Определение по дело №1748/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е             

                                        №…………………

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на 18.10.2019г

в състав:     Председател:   ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                         Членове:   ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                           ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа  докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

ч.гр.д. № 1748 по описа за 2019,

за да се произнесе, взе предвид:

 

         Производството е по повод частна жалба с вх.№ 54456/24.07.2019 на Г.Ж.Г., С.Ж.Г., Ю.Ж.Г. против определението на ВРС-ХХХІХс-в 9019/15.07.2019 по гр.д.№ ********* в частта му, с което е оставено без уважение искането им в качеството на ответници по делото за изменение на постановеното Решение № 1526/12.04.2019г по гр.д.№ 11911/2018г на ВРС-39с-в в частта относно разноските в полза на ищците, на осн.чл.78 ал.2 ГПК.

         Считат същото за неправилно, като поддържат наведените още с молбата по чл.248 ГПК оплаквания.

С решението на ВРС-ХХХІХс-в по гр. д. № 11911/2018г ответниците са осъдени да заплатят съдебни разноски общо в размер на 501,21лв, включващи 101,21лв съдебно-деловодни разноски и 400лв-за адв. възнаграждение.

В хода на делото ответниците са оспорили действителното заплащане на адв.възнаграждения с твърденията, че представените от процесуалния представител на ищците доказателства 4 бр договори за правна защита от 31.10.2018г не следва да бъдат кредитирани като документи, надлежно доказващи плащането на адв.възнаграждение, тъй като са без данни за пореден номер на сключения договор и без данни за номера на съответния кочан. Особеното в случая е, че са представени първите оригинални екземпляри от адв.кочан, а не вторите, които инкорпорират в общ документ сключения между страните договор за правна защита и съдействие и адвокатското упълномощаване по конкретното дело. Затова представените 4бр договори не би следвало да се приемат като редовен платежен документ, тъй като не съдържат необходимите реквизити на първичен счетоводен документ.

Съгласно чл.36 ал.1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Конкретният размер на възнаграждението се определя в сключен в писмена форма договор между клиента и адвоката. Въпреки че не съществува легално утвърден образец на договор за правна помощ и съдействие, има утвърдени от Висшият адвокатски съвет бланки за договор за правна помощ и съдействие, поставени в прономеровани кочани, с индигирани копия, със серия и пореден номер, от които оригиналът се връчва на клиента, второто копие се прилага по делото, а третото остава в кочана и се пази 5 години. Същите кочани се раздават на адвокатите по опис, като за всеки издаден кочан се отбелязва на кой точно адвокат е бил издаден. Издаваните на адвокатите кочани са изключително важни за осчетоводяване на приходите, които адвокатите получават от уговорените възнаграждения и за определяне на данъчните основи за облагане на техните доходи, което, от друга страна, е гаранция, че уговореното възнаграждение действително е получено в брой, без да е необходим друг нарочен документ, удостоверяващ извършеното плащане - разписка, касова бележка/сметка, платежно нареждане и прочие.

Ето защо, когато плащането е извършено в брой, но не е отразено в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан, съдържащ наименование и номер на документа само на арабски цифри, а е вписано на лист, който няма индигирани копия и не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, този представен на съда по конкретното дело документ дори да представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение, може да има значение само в отношенията между клиента-възложител и адвоката. Такъв документ не би следвало да обвързва съда и съответно другите страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане.

В процесния случай представените 4 бр договори за правна помощ и съдействие не отговарят на утвърдените прономеровани и прошнуровани образци с индигирани копия, утвърдени от Висшия адвокатски съвет. Същите представляват само единичен първи екземпляр, който поначало е предназначен за клиента, а не за съда. Липсват номерата на кочана и поредните номера на договорите за правна защита и съдействие. Действително, в тях цифром и словом е вписано договорено и заплатено в брой възнаграждение, но не е налице документална обоснованост на извършеното плащане по смисъла на чл.6 ал.5 вр.ал.1 от ЗСч поради липсата на задължителни реквизити и поради липсата на инкорпорираното с договора адв.пълномощно. Документалната обоснованост на плащането би следвало да се приема като необходимо условие за признаване на разноските за адв.възнаграждение. Считат, че разпоредбите на ЗСч са приложими, т.к. в националното ни законодателство липсват други норми, уреждащи въпроса за документалната обоснованост на извършено плащане. Тази гледна точка не е в противоречие с TP № 6/6.11.2013г по тълк.д. № 6/2012г на ОСГТК.

Поради изложеното считат заплащането на адв.възнаграждение от по 400лв за всеки от четиримата ищци за недоказано и затова съдът незаконосъобразно е признал и присъдил разноски от 400лв за заплатено адв.възнаграждение в полза на ищците. Не би следвало да се присъжда сумата от 400лв за адв.възнаграждение, т.к. ищцовата страна не е представила надлежно доказателство за направено плащане на същото

Като не е уважил искането им за изменение на решението в тази част, ВРС е постановил незаконосъобразно определение.

         Поради изложеното молят за отмяната на Определението на РС в частта, с която е отхвърлена молбата на ответниците по реда на чл.248 ал.1 от ГПК.

 

         Въззиваемата страна по ч.жалба Н.С.Г., Д.А.С., Г.Д.К., П.Д.С., в срока по чл.276 ГПКне са депозирали писмен отговор.

 

         СЪДЪТ, след като прецени, че ч.жалба е подадена от адв.З. като процесуален представител на ответниците по иска в определения в чл.274 ал.1 ГПК срок и от надлежна страна по спора, и затова е допустима, поради което дължи поизнасяне по нейната основателност

 

Производството по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба от адв.З. като процесуален представител на ответниците по делото за изменение на постановеното по делото Решение № 1526/12.04.2019г по гр.д. 11911/2018г. на ВРС, в частта му за дължимите от ответниците разноски в размер на 400лв- за заплатен от ищците адв.хонорар.

В писмения си отговор ответниците по молбата и ищци в процеса - Н.С.Г., Д.А.С., Г.Д.К., П.Д.С. изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

С Решението си под № 1526/12.04.2019г по гр.д.№ 11911/2018г ВРС е уважил предявения от ищците отрицателен установителен иск за собственост, предявен на осн.чл.124 ал.1 ГПК, като е приел за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния недвижими имот. Поради това, по реда на чл.78 ал.1 ГПК в тяхна полза са присъдени разноски в размер на 101,21лв – заплатени държ.такси и 400лв-за заплатено адв.възнаграждение.

За да определи посочения размер на последните, РС е съобразил своевременно наведеното възражение за прекомерност, като е изложил мотиви на първо място за това, че не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК, съобразно която ако ответниците с поведението си не са дали повод за завеждането на делото, то не следва да бъдат натоварени с разноските по него. В случая, макар да са признали иска, същите са станали причина за завеждането на делото поради притежавания от тях КНА, с който им е признато вещно право на собственост върху спорния имот, което може да бъде отречено единствено по съдебен ред. Поради това разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК не намира приложение и ответниците дължат заплащане на сторените от ищците разноски /в този см. Определение № 500/16.07.2013г по ч.гр.д.№ 2326/2013г на І ТО и № 71/21.01.2014г по ч.гр.д.№ 17/2014г на ІІІ ГО на ВКС/.

При тези съображения за дължимост на разноските, РС е разгледал и уважил възражението на ответниците за прекомерност.

За прекомерна следва да се счита всяка претенция за възстановяване на разноски за адв.възнаграждение, което според естеството на случая, неговата сложност, обема и продължителността на работата, надхвърля значително размера на това възнаграждение за един адвокат при други подобни случаи.

В процесния случай е установено, че ищците се явяват наследници на общия наследодател са ползвали услугите на общ адвокат. Общността на правнозначимите факти и правата, предмет на исковата защита сочат на една и съща по обем, сложност и продължителност на адвокатска работа.Възнаграждението може да бъде уговаряно по начин, какъвто клиентът и адвокатът намерят за добре. Присъждането, обаче, на това възнаграждение като разноски на спечелилата делото страна по предприетия от ищците начин на разграничаване на наследниците като четирима самостоятелни един от друг ищци се възприема от въззивния съд като преднамерено, тъй като неминуемо води до неоправадано завишаване размера на разноските, с които да бъде натоварена другата страна.

Поради изложеното възражението за прекомерност следва да бъде уважено и в полза на ищците да бъдат присъдени разноски в размер на 400лв.

         Що се отнася до искането на ответниците за отмяна изцяло на определението за разноски за адв.възнаграждение поради недължимостта им като недоказани.

Съгласно чл.36 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента. По своята същност договорът е такъв за поръчка по смисъла на чл.280 и сл.ЗЗД, като с него клиентът възлага на адвоката да извърши определени правни действия във връзка със защитата на правата му, а адвокатът се съгласява да стори това срещу възнаграждение. В този смисъл посочената уредба в ЗАдв въвежда отклонение от правилото на чл.286 ЗЗД, че възнаграждение се дължи само ако е било уговорено такова. В отношенията между клиента и адвоката възнаграждение се дължи винаги с изключение на случаите, посочени в чл.38 ал.1 ЗА.

В конкретния случай, действително, от приложения договор е видно, че същият е изготвен върху бланка, която не представлява бланка от стандартен адвокатски кочан, одобрен от съответната АК в страната. В същия няма вписани номера на кочана, а е посочен само сериен номер. Тези кочани следва да са номерирани и всеки договор да има номер. Така съставен документът играе ролята на фактура, която е първичен счетоводен документ, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на ЗСч и служи за отчитане приходите от извършваната адвокатска дейност. Това е необходимо за нуждите на фискалната дисциплина. Дори да се мисли, че оформяне на документа в противоречие с изискванията на ЗСч има за цел укриване на доходи от страна на адвоката, това би било основание за ангажиране на неговата административна отговорност.

Същото, обаче, не може да бъде основание за отказ да бъдат присъдени разноските в полза на страната, която ги е направила по делото. Отказът за присъждането им би било нарушение на правото на защита, определено като едно от основните конституционни права на гражданите /чл.56 Конст.РБ/.

Според задължителните указания в т.1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адв.възнаграждение в размер на вписаната сума. Изричното отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено в брой и е получено от адвоката, като са положени подписите на платеца /клиента/ и на получателя /адвоката/. Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват извод, че в тази част на договора е налице разписка и в този смисъл ищците са доказали заплатеното от тях възнаграждение на адвоката си.

Следва да се отбележи и това, че законът не предвижда изискване за това в каква форма да бъде съставен договорът за правна помощ. Изготвянето му в писмен вид на хартия в свободна форма не може да бъде разглеждано като заобикаляне на закона, в който смисъл са постановените определения под №№ 670/5.10.2014 по ч.гр.д.№ 5554/2014г на ВКС-І ГО и № 11177/25.09.2018 по адм.д.№ 11025/2018г на ВАС-І-во отд/

         Ето защо изложените доводи от ответниците изцяло за отмяната на определението в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищците в размер на 400лв за ползваната адв.услуга, се явяват неоснователни., което прави частната жалба недоказана по основание и затова следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от ВРС определение – потвърдено.

         Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат присъждани поради липсата на искане и доказателства за това.

         Воден от горното, СЪДЪТ

                  

                      О П Р Е Д Е Л И :

      

ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-ХХХІХс-в 9019/ 15.07.2019 по гр.д.№ ********* в частта му, с която е оставено без уважение искането на ответниците по делото Г.Ж.Г., С.Ж.Г., Ю.Ж.Г. за изменение на постановеното Решение № 1526/12.04.2019г по гр.д.№ 11911/2018г на ВРС-39с-в в частта относно разноските в полза на ищците, на осн.чл.78 ал.2 ГПК.

 

Разноски не се присъждат.

 

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ :