Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 051
гр.
Пловдив, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 322 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
„Ю.Б.“ АД против
решение № 1 от 06.01.2020 г. постановено по т.д. № 865 по описа за 2018 г. на Плодивския
окръжен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от „Ю.Б.“
АД против В.И.С. иск за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение № …/… г. по ч.гр.д. № 1509/2017 г. по описа на
Асеновградски районен съд и изпълнителен лист от същата дата, както следва: за
разликата над 12 685.68 евро - до пълния предявен размер на главницата от
57 648.16 евро, дължими по договор за банков кредит за Н. а. к. за покупка, строителство и
ремонт № …/… г.; за сумата 910.59 евро – мораторни лихви
/неустойка за забава, дължими на основание чл. 12 от Общите условия към
договора за кредит и 49.73 евро – такси по договора за кредит за периода
27.02.2017 – 12.07.2017 г., дължими на основание чл. 22 от Общите условия към
договора и 18.00 лв. – нотариални такси за покана за предсрочна изискуемост,
както и законна лихва върху претендираните такси от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение – 14.07.2017 г. до
окончателното им изплащане.
Във
въззивна жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Затова искането е решението
да се отмени в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което
предявените обективно съединени установителни искове да се уважат изцяло, както
и да се присъдят направените в заповедното, първоинстанционно и въззивно
производство разноски.
Въззиваемата В.И.С., чрез особения си представител адвокат В.Х.И., оспорва
въззивната жалба, изразявайки становище, че постановеното решение в обжалваната
му част е правилно и следва да се потвърди. Претендира присъждане на разноски
за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените
оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен
съд е образувано по предявени от „Ю.Б.“
АД против В.И.С. иск за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение № …/… г. по ч.гр.д. № 1509/2017 г. по описа на
Асеновградски районен съд и изпълнителен лист от същата дата, за
следните суми: сумите: 57648.16 евро
– главница по договор за банков кредит за Н. А. К. за покупка, строителство и
ремонт № …/… г.; 6464.28 евро – договорни лихви за периода 9.1.2016 – 12.7.17,
от които 5553.16 евро договорни лихви на
основание чл. 4 от договора за кредит и 910.59 евро – мораторни лихви
/неустойка за забава/, дължими на основание чл. 12 от Общите условия към
договора за кредит; 49.73 евро – такси по договора за кредит за периода
27.02.2017 – 12.07.2017, дължими на основание чл. 22 от Общите условия към
договора и 18.00 лв. – нотариални такси за покана за предсрочна изискуемост;
законна лихва върху главницата и претендираните такси, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение – 14.07.2017
до окончателното им изплащане.
Безспорни са основните релевантни факти, на които се основават предявените искове:
Между А. Б. А.Е., чрез клона й А. Б. – клон Б., чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД, и В.И.С. е сключен Договор № …/… г. за кредит Продукт Н. А. к. за покупка, строителство и ремонт, с разрешен размер от 74 000 евро и срок за погасяване от 252 месеца.
Кредитът е отпуснат целево, като
65 000 евро са отпуснати за покупка на магазин за промишлени стоки и
9 000 евро - за довършителни работи. Безспорно е, че кредитът е бил напълно усвоен от
ответницата еднократно и в пълен размер на 09.06.2008 г.
Безспорно установено е също и твърдяното от банката неизпълнение
от страна на кредитополучателя С. на задължението за погасяване на кредита за седемнадесет месечни
вноски през периода от 09.01.2016 г. до 09.05.2017 г. № 13/22.10.07 г., банката – кредитор е обявила кредита за предсрочно
изискуем и се е снабдила със заповед за изпълнение № …/… г. по ч.гр.д. №
1509/2017 г. по описа на Асеновградски районен съд и изпълнителен лист от
същата дата за следните суми: 57648.16 евро - главница,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2017 г.; 5553.69
евро - договорна лихва за период от 09.01.2016
г. до 12.07.2017 г.; мораторна лихва 910.59 евро за периода от 09.01.2016 г. до
12.07.2017 г.; 804 лв.; дължими такси по договора за кредит в размер в размер
на 49.73 евроза периода от 27.02.2017 г. до 12.07.2017 г., както и 5405.33 лева
разноски по делото.
Предвид
описаното облигационно правоотношение между страните по договор за ипотечен
банков кредит, с оглед установеното продължително неизпълнение на задълженията
по този договор от страна на ответницата, както и заключението на
допълнителната ССчЕ, Пловдивският окръжен съд е уважил частично предявените
искове единствено за вноските по кредита с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, приемайки, че кредиторът не е установил
наличието на условията за обявяване за
кредита за предсрочно изискуем.
Основният
спор между страните, включително и във въззивното производство, е свързан с
установяване предсрочната изискуемост на кредита и произтичащия от това въпрос
за дължимия размер на остатъка от кредита.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Това означава на първо място, че с волеизявлението си за предсрочна
изискуемост, кредиторът едностранно изменя договора, като съобразно
уговореното, заявява правото си да събере предсрочно вземанията си, произтичащи
от този договор в този вид и размер, който те биха имали при изтичане срока на
договора. Реципрочната последица на това волеизявление е, че неизправният
длъжник губи преимуществото си от разсрочено изпълнение на задължението и от
момента на уведомяването на обявената предсрочна изискуемост дължи неизплатения
остатък от описаните вземания на кредитора.
Следователно, за да се прояви действието на предсрочната
изискуемост по отношение на длъжника, е необходимо: възможността за предсрочна
изискуемост на кредита да е предвидена в договора и страните да са изразили
съгласие с условията за възникването й; длъжника да бъде уведомен чрез покана
от банката, съдържаща изрично волеизявление, че банката счита
кредита за предсрочно изискуем
от определен момент, както и да се посочат и
вида и размера
на неплатените задължения - главница, редовни и наказателни лихви и такси. Освен това, съгласно т. 18 от ТР
№ 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС, за да породи действието си, волеизявлението на
банката, че обявява вземанията си по договора за предсрочно изискуеми, следва да е достигнало до длъжника.
Установяването на описаните предпоставки за предсрочна
изискуемост на кредита е изцяло в тежест на ищеца.
В конкретния случай тези предпоставки не са установени.
Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и условията, при
които възниква това право, се съдържат в разпоредбата на чл. 28 от Общите
условия, съставляващи неразделна част от договора за кредит. Тези общи условия
обаче, за разлика от договора, не са подписани от кредитополучателя, поради
което същият не е обвързан от тях - чл. 289, ал. 2 ТЗ.
Неприложимостта на уговорката за едностранното обявяване на кредита за
предсрочно изискуемост, както и на възможността на банката едностранно да
променя лихвения процент, се обуславя и от констатираната от първоинстанционния
съд нищожност на Общите условия.
В подкрепа на тази изводи са изложени подробни съображения от Пловдивския
окръжен съд, които се споделят напълно от настоящата инстанция.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във
въззивната жалба доводи в подкрепа на възражението, че ответницата С. нямала
качеството на потребител по договора, поради следното:
Видът на обекта, за чиято покупка и ремонт е бил предназначен процесния
кредит, не съставлява факт по смисъла на §13, т. 1 ДРЗЗП, изключващ качеството
на потребител на ответницата в конкретния случай, доколкото покупката на
търговски обект не предполага непременно същата да е свързана единствено с цел
да се упражнява търговска или професионална дейност, а не примерно с инвестиционна
или някакво друга цел.
Освен това обстоятелството, че С.,
въпреки данните, че е вписана като ЕТ, не е сключила договора в това си
качеството, а само като физическо лице, я определя като потребител по смисъла
втората хипотеза по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП.
Не е спазено и изискването за уведомяване на длъжника за решението на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно за вида и размера на
неплатените задължения.
В подкрепа на твърдението, че е изпълнила
задължението си да уведоми длъжниците за предсрочната изискуемост на вземането,
банката-ищец се позовава на приетата по делото нотариална покана за доброволно
изпълнение и обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. В съдържащите
се в приложената към нотариалната покана невръчена разписка до длъжника В.С. отбелязвания
за датите и часовете на посещения на адреса й, в нарушение на изискванията на
чл. 44, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 50 ЗННД, липсват имената на служителя, извършил
тези отбелязвания, както и подпис, удостоверяващ действителното им извършване.
Поради това, не би могло да се приеме наличието на редовно уведомяване на
длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
След като ищецът не е установил наличието на условията за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, правилно първоинстанционнят съд се е произнесъл
относно съдържащото се в общо заявената претенция искане за дължимостта на
просрочените вземания на банката по кредита. Размера на същите е определен
съобразно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
допълнителната ССчЕ, като е приспадната и разликата между претендираната и
дължима договорна лихва, с оглед недействителната уговорка от ОУ за едностранна
промяна на лихвения процент от страна на банката.
Крайният извод е, че решението на Пловдивския окръжен
съд в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1
от 06.01.2020 г. постановено по т.д. № 865 по описа за 2018 г. на Пловдивския
окръжен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от „Ю.Б.“
АД против В.И.С. иск за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение № …/… г. по ч.гр.д. № 1509/2017 г. по описа на
Асеновградски районен съд и изпълнителен лист от същата дата, както следва: за
разликата над 12 685.68 евро - до пълния предявен размер на главницата от
57 648.16 евро, дължими по договор
за банков кредит за Н. а. к. за покупка,
строителство и ремонт № …/… г.; за сумата 910.59 евро – мораторни лихви
/неустойка за забава/, дължими на основание чл. 12 от Общите условия към
договора за кредит и 49.73 евро – такси по договора за кредит за периода
27.02.2017 г. – 12.07.2017 г., дължими на основание чл. 22 от Общите условия
към договора и 18.00 лв. – нотариални такси за покана за предсрочна
изискуемост, както и законна лихва върху претендираните такси от датата на
подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение – 14.07.2017 г. до
окончателното им изплащане.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: