Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 27.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 364 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във
вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Х.Д.Х. чрез адв. Ц.Б.
от ВАК против Решение № 744 от 30.10.2019
г., постановено по АНД № 883/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено НП № 18-1085-003922/22.01.2019г.
на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП е наложено кумулативно наказание
глоба в размер на 750лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението,
поради нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основание
по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Сочат се доводи досежно преграждането на
правото на защита на жалбоподателя.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище.
Представителят на прокуратурата
предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
С
Решение № 744 от
30.10.2019 г., постановено по АНД № 883/2019 г. по описа на Районен съд – Русе,
съдебният състав е потвърдил НП
№ 18-1085-003922/22.01.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе, с което на Х.Д.Х.
е наложено кумулативно наказание глоба в размер на 750лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца. Като основание за налагане на това
наказание е посочена санкционната норма на чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП. Деянието, за което
е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на задължението му по чл. 21 ал. 1 ЗДвП – нарушение на скорост, установено и заснето с
техническо средство -
дигитална стационарна радарна установка "SITRAFFIC ERS 400". АНО е приел, че при разрешена стойност на
скоростта 50км/ч в населено място, нарушителят е управлявал МПС – л.а. „******“
с рег.№ ***** с установена скорост 107км/ч, като по този начин превишената
стойност на скоростта е 57км/ч.
Нарушението било установено и заснето
с техническо средство - дигитална стационарна видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения "SITRAFFIC ERS
400", с фиксиращо устройство за скорост, дата и час, на 27.12.2017г., в 10.23ч. в гр.Русе, на
бул.“България“ – до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП Дунав мост. Въз основа на установеното с
техническото средство и след установяване на собственика на моторното превозно
средство на жалбоподателят е бил съставен АУАН № 18-1085-003922 от
27.11.2018г., а в последствие и процесното НП.
Русенският районен съд e изяснил
изложената по-горе фактическа обстановка след подробен анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Въззивният съд е анализирал приложимите правни
норми, обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е
доказано, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, изложил е
подробни съображения относно възражението на жалбоподателя за неспазване на срока
по чл. 34 ЗАНН при съставяне на АУАН. Развил е подробни правни съображения и по
въпроса кои са приложимите правни норми, отговорил е по основното възражение
относно оспорване на авторството, като е акцентирал върху отразеното в
декларацията по чл.188 ЗДвП, именно в която касатора не е посочил, лицето, на
което е бил предоставил на процесната дата собственото си МПС, за което чрез
стационарна радарна установка е заснето превишаване на скоростта с 57км/ч след
приспадане на толеранса. Отхвърлил е възражението по жалбата, че касационният
жалбоподател е бил „въведен в заблуждение“, след като сам собственоръчно е
попълнил декларацията по чл. 188 ЗДвП.
Решението
е правилно.
В касационната жалба се твърди, че при
постановяване на решението на въззивния съд е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила – ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като не е уважено доказателственото му искане за допускане на гласни
доказателства – разпит на един свидетел. Видно от протокола от открито съдебно
заседание, проведено на 07.0.2019г., съдът е преценил така направеното искане
за неоснователно, тъй като разпита на свидетеля няма да допринесе за изясняване
на обективната истина, доколкото за това лице не се съдържат данни в
административнонаказателната преписка, че е съпричастен към фактическите
обстоятелства, послужили за издаване на АУАН. Касационната инстанция счита, че
преценката на районният съд относно доказателственото искане на жалбоподателя е
правилна и в този смисъл не е допуснато ограничаване на правото на защита.
Видно е от материалите, съдържащи се в административнотаказателната преписка, а
и от самата жалба, че жалбоподателят не оспорва факта на извършване на
нарушението. Разпитът на свидетелят се иска с оглед доказване на обстоятелството
кой е управлявал процесното МПС на процесната дата. Разпоредбата на чл. 188 ал.
1 изр. 2 ЗДвП дава възможност на собственикът на автомобила, който не го е
управлявал при извършване на нарушението, да посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В противен случай собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение. Анализът на цитираната разпоредба налага извода, че е
въведена една оборима презумция, като тежестта за доказване кой е управлявал
процесното МПС е именно на собственика му. Законът е предвидил достатъчна
гаранция за собственика да се защити още преди издаването на АУАН, респективно
на НП. След като жалбоподателят е написал и подписал собственоръчно декларация,
в която е декларирал, че не може да посочи кой е управлявал процесното МПС, при
това под заплаха и за наказателна отговорност при деклариране на неверни данни,
законосъобразно му е бил съставен АУАН. В последствие, след връчване на АУАН,
жалбоподателят отново е имал законовата възможност да възрази, като посочи на
кого е бил предоставил автомобила. Въпреки това той не се е възползвал от това
си право и АНО законосъобразно е пристъпил към издаване на НП. Установяването в
последствие, в хода на съдебното производство, кой е управлявал процесното МПС,
при това само с гласни доказателства, без да са представени писмени такива за
съпричастността на сочения свидетел към фактическата обстановка, е ирелевантен
факт при преценката за законосъобразността и правилността на НП.
Поради
изложеното касационният съд счита, че при постановяване на въззивното решение
не е допуснато съществено нарушение на процесиалните правила.
При преценка
относно прилагането на материалния закон настоящата инстанция изцяло споделя
фактическите и правни изводи на РРС, изложени в оспореното решение, поради
което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РРС, което е предмет
на касационната проверка.
С
оглед на изложеното правилен е изводът на РРС за обоснованост и
законосъобразност на НП, поради което решението следва да се остави в сила.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр.
с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 744 от 30.10.2019г., на
Районен съд гр.Русе, постановено по АНД № 883/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП №
18-1085-003922/22.01.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.