МОТИВИ

към присъда по НОХД № 4246/2019г. по описа на ПРС - IХ н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу  подсъдимия В.Х.Х. – роден на *** ***, ***, български гражданин, средно образование, работи като ***, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** за престъпление по чл.343, ал.1, б.”а”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 08.09.2017год., в гр.Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:

чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП -„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;

          чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП-„На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.”;

чл.20, ал.1 от ЗДвП-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;

чл.20 ал.2 от ЗДвП -„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;

          чл.21 ал.1 от ЗДвП -„При избиране скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено  да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за пътно превозно средство от катeгория „В”- 50 км/ч в населено място“

          и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 9926,61лв., от които по лек автомобил  марка „Форд”, модел” Пума” с рег. №***, собственост на С.Ц.У. ***- имуществени вреди в размер на 2583лв., по лек автомобил марка „Пежо”, модел „307цц” с рег. №***, собственост на Е.П.К. ***- имуществени вреди в размер на 5752лв.; по лек автомобил марка „ Форд”, модел „ Фиеста” с рег. №***, собственост на  „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД- имуществени вреди в размер на 592,99лв.; по лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. №***, собственост на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД- имуществени вреди в размер на 339,70лв. и по лек автомобил марка „Ланчия”, модел ”Капа” с рег. №***, собственост на Г.П.Г. ***- имуществени вреди в размер на 658,92лв..

         В съдебно заседание подсъдимият Х. и неговият защитник -  адвокат Д. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. 

          В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.   

         Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия В.Х. за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Сочи, че предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК не е необходимо да се анализира доказателствената съвкупност, като сочи, че всички действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК и събраните доказателства по делото изцяло кореспондират с направеното от подсъдимия самопризнание. Поради това предлага фактическата обстановка да бъде приета такава, каквато е описана в обвинителния акт, като безспорно е доказано, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъпленията, за които му са повдигнати съответните обвинения. Предвид това предлага съдът да постанови присъда при условията на чл. 58а от НК, като признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като определи наказание, което да бъде в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, отложено с 3 години изпитателен срок и което съгласно процесуалния ред да бъде намалено с 1/3 на 1 година „Лишаване от свобода“, отложено с изпитателен срок от 3 години. Предлага още да бъда наложена и кумулативно предвиденото в закона наказание „Глоба“ в минимален размер от 500 лева, както и другото кумулативно предвидено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 1 година и 6 месеца. По отношение на наказанието за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК предлага да бъде определено наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, отложено с 3 години изпитателен срок, което отново съгласно разпоредбата на закона да бъде редуцирано с 1/3 на 8 месеца „Лишаване от свобода“, отложено с 3 години изпитателен срок., както и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от правоуправление“, което в случая предлага да бъде в размер на 1 година. Взема още становище, че съгласно чл. 23 от НК следва да се определи едно общо най-тежко наказание, което след редукцията да бъде в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, отложено с 3 години изпитателен срок, да се присъедини глобата в размер на 500 лева, както и лишаването от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Посочва, че делото са направени разноски за експертизи, които предлага да бъдат заплатени от подсъдимия. Също сочи, че по делото има и веществени доказателства – 1 оптичен носител, приложен по кориците на делото, който предлага да остане по делото.

         Защитникът на подсъдимия Х. – адвокат Д. поддържа, че с оглед съкратеното съдебно следствие и обстоятелството, че подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си, то следва да се обсъди индивидуализацията на наказанието. Посочва, че престъпленията, извършени от подсъдимия Х., са в условията на реална съвкупност, като за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК предлага да бъде определено наказание от 1 година „Лишаване от свобода“, отложено с 3 години изпитателен срок, предвид наличие на основанията на чл. 66 от НК, което наказание да бъде намалено с 1/3, както и да бъде наложена глоба в минимален размер, както и предвиденото от закона лишаване от правоуправление в размер на 1 година и 6 месеца. Посочва, че следва да се съобрази, че подсъдимият, след като е извършил деянието, сам се е обадил на телефон 112, изчакал е на място пристигането на полицейския патрул, както и на място след пристигането на органите на полицията е съдействал, признал е вината си, не е осъждан. Относно престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК предлага да бъда определено наказание от 9 месеца „Лишаване от свобода“, което да намалите с 1/3 и съответно да бъде наложена кумулативната санкция 1 година лишаване от правоуправление. Предлага също така да бъда определено едно общо най-тежко наказание, което следва да бъде наказанието от 9 месеца „Лишаване от свобода“, отложено с 3 години изпитателен срок, както и „Глоба“ в размер на 500 лева и „Лишаване от правоуправление“ в размер на 1 година и 6 месеца, като се вземе предвид, че Х. е лишен от това право, считано от 08.09.2017 г., като се направи съответното приспадне.

         Подсъдимият Х. посочва, че е съгласен със становището на защитника си, няма какво друго да каже. В последната си дума заявява, че съжалява.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият В.Х.Х. е роден на *** ***, ***, български гражданин, средно образование, работи като ***, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

         Съдът намери за установено, че подсъдимият В.Х. е правоспособен водач на моторно превозно средство, с придобити категории В, М, АМ и В1 и притежава СУМПС с № ***, валидно до 28.02.2023г. Същият управлявал собствен лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***.          

         На 08.09.2017г. подсъдимият В.Х. бил на работа като *** в ***, находящ се в гр. Пловдив, ***, като около 01:00 часа на същата дата свършил работа и веднага се прибрал в дома си в гр. Пловдив, ***. Малко след това подсъдимият решил да отиде да си купи цигари, тъй като му били свършили, качил се сам в собствения си  лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № *** и отишъл до денонощния магазин до комплекс „Детски свят”, от където си купил цигари, след което подсъдимият В.Х. употребил наркотични вещества- канабис- тетрахидроканабинол /ТНС 5/, амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/.

         По този начин и около 02:30 часа на 08.09.2017 год. подсъдимият В.Х. отново се качил сам в собствения си  лек автомобил, като привел в движение превозното средство обратно към дома си, движейки се по платното за движение на бул. „Освобождение” в посока от запад на изток. Скоростта, с която се движил била около 88км/ч., т.е. превишаваща максимално разрешената скорост от 50 км/ч. за пътно превозно средство от категория „В”/към която категория спадал управляваният от подсъдимия автомобил/ в населено място. По същото време паркирани в дясно на платното за движение на бул. „Освобождение”, пред блок № 142, са се намирали пет леки автомобила, както следва- лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума” с рег. № ***, собственост на св. С.Ц.У. ***; лек автомобил марка „Пежо”, модел „307цц” с рег. № ***, собственост на св. Е.П.К. ***; лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ***, собственост на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД; лек автомобил марка „Ланчия”, модел „Капа” с рег. № ***, собственост на св. Г.П.Г. *** и лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ***, собственост на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД. Пътната асфалтова настилка била суха, видимостта намалена- било тъмно, с осветление от автомобилни фарове и улични лампи. При това, докато управлявал автомобила си с посочената скорост около 88 км/ч., намирайки се под въздействието на употребените наркотични вещества, подсъдимият В.Х. загубил контрол над превозното средство, насочил се надясно по платното за движение на бул. „Освобождение” и така достигнал до паркираните автомобили, където настъпили последователно пет удара в тях. Поради допуснатото от подсъдимия В.Х.  отклонение на дясно на управляваното от него превозно средство, лекият автомобил  марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № *** се ударил последователно във всеки един от паркираните на платното за движение гореописани превозни средства. Първият удар настъпил в предната част на лек автомобил  марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № *** и в задната част на лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума” с рег. № ***. Вторият удар настъпил в предната част на лек автомобил  марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № *** и в задната част на лек автомобил марка „Пежо”, модел „307цц” с рег. № ***. Третият удар настъпил в предната част на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № *** и в задната част на лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ***. Четвъртият удар настъпил в задната част на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № *** и в задната част на лек автомобил марка „Ланчия”, модел „Капа” с рег. № ***. Петият удар настъпил в задната част на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № *** и в задната част на лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ***. При настъпилия пътен инцидент били причинени имуществени вреди по всяко едно от петте паркирани превозни средства, участвали в него. Лек автомобил марка „Форд”, модел „Пума” с рег. № *** и лек автомобил марка „Пежо”, модел „307цц” с рег. № *** били с унищожена задна част. Лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № *** бил с деформирана задна лява част и счупен стоп. Лек автомобил марка „Ланчия”, модел „Капа” с рег. № *** бил с деформирана задна лява част на броня, счупен ляв фар и деформиран заден капак. Лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № *** бил със смачкана задна броня, счупени задни светлини, смачкан заден капак и счупено стъкло на задния капак. Стойността на причинените имуществени вреди на горепосочените пет автомобила била в общ размер на 9926,61лв.

         След настъпилите пет удара на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № *** във всяка една от гореописаните коли, управляваният от подсъдимия В.Х. автомобил преустановил движението си. Всички участващи в пътното произшествие автомобили се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Подосъдимият В.Х. излезнал от лекия си автомобил и веднага сигнализирал на тел.112, като съобщил, че управлявайки  автомобила си е предизвикал пътен инцидент с участието на още пет паркирани коли. Изчакал на място пристигането на полицейските служители- св. А. И. В. и неговия колега св. Т. С. Б. /*** при Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Пловдив/, които били изпратени от ОДЧ на 05 РУ на МВР гр. Пловдив във връзка с подадения сигнал за настъпилото пътно-транспортно произшествие. На място полицейските служители установили самоличността на водача на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с рег. № ***, а именно подсъдимият В.Х., който им разказал за случилото се и признал пред тях, че е загубил управление над автомобила си, което е довело до това същият да се удари в пет други паркирани автомобила. След това подсъдимият бил тестван за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”, като пробата била отрицателна. Малко по-късно на място пристигнали полицейските служители св. Т. Г. Д. и колегата му Д. Ш., на длъжност *** към 05 РУ на МВР гр. Пловдив, които съвместно били на работа като АП 454 при 05 РУ на МВР гр. Пловдив. Същите съпроводили подсъдимия В.Х. до сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Пловдив за извършване на проба за употреба на наркотични вещества. Там по надлежния ред на подсъдимия била направена проба за наркотични вещества № 43/08.09.2017г.  с техническо средство  „Drager DrugTest 5000“, с фабричен № ARJF – 0026, която се оказала положителна на наркотични вещества, а именно: канабис- тетрахидроканабинол /ТНС 5/, амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/. На подсъдимия В.Х. бил съставен АУАН с бл. № 143291 от 08.09.2017г., който същият подписал без възражения, както и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0005691, но подсъдимият отказал да даде кръвна проба. След това подсъдимия В.Х. бил отведен в сградата на 05 РУ на МВР гр. Пловдив, където бил предаден на дежурния по управление.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

         Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимия Х. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както следва:

         Самопризнанието на подсъдимия Х. се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Т. Г. Д., А. И. В., Т. С. Б., Г.П.М., Г.П.Г., С.Ц.У., Е.П.К., И. Г. Б., Б. К. Т., които показания съдът преценява като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява фактическата обстановка, съгласно посоченото в обвинителния акт.

         Съдът взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, съгласно която:

         Ударите били настъпили на платното за движение в конфликтни точки на първоначален контакт, които приблизително се намирали:

Първият удар между л.а. „Сеат Ибиза” и л.а. „Форд Пума”:

-        По дължина на около 6-7 м. западно от стълба, приет за ориентир в протокола за оглед.

-        По широчина на около 4-5 м. северно от ориентира.

Вторият удар между л.а. „Сеат Ибиза” и л.а. „Пежо 307цц”:

-        По дължина на около 1-2 м. източно от стълба, приет за ориентир в протокола за оглед.

-        По широчина на около 4-5 м. северно от ориентира.

Третият удар между л.а. „Сеат Ибиза” и л.а. „Форд Фиеста” с рег. № ***:

-        По дължина на около 7-8 м. източно от стълба, приет за ориентир в протокола за оглед.

-        По широчина на около 4-5 м. северно от ориентира.

Четвъртият удар между л.а. „Сеат Ибиза” и л.а. „Ланчия Капа”:

-        По дължина на около 13-14 м. източно от стълба, приет за ориентир в протокола за оглед.

-        По широчина на около 4-5 м. северно от ориентира.

Петият удар между л.а. „Сеат Ибиза” и л.а. „Форд Фиеста” с рег. № ***:

-        По дължина на около 15-16 м. източно от стълба, приет за ориентир в протокола за оглед.

-        По широчина на около 4-5 м. северно от ориентира.

          Скоростта на движение на л.а. „Сеат Ибиза” непосредствено преди произшествието е била около 88км/ч.

          В анализираната пътна ситуация, след като водачът на л.а. „Сеат Ибиза” е загубил управление и се е насочил към дясната граница на платното за движение, той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопастно екстрено спиране. Водачът на л.а. „Сеат Ибиза” би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движил със скорост по-малка от 74 км/ч.

         Най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: На 08.09.2017г., около 02:40 часа, водачът В.Х.Х. е управлявал л.а. „Сеат Ибиза” по платното за движение на бул. „Освобождение” в гр. Пловдив, в посока от запад на изток. През това време паркирани в дясно на платното за движение са се намирали л.а. „Форд Пума”, л.а. „Пежо 307цц”, л.а. „Форд Фиеста” с рег. № ***, л.а. „Ланчия Капа” и л.а. „Форд Фиеста” с рег. № ***. Водачът на л.а. „Сеат Ибиза” е загубил контрол над автомобила, насочил се е на дясно по направление на оставените следи и така е достигнал до паркираните автомобили, където са настъпили пет удара в тях. Първият удар е настъпил в предната част на л.а. „Сеат Ибиза” и в задната част на л.а. „Форд Пума”. Вторият удар е настъпил в предната част на л.а. „Сеат Ибиза” и в задната част на л.а. „Пежо 307цц”. Третият удар е настъпил в предната част на л.а. „Сеат Ибиза” и в задната част на л.а. „Форд Фиеста” с рег. № ***. Четвъртият удар е настъпил в задната част на л.а. „Сеат Ибиза” и в задната част на л.а. „Ланчия Капа”. Петият удар е настъпил в задната част на л.а. „Сеат Ибиза” и в задната част на л.а. „Форд Фиеста” с рег. № ***. След това автомобилите са се установили на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.

           Основна причина за настъпилото прозшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил  „Сеат Ибиза” с рег. № ***, а именно обв. В.Х. е загубил контрол над автомобила. Причина за произшествието е и това, че водачът се е движил със скорост 88км/ч, поради което е нямал техническа възможност да избегне ударите, тъй като при движение със скорост 74км/ч или по-малка той би имал тази възможност.

         Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установяват механизма на протичане на изследваното ПТП.

         На следващо място съдът съобрази и заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство две съдебно автооценъчни експертизи, според заключението на които към датата на настъпилото произшествие /08.09.2017г./ стойността на причинените имуществени вреди по процесните автомобили са както следва:

-         по лек автомобил „Форд Пума” с рег. № ***-  2583лв.;

-         по лек автомобил „Пежо 307цц” с рег. № ***- 5752лв.;

-         по лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № ***- 592,99лв.

-         по лек автомобил „Ланчия Капа” с рег. № ***- 658, 92лв.;

-         по лек автомобил „Форд Фиеста” с рег. № ***- 339,70лв.;

           Общата стойност на причинените имуществени вреди възлиза на 9926,61лв., което говори за причинени от обвиняемия значителни имуществени вреди, тъй като вредите надхвърлят равностойността на 14 МРЗ за страната към момента на деянието.

         Съдът приема заключенията на последните експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващи на събраните по делото доказателства. От същите се установява стойността на причинените

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдимият В.Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по:

I. чл. 343б, ал. 3 от НК

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че на 08.09.2017 год. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – канабис – тетрахидроканабинол /ТНС 5/, амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/, установено по надлежния ред – с техническо средство „Drager DrugTest 5000“, с фабричен № ARJF – 0026, проба № 43/08.09.2017 г..

От обективна страна установено е, че подсъдимият Х. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***.

Установява се още, че същият е употребил наркотични вещества – канабис – тетрахидроканабинол /ТНС 5/, амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/, съгласно установено с техническото средство –„Drager DrugTest 5000“, с фабричен № ARJF – 0026, проба № 43/08.09.2017 г.

Деянието е извършено от подсъдимия Х. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. В този смисъл ясно е, че Х. е знаел и е нямало как да не знае, че е употребил наркотични вещества, както и че е управлявал горепосоченото МПС.

  Ето защо, съдът призна подсъдимия *** за ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2017 год. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – канабис – тетрахидроканабинол /ТНС 5/, амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/, установено по надлежния ред – с техническо средство „Drager DrugTest 5000“, с фабричен № ARJF – 0026, проба № 43/08.09.2017 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

II. чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че на 08.09.2017 год. в гр. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:

-        чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.”;

-        чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;

-        чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;

-        чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено  да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за пътно превозно средство от катeгория „В” – 50 км/ч в населено място“,

и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 9926,61 лв., от които по лек автомобил  марка „Форд”, модел” Пума” с рег. № ***, собственост на С.Ц.У. *** – имуществени вреди в размер на 2583 лв., по лек автомобил марка „Пежо”, модел „307цц” с рег. № ***, собственост на Е.П.К. *** – имуществени вреди в размер на 5752 лв.; по лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ***, собственост на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД – имуществени вреди в размер на 592,99 лв.; по лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ***, собственост на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД – имуществени вреди в размер на 339,70 лв., и по лек автомобил марка „Ланчия”, модел ”Капа” с рег. № ***, собственост на Г.П.Г. *** – имуществени вреди в размер на 658,92 лв.

От обективна страна на установява се нарушение от страна на подсъдимия Х. на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, доколкото същия е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № *** под въздействието на наркотични вещества – канабис – тетрахидроканабинол /ТНС 5/, амфетамин /АМР/ и метамфетамин /МЕТ/.

Установява се още, че същият е нарушил и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, доколкото очевидно не е контролирал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***, предвид вече описания механизъм на допуснато ПТП.

На следващо място, подсъдимия Х. е нарушил и разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП  и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, до колкото се е движел с несъобразена с описаните пътни условия скорост, а също и с превишена такава, а именно с – скорост 88км/ч..

От обективна страна се установи още, че значителните имуществени вреди, на обща стойност 9926,61 лв., съставляващи нанесените щети на гореописаните пет броя МПС, са причинени именно при изследваното ПТП, резултат от действията на подсъдимия.

Също така имуществените вреди в размер на 9926,61 лв. са значителни по смисъла на закона, доколкото надвишават 14-кратния размер на установената в страната минимална работна заплата към момента на извършване на деянието, а именно – 460 лева, съгласно ПМС №372/22 декември 2016 г..

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Престъплението е извършено при форма и вид на вината –непредпазливост, като подсъдимият Х. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги предвиди. В тази връзка, съгласно вече описаната като възприета от съда фактическа обстановка, се налага извод за виновно поведение на Х., довело като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното ПТП, в следствие на нарушение от страна на подсъдимия на посочените разпоредби на ЗДвП, съгласно коментираното от обективна страна.

