка с размери
80/75/40, огледало с размери височина 55 см/широчина 75 см
21. бойлер „Аристон“ № 370021283130460058345, модел PRO ECO 80 V SLIM
18 K PL;
22. шкаф за баня –
бял на цвят;
23. гардероб, трикрилен в антре, изработен от ПДЧ в
цвят светло бежов, с размери 240 см – височина, 140 ширина, 60 см дълбочина;
24. портманто изработено от ПДЧ плоскости в цвят
светло бежов с размер 200см/140/23;
25. тоалетка, изработена от ПДЧ плоскости, в цвят:
светло бежов с размери 60 см височина,
широчина 60 см, дълбочина 37 см с огледало с размери 125/70см;
26. килим с цвят: бяло с кафяво с размери 140/200см;
27. пътека с цвят: бяло с кафяво с приблизителни
размери 60/100см.
28. телевизор Samsung UE40MU6172UXXH
и Ж.К.Х.,
с ЕГН **********, е осъдена да му
предаде владението върху същите.
Недоволна от така постановеното решение е останала
ответницата в първоинстанционното производство Ж.Х. ,
която го обжалва при твърденията, че решението е неправилно, постановено
в нарушение и материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателката
поддържа, че първоинстанционният съд се
е подвел от неправилно предложената от пълномощника й в първоинстанционното
производство адв.И. правна квалификация
, че процесните движими вещи са принадлежност към главната вещ /чл.98 от ЗС/ и
след като / макар и правилно/ е приел , че
тези вещи действителност нямат характер на акцесорни към главната, е уважил
иска. Жалбоподателката твърди, че от
контекста на отговора на исковата й молба, съдът е следвало да направи извод ,
че в действителност страната твърди, че процесните
движими вещи са включени в предмета на
договора за покупко-продажба , извършен
с нотариалния акт между страните и да изследва
обстоятелствата, при които същият
е сключен, поведението на страните,
характера на преговорите за сключване, разменената кореспонденция и как са изпълняване задълженията по него. Поддържа
се , че необосновано и в нарушение на
съдопроизводствените правила са изводите
на ПРС, че ищецът е придобил собствеността върху движимите вещи чрез договор за дарение от А. и К. Г., тъй
като А. Г. не е собственик на недвижимия
имот, а пълномощник на продавачите при сключване на договора за
покупко-продажба. Твърди, че
незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел, че свидетелските
показания са допустими, тъй като е налице един договор за дарение на стойност над
5000 лева. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – И.П.Р. с ЕГН **********, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на решението в обжалваната част, което се иска да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от легитимирана страна;касае неблагоприятно
за нея първоинстанционно решение и откъм
съдържание и приложение е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК
относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Районен съд - Пловдив е сезиран с обективно съединени
искове по чл.108 от ЗС за собственост на движими вещи, предявени от И.П.Р. , с
ЕГН ********** против Ж.К.Х., с ЕГН **********.
Ищецът е изложил съображения, че на
13.12.2014г. закупил апартамент Д-6 ,
находящ се в град Пловдив,ул***. Апартаментът бил напълно обзаведен , като
продавачите Г. му дарили цялото
обзавеждане подробно описано в исковата
молба, с изключение на телевизора Samsung UE40MU6172UXXH , собствеността върху който придобил чрез покупко-продажба от едноличното
собствено на ищеца дружество „Дани и Павел ЕООД“. На 06.02.2018г. ищецът продал жилището на ответницата по
делото , като вещите останали в него, тъй като страните за период от около 6 месеца живели съвместно
на семейни начала. Тъй като отношенията между страните се влошили и поради това, че ищецът не е прехвърлил
правото на собственост върху процесните вещи на ответницата, то моли съда да
постанови решение , с което да
признаване за установено правото му на собственост върху всяка движима
вещ и връщането им от ответницата, евентуално настоява за присъждане на тяхната
равностойност , в случай че последните
бъдат унищожени или отчуждени.
Ответницата Ж.К.Х.,
чрез пълномощника си адв. И. И.,
оспорва предявените искове и настоява за отхвърлянето им като
неоснователни. Твърди, че движимите вещи са нейна собственост , като една част били
закупувани от нея преди да заживее в продадения й от ищеца апартамент, а други-
след нанасянето й в жилището, чрез покупко-продажби и дарения. Поддържа,
че при закупуването от ищеца ,
апартаментът е бил при 100% груб строеж
и довършителни работи с приет акт-образец 15 от 16.06.2010г., при което не е
имало възможност същият да бъде обзаведен , както и че телевизор Samsung
UE40MU6172UXXH е бил произведен 2017г.
поради което нямало как ищецът да го е придобил чрез дарение направено през
2014г.Ответницата твърди, че вещите имат характер на принадлежност към главната
вещ – апартамента, поради което с прехвърлянето на собствеността му е била прехвърлена на
ответницата и собствеността върху движимите вещи.
За
да уважи предявените искове първоинстанционният съд и като е кредитирал приобщените по делото гласни доказателства, е приел, че ищецът е придобил собствеността върху процесните вещи
въз основа на дарение, като владението
върху същите му е предадено безвъзмедно от предходния собственик на жилището.
Относно телевизор Samsung UE40MU6172UXXH е изложил
съображения , че същият е придобит чрез
покупко-продажба от едноличното собствено на ищеца дружество „Дани и Павел
ЕООД“. Намерил е за неоснователно възражението на ответницата, че след като акт-образец 15 е бил съставен през 2010г. то жилището
не е било обзавеждано, тъй като в периода от съставяне на акт образец 15 до издаването на
акт-образец 16, респ. въвеждането на апартамента в експлоатация, праводателите на ищеца са имали възможност да
го обзавеждат и реално според кредитираните показанията на св. М. активно са
извършвали това.Изложил е съображения , че по делото не е установено ответницата да е придобила процесните вещи на годно правно
основание , респ. по делото не е установено нито една конкретна веща да е била закупена от
ответницата или привнесена от нея нито чрез писмени, нито чрез гласни
доказателства. Тълкувайки волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД обективирана
в нотариалния акт, районният съд е приел, че ответницата Ж.Х. не би могла да придобие собствеността
върху движимите вещи по силата на чл. 98 ЗС, тъй като ищецът не ги е предал в нейно владение, което обстоятелство да е било
удостоверено в нотариалния акт, респ. не е установено в хода на процеса ищецът да е
имал намерението с прехвърлянето на собствеността върху апартамента да
прехвърли собствеността върху движими вещи. Изложил е и съображения, че
процесните движими вещи нямат характер на принадлежност към главната вещ- жилището,
тъй като нямат характер на обслужващо главната вещ предназначение, същите са напълно самостоятелни от главната вещ, чието ползване може да
съществува и без тях. Заключил е , че от приложения към делото протокол за опис
на движимо имущество от 10.10.2019г. съставен по изп.дело № 997/2019г. на ЧСИ
Росен Раев, процесните вещи са във владение на ответницата, без да е налице
доказано правно основание затова, което обстоятелство е в нейна тежест, поради
което и тези вещи следва да бъдат присъдени на ищеца.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.
Единствените релевирани от
въззивника оплаквания във възззивната жалба, касаят допуснати от първостепенния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, за които въззивният съд не следи служебно
съгласно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и се произнася по довод на
страната.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателката, че при разглеждане на делото първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения , като не
е разтълкувал и анализирал правилно възраженията й срещу
иска, че процесните движими вещи са
включени в предмета на договора за
покупко-продажба , извършен с нотариалния акт между страните.
Както
в отговора на исковата си молба, така
през развилото се пред първостепенния съд състезателно производство ,
ответницата е оспорвала исковите претенции, с твърдението , че движимите вещи са нейна собственост , като една част от тях ,
без изричната им конкретизация , са били закупени от нея преди да заживее в
този апартамент, а други чрез покупко-продажба и дарение , след нанасянето й в
жилището. Възражението на ответницата, че е придобила собствеността върху
движимите вещи на основание сключения
с ищеца договор за покупко-продажба на
жилището, е преклудирано, тъй като се
въвеждат за първи път пред въззивната инстанция. Разпоредба на чл.133 ГПК предвиждаща преклудиране на неупражнените с
отговора процесуални права, следователно ответницата е изгубила възможността да
претендира отхвърляне на иска, поради
придобиване на правото на собственост върху движимите вещи на друго,
незаявено в първоинстанционното производство правно основание. Като преклудирано
възражението й не може да се преценява
по същество от решаващия съд, тъй като концентрационното начало в процеса не допуска страната да може да
поправи пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала. Независимо
от горното първостепенният съд е изпълнил
и задължението си да тълкува сключения между страните договор за
покупко-продажба на недвижим имот и
съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля
на страните. В тази връзка
законосъобразно е приел , че ответницата не е придобила собствеността върху
движимите вещи по силата на сключения между страните на 06.02.2018г. договор за продажба на
недвижимия имот , тъй като липсва обективирана в този смисъл воля за това. Съгласно
разпоредбата на чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона.Ответницата
поддържа, че е придобила собствеността върху движимите вещи по деривативен път, като една част
от тях , без изричната им конкретизация е закупила преди сключване на договора за
продажба на недвижимия имот , а други след тази дата.При нейна доказателствена
тежест, по делото не са ангажирани
доказателства- гласни или писмени, установяващи придобиване на
собствеността върху тях по заявения от страната начин. При този доказателствен
дефицит по делото липсват причини да се
приеме, че правото на собственост върху движимите вещи е възникнало в патримониума на
ответницата. Същевременно при лежаща
върху него доказателствена тежест, ищецът е установил в процеса прибодиване на
провото на собственост върху вещите по посочения от него деривативен способ.В
тази връзка от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. М., по делото е категорично установено,
че същите, с изключение на телевизор Samsung
UE40MU6172UXXH, са били подарени на ищеца от предходния
собственик на имота Г. и са се намирали в същия при сключване на договора за покупко-продажба на 12.12.2014г.,
обективиран в нот.акт№58,рег.№6569,дело №946/2014г.Съдът напълно кредитира показанията на разпитания по делото свидетел,
като последователни , непосредствени и
логични в частта им, касаеща предмета на доказване и останали неопровергани от насрещната по спора страна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката,
че свидетелските показания са недопустими,
с оглед забраната на чл.164,ал.1,т..3 от ГПК. Поначало законът не е предвидил форма за валидност
на това облигационно правоотношение - договор за дарение, касателно движими
вещи като процесните, като
същият може да бъде сключен и чрез предаването им. Затова и предвид дадената от
експерта оценка на тези вещи , под 5000 лева на всяка от тях, то не е налице забрана за установяване на
тяхното дарение със свидетелски показания. Следователно,
като е допуснал събирането на гласни
доказателствени средства – чрез разпит на свидетел, ПРС не е допуснал
твърдяното във въззивната жалба нарушение на съдопроизводствените правила.
Досежно телевизор Samsung UE40MU6172UXXH , от неоспорените писмени доказателства по делото
е установено, че е собственост „Дани и Павел ЕООД , като е бил закупен от
търговското дружество на 02.11.2017г. от
„Технополис България“ЕАД.Така правото на собственост върху тази движима вещ принадлежи на търговското дружеството, независимо, че
ищецът е негов управител. След като ищецът не е титуляр на правото на собственост върху
посочената движима веща, то предявеният от него иск по чл.108 от ЗС е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен , тъй като защита по този ред може да
получи само собственика на вещта.Други права на ищеца върху вещна, вкл. на
ползване , могат да се защитят по друг ред и иск, какъвто по делото не е
предявен и не може да бъде уважен.
Като е уважил предявения по чл.108 от ЗС иск
досежно телевизор Samsung
UE40MU6172UXXH, първоинстанционният съд
е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено
в тази му част, а исковата претенция отхвърлена като неоснователна. След като главният иск по
чл.108 от ЗС досежно процесната вещ е неоснователен, съдът не дължи произнасяне
по евентуалния иск за заплащане на нейната равностойност, т.к. не се
е сбъднало условието за разглеждането му . В случая условието е да са
налице всички предпоставки за уважаване на главния иск по чл. 108 ЗС, с
изключение на тази процесната вещ да се намира у
ответника (например да е погинала
, загубена или повредена ). След като по иска по
чл.108 от ЗС , съдът приема , че не са налице предпоставките за ревандикация
на вещта , то не се е сбъднало условието за
разглеждане на евентуалния иск за
заплащане на нейната равностойност.
В останалата обжалвана част решение следва да се
потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано, като при постановяване на
съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не
е допуснал посочените във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените
правила, самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна
инстанция присъдените в полза на страните разноски следва да бъдат преизчислени. С първоинстанционното решение в
полза на ищеца са присъдени разноски в размер от 3437,96 лева, като с
оглед уважената част от претенцията му се следват разноски в
размер от 3268,44 лева, поради което за
разликата до пълния присъден размер решението на районният съд следва да бъде
отменено. В първоинстанционното производство ответникът е направил разноски в размер от 1300 лева,
като с оглед отхвърлената част от исковата претенция му се следват такива в
размер от 58,78 лева.Въззиваемият И.Р. следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателката Ж.Х. сумата от 47,12 лева-разноски за
въззивната инстанция. Ж.Х. се следва да бъде осъдена да заплати на И.Р. разноски
за въззивната инстанция в размер от 381,84 лева.
ОТМЕНЯ
решение № 1430 от 14.04.2020 г. постановено по
гр. д. № 13707/2019 г. по описа на РС-Пловдив, в
частта, с която е признато за установено по иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС,
предявен от И.П.Р., с ЕГН **********, срещу Ж.К.Х., с ЕГН **********, че И.П.Р.,
с ЕГН ********** , е собственик на телевизор Samsung UE40MU6172UXXH и Ж.К.Х., с ЕГН ********** е осъдена да му предаде владението върху
вещта, както и В ЧАСТТА, с която се осъжда Ж.К.Х., с ЕГН ********** да заплати на И.П.Р., с ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер над 3268,44 лева до присъдените
3437,96лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Р., с ЕГН **********, срещу Ж.К.Х., с ЕГН **********, иск с правна
квалификация чл. 108 от ЗС,
за признаване за установено, че И.П.Р., с ЕГН ********** , е собственик на
телевизор Samsung UE40MU6172UXXH и за осъждане на Ж.К.Х., с ЕГН ********** ,
да му предаде владението върху вещта
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1430 от 14.04.2020 г. постановено по
гр. д. № 13707/2019 г. по описа на РС-Пловдив, в останалата част.
ОСЪЖДА Ж.К.Х., с ЕГН **********, да заплати на И.П.Р.,
с ЕГН **********,сумата от 381,84 лева-
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
И.П.Р., с ЕГН **********, да заплати на Ж.К.Х.,
с ЕГН **********, сумата от 58,78 лева- разноски за първоинстанционното
произвдодство и сумата от 47,12 лева-
разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
2.