РЕШЕНИЕ
№ 2683
гр. Варна, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110101692 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от С. И. В. и З. Д. Д. искове с правно
основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответницата О. В. Ш. да заплати сумата от по 2000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в неоснователно създаване на безпокойство, притеснения и страхове от това,
че ищците са обвинявани от ответницата в извършване на престъпление, неудобство от това,
че се налага отсъствие от работа с цел посещение при разследващ орган, психически
дискомфорт от неизвестността относно изхода на наказателното производство, което
евентуално би се развило, неприятно усещане от наличие на личните им данни в
прокурорските архиви като лица, срещу които е подавана жалба с цел иницииране на
наказателно преследване, засегнати са личните права на ищците, като авторитет и добро име
във връзка с подадена от ответницата жалба срещу ищците до Варненска Районна
Прокуратура, по която е била образувана прокурорска преписка под № 9908/23г., прекратена
с Постановление на ВРП от 29.11.23г.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижими имоти, находящи се в землището
на с.Близнаци, които се обслужват от частен път, собственост на фирма „ВИНЕКС
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, придобити чрез апортна вноска от фирма „БОЛДОМ"
ЕООД ЕИК *********, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на Община Аврен, Област Варненска, с адрес
на имота: с Близнаци, местност Дълбокия път и изградените в същия имот СЪОРЪЖЕНИЯ,
а именно: -ВОДОПРОВОД И КАНАЛИЗАЦИЯ, които съоръжения са придобити от
вносителя-съдружник „БОЛДОМ" ЕООД ЕИК ********* чрез изграждането му в собствения
си имот с идентификатор № ****, и - ЧАСТЕН ПЪТ - Пътното съоръжение е придобито от
придобито от вносителя-съдружник чрез изграждането му в собствения си имот с
идентификатор № ****, предназначен за второстепенна улица. Описания имот е придобит от
вносителя: "БОЛДОМ" ЕООД с ЕИК ********* чрез покупка на поземлени имоти, находящи
се в землището на село Близнаци, Община Аврен, Област Варненска, в местност „Дълбокия
1
път". Твърди се, че всички собственици на поземлени имоти, достъпът до които се
осъществява от този път имат учредено безсрочно право на ползване на пътя. Достъпът до
имотите през пътя се осъществява през механична входна врата и пешеходен вход, като
имота е ограден от всички страни. Имотът, съставляващ частен път е ограден заедно с
всички поземлени имоти, които са индивидуална собственост на физически и юридически
лица, като към пътя имотите също имат огради, така всеки имот в рамките на комплекса е
ограден, пътя минава по средата на комплекса, а имотите са разположени от двете му страни.
Имотът /частен път/ се стопанисва от всички собственици на поземлени имоти, тъй като
имат учредено вещно право на ползване върху същия и отговарят за средствата , необходими
за закупуване на каквито и да било материали, както и за ремонт и поддръжка на пътя.
Твърди се, че преди няколко години двамата ищци и всички останали собствениците
на имоти в комплекса, с изключение на ответницата подменили механизма на порталната
врата, тъй като същия беше развален, като тези от собствениците, които искат да ползват
механизирано отваряне и затваряне си закупуват дистанционно, а останалите отварят и
затварят вратата ръчно. Средствата за закупуване на материалите са събрани доброволно от
собствениците, които желаят да участват, като собствениците /без ответницата/ с личен труд
са извършили ремонта на вратата, само ответницата ползва безплатно и без да е участвала в
ремонта.
Излага се, че ищеца З. Д. Д. лично и като управител и представляващ „Приморски
дом 23", ЕИК *********, се легитимира като собственик на имот в рамките на комплекса,
съставляващ ПИ с идентификатор ****, а ищеца С. И. В. е собственик на ПИ ****,
ответницата е собственик на поземлен имот съставляващ ПИ **** по ККККР на с.Близнаци,
общ.Аврен, обл.Варна, като с нот.акт. **, том **, дело **, вх.рег. № **г. на ответницата е
учредено право на ползване върху частния път, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № ****, описан подробно в настоящата искова молба.
В исковата молба се твърди, че ответницата е подала във Варненска Районна
Прокуратура жалба, по която е образувана пр.пр.9908/23г., с която обвинява ищците, че
неправомерно като престъпна група извършват стопанска дейност не по законоустановения
ред, като събират такси за ползване на пътя, ограничават достъпа до пътя, поставяйки
метална врата, както и че ищеца З. Д. Д. отправя заплахи към тези, които не искат да плащат
такси.
Ищците считат, че с подаване на жалбата до ВРП ответницата не е целяла проверка
на изложените в жалбата твърдения, а е злоупотребила с право, тъй като ги е обвинила, че са
участници в организирана престъпна група, както и че извършили действия, с които са
нарушили законите в Република България ограждайки чужд недвижим имот и с принуда са
събирали средства от живущите в комплекса, горните твърдения ответницата е отнесла до
прокуратурата като е била напълно наясно, че те са неверни, тъй като металната
механизирана портална врата е била изградена от строителната фирма при изграждане на
комплекса и не е поставяна от ищците, както неверни са и твърденията, че същите са
принуждавали никого да плаща неправомерно суми, нито са ограничавали достъпа й,
горните твърдения за клеветнически и сезирайки прокуратурата с подобни твърдения
ответницата е злоупотребила с право, за което носи деликтна отговорност. Претендират
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответницата оспорва предявените искове.
Ответницата не оспорва, че е собственик на имот в процесния парцел от 2012г. Излага, че от
2012 г. до ноември 2021 г. обществените земи били свободно достъпни и тя и членовете на
семейството й могли лесно да стигнат с кола до местоположението на вилата по всяко време.
През ноември 2021 г. пред входа на ул. „Дълбокия" С. И. В. и З. Д. Д. и С. монтирали
портали с автоматична система за управление без съгласието на собственика на земята и
други собственици на вили.
2
Ответницата сочи, че в нейно отсъствие за парцела, където се намира вилата й се
грижат други физически и юридически лица. Около веднъж месечно един от тях посещава
парцела.
През ноември 2021г. Н.Т. я уведомила, че на входа на публични земи са поставени
порти и те не могат да влязат в парцела. Ответницата сочи, че терените на обществени места
са собственост на ВИНЕКС БЪЛГАРИЯ ООД. През юли 2023 г. написала жалба до ВИНЕКС
БЪЛГАРИЯ ООД относно нарушаване на правата й по нотариален акт за установяване право
на собственост върху недвижим имот № 171 от 2012 г., но не получила отговор.
Ответницата сочи, че конфликтната ситуация по отношение на процедурата за
земеползване на обществени места все още не е разрешена, като на 30 март 2024 г. е подала
жалба по пътя на надзора.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Съдът е приел за безспорно между страните, че З. Д. лично и като управител и
представляващ „Приморски дом 23" ЕИК *********, се легитимира като собственик на
имот в рамките на комплекса, съставляващ ПИ с идентификатор ****, а ищеца С. В. е
собственик на ПИ ****, ответницата О. Ш. е собственик на поземлен имот съставляващ ПИ
**** по ККККР на с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, като с нот.акт. №**, том **, дело **,
вх.рег. № **г. на ответницата е учредено право на ползване върху частния път, съставляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****.
С постановление №9908/29.11.2023г. на ВРП е прекратена преписката по жалба на О.
В. Ш..
Видно от представен по делото договор за строителство от 2012г. между О. В. Ш. и
„Болдом“ ЕООД възложителят придобива право на строеж върху УПИ с №**, кв.005, като
изпълнителя се задължава по т.3 от договора, да завърши територията на комплекса ..“с
ограда по периферията на целия комплекс-пълен фундамент и плътна метална мрежа,
бариера при входа на комплекса.“
От показанията на разпитаните като свидетели Г. Д.а, съпруга на ищеца З. Д. и Г. В.а,
съпруга на ищеца С. В., ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото не
противоречат на останалия доказателствен материал се установява, че в комплекса в
с.Близнаци, ответницата О. Ш. има имот. Достъпът в комплекса е през вратичка и плъзгаща
се врата. Свидетелката Д.а излага, че след жалбата на О. Ш. в прокуратурата и викане в
полицията, има промяна в поведението на съпруга й. Натоварено е ежедневието му, оказан е
стрес, отнема от времето му, колегите му, децата знаят.
Свидетелката Г. В.а сочи, че в комплекса е идвал полицай, който поканил на разпит
съпруга й С. В.. Той се чувствал стресиран, притеснен, изнервен, от несправедливостта, от
това несправедливо обвинение, което тя отправи към него, че той е участник в организира
престъпна група. Започнал неспокоен сън. Това продължава и сега, защото нещата не са
приключили.
От показанията на свидетеля А.М., разпитан по искане на ищците се установява, че
процесният комплекс се намира в с. Близнаци, свидетелят е бил управител на фирма, която
получила разрешение за строителството на обекта. Договорите за строителство били
еднакви с всеки един от собствениците. В договорите е предвидено да се изгражда ограда и
бариера на комплекса, дори има и разрешение за строителство, че трябва да има порта и да
има ограда. Свидетелят сочи, че има изградена ограда покрай територия на целия комплекс.
Порта, която затваря, да не може да влиза всеки, който си поиска.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно:
3
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат, както и вина (при отчитане действието на
оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото не се спори, че З. Д. лично и като управител и представляващ „Приморски
дом 23" ЕИК *********, се легитимира като собственик на имот в рамките на комплекса,
съставляващ ПИ с идентификатор ****, а ищеца С. В. е собственик на ПИ ****, ответницата
О. Ш. е собственик на поземлен имот съставляващ ПИ **** по ККККР на с.Близнаци,
общ.Аврен, обл.Варна, като с нот.акт. №**, том **, дело **, вх.рег. №**г. на ответницата е
учредено право на ползване върху частния път, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № ****.
Спорен по делото е въпроса за противоправността на действието на ответницата О.
Ш. по подаване на жалба до ВРП, по която се е произнесла ВРП с Постановление изх.
№9908/29.11.23г., като производството е прекратено.
От приетите по делото доказателства, не се установява да е подадена жалба от
ответницата конкретно срещу ищците.
С депозирането на жалбата ответницата е упражнила правото си на жалба уредено в
чл. 45 от Конституцията на Република България. Това право е свързано с възможността
всеки, който счита своите права за нарушени да разполага с ефикасни средства за тяхната
защита от съответната институция. В конкретния случай безспорно ответницата е сезирала
компетентния орган ВРП предвид възпрепятстван достъп до имота й.
Не може да се сподели наведеното в исковата молба, че с действието по подаване на
жалбата, ответницата е злоупотребила с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията
на РБ. Злоупотребата с право е противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно, а именно за да бъдат увредени права и законни интереси на други.
Подаването на жалба до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. По делото ищците на са
ангажирали доказателства относно целенасочени конкретни нападки от страна на
ответницата срещу ищците във връзка с подадената жалба.
Не може да се приеме, че О. Ш. е предприела действия по подаване на жалба до
прокуратурата упражнявайки права не за собствена защита, а с цел да бъдат накърнени или
увредени права и законни интереси на други лица, конкретно на ищците С. В. и З. Д..
Аргумент за това е обстоятелството, че съобразно договореното между страните е следвало
да се постави бариера за достъпа до комплекса, а както свидетелства свид. В.а, има
поставена „метална портална врата, през която се влиза, има и отстрани една вратичка,
..като не е бариера, а автоматична плъзгаща се врата.“ Съответно ответницата е потърсила
начин за защита на свои права.
Не се установяват сочените от ищците обвинения срещу тях от страна на ответницата.
Поради което О. Ш. не е извършила противоправно деяние с подаването на жалбата пред
ВРП и предявените искове следва да се отхвърлят, като неоснователени.
По разноските и такса: На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответницата не се
присъждат разноски поради липса на такова искане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. В.,ЕГН ********** и З. Д. Д., ЕГН **********
искове с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответницата О. В. Ш., родена на
**********г., гражданка на Р.Ф.да заплати сумата от по 2000 /две хиляди/ лева на всеки,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, във връзка с
подадена от ответницата жалба до Варненска Районна Прокуратура, по която е била
образувана прокурорска преписка под № 9908/23г., прекратена с Постановление на ВРП от
29.11.23г. , като неоснователени.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5