Р Е Ш Е Н И Е
№ 1639
27.06.2019 г., гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито
заседание, проведено на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Недялка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №6486 по описа за
2018г. на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.I, вр. чл.240
от ЗЗД, вр. чл.6 и сл от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Н.С. и Т.К. -
Управители, чрез юрк.Н.С., срещу П.Г.П., с която се иска установяване със сила на
пресъдено нещо, дължимостта на следните суми: сума от 1 763,28 лв., представляваща
главница по сключен по електронен път Договор за кредит №***/16.06.2016г., между
„Фератум България“ ЕООД и ответника, сума от 273,73 лв., представляваща
договорна лихва, за периода: 16.07.2016г.- 11.06.2017г., сума от 84,27 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 12.06.2017г.- 17.05.2018г. и сума
от 996,29 лв., представляваща такса за осигуряване на гаранционна сделка-
поръчителство по горния кредитен договор от „Фератум Банк“ ЕООД. Посочено е, че горепосоченият договор е сключен за сумата
от 2 000 лв., чрез средства за комуникация от разстояние, във формата на
електронен документ и при спазване на изискванията на ЗПФУР, като крайният падеж на задължението е на 11.06.2017г. В
исковата молба са изложени твърдения за сключен допълнително договор за
гаранция от 16.06.2016г., с който е гарантирано изпълнението на кредитното
задължение от страна на „Фератум Банк“ ЕООД. Твърди се, че вземането не е
погасено от кредитополучателя в срок, поради което е изплатено в пълен размер
от страна на гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, с което последният е встъпил в
правата на кредитора. Твърди се, че процесното вземане е цедирано на
01.12.2017г. в полза на ищцовото дружество. Претендират се сторените по делото разноски.
С постъпилия в законен срок отговор на
искова молба, подаден от назначения особен представител на длъжника адв. Д.А.- Ж. от БАК, са оспорени
предявените искове по основание и размер. Изложени са аргументи, че не се
установява по несъмнен начин сключването на горния договор за кредит по
електронен път чрез средства за комуникация от разстояние. Изложени са съображения относно дължимостта
и размера на претендираните от ищеца разноски.
С протоколно определение от
30.05.2019г. като трето лице- помагач на страната на ищеца е конституиран „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от Н.С.
и М.Д.- Изпълнителни директори, с оглед на изложени твърдения за придобиване на
спорното право в хода на процеса.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните,
както и законовите разпоредби, относими към спора, предявените искове за неоснователни.
Съображенията за това са следните:
За процесните задължения е издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение №1976/31.05.2018г. по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №3870/2018г. на Бургаски районен съд, 5 състав, която е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В законен срок са изпълнени дадените
указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за съдебно предявяване на иск за сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение.
Представен е неподписан Договор
за предоставяне на потребителски кредит №***/16.06.2016г., между „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „проф. Георги Брадистилов“ №4, ет.2, офис 3.1., представлявано от Д. Н.-
Управител и ответника, за сумата от 2 000 лв., при погасителен план за
периода: 16.07.2016г.- 16.06.2017г., при 12 месечни погасителни вноски от 205
лв. всяка, при лихвен процент от 40,61% и погасителен план към същия.
Представен е Договор за гаранция
(поръчителство), без дата и неподписан от ответника,
между „Фератум Банк“ ЛТД, със седалище и адрес на управление в Република
Малта, гр.Слима, ул. „Хай стрийт“ №155, бизнес център „Таляферо“, ет.6, без
посочен представител и погасителен план към същия.
Между кориците на делото се намират договор за придобиване на
необслужвани потребителски кредити, сключен между поръчителя „Фератум Банк“ ЛТД и ищеца, потвърждение за сключена цесия и пълномощно в полза на цесионера да
уведоми длъжника за извършената цесия. Не са представени доказателства за
уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането.
По делото е допуснато и прието заключение и допълнително такова по
съдебно- икономическа експертиза, изготвено въз основа на предоставени от ищеца
книжа. Вещото лице приема, че съгласно горния договор е отпуснат потребителски
кредит от 2000 лв., платим на 12 равни месечни вноски, ведно с възнаграждение
за поръчителя от 1 540 лв., платимо също на 12 равни месечни вноски от по
128,33 лв. всяка. Посочено е, че постъпилите плащания от кредитополучателя в
размер на 986,70 лв., са приспаднати за задължения за договорна и законна лихва
и за главница. Вещото лице е достигнало до извод за дължимостта на следните
суми: сума от 1 654,57 лв., представляваща главница, сума от 273,72 лв.,
представляваща непогасена договорна лихва, сума от 44,37 лв., представляваща
обезщетение за забава и сума от 1 105 лв., представляваща такса за
осигуряване на гаранционна сделка.
