№ 3465
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100503447 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 13.12.2022 г., поправено с решение от 25.02.2023 г.,
постановен по гр. дело №21119/2022 г. по описа на Софийския районен съд,
32 състав, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъден да заплати
на ЗАД „А.“ АД сумата от 791,77 лв., представляваща платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди по л.а.
„Мерцедес С 500“, с рег. № СВ **** ВР в резултат на ПТП, настъпило на
05.02.2017 г. на републикански път, II-82 км., Самоковско шосе, посока на
движение от гр. Самоков към гр. София в участъка между с. Долни Пасарел и
с. Кокаляне, ведно с ликвидационни разноски и законна лихва, считано от
датата на исковата молба – 19.04.2022 г., като е отхвърлен предявеният от
Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „И.“ ЕООД обратен иск за
заплащане на сумата от 791,77 лв., представляваща платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди по л.а.
„Мерцедес С 500“, с рег. № СВ **** ВР в резултат на настъпило ПТП на
05.02.2017 г. на републикански път, II-82 км., Самоковско шосе, посока на
движение от гр. Самоков към гр. София в участъка между с. Долни Пасарел и
с. Кокаляне ведно с ликвидационни разноски и законна лихва, считано от
датата на исковата молба – 19.04.2022 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа
се, че представеният по делото протокол за ПТП е непълен, неточен и
1
противоречив, поради което следва да се изключи от доказателствения
материал по делото. Заявява се, че местопроизшествието не е посетено от
служители на МВР или КАТ и съставеният протокол няма материална
доказателствена сила. Излага се становище, че в протокола не е описано
конкретното препятствие по размери и същото не отговаря на критериите по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно който под предвидими препятствия следва да се
разбират такива, които или са несъмнени или са видими от далечно
разстояние и са обозначени. Оспорва се наличието на противиправно
поведение от страна на ответника, като се заявява, че по делото не се
установява спазването на скоростта. В тази връзка се прави възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва се и наличието на причинно-
следствена връзка с твърдяната вреда, като се излага, че същата може да се
причини и в резултат на ПТП от бордюр или друга твърда неравност като
отводнителна шахта и др. Оспорва се наличието на застрахователен риск и се
твърди, че по делото не било доказано наличието или липсата на алкохол в
кръвта на водача на процесното МПС, както и че застрахователят не е доказал
извършването на проверка за злоумишлени действия или друг изключен
застрахователен риск. На следващо място във връзка с предявения обратен
иск се поддържа, че е налице договорно неизпълнение от страна на ответника
по обратния иск по договор за обществена поръчка, съгласно който същият
носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди
в резултат на некачествено изпълнение на предмета на договора. По
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск от ищеца срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, при условията на евентуалност, при уважаване на главния
иск, се моли да бъде уважен евентуалният обратен иск, предявен от
Агенцията срещу „И.“ ЕООД.
В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
ЗАД „А.“ АД, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния
съд да я остави без уважение. Твърди се, че мястото на ПТП е посетено от
органите на МВР. Заявява се, че доколкото ответникът не е страна по
процесното застрахователно правоотношение, не може да черпи от него права
и задължения или да прави възражения. Излага се становище, че
представеният по делото протокол е официален документ, съставен в
присъствието на служител на МВР, поради което има обвързваща
доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и
обстоятелства. Релевират се доводи, че ответникът не е доказал твърденията
за превишена скорост и наличието на алкохол в кръвта на водача на
застрахованото МПС. По изложените съображения се моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
В срок е постъпило становище и от третото лице – помагач и ответник
по обратния иск – „И.“ ЕООД. В същото се посочва, че се присъединява към
доводите на въззивника в частта, в която се обжалва решението в
уважителаната част срещу Агенцията и не поддържат същата в останалата
част, като излагат становище за правилност и законосъобразност на
решението в тази част.
2
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна
и допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Районният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по
чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД от ЗАД „А.“ АД срещу Агенция Пътна
инфраструктура“ и обратен иск по чл. 219, ал. 2 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, предявен
от Агенция Пътна инфраструктура“ срещу „И.“ ЕООД.
По главния иск настоящата инстанция намира, следното:
Съгласно чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.
Уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл.
49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки,
които следва да са налице кумулативно, а именно: наличие на валидно
правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и
застрахователя - ищец, настъпване на застрахователното събитие и заплащане
на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
На следващо място на доказване подлежат и предпоставките на чл. 49
ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по
повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява
конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между
3
противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е
необходимо, понеже отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна. По
възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже поведение
на пострадалия, допринесло за настъпване на процесната щета. По обратния
иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
договора.
В случая от приетите пред СРС писмени доказателства се установява,
че между ищеца ЗАД „А.“ и Г.Б. е сключен договор за застраховка „Каско“, с
клауза „Пълна каско“ с обект на застраховка л.а. „Мерцедес S 500“ и срок на
покритие от 19.07.2016 г. до 18.07.2017 г.
Процесното ПТП е настъпило на 05.02.2017 г. – в срока на
застрахователното покритие. Съставен е констативен протокол от 05.02.2017
г. от мл. инспектор ОПП – СДВР Б.З., който е констатирал, че на процесното
място внезапно падащ камък на пътното платно е станал причина за ПТП, в
резултат на което на л.а. са били причинени щети. Този механизъм се
подкрепя и от събраните по делото свидетелски показания и приетата по
делото САТЕ.
Видно от приложените към кориците на делото застрахователна полица
и ОУ на застархователното дружество се касае за покрит застрахователен
риск, като застрахователят може да откаже плащане на застрахователно
обезщетение само в изрично предвидени от закона случаи /арг. от чл. 408 КЗ/,
каквито в случая не се твърдят и не се доказват. Следователно неоснователни
са оплакванията на въззивника, че по делото не е установен механизмът на
ПТП, както и твърдението, че се касае за изключен застрахователен риск.
От този момент за ищеца възниква суброгационното право по чл. 410,
ал. 1, т. 2 от КЗ при наличието на деликт с всичките кумулативно дадени
елементи от фактическия му състав: деяние, вреда и причинна връзка с
вредите. Както се посочи по - горе, отговорността на АПИ по чл. 49 ЗЗД е
обективна.
Тъй като произшествието е настъпило на участък от пътя, който е част
от републиканската пътна мрежа, стопанисването и управлението му е
възложено на ответника АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП към МРРБ,
която осъществява своята дейност чрез специализираните си звена -
областните пътни управления. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗП,
Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Агенцията и общините
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени
с правилника за прилагането на закона. В резултат на бездействието на
ответника по изпълнение на законовите му задължения, съгласно чл. 19, ал. 1
и чл. 30, ал. 1 от ЗП, за управление, поддържане и ремонт на републиканските
пътища и осигуряване на безопасното движение по тях, са настъпили
процесните вреди от ПТП.
4
Въззивният състав приема, че са установени елементите от фактическия
състав на претенцията, поради което ответникът дължи репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В случая се установява, че ищецът е изплатил обезщетение за
причинените вреди в размер на 791,77 лв., с включени ликвидационни
разходи, до който размер искът е основателен.
Доколкото главният иск е основателен, то с оглед сбъдването на
вътрешнопроцесуалното условие, на разглеждане подлежи предявеният
евентуален обратен осъдителен иск.
По обратния иск настоящата инстанция намира, следното:
В настоящия случай се претендира ангажиране на договорната
отговорност на дружеството за неизпълнение на възложени дейности по
поддържане на републиканските пътища въз основа на договор за обществена
поръчка, от което за ищеца по обратния иск (ответник по главния) са
настъпили вреди под формата на претърпяна загуба в размер на
обезщетението, което страната е осъдена да заплати по главния иск.
По делото е установено, че страните са сключили договор за възлагане
на обществена поръчка от 12.09.2015 г. с предмет поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации)
на републикнските пътища на територията на Югозападен район,
стопанисвани от АПИ на основание чл. 19 от Закона за пътищата.
Видно от договора, ответникът "И." ЕООД е съдружник в „Б.****“
ДЗЗД, изпълнител на обществената поръчка.
От съдържанието на договора се установява, че се касае за рамков
договор, като конкретните права и задължения на страните се установяват с
отделни задания чрез възлагане от страна на възложителя, съгласно чл. 5 от
договора. Следователно в тежест на ищеца по обратния иск е да докаже
наличието на валидно правоотношение по възложено задание на изпълнителя,
каквото в случая не се доказва. При недоказаност на фактическия състав на
предявения иск, същият подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди в цялост, а
подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78,ал.1, вр. ал. 8 ГПК, право
на разноски има въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.12.2022 г., поправено с решение от
25.02.2023 г., постановен по гр. дело №21119/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 32 състав в цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, вр. ал. 8 ГПК Агенция „Пътна
Инфраструктура“ – Областно пътно управление - гр. София, бул. „**** да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „**** сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - "И." ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280,ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6