          Ето защо, съдът призна подсъдимия В.Х.Х. – роден на *** ***, ***, български гражданин, средно образование, работи като ***, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2017 год. в гр. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:

-        чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.”;

-        чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;

-        чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;

-        чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта за движение на водача на пътно превозно средство е забранено  да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за пътно превозно средство от катeгория „В” – 50 км/ч в населено място“,

и по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 9926,61 лв., от които по лек автомобил  марка „Форд”, модел” Пума” с рег. № ***, собственост на С.Ц.У. *** – имуществени вреди в размер на 2583 лв., по лек автомобил марка „Пежо”, модел „307цц” с рег. № ***, собственост на Е.П.К. *** – имуществени вреди в размер на 5752 лв.; по лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ***, собственост на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД – имуществени вреди в размер на 592,99 лв.; по лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ***, собственост на „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ” ЕООД – имуществени вреди в размер на 339,70 лв., и по лек автомобил марка „Ланчия”, модел ”Капа” с рег. № ***, собственост на Г.П.Г. *** – имуществени вреди в размер на 658,92 лв. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Въпреки това съдът намери, че подсъдимия В.Х.Х. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН за това на 08.09.2017 год. в гр. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел ”Ибиза” с рег. № ***, да е нарушил правилата за движение, а именно:

-        чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”,

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща, като правилото за поведение е конкретизирано в различни други норми на ЗДвП, в случая – в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,  чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което деецът нарушава винаги специалната, не общата разпоредба.

Поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДА подсъдимия П. по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия Х. за виновна, при индивидуализиране на наказанието съдът отчете като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство това, че същият и друг път е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП, макар последните нарушения да не са многобройни. Същевременно като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха добите характеристични данни, липсата на предходни осъждания, признанието на вината и изразеното съжаление.

         Ето защо и при един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът намери, че:

         I. За престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, при условията на чл. 54 вр. с чл. 57, ал. 2 от НК на подсъдимия Х. следва да бъде определено наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА, както и на наказание ГЛОБА в размер на 500 лева.

         Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия Х. на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, както и на наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с висока степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.

         II. За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК на подсъдимия Х. следва да бъде определено наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

         Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия Х. на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”  в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА.

         Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с висока степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.

         Отново като съобрази горепосочения баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства съдът намери, че на основание чл. 343 г вр. чл. 343, ал. 1, б. „а“ вр. с чл. 342, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия В.Х.Х. следва да бъда лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на настоящата присъда в сила.

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РЕДА НА ЧЛ.23 ОТ НК.

         След като определи горните наказания съдът намери, че налице предпоставките на основание чл. 23, ал. 1 от НК за определяне едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” доколкото двете престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях.

         В случая най-тежко наказание се по смисъла на закона се явява „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, наложено на подсъдимия за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

         Ето защо и съдът предели на подсъдимия В.Х.Х. ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА.

         Съдът отново намери, че изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с висока степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.

         На следващо място, на чл.59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът намери, че от така определеното общо най-тежко наказание ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” следва да бъда приспаднато времето, през което подс. В.Х.Х. е бил задържан по ЗМВР за 24 часа със Заповед № 444зз-129 от 08.09.2017 г. до 09.09.2017 г., като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

         Също на основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът счете, че към определеното на подс. В.Х.Х. общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” в размер на осем месеца и наказанието следва да бъде присъединено и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

         На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от присъединеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА времето, през което подсъдимият В.Х.Х. е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 08.09.2017 г. до влизане на настоящата присъда в сила.

         Съдът още счете, че на основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното на подсъдимия общо най-тежко наказани следва да бъда присъединено ИЗЦЯЛО и наказанието ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, наложено за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

 

         ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

         Съдът намери, че вещественото доказателство – 1 /един/ брой оптичен носител /CD/, приложен в кориците на делото, съответно на л. 164,следа  ДА ОСТАНЕ по делото след влизане на присъдата в сила.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като намери подсъдимия Х.  за  виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и такова по чл. 343, ал. 1, б. „а” вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на държавата.

 

По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                           

         

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.