РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 02.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 427 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** Д. и Н. ***, чрез
процесуалния представител ю.к. М.Н., срещу Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на в общ размер на 1798,80
лв., от които неизплатена главница по договор за кредит № ********** в размер на 1480,07 лв., договорна лихва в размер на 318,73 лв. за периода от
25.01.2018 г. до 26.03.2018г., ведно със законната
лихва, върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане. В условията на евентуалност, ако бъде
отхвърлен предявения иск, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД да му заплати, получените в качеството
му на кредитополучател по договор за потребителски кредит №**********/ 25.04.2017
г., сума в общ размер на в общ
размер на 1798,80 лв., от които неизплатена главница в размер на 1480,07 лв.,
договорна лихва в размер на 318,73 лв. за периода от 25.01.2018 г. до 26.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и в изпъленение указанията на съда е предявил настоящия иск. Излага, че на
25.04.2017 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски
кредит № **********, с който на ответника е предоставена сума в размер на
1971,17 лв. Сочи се, че в чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения
кредит - 1300 лв., като към него се включва еднократна такса за оценка на риска
в размер на 211,20 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит,
която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя е дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в
искането- декларация. Твърди че,
съгласно чл.7, ал.2 от договора потребителския кредит за общо ползване,
средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***. Излага,
че в случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора
към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. Сочи че в настоящия случай потребителят
е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 128,70 лв. и застраховка
безработица в размер на 131,27 лв. Твърди, че общото крайна сума е разсрочена
на 26 погасителни месечни вноски - 25 вноски, всяка в размер на 100,74 лв.,
ведно с последна изравнителна в размер на 100,85 лв. Сочи че, уговореният между
страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент е в размер на 26,78 %. Твърди, че предоставената
сума кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Излага се, че длъжникът е преустановил
плащанията по договора, считано от 25.01.2018 г. за повече от три месечни вноски,
съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 25.01.2018
г., 25.02.2018 г. и 25.03.2018 г.
Сочи се, че в Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху
непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски
(чл. 16, ал.2), като въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Твърди, че разпоредбите на чл. 25.8 до чл.
25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между
страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора, като въпреки това са изпратили и на постоянния и
на настоящ адрес на длъжника. Навежда доводи, че според чл. 25.10 от Договора
при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да
уведомят за това в писмен вид, като доказването, че дадено писмо е изпратено до
посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Твърди се, че в случая ищецът разполага с
писмени документи, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е
адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното
съглашение, като постоянен адрес,***, п.к. 5800, ***. Навеждат се доводи, че е
достатъчно е изпращането на писмата да се извърши до посоченият от страната
адрес, за да се счита връчването за редовно.
Твърди се, че в тежест на страните по договора е да актуализират
адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора
за настъпилите промени. Излага се, че длъжникът е търсен на посочения в
договора за потребителски кредит адрес, като изпратените уведомления са
върнати. Поради изложеното счита, че кредитодателят е предприел всички възможни
действия за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, като в
конкретния случай същата е настъпила на 26.03.2018 г., поради неплащането на
три поредни месечни вноски: 25.01.2018 г., 25.02.2018 г. и 25.03.2018 г. Счита,
че след тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява
месечно и цялото вземане на кредитора от 1809,74 лв. е станало незабавно и
предсрочно изискуемо. Излага, че след депозиране на заявлението е извършено
частично погасяване на част от задължението на 16.07.2018 г. в размер на 118,80
лв. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди разноски. В нарочни писмени бележки сочи, че по делото безспорно
е установено, че страните са сключили процесния договор, който отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 и сл. от ЗПК. Навежда доводи, че твърденията на
особения представител на ищеца относно ненадлежното връчване на предсрочната
изискуемост са ирелевантни, доколкото към датата на приключване на съдебното
дирене договорът е падежирал.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита,
че исковете са допустими, но неоснователени. Оспорва същите по основание и по
размер. Оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, а именно: че „Т.Б.А.Б.”
ЕАД е предоставила на ответника парична сума в размер на 1971.17 лв., от които
1300 лв. - предоставен кредит, 211.20 лв. - такса за оценка на риска, 128.70
лв. застраховка живот и 131.27 лв. застраховка безработица; че посоченият
кредит е усвоен от кредитополучателя; че е извършена оценка на риска и, че
размерът на таксата за това възлиза на посочената в исковата молба сума -
211.20 лв.; че включените суми за застраховки са действително заплатени от
кредитодателя и че са сключени застрахователни договори; че е налице
неизпълнение от страна на ответника на поетите задължения за плащания по
посочения по-горе договор за потребителски кредит; че ответникът е преустановил
плащанията по договора, считано от 25.01.2018 г. за повече от три месечни
вноски; че на 26.03.2018 г. е настъпила предсрочна изизкуемост на цялото
вземане по договора за кредит. Оспорва и размера на вземанията по договор за
кредит, посочени в исковата молба. Твърди, че ответникът не е уведомен редовно,
съгласно изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, нито преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, нито едновременно с исковата молба за това,
че кредиторът обявява предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение, за
което развива подробни съображения.По отношение на предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск, излага, че също не може да се приеме, че
връчването на исковата молба е обстоятелство, годно да направи цялото кредитно
задължение предсрочно изискуемо, тъй като ответникът се представлява в процеса
от назначен особен представител, който няма правомощия да приеме от негово име
изявление от кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
кредитно задължение по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Сочи, че особеният
представител, назначен в инстанционното производство има правомощия да
осъществява единствено процесуални действия за защита на представляваното лице
в рамките на ГПК, но не и да осъществява негови лични права в отношенията му с
негови контрагенти. Твърди, че
процесният договор за кредит не отговаря в значителна степен на изискванията,
съдържащи се в глава III, IV, V и VI от 3ПК, накърнява равноправието между
страните и противоречи на добрите нрави и на принципите на добросъвестност при
договарянето, поради което е нищожен по смисъла и на специалния ЗПК и на общия
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на претендираната в исковата молба сума в
размер на 211.20 лв., претендирана като „еднократна такса за оценка на риска”,
твърди, че оценката на риска ползва кредитора, а не е услуга, която се
предоставя на заемополучателя. Излага, че това следва от нормата на чл.16 от ЗПК. Сочи и, че в конкретния случай липсват данни изобщо да е изготвяна оценка
на риска, в какво точно се изразява тази „услуга”, както и че същата е
предоставена на ответника. Навежда доводи, че липсват доказателства за това как
точно ищецът е формирал цената на „услугата”, въз основа на какъв установен
механизъм, както и на какво законово основание е въвел тази т.н. „такса” за
нейното предоставяне. Счита, че е налице освен незаконосъобразност на
въведената „такса” и явна нееквивалентност между предоставяната услуга и
размера на таксата за това. Излага, че определената цена на посочената по-горе
услуга е и прекомерна с оглед размера на процесния кредит. Сочи, че размерите
на ГПР - 45, 89 % и на възнаградителната лихва - 26.78% не се съизмерват както
със стойността на отпуснатия заем, така и със сравнително краткия срок, за
който се уговаря връщане на заетата сума. Твърди и, че същите не са съответни
нито на разходите, които прави заемодателят, нито на риска, който носи, нито на
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Излага, че в процесния
договор не се съдържа информация за условията за прилагането на годишният
лихвен процент на възнаградителната лихва, не е ясно каква част от посочената
погасителна вноска съставлява възнаградителната лихва, при посочения в договора
лихвен процент. Сочи, че липсата на подобна регламентация, която е
задължителна, съгласно императивните разпоредби на ЗПК, прави договора
недействителен. Твърди, че ГПР е определен в противоречие с изискванията на
чл.19 от ЗПК, което води до недействителност на процесния договор. Сочи че,
съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора,
което в настоящия случай не е сторено. Излага и, че по делото липсват данни за
настъпването или не на посочените в договора за кредит застрахователни събития.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск. Сочи, че ответника не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост. Навежда доводи, че осъдителния иск е недопустим предвид факта, че
се основава на същите фактически твърдения, като тези от установителния иск.в
случай, че съдът приеме, че иска е допустим моли да го отхвърли като
неоснователен.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4671/2018 г. по описа на ПлРС, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 1480.07лв. - главница; сума в размер на 329.67лв. –
договорна лихва, за периода 25.01.2018 г. – 26.03.2018 г.; сума в размер на
100.86лв. – лихва за забава, за периода от 25.01.2018г. до 14.06.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 27.06.2018г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски за държавна такса в размер на 38.21 лева и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2906/28.06.2018
г. и изпълнителен лист, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК, поради
което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство е и Договор за потребителски
кредит № ********** от 25.04.2017 г., сключен между страните по делото, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ
размер на 1971,17 лева, от които кредит в размер на 1500 лева, BANK КОМБО живот в размер на 128,70,
лева, BANK КОМБО безработица в размер на
131,27, лева еднократна такса за оценка на риска в размер на 211,20 лева. В
договора, сключен между страните е договорено, че: средствата по договора за
кредит се превеждат до три работни дни на кредитополучателя, по сметка на
потребителя, открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита,
представляващи дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора по сметката на
съответния застраховател. Страните са договорили, че лихвеният процент, с който
се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 26,78 %;
че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 45,89 % . Видно е от процесния договор, че
в същия е инкорпориран погасителен план, с посочена обща вноска. В договора е
установено също- чл. 16, 2, че при пълно или частично просрочие на три поредни
месечни погасителни вноски, вземането по договора става предсрочни изискуемо,
считано от падежа на третата вноска и считано от тази дата, върху цялото
вземане, кредиторът начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва
автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на
длъжника. От съдържанието на договора– чл. 25,13 се установява също, че с
подписването му, кредитополучателя декларира, че му е предоставено своевременно
на хартиен носител и на български език, необходимата информация, под формата на
Стандартен европейски формуляр.
Приобщен като доказателства по делото е и рамковия договор от 25.04.2017
г., сключен между страните по делото.
Видно е от
представените по делото застрахователно удостоверение, за сключени застраховки
Живот и Безработица, с посочена обща
застрахователна премия от 259,97лв., подписано от страна на кредитополучателя .
Установява се, от
представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че
ответника е заявил, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да бъде
извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед
сключването на договор.
Видно е от представеното по делото на л.21 Уведомление
за предсрочна изискуемост, че ищецът на основание чл.16 от Договора е обявил
кредита за предсрочно изискуем. Установява се от приложената по делото обратна
разписка, че Уведомлението не е връчено на ответника, тъй като съобщението е
било непотърсено.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се установява,
че: към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК извършените плащания са
били в размер на 836,20 лева, от които са погасени: главница в размер на 491,10
лева; лихва в размер на 318,51 лева и обезщетение за забава в размер на 26,59
лева; че след датата на подаване на заявлението е постъпила сума в размер на
11,80 лева, с които са погасени „спорни съдебни разноски“ в размер на 38,21
лева и „спорни съдебни вземания за лихви“ в размер на 80,59 лева; че
незаплетените задължения по договора за кредит включват: главница в размер на
1480,07 лева и договорна лихва в размер на 32,967 лева и обезщетение за забава
в размер на 95,38 лева; че сумата по кредита е усвоен на 25.04.2017 г. в размер
на 1500 лева, като на същата дата автоматично са удържани :259,97 лева –
застраховки, които са преведени на застрахователя и 211,20 лева – еднократна
такса за оценка на риска.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен
срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което
е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответникът е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено
и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за
забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №4671/2018 г. че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за банков
кредит между страните по силата, на който „ТИ БИ АЙ Кредит“ ЕАД е предоставил
на кредитополучателя Договор за потребителски кредит № ********** от 25.04.2017
г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в
общ размер на 1971,17 лева, от които кредит в размер на 1500 лева, BANK КОМБО живот в размер на 128,70,
лева, BANK КОМБО безработица в размер на
131,27, лева еднократна такса за оценка на риска в размер на 211,20 лева, която сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин
- чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен
план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била
както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за
просрочие.
Безспорно по делото се установява и факта на
сключването на застраховките Живот и Безработица и факта на превеждане на премията в полза на
застрахователя, от страна на кредитодателя, съобразно условията по договора за
кредит. Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на кредитополучателя,
е предоставена своевременно, на хартиен носител и на български език,
необходимата информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, с което
съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора. Следва да се отбележи
също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК, непредставянето на преддоговорна
информация, не е основание за недействителност на договора.
По делото безспорно
се установи, че от страна на ответника, има плащания по договора, вкл. и след
датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК.
По делото безспорно
се установи също, че към датата на
депозиране за заявлението по чл. 417 от ГПК- 27.06.2018г, от страна на
кредитора – ищец, не е обявена предсрочната изискуемост на кредита, съобразно
указанията, дадени в т.18 на
ТР№4/2013г. на ВКС. Съдът констатира, че
към датата на заявлението, са
падежирали вноските с падежи от м. 05.2017 г. до м. 06.2018г. Съобразно
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, които са от значение за спорното право, поради
което следва да се вземе предвид и факта на настъпването на падежа на
определени вноски след този момент. Преценката се извършва съобразно момента, към който се формира силата на
присъдено нещо - приключване на съдебното дирене. Поради това, искът по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към
която се формира сила на присъдено нещо- ТР№8/2017г на ОСГТК. В случая, към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция -
04.07.2019г, всички вноски са
падежирали. Доколкото вноските по кредита са с настъпил падеж за ирелавнтно
съдът приема възражението на особения представител на ответника, че не може да
му бъде връчено съобщението за настъпилата предсрочна изискуемост. С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен за
претенцията включваща главница по кредита.
По отношение на
претендираната договорна лихва съдът приема същата за нищожна. Трайно установената съдебна практика на ВКС
приема, че съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229 от
21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/ е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В процесният договор, в частта,
в която се урежда дължимата договорна лихва е посочено, че същата се изчислява
ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
договора. От така направената формулировка, на дължимата лихва не става ясно
върху коя главница се изчислява същата, дали върху чистата стойност на кредита
– 1500 лева или върху стойността на кредита плюс добавка на дължимите премии по
договора за застраховка. Неяснотата на начина, по който се формира договорната
лихва води като последица обявяване на същата за нищожна. С цел пълнота на
изложението съдът счита, че следва да отбележи, че, ако в главницата, въз
основа на която се определя договорната лихва се включат и дължимите такси по
сключените застраховки е налице неравноправно договаряне, тъй като
застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да
ползва и, които не следва да се включват в основата, която определя договорната
лихва.
По отношение на
претенцията за установяван дължимостта на сумата от 211,20лв.- такса оценка на
риска, посочена от ищеца като част от претендираната главница, съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради служебно констатирана
нищожност на клаузата. Процесният договор за
кредит от 25.04.2017г., е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр.
57 от 28.07.2015г./. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че
кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Независимо от използваната в договора
формулировка „такса за оценка на риска“, съдът намира че сумата от 114,10 лева,
представлява такса за усвояване на заема. За да формира този си извод, съдът
отчита на първо място посоченото в искането-декларация, че таза такса ще се
дължи само при одобряване на кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като
част от отпуснатия кредит, поради което, съдът намира, че същата не съставлява възнаграждение за действията на
кредитора по преценка платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и
риска на кредитора от загуби, а по съществото си представлява прикрита такса за
управление на кредита. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.
На
основание изложеното, следва искът с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен до размера на сумата от 1042,76лв.-
включващ остатъка от неплатените от погасителните вноски. Съдът счита, че от
непогасената главница в размер на 1408,07 лева следва да се приспадне
неправилно съотнесената към непризнатите съдебни вземания сума в размер на
118,80 лева /платена след образуване на производството по чл.417 ГПК/, както и
платената по нищожна клауза договорна лихва в размер на 318,51 лева. Така
остатъка на непогасената главница е в размер на 1042,76 лева.
Искът с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване
дължимостта на лихва за забава върху главницата, е основателен, съобразно
установеното по делото неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя и на основание уговореното в чл.9,4 от договора, в размер на 76,38лв., за периода 25.01.2018 г. до 27.06.2018г. , съобразно
заключението на ВЛ.
С оглед на изхода
на главният иск, и установяване неговата частична неоснователност, следва да
бъде разгледан предявеният осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, в частта, в която е отхвърлена договорната лихва и част от претендираната
главница в размер на 437,31 лева /отхвърлена с иска по чл.422 ГПК/.
Така
предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни със
същите съображения, с които са отхвърлени и предявените искове по чл.422 ГПК, а
именно поради нищожност на договорената лихва и поради приспадане на недължимо
платени суми.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в общ размер от 54.88
лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част
от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 400,80 лв.,съобразно уважената част
от иска. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че Н.Д.Г.,
ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от *** Д.
и Н. ***, сума в общ размер на 1119.14 лева, от
които 1042,76 лева – главница по договор за потребителски кредит № **********/25.04.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл.417 ГПК, както и обезщетение за забава в размер на 76,38
лева, начислено върху цялата падежирала сума, считано от 25.01.2018 г. до 27.06.2018
г., на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** Д.
и Н. *** срещу Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца разликата над 1042,76 лева до пълния предявен размер
от 1480,07 лв., представляваща неизплатена главница по главница
по договор за потребителски кредит № **********/25.04.2017 г., както и
сума в размер на 318,73 лв., представляваща договорна лихва за период от 25.01.2018 г. до 25.06.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** Д.
и Н. *** срещу Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.79 ЗЗД с
искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, следните суми: сума в
размер на 437,31 лева, представляваща неизплатена главница по главница
по договор за потребителски кредит № **********/25.04.2017 г., както и
сума в размер на 318,73 лв., представляваща договорна лихва за период от 25.01.2018 г. до 25.06.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** заплати на „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** Д. и Н. ***, сумата от 54,88 лева представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4671 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Г.,
ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от *** Д. и Н. ***, сумата от 400,80 лева, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: