№ 6644
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110171015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 290787/29.12.2022г. на СРС,
подадена от М. С. К. срещу П. Емануил Жак Н.. С исковата молба се иска ответницата да
бъде осъдена да му заплати 7580,00 лева, която сума представлява недължимо и без
основание събрана от него по принудителен ред по изп.д. № 20227800400278 на ЧСИ №
780-Веселка Любенова, издръжка за дъщерята на страните Елза М.ова Куновска въз основа
на изпълнителен лист от 03.11.2022г. издаден по гр.д. № 18002/2019г. на СРС, както и
сумата от 1181,38 лева за лихва. Иска се също така съдът да постанови, че ищецът не дължи
разноските по изпълнителното дело, като бъде задължен взискателят да заплати същите, да
се прекрати изпълнителното дело, да се вдигнат наложените запори и да бъде обезсилен
изпълнителният лист от 03.11.2022г.
Искането за признаване недължимостта на акцесорните вземания за разноски по
изпълнителното дело, както и за възлагането им на взискателя, е недопустимо. Това е така,
тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспори вземането, за събиране на
което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното
производство не са част от това вземане. Ако същите са неправилно/незаконосъобразно
начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е друг – чрез оспорване на същите
посредством обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от
ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която
искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се основава единствено на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене, т.е. касае се само за съдебно установени вземания,
предмет на изпълнителното производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не
са такива. Те се определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка
подлежи на оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. За съда липсва
правомощие да постановява прекратяване на изпълнително производство, а вдигането на
наложените запори става с акт на съдебния изпълнител в предвидените от закона случаи.
Законодателството предвижда обезсилване на издаден изпълнителен лист само в
специфични хипотези, сред които настоящото производство не е.
Поради това исковата молба в тези си части следва да бъде върната, а
производството по делото – частично прекратено.
На основание чл. 130 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ВРЪЩА Искова молба, вх. № 290787/29.12.2022г. на СРС, в частта й, с която се
иска да се установи, че ищецът не дължи разноските по изп.д. № 20227800400278 на
ЧСИ № 780-Веселка Любенова, като същите бъдат възложени върху взискателя, както
и в частта й, с която се иска посоченото изпълнително производство да бъде
прекратено, да се вдигне наложеният запор, а изпълнителният лист от 03.11.2022г. да
бъде обезсилен.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 71015/2022г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2