Съдът достигна до следните
правни изводи:
С изготвения по делото
доклад на ищеца са дадени указания да установи съществуването на твърдяното
договорно правоотношение и наличието на неизпълнено договорно задължение от
ответника. При предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение в
тежест на ищеца е да докаже наличието на съществуващо договорно правоотношение,
по което ищецът се явява изправната страна. Върху ответника при условията на
пълно и главно доказване лежи тежестта да се установи положителния
правопогасяващ факт на изпълнението.
Съгласно практиката на върховната
съдебна инстанция електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, представлява електронен документ
по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което се счита за подписано чрез поставянето
на електронен подпис, чрез който се установява авторството на същото. При
изпълнението на горните изисквания е налице електронен документ, който има
доказателствена сила на подписан писмен документ. Възпроизвеждането му на
хартиен носител не променя характеристиките на електронния документ. Авторът на
електронното изявление е физическото лице, което е посочено като извършител на
електронното изявление и в случай, че е извършено от негово име същият е и
титуляр на електронното изявление. Съгласно Регламент (ЕС) 910/2014г. на ЕП и
на Съвета от 23.07.2014г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, чл.3,
т.35, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма и по- специално текстови, звуков, визуален или аудио- визуален запис.
Горният източник на вторично право на ЕС приема, че правната сила и
допустимостта на електронния подпис като доказателство в съдебен процес не може
да бъде оспорена единствено на основание, че е в електронна форма.
В Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние нормативно са уредени изискванията за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно легалната дефиниция „финансова
услуга“ представлява всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги. „Средство за комуникация от разстояние“ представлява всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
потребителят и доставчикът, който в рамките на своята търговска или
професионална дейност сключва с потребителя договор за предоставяне на
финансова услуга от разстояние. На основание разпоредбата на чл.18,
ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информация на потребителя, спазването на предвидените срокове за отказ от
договора и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.
Принципът за удостоверяване на авторството на лицето при електронни изявления чрез
електронен подпис е прогласен както във вторичното право на ЕС, така и в
националното законодателство.
На следващо място в чл.10 от
Закона за потребителски кредит, /ЗПК/ е предвидена писмена форма на договора за
потребителски кредит- на хартиен или на друг траен носител, в която по ясен и
разбираем начин се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт всички
елементи на договора. Целите, които преследва ЗПК са осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредитора по потребителския кредит, по такъв начин, че да се
осигури баланс между интересите на двете страни.
В настоящия случай не са
изпълнени дадените с доклада по делото указания от ищеца да представи
доказателства за предоставено съгласие на ответника за възникването на
договорна обвързаност с кредитодателя. Не са налице доказателства за валидно
възникнало договорно правоотношение между страните. Представените по делото
писмени договори са неподписани от ответния кредитополучател. Вписванията в
счетоводството на кредитора данни за кредитни задължения и техните размери не
представляват доказателства, имащи достатъчна степен на достоверност за приемане
наличие на твърдяното договорно правоотношение между страните. Ищецът е
придобил процесните вземания от суброгиралия се поръчител по кредитното
правоотношение. Не са представени по делото доказателства за изпълнение на
задължението на кредитополучателя от поръчителя и встъпването му в правата на
удовлетворения кредитор по правоотношението. В гражданския процес твърденията
на страните подлежат на доказване с предвидените в закона доказателствени
средства. При недоказването на релевантен юридически факт съдът следва да го
приеме за ненастъпил. С оглед на горното предявените искове са недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. С оглед на изхода на повдигнатия правен спор разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано от Н.С.
и Т.К.- Управители, чрез юрк. Н. С., срещу П.Г.П.,
ЕГН:**********, искове за установяване съществуването на вземане за следните
суми: сума от 1 763,28 /хиляда седемстотин шестдесет и три лева и двадесет
и осем стотинки/ лв., представляваща главница по сключен по електронен път Договор за кредит №***/16.06.2016г., между „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „проф. Георги Брадистилов“ №4,
ет.2, офис 3.1, представлявано от Д. Н.- Управител и ответника, цедирана на ищеца на 01.12.2017г., сума от 273,73 /двеста
седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/ лв., представляваща
договорна лихва, за периода: 16.07.2016г.- 11.06.2017г., сума от 84,27
/осемдесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода: 12.06.2017г.- 17.05.2018г., сума от 996,29
/деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/ лв., представляваща
такса за
осигуряване на гаранционна сделка- поръчителство по горния кредитен договор от „Фератум
Банк“ ЛТД, със седалище и адрес на управление в Република Малта, гр.Слима, ул.
„Хай стрийт“ №155, бизнес център „Таляферо“, ет.6, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис- сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4, представлявано от Н.С.
и М.Д.- Изпълнителни директори, като трето лице- помагач на страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД