В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Славка Кабасанова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Славка Кабасанова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл.50 вр.с чл.49 и чл.45 ЗЗД. От А.Ц. с ЕГН …, с адрес село Г.И., ул. „…” № …, община М., област П., е постъпила искова молба против Община Ч., БУЛСТАТ …, със седалище и адрес на управление град Ч., ул.”…” № …, представлявана от кмета Т.Б., в която се сочи, че на 02.08.2014г. ищецът управлявал собствения си лек автомобил „Рено” модел „Лагуна” с рег. № … по път SML 1314, собственост на Община Ч. в посока природната забележителност „Чудните мостове”, когато около 11,50 часа от дясната страна на пътя внезапно западали камъни. На автомобила били нанесени множество щети: счупване на предно стъкло, счупване на предни фарове и преден десен мигач, счупване на предна броня и халогенни фарове, деформация на предна решетка и капак, скъсване и деформация на предна дясна греда, деформация на заден десен праг, деформация на преден и заден десни калници, деформации на предна дясна врата, деформация на задна дясна джанта, деформация на задна броня в дясно и др. щети по връзките и двигателя. Ищецът твърди, че за случилия се инцидент, пристигналите на място служители на РУП Ч. съставили протокол за ПТП, че колата не можела да се движи на собствен ход, поради което била закарана до град П. чрез Пътна помощ, разходите по превозването й били на стойност 170,00 лв. Счита, че Община Ч. е собственик на общинските пътища, респ. на път SML 1314, по силата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с & 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП и чл.8, ал.3 от ЗП, че е длъжна да ги поддържа в изправност и да организира движението, така че да осигури условия за бързо и сигурно предвижване. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност общинската пътна мрежа и моли съда да го осъди да му заплати сумата от 2 670 лв., представляваща: 2500 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на падналите върху лек автомобил "РЕНО ЛАГУНА" с рег. № … камъни на дата 02.08.2014г. на път SМL- 1314 на 9.1 км от път II-86 в посока село З.; 170 лева- сумата направена като разход за репатрирането на МПС-то от мястото на инцидента до град П., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите. От Община Ч. е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който искът се оспорва като неоснователен с твърдението, че не е пасивно легитимирана да отговаря по иска. Твърди се, че инцидентът е предизвикан от скално срутище, започващо от горски масив, който е частна собственост на ДЗЗД ”…”, поземлен имот 226001, част от ревир в местност „…”, който граничи с пътя, че Община Ч. няма задължение да обезопасява, поддържа имот частна собственост. Сочи се, че от двете страни на общинския път има ограничителна ивица с ширина 1 метър, която Община Ч. поддържа извън габаритите на пътя. В с.з. ищецът се явява лично и с пълномощник, който от негово име поддържа исковата молба. Ответникът по жалбата Община гр.Ч. не изпраща представител в с.з. и не ангажира становище. От фактическа и правна страна след съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното: На 02.08.2014 г. (събота) А.Ц. управлявал собствения си лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна”, с рег.№ …, по път SML-1314 в посока природната забележителност „Чудните мостове”. В автомобила заедно с него пътували съпругата му И.Ц. и едногодишният им син. Около 11,50 часа внезапно от дясната страна на пътя западали камъни, като един от тях ударил движещия се пред автомобила с марка „Рено”, автомобил с марка „Пежо”, който веднага отбил и спрял. Множество камъни паднали от дясно на управлявания от ищеца Ц. автомобил, голям камък паднал в предната му част. Този камък попаднал под двигателя, поради което автомобилът „Рено Лагуна” станал неуправляем, но водачът успял да го овладее и спрял на безопасно място. Пътнотранспортното произшествие станало на ляв завой, при ограничена видимост. Пътуващият в лекия автомобил с марка „Пежо” пътник, Т.И. - свидетел по делото, сочи, че е позвънил на телефон 112. На обаждането се озовали служителите на РУП Ч. – мл.автоконтрольор Р.С. и друг негов колега – К.С.К. Те съставили протокол за ПТП в 12,45 часа, в който описали констатираното от тях, а именно, че инцидентът станал на път SML-1314 на 9,1 км., район път ІІ-86 с.З., описали щетите по управлявания от ищеца Ц. автомобил, както следва: счупване на предно стъкло, счупване на предни фарове и преден десен мигач,счупване на предна броня и халогенни фарове, деформация на предна решетка и капак, скъсване и деформация на предна дясна греда, деформация на заден десен праг, деформация на преден и заден десни калници, деформации на предна дясна врата, деформация на задна дясна джанта, деформация на задна броня в дясно. В протокола било посочено, че произшествието е причинено от падащи камъни от дясно на пътя, по време на движение на МПС-то. В изготвеното от инж.К. и прието като доказателство по делото заключение по назначената авто-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се сочи, че при огледа на лекия автомобил, са били установени увреждания, които имат разнопосочна насоченост на ударите; налице са удари с насоченост отгоре надолу – върху предната дясна колонка и предното обзорно стъкло; налице са и такива с насоченост отдолу нагоре – десен праг на автомобила, такива с насоченост отвън, навътре, към купето – предна челна част на автомобила, заден десен калник, предна дясна врата и задна дясна джанта, както и остъргвания по купето. Заключава се, че получените вреди по лекия автомобил „Рено Лагуна” са в пряка и непосредствена връзка с падналите от десния пътен скат камъни върху пътното платно и не могат да се получат от друг механизъм на произшествието. Вещото лице сочи, че стойността на възстановителните дейности по лекия автомобил, необходима за възстановяването му до техническо състояние такова, каквото е било преди произшествието, възлиза на 3097,20 лева. Вещото лице сочи, че средната продажна цена на подобен лек автомобил „Рено Лагуна” с автомобил с газова уредба, производство 1997 година е 2000 лева; че не е икономически изгодно увреденият автомобил да бъде възстановяван, щетата следва да бъде приета като тотална. Вещото лица стига до извод, че стойността на нанесените повреди по лекия автомобил, в резултат на настъпилото произшествие е 2000 лева. Тъй като след инцидента управляваният от ищеца автомобил, не можел да се движи на собствен ход, чрез „Пътна помощ” бил закаран в гр.П., където се намира и понастоящем. Във връзка с предвижването му ищецът е разходвал сумата от 170 лева, видно от представената по делото фактура № 297/02.08.2014 г., издадена от „…” ЕООД гр.А., ведно с касов бон. При деликтната отговорност източникът на вредоносния резултат и самата вреда представляват промяна в обективната действителност, която е нежелана от увредения. Задължението за поправяне на вредите тежи върху лицето, причинило увреждането. В чл.50 ЗЗД е уреден специален състав на деликтната отговорност, съгласно който за вредите произлезли от вещи отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. Деликтната отговорност имаща основно обезщетителна функция възниква при наличието на сложен фактически състав, който по правило включва 5 елемента: поведение, противоправност на поведението, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите и вина. На първо място следва да се посочи, че Община Ч. е юридическа лице и отговорността и е безвиновна. В случая поведението се изразява в бездействие. Ответникът не е изпълнил задължението да осигури безопастност на движението по път, на който е собственик. Съдът споделя доводите на ищцовата страна , че ответникът е собственик на пътя, на който е настъпило ПТП и като такъв е длъжен да осигури безопастност на движението по него чрез поставяне на укрепителни и обезопасителни съоражения, бетонни стени и стоманени мрежи. Страните не спорят относно обстоятелството, че път SML-1314 е общинска собственост. Съгласно чл.2 ал.1 т.4 ЗОС общинска собственост са имотите и вещите предоставени в собственост на общината по закон, а чл.8 ал.3 ЗП определя, че общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл.3 ал.1 ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. По аргумент от тази разпоредба следва, че път SML-1314 е местен общински път. Твърденията на ответника, че камъните, паднали по пътя са вследствие на свлачище, което се намира в частен имот останаха недоказани. Община Ч. не ангажира доказателства в тази насока. Дори обаче имотът отстрани на пътя да е собственост на трето лице това не снема отговорността на Община Ч. да обезопаси горския скат, така че да предотврати ПТП вследствие внезапно паднали камъни на пътя. Налице е причинна връзка между бездействието на ответника и настъпилите щети върху автомобила на ищеца, както и необходимостта той да бъде транспортиран до гр.П., тъй като не можел да се движи на собствен ход. Искът се явява основателен по основание, но не и по размер, тъй като съгласно заключението по СТЕ вредите са в размер 2000лв., а не 2500 лв., както се претендира с исковата молба. Ищцовата претенция остана недоказана за горницата от 2000 лв. до 2500 лв. Съгласно чл.78 ал.1 ГПК на ищецът се дължат разноски съразмерно с уважената част на иска. Той е направил разноски в размер общо на 917лв., следователно ответникът следва да му заплати сумата 746лв. Така мотивиран, съдът РЕШИ: ОСЪЖДА Община Ч., БУЛСТАТ …, със седалище и адрес на управление град Ч., ул.”…” № …, представлявана от кмета Т.Б., да заплати на А.Ц. с ЕГН …, с адрес село Г.И., ул. „…” № …, община М., област П., сумата 2170 лв., ведно със законната лихва от 02.08.2014г. до окончателно изплащане на главницата, представляваща: 2000лв. обезщетение за претърпените от него имуществени вреди настъпили в резултат на падналите върху собствения му лек автомобил "Рено Лагуна" с рег. № …, камъни на дата 02.08.2014г. на път SМL- 1314 на 9.1 км от път II -86 в посока село З., и 170 лева- разходвани от него за репатрирането на МПС-то от мястото на инцидента до гр.П., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди върху лекия автомобил за горницата от 2000лв. до 2500лв., като неоснователен. ОСЪЖДА Община Ч. да заплати на А.Ц. деловодни разноски в размер 746 лв. Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СмОС. |