Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 30.06.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 781 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК № *********, представлявано от А.А., изпълнителен директор, чрез ю.к. К.П., срещу И.К.К., ЕГН **********,***, за установяване на задължения за консумирана топлинна енергия, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ „Топлофикация София” ЕАД посочва, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. чл. 153, ал. 1 ЗЕ с абонатен № 270390.

По заявление от 09.01.2020 год., по ч.гр.д. № 135/2020 год. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника.  Тъй като той се е възползвал от правото си по чл. 414, ал. 1 ГПК, за ищеца е възникнал интерес от предявяването на настоящите установителни искове.

Съгласно действащите за процесния период ОУ на ищеца, ответникът е длъжен да заплаща месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството. Обезщетение за забава се начислява само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.

Сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за услугата дялово разпределение с третото лице-помагач на страната на ищеца БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД.

Сумите за топлоенергия за процесния период ищецът изчислявал по прогнозни данни, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач на страната на ищеца.

Така, за имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, в които е отразен действителният разход на топлоенергиякоито не са били заплатени в срок.

              Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер 4410,03 лв., от които:

- 3918,16 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. Май, 2016 год. до м. Април, 2019 год., за реално потребена топлинна енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.08.2019 год., № **********/31.07.2018 год. и № **********/31.07.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 год. до изплащане на вземането,

- 456,01 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 27.12.2019 год.,

- 30,32 лв. – главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от м. Май, 2016 год. до м. Април, 2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 год. до изплащане на вземането,

- 5,54 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 год. до 27.12.2019 год.

Претендират се и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Прави се искане на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице е привлечена фирма БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на процесния адрес.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника,  чрез процесуалния му представител адв. П. П., МАК.

В отговора си ответникът въвежда възражения за недопустимост на на исковете, доколкото в заявлението по чл. 410 ГПК подадено от ищеца не е посочено солидарна или индивидуална отговорност се търси.

Това възражение е неоснователно, доколкото видно от заявлението, ищецът е поискал издаването на Заповед по чл. 410 ГПК срещу едно единствено лице – ответникът.

Твърди и липса на яснота на предявените искове, доколкото те са основани на три фактури, без да се конкретизира всяка от фактурите за кой период се отнася.

Отделно не е ясно коя от фактурите за какъв период се отнася, за да може и той да уточни възражението си за изтекла в негова полза погасителна давност.

Не е уточнено и дали се касае за изравнителни сметки и по всяка от фактурите – за какъв период, дали се касае за прогнозни стойности или за вече изразходвана топлинна енергия.

Твърди се, че за процесния период никой не е живял в апартамента на посочения от ищеца адрес, а същият е продаден от ответника на трето лице на 12.09.2019 год., като упувачът Б.К. е подала до ищеца заявление-декларация за прехвърляне на партидата на 09.10.2019 год. Въпреки това ищецът претендира от ответника и суми след този период.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

Ищецът при пълно и главно доказване ще следва да установи основанието, размера и изискуемостта на претенцията си. Съдът му указва, че не е изложил обстоятелства, от които да е видно как е формирана исковата претенция за главницата /в нейния общ размер/ и какви конкретно суми са включени в нея.

Ответниците ще следва да докажат възраженията си за недължимост поради плащане, за което не са ангажирали доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Представена е писмена молба, в която не възразява делото дас е гледа в негово отсъствие и поддържа исковата претенция по основание и размер. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач на ищеца, БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД, гр. София,  не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество.

Ответникът И.К.К. се явява лично и с адв. П.П., МАК, който  оспорва исковете като неоснователни по съображенията, изложени в писмения отговор и претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              От фактическа страна:

По ч.гр.д. № 135/2020 год. по описа на ЛРС, е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.02.2020 г., в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника И.К.К., за сумата 4410,03 лв., от която: - 3918,16 лв., - главница, 456,01 лв. – лихва за периода 15.09.2017 – 27.12.2019 год., за дялово разпределение: 30,32 лв. – главница за периода 12.2016 – 04.2019 год. и 5,54 лв. – лихва за периода 15.09.2017 – 27.12.2019 год., ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението – 09.01.2020 год. до окончателното изплащане и 88,20 лв. – разноски, представляващи държавна такса.

Посочено е в заповедта, че вземането произтича от използвана и неплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ************, с абонатен № 270390.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника на 19.02.2020 год. /видно от отбелязването на съобщенията/.

От длъжника по заповедното производство и настоящ ответник И. К. в срок е подадено Възражение от 24.02.2020 г. /видно от вх.печати/ и съдът е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Възражението е мотивирано с това, че от 2018 год. и 2019 год. жилището не е обитавано. Възразява се и размерът на сумата, която се претендира.

Съобщението е връчено на заявителя, ищец в настоящото производство на 15.05.2020 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 82.05.2020 год./

С исковата молба са приложени:

Заявление-декларация от 09.10.2019 год., за прехвърляне на партидата за топлоснабден имот, находящ се в ************, с абонатен № 270390 на името на третото лице Б.К., с приложен акт за собственост – нотариален акт от 12.09.2019 год.

Договор от 17.07.2003 год., между потребители на ищеца ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД на адрес: **********включително, като възложител и третото лице-помагач на страната на ищеца БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД – изпълнител, за извършване на топлинно счетоводство.

Протокол от проведено на 15.02.2003 год. Общо събрание на собствениците с адрес: **********включително, с т. 1 от дневния ред – сключване на договор с третото лице-помагач на страната на ищеца БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД за топлинно счетоводство.

Протокол от проведено на 25.03.2003 год. Общо събрание на собствениците с адрес: **********от дневния ред – сключване на договор с третото лице-помагач на страната на ищеца БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД за топлинно счетоводство.

В приложение № 1 към протокола, л. 29 от делото, под № 2 фигурира име и подпис (неоспорен по делото) на ответника И. Кост. К., с посочени 3 бр. разпределители, 3 бр. вентили и уточнено разсрочено плащане.

3 бр. Съобщения към фактури: № **********/31.07.2017 год., с посочена общо сума за плащане в срок до 14.09.2017 год. – 829,48 лв., за периода 01.05.2016 – 30.04.2017 год., № **********/31.07.2018 год., с посочена общо сума за плащане в срок до 14.09.2018 год. – 1592,74 лв., за периода 01.05.2017 – 30.04.2018 год. и № **********/31.07.2019 год., с посочена общо сума за плащане в срок до 14.09.2019 год. – 1361,16 лв., за периода 01.05.2018 – 30.04.2019 год.

Извлечение от сметка „Клиенти“ на ищеца, за абонатен № 270390 към 27.12.2019 год., с отразено общо задължение 4410,03 лв., от които 3948,48 лв. – главница и 461,55 лв. – лихва,

Договор от 08.07.2011 год. между ищеца и третото лице-помагач на страната на ищеца БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД,

Копие  от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, публикувани  във в. Монитор на 11.07.2016 год.

С отговора си ответникът представя неозаглавена бележка без дата, с обективирано заявление, че „собственикът И.К.К. не е живял в жилището, находящо се на адрес ************ в периода от 01.04.2018 год. до 12.09.2019 год., като през това време жилището е било необитаемо“. Бележката е подписана от Л.С.В.(управител на етажната собственост), както и от М.П. В. и А. Н. С., за които са посочени адреси в същата сграда.

От заключението на вещото лице А.В.Г., изготвил допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза, приета като обективна, всестранна и пълна, се установява, че отчетните данни на топломера съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури, издадени от ищеца за процесния период.

Вещото лице е установило, че за отчетния период м. Май, 2016 – м. Април, 2019 год. се съдържат данните за общия разход на абонатната станция, както и за процесния имот с пълен отопляем обем от 152 куб.м.

Сумите са установени при спазване разпоредбите на Договора за СЕС дялово разпределение и разпоредбите на Наредба 16-334, вкл. Приложението към чл. 61, ал. 1, съдържащо Методика за дялово разпределение на ТЕ за отопление и БГВ, както и на чл. 71, ал. 1 от същата наредба.

Изравнителната сума за целия процесен период е 170,49 лв., като в първия отчетен период – м. Май, 2016 – м. Април, 2017 год. изравнителната сума е отрицателна – т.е. не се дължи от, а на  ответника.

Според вещото лице, за периода м. Май, 2016 – м. Април, 2019 год. общо незаплатената топлинна енергия за този абонат е на стойност 3748,78 лв., като в сумата са включени задължения за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за БГВ и ДДС. След дяловото изравняване задължението е в размер на 3919,27 лв.

Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са изчислени при спазване нормативната уредба в областта на енергетиката, в т.ч. ЗЕ, ОУ на ищеца, одобрени от КЕВР и Наредба № 16-334/2007 год.

Монтираният в абонатната станция топломер е бил преминавал периодични метрологични проверки съгл. Закона за измерванията на всеки две години, съответно през месец септември на 2014, 2016 и 2018 год.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че доколкото си спомня, имотът не е обитаем, няма отопление на помещенията, има начислена само сградна инсталация и топла вода. Също така нямало водомери и за това топлата вода е начислявана по брой лица, по данни на топлорайона. Според него задължение на ответника било като не се обитава имота да уведоми доставчика, че жилището не се ползва.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.Й.-М. се установява: при проверка в счетоводството на ищеца по партида с аб. № 2703090, с потребител отв. И.К.К., за топлоснабден имот на адрес: ***********, за периода м. Май, 2016 – м. Април, 2019 год., по прогнозни стойности са издадени съобщения към фактури.

