Решение по дело №1924/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 94
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20227050701924
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  ............ /……….................. г., гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Борислав Милачков

       Членове: 1. М.Иванова-Даскалова

       2.Станислава Стоева

 

при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия М. Иванова - Даскалова КНАД №1924 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК  във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „ИТ“-гр.Варна против Решение №982/18.07.2022г. постановено по НАХД №1373/2022г. на РС-Варна, с което е отменено НП №03-010817/18.06.2022г.  на Директора на дирекция „ИТ“-гр.Варна, с което на „СТРОЙПРОЕКТ-ИНВЕСТ“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.413 ал.2 от КТ за нарушение на чл.11 ал.5 във вр. с чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2/2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В жалбата касаторът твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно. Излагат доводи за възникнало трудово правоотношение  между установения да работи на обекта и дружеството, поради което неоснователна и неприемлива била тезата на работодателя, че лицата са престирали труд в негова полза в изпълнение на граждански договор. Дружеството черпело права от неправомерното си поведение, тъй като не сключило трудов договор с лицата, които при проверката се установило, че ежедневно работят на обекта с материали и средства, предоставени от юридическото лице. Поради това правилно била потърсена отговорността на дружеството за липсата на писмено документиране на съответния вид инструктаж, което нарушение свързано с правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд било доказано по безспорен начин. Неправилно ВРС тълкувал чл.11 ал.1 от Наредба №РД-07-2/2009г. В чл.2 от наредбата било разписано, че работодателят създава организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Следователно той бил отговорен за документирането на инструктаж на работещите, вкл. на пребиваващите на територията на обекта, което е доказателство за извършването на такъв. В съответствие с тези разпоредби и доказателствата бил съставен АУАН и издадено НП на работодателя. Неправилно ВРС отменил НП с мотиви, основани на неправилно тълкуване на материалния закон и на събраните поделото доказателства. Молят Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание упълномощеният юрисконсулт поддържа жалбата и моли да бъде уважена и присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна „СТРОЙПРОЕКТ-ИНВЕСТ“ЕООД-гр.Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН  първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона от ВРС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от ВРС, отчитайки забраната в чл.220 от АПК, въз основа на фактическите установявания в Решението на въззивния съд.

Въз основа на преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства ВРС установил, че на 28.04.2020г. инспектори от Дирекция „ИТ“-Варна извършили проверка на „СТРОЙПРОЕКТ-ИНВЕСТ“ЕООД със седалище в гр.Варна за спазване на трудовото законодателство и установили, че в качеството на работодател то не е документирало в книгата за начален инструктаж съгласно приложение 1 към чл.11, ал.5 и чл.12 от Наредба №РД-07-2/2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работника М. Х. А., който бил на длъжност „кофражист“ на стопанисвания от дружеството обект “работилница-гараж“ в град Варна на ул.“Н.“ №13. Сред предоставените на проверяващите документи дружеството не дало трудов договор за съществуващото трудово правоотношение между „СТРОЙПРОЕКТ-ИНВЕСТ“ЕООД и Милен А..

РС установил, че всички констатации проверяващите са отразили в протокол от 19.05.2020г., а на 21.05.2020г. свид. Л. Б. съставила срещу дружеството АУАН за това, че на 28.04.2020г. в качеството на работодател не е документирало провеждането на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа в нарочната Книга за инструктаж -приложение 1 на М. Х. А. на длъжност „кофражист“ в обект “работилница-гараж“ в град Варна на ул.“Н.“ №13 стопанисван от дружеството. Въззивният съд установил, че за дата на нарушението в акта е приета датата на проверката, която била извършена по повод настъпил в работилницата трудов инцидент. На същата дата – 21.05.2020г. било издадено постановление за обявяване съществуването считано от 28.04.2020г. на трудово правоотношение между дружеството и М. Х. А.. При връчване на АУАН не били вписани възражения и такива не постъпили в срок. Въз основа на акта на 18.06.2020г. било издадено НП №03-010817, с което за нарушение на чл.11 ал.5 вр. с чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2/2009г. изразяващо се в недокументиране в книгата на проведения начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на М. Х. А., който изпълнявал трудови функции по изработване на кофраж на основание чл.413 ал.2 от КТ на дружеството в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция от 2500лв.

 

 

  Въззивния съд установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове, но постановил отмяна на НП, тъй като в него и в акта нарушението не било описано пълно и ясно от фактическа и от правна страна. Районният съд намерил, че в НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, че описанието в обстоятелствената му част противоречи на разпоредителната. Тези изводи на ВРС кореспондират със съдържанието на НП и съответните законови разпоредби.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че дружеството се наказва за това, че като работодател е допуснало до работа лицето А., преди да е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в нарочна книга за начален инструктаж, което нарушение било извършено в деня на проверката на 28.04.2020г. Съобразно описаното изпълнително деяние като допускане до работа, в чл.3 от Наредбата е изискването към работодателя да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и установил, че в АУАН и в НП чл.3 от Наредбата не фигурира сред нарушените разпоредби. 

Правилно в Решението е отчетено, че в НП като нарушена е посочена нормата на чл.12, ал.1 от Наредбата, съгласно която начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5. След като в обстоятелствената част на НП е описано, че се касае за „начален инструктаж“, правилно въззивния съд взел предвид изискването в чл.12, ал.2 от Наредбата той да се проведе в деня на постъпване на работа, който ден следва да е датата на деянието, ако то се изразява в допускане до работа без начален инструктаж. В тази връзка ВРС изтъкнал, че е доказано, че конкретното лице А. е установено на строителния обект при проверката на 28.04.2020г., което не означава, че това е датата на постъпването му на работа. В дадените от А. обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ е заявил, че на 27.04.2020г. заедно с Милен Билбилев започнали работа на обекта. При тези данни, допускане до работа на работник без начален инструктаж се осъществява на първата дата, на която работника е постъпил и е бил допуснат до работа, а в случая не е еднозначно и категорично доказано, че тази дата е 28.04.2020г.

Основателно ВРС посочил, че правото на защита на привлеченото към отговорност лице се осъществява по отношение на фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, което в случая е било нарушено, тъй като от описаното в НП не е ясно за какво точно е наказано дружеството – за допускане до работа на работник без проведен начален инструктаж или за допускане до работа на работник с проведен, но недокументиран начален инструктаж. Безспорно документирането на инструктажа в съответната книгата удостоверява извършването му, но недокументирането на инструктаж е самостоятелно нарушение, което се счита извършено на датата на провеждане на инструктажа и за което е отговорен този, който е трябвало да го документира. Правилно ВРС е посочил, че ако в случая се касае за недокументиране на начален инструктаж, за това нарушение следва да се ангажира отговорността на физическото лице – управител или на лицето, на което е възложено това, а не на дружеството.

Правилни и в съответствие със закона са основните изводи в Решението с което е отменено НП – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, създаващи неяснота за нарушението, за което е издадено НП, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и незаконосъобразност.

Отмененото НП е издадено на основание чл.413 ал.2 от КТ, която предвижда налагане на имуществена санкция на работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Тази формулировка е обща и законосъобразното й прилагане изисква в АУАН и в НП да се опише конкретно кое задължение в действаща друга разпоредба не е изпълнено от работодателя в конкретния случай. Общото правило в чл.281 ал.1 от КТ е, че всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа. В чл.281 ал.4 от КТ е въведено изискването, да не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието, като в чл.281 ал.2 от КТ са задължени работодателите да организират провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. Така още в КТ е направено разграничение между изискването да се допускат до работа само лица с необходимите знания и умения и задължението да се организира обучението и инструктажа на работниците и служителите. Издадената Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл.281 ал.5 от КТ също прави такова разграничение. В чл.3 от Наредбата е императивното изискване към работодателя да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а в чл.2 ал.1 от Наредбата е разписано задължението на работодателя да осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място.

Правилни и изцяло съобразени с тази законова уредба са изводите в Решението на ВРС, че с добавеното „е допуснал до работа“ в обстоятелствената част на НП, административно-наказващият орган де факто е създал неяснота за какво точно в случая се санкционира дружеството. Мотивите в решението на ВРС изцяло съответстват на чл.2 ал.2 от Наредбата, съгласно който работодателят следва писмено да определи: видовете обучения и инструктажи; лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани; програма за провеждане на обучението и/или инструктажа; лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа. Ангажиментите  на работодателя са да определи реда и начина, по който се документира обучението по безопасност и здраве при работа, съгласно чл.9 ал.1 от Наредбата, да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време.

Инструктажите, независимо от вида им по чл.10, ал.3 от Наредбата, сред които е и началният инструктаж при постъпване на работа, съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск по ред и при условия, определени от работодателя. Длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа е това, което съгласно чл.12 ал.3 от Наредбата издава служебна бележка съгласно приложение №2, която се съхранява в личното досие на работещия. Съгласно чл.11 ал.5 от Наредбата, инструктажите, проведени по реда на същата се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение №1. При конкретната проверка такава книга за начален инструктаж не е представена на проверяващите на обекта, а и в последствие не е представена в дирекцията или по делото. Поради това изводите на ВРС изцяло кореспондират както с фактите и обстоятелствата, доказани със събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и с приложимите правни норми. Основателно ВРС е постановил отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено с мотивите, че не работодателят, който в случая е дружество - юридическо лице, е адресат на задължението по чл.11 ал.5 от Наредбата да се документира провеждането на началния инструктаж и не то е субекта, който носи отговорност за неизпълнението му. Документирането на инструктажа в книгата е задължение на определено от работодателя физическо лице, независимо дали това е управителят на дружеството или др. лице, натоварено от работодателя да провежда и документира началния инструктаж на новопостъпващите работници.

С оглед на това и тъй като съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, касационният състав счита, че в случая като е постановил отмяна на НП, ВРС е приложил правилно закона. Касационната жалба се явява неоснователна и Решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора макар своевременно направено, искането на представителят на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №982/18.07.2022г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №1373/2022г.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

 

 

Членове:1

 

 

 

     2.