№ 145
гр. Шумен, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. М.
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. М. Въззивно гражданско дело №
20243600500155 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №112 от 22.02.2024г. по гр.д.№848/2023г. по описа на ШРС, Районен съд -
гр.Шумен е отхвърлил предявените установителни искове по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, от
"АПС Бета България" ЕООД срещу М. Д. М. за признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответника му дължи 1500 лева - главница, 475.04 лева - неплатена договорна
лихва върху главницата, за периода от 10.09.2016 г. до 10.12.2017 г., 754.81 лв. -
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 10.12.2017 г. до
23.02.2021 г., вкл., 1797.92 лева - възнаграждение по Договор от 27.07.2016 г. за
предоставяне на поръчителство сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника за
обезпечаване на Договор за кредит № ....27.07.2016 г., 687.11 лв. - обезщетение в размер на
законната лихва върху възнаграждението по Договор за предоставена на поръчителство,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника за обезпечаване на Договор за кредит №
....27.07.2016 г., всички по Договор за кредит № ....27.07.2016 г. сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника, обезпечен чрез Договор от 27.07.2016 г. за предоставяне на
поръчителство сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, задълженията по които са
прехвърлени от кредитора и поръчителя на ищеца с Договор за цесия от 02.03.2021 г.,
Приложение 1/23.02.2021 г., за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД
№ 2298/2022 г., по описа на PC - Шумен, по което има издадена Заповед № 1082/28.10.2022
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
1
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда
да го отмени и постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искови претенции.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери въззивната жалба за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
от "АПС Бета България" ЕООД срещу М. Д. М.. От събраните по делото доказателства се
установява следното от фактическа страна: Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2298/2022 г. на ВПРС е издадена Заповед №1082/28.10.2022г., с
която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми: 1500 лева главница,
1797,92 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 475,04 лева
възнаградителна лихва за периода 10.09.2016 - 10.12.2017г., 754,81 лева лихва за забава по
договора за кредит за периода 10.09.2016г. - 23.02.2021г., 687,11 лева законна лихва за забава
по договора за поръчителство, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда
26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и 104,30 лева държавна такса
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, всички по договор за кредит №709662 от
27.07.2016г., като е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Неизпълнено парично задължение произтичащо от договор за кредит №709662 сключен на
27.07.2016г. между „Кредисимо“ ЕАД и М.Д.М., обезпечен чрез сключен на 27.07.2016г.
договор за предоставяне на поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД и М. Д. М.. Длъжникът
е бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и на ответника е указана възможността да
предяви установителната си претенция по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. В настоящото
производство на ответника е бил назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от
ГПК.
От представения Договор за потребителски кредит № ....27.07.2016 г., Приложение №
1 към Договор за потребителски кредит № ....27.07.2016 г., както и Общи условия на
„Кредисимо“ АД за предоставяне на кредити, се установява, че след подписан и подаден на
27.07.2016 г. от М. Д. М., като заемател, Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, „Кредисимо“ АД се е задължил да му
предостави кредит в размер на 1500 лева, което задължение длъжникът се е задължил да
погаси по банкова сметка на „Кредисимо“ АД, открита в ТБ „....“, с IBAN: BG86 STSA 9300
0021 8677 74, BIC STSABGSF – чл. 6, при фиксиран лихвен процент - 41.24 % и годишен
2
процент на разходите - 50 %, в срок до 10.12.2017 г., на 16 вноски - всяка от по 123,44 лева,
съгласно Погасителен план в Приложение 1. С клаузата на чл. 7, Раздел VI oт ОУ
ответникът се съгласил да плаща всички разноски свързани с неизпълнението на договора, а
в Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено кредиторът да уведомява длъжника за забавата
му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Съгласно
Раздел Х, чл. 2 от ОУ, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. С Договор от 27.07.2016 г. /л. 26/
„Ай Тръст“ ЕООД /финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции
по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ при БПБ, чиято основна дейност се състои в извършване на гаранционни
сделки/ поема пред „Кредисимо“ АД задължение да предостави обезпечение на
задължението на М. М. по Договора за кредит в размер на 1500 лева, при условие, че бъде
одобрен, под формата на поръчителство. От представения Договор за предоставяне на
поръчителство се установява, че на 27.07.2016 г. АД „Ай тръст“ ЕООД, по предложение на
„Кредисимо“, се задължил да отговаря солидарно с М. Д. М. за изпълнение на всичките му
задължение произтичащи от Договора за потребителски кредит сключен същия ден с
„Кредисимо“ АД, за което длъжникът се задължил да плати на поръчителя възнаграждение
по банкова сметка на кредитора „Кредисимо“ АД открита в ТБ „....“ АД - чл. 4, т. 2, в размер
на 112.38 лева месечно за периода да действие на Договора за кредит - Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД като цеденти прехвърлили
на ищеца в настоящото производство - „АПС Бета България“ ЕООД вземане срещу
ответника М. Д. от 5214.88 лв. посочено на ред № 3183 от Приложение № 1 към договора за
цесия. От представеното в заповедното производство пълномощно /л.31 от гр.2298/2022г. на
ШРС/ е видно, че "Кредисимо" ЕАД е упълномощило "АПС Бета България" ЕООД да
уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало
/прехвърлило/, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен
на 02.03.2021г. между "Кредисимо" ЕАД, като продавач и "АПС Бета България" ЕООД, като
купувач. На л.32 от с.д. е представено пълномощно със същото съдържание и от "Ай тръст"
ЕООД, упълномощаващо ищеца да уведоми длъжниците за цесията. От представената
Разписка за извършено плащане № 20000001078848668, се установява, че на 27.07.2016 г. в
08.34 часа е извършен паричен превод към Изипей: „кредисимо плюс“ на сумата 1500 лв. с
получател М. Д. М..
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место
следва да се отбележи, че дори и да се приеме че цесията не е била съобщена лично на
длъжника, то с връчването на настоящата искова молба на назначения на длъжника особен
представител, и съобразно представеното упълномощаване за уведомяване за цесията /стр.31
и 32 от заповедното дело/, следва да се приеме че цесията е била надлежно съобщена на
ответната страна. По приложението на разпоредбата на чл. 99 ЗЗД е налице
безпротиворечива и постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №
142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по гр.
3
д. № 5 759/14 г. на ВКС, ГК, III г. о., съобразно която, за да произведе цесията действие
спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът)
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на
цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като
плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор
(цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Допустимо е по
силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по
волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се
определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване
на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента
или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД не може да бъде
игнорирано. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по т.
д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т. о. цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В закона липсва изрично предвидена форма
на уведомяването, като е използван термина "съобщено", поради което и със заявената
искова претенция от упълномощения цесионер, основаваща се на цедираното вземане,
следва да се приеме, че на длъжника е надлежно съобщено за осъществената цесия. В
Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. І т.о. на ВКС е
постановено, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит,
в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение
ВКС е приел, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47
ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС (Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о.,
4
Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 –
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
нотариалното производство. Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността
на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез
връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при
условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това
решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по
аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да
бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да
злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния случай
длъжникът се е преместил от посочения в договора адрес, посочен и като постоянен, и като
настоящ, и не е известил кредитора за новия си такъв. Ако кредиторът беше решил да
уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса,
посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи
разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 ГПК уведомлението за извършената
цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на
длъжника. В съдебното производство е осъществена именно горната процедура –
призоваването е по реда на чл.47 от ГПК, но е направено нещо повече- назначен е особен
представител. Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането
си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на
страните пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че
особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният
процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т.
е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на
иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между
представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Очевидно това становище е
застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между
приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което
не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законна
фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. По
аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от
съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред,
действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно
да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между
5
страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като
единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на
разпореждане с предмета на делото. Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата
молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за
извършената цесия, което обстоятелство на основание на основание чл.235,ал.3 от ГПК,
съдът следва да вземе предвид при решаване на делото. В горния смисъл и Определение №
1176 от 9.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1044/2023 г., II т. о. и др.
Основателни са част от останалите възражения на ответната страна. С даденото
задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по
т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата
страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК
/ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за
нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за
неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство.
При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът отказва
издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на
съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския
процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си
взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната
балансираност...... Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на
договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната
да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от
25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с
ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва
служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на
ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори,
както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит, и
последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер -
императивни. Настоящата инстанция намира, че договорът за потребителски кредит
противоречи на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Съгласно сочените
разпоредби договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин /т.10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
6
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването /т.11/. Видно от представения Договор за потребителски кредит и Приложение
1 към него е посочен ГПР – 50 %, а видно от Приложение 1 към Договора за предоставяне на
поръчителство, заемополучателя е следвало да плаща допълнително вноска от 112,38лв.
месечно. Тази допълнителна уговорка увеличава и годишния процент на разходите над
предвидения в закона максимум. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в
неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за
кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК /да е сключен по
ясен и разбираем начин/, съответно чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.
Освен това, в представения договор за потребителски кредит е договорен фиксиран
годишен лихвен процент от 41,24%. Така уговорената възнаградителна лихва надвишава 4
пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че
няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над
размера на законната лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила
от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният
размер на договорната лихва /била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от
чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва
надвишава трикратно размера на законната лихва, а по обезпечен заем - двукратния размер
на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният
размер на възнаградителната лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция
по повод предоставеното ползване на заемната сума /Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д.
№ 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС,
2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение
№ 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. /. Размерът на законната лихва е
определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП
на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора основният
лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 % и до настоящия момент е в същия процент.
Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие
на договора от момента на сключването му е 10,00%. С клаузата, с която е уговорена
възнаградителна лихва, надвишаваща 4 пъти законната лихва по просрочени задължения се
нарушават изискванията за еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на
изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1,
т.7-12 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Освен това
видно от приложените към заявлението доказателства и в частност уговорките в договорите
7
за кредит и поръчителство, между договорите е налице такава тясна корелация и
взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство
на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т.е. те
следва да се разглеждат като едно цяло /Договорът за потребителски кредит не може да бъде
сключен без да е обезпечен, налице е договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита. /чл.8, ал.5 от Договора за
предоставяне на поръчителство/, то може да става и по банкова сметка на „Кредисимо“ АД,
последното е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за
заплащане на възнаграждението/. Така на практика с обособяването на отношенията по
обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобиколянето на
закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и
управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към поръчителя за
заплащане на възнаграждение е неделима от тази по кредитното правоотношение и затова
следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. В приложението към договора
за потребителски кредит е предвиден годишен процент на разходите в размер на 50 %.
Съгласно чл.19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок
от 50 %. С уговарянето на това допълнително възнаграждение се заобикаля разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал.1 от
ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Освен това възнаграждението е
уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще
прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за
услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК. Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което „Ай тръст“ се
съгласява да поръчителства, дават основание да се приеме, че договорът е сключен в
нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността,
справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. От извършената по делото
служебна справка в търговския регистър се установява, че кредитодателят "Кредисимо" АД
е едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД. Сключването на
договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с
кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна
позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното
правоотношение. След като сключеният договор за предоставяне на поръчителство е
нищожен той не поражда задължения за страните по него и поръчителят няма задължение да
изпълни задължението на потребителя към кредитора. Договорът за цесия предполага
8
действително съществуващо вземане към момента на сключването на цесията.
Предвид изложеното, съдът намира предявените претенции за основателни само по
отношение на претендираната главница по договора за потребителски кредит в размер на
1500 лева, а в останалата им част за неоснователни.
Съгласно приетото в ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид това и доколкото заявените претенции с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК са частично уважени, то ответната страна дължи заплащане на разноските в
заповедното производство, съобразно уважената част от претенциите или в случая 44,38лв..
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
установителната претенция за главница по договора за потребителски кредит в размер на
1500 лева е отхвърлена, и вместо това постановено друго, с което бъде уважен иска в тази
му част. На жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 287,38 лева, и за въззивното производство в
размер на 276,84 лева, съразмерно на уважената част от иска съответно жалбата. В
останалата си обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №112 от 22.02.2024г. по гр.д.№848/2023г. на Районен съд -
гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „АПС БЕТА България“
ЕООД, с ЕИК: *********, срещу М. Д. М. с ЕГН: **********, иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 вр. чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено между страните съществуването на парично
вземане в размер на 1500 лева - главница по Договор за кредит № ....27.07.2016 г. сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, обезпечен чрез Договор от 27.07.2016 г. за
предоставяне на поръчителство сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника,
задълженията по които са прехвърлени от кредитора и поръчителя на ищеца с Договор за
цесия от 02.03.2021 г., Приложение 1/23.02.2021 г., за което вземане има образувано
заповедно производство - ЧГД № 2298/2022 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена
Заповед № 1082/28.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като
вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. М. с ЕГН: **********, че
същия дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД, с ЕИК: *********, сумата от 1500 лева -
главница по Договор за кредит № ....27.07.2016 г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М. Д.
М. с ЕГН **********, и Договор за цесия от 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху
9
главницата считано от 26.10.2022г. до окончателното и изплащане, и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1082/28.10.2022 г. по
ч.гр.д№2298/2022 г. по описа на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №112 от 22.02.2024г. по гр.д.№848/2023г. на Районен
съд - гр.Шумен в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА България“
ЕООД, с ЕИК: *********, направени по делото разноски в размер на 44,38 лева за
заповедното производство, 287,38 лева за първоинстанционното производство, и 276,84 лева
за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10