Отоплителният сезон е от м. Май на текущата до м. Април на следващата календарна година. След приключването му фирмата за дялово разпределение отчита реално консумираната топлинна енергия и към м. Юли се изготвя обща фактура, за целия отоплителен сезон, като всички издадени преди това съобщения за фактури по прогнозни данни се сторнират с кредитни известия и остава като документ само издадената обща фактура към 31.07. В нея е определена падежна дата (в случая 14.09.), след която платецът изпада в забава.

Реално потребената топлинна енергия (ТЕ) за процесния период – м. Май, 2016 год. – м. Април, 2019 год. е на обща стойност 3919,28 лв., от които 3748,48 лв. – з подгряване на битова вода и 170,80 лв. – за топлинна енергия за сградната инсталация, като за процесния период не е начислявана ТЕ за отопление на имота.

Няма данни за извършвани плащания. На 29.10.2019 год. е извършено прихващане и е намалено задължението по обща фактура № **********/31.07.2019 год. за отоплителен период м. 05.2018 – м. 04.2019 год. от 1361,16 лв.  на 1360,04 лв. – с 1,12 лв., като така общото задължение е за процесния период е останало 3918,16 лв. Лихвата върху тази сума за периода от падежа на всяко периодично плащане, първият на 14.09.2017 год., до 27.12.2019 год. е общо 455,53 лв.

В сумата са отразени изравнителните сметки, изготвени от третото лице-помагач БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД – общо 170,95 лв.

За периода м. 12.2016 – м. 04.2019 год. е начислена и сумата от общо 30,32 лв. – за дялово разпределение. Лихвата върху тази сума за периода от падежа на всяко периодично плащане, първият на 30.01.2017 год., до 27.12.2019 год. е общо 5,31 лв.

 

Така общото задължение за процесния период – м. 05.2016 – м. 04.2019 год. е в размер на 3948,48 лв., от които: 3918,16 лв. – главница за ТЕ за периода 01.05.2016 – 30.04.2019 год., 30,32 лв. – сума за дялово разпределение за периода м. 12.2016 – м. 04.2019 год.

Общата сума на задължението за лихви по задълженията за реално консумирана ТЕ, на база съобщения към фактури и фактури за дялово разпределение за периода от м. 05.2016 – м. 04.2019 год. е в размер на 460,84 лв.

Не е извършвано плащане от страна на длъжника след предявяване на иска по общия ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Спорно по делото е дали ответникът дължат посочените в исковата молба суми.

В случая ищецът претендира да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер 4410,03 лв., от които:

- 3918,16 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. Май, 2016 год. до м. Април, 2019 год., за реално потребена топлинна енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.08.2019 год., № **********/31.07.2018 год. и № **********/31.07.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 год. до изплащане на вземането,

- 456,01 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 27.12.2019 год.

- 30,32 лв. – главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от м. Май, 2016 год. до м. Април, 2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 год. до изплащане на вземането,

- 5,54 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 год. до 27.12.2019 год.

Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката.

Съгл. чл. 150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия.

В раздел ІХ, чл. 33, ал. 1  от ОУ е определено, че потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-страницата на продавача.

На осн. чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сгради, етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а, ЗЕ, каквото е третото лице-помагач на ищеца.

В разпоредбата на чл.155, ал.1 ЗЕ, както и в приложените по делото общи условия е предвидено, че потребителите на топлинна енергия заплащат стойността й на месечни вноски. В цитираната разпоредба са предвидени различни системи за заплащане на действително потребените количества топлинна енергия-на равни месечни вноски и изравнителна вноска, на месечни вноски по прогнозна консумация и изравнителна вноска или въз основа помесечно отчитане на уредите за дялово разпределение.

Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период.

Ангажираните от ответника доказателства са неотносими, доколкото касаят погасяване на задължения за различни от процесния периоди.

За това съдът, в този си състав приема, че исковете са основателни и доказани до размера, установен от вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, а именно 3918,16 лв. – главница за ТЕ за периода 01.05.2016 – 30.04.2019 год., 30,32 лв. – сума за дялово разпределение за периода м. 12.2016 – м. 04.2019 год., както и лихва върху задължението за ТЕ за периода от 14.09.2017 год., до 27.12.2019 год. в размер на 455,53 лв. и лихва върху задължението за дялово разпределение за периода от 30.01.2017 год., до 27.12.2019 год. –  5,31 лв., или общо

Т.е. претенциите за главници следва да се уважат в цялост. По отношение на претенциите за лихви е установено от вещото лице леко завишаване на претендираните суми - 456,01 лв. е претендираната мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до 27.12.2019 год., а установената от в.л е в размер на 455,53 лв. По същия начин, - 5,54 лв. е претендираната лихва върху задължението за дялово разпределение, а 5,31 лв. е установянета от вещото лице лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 год. до 27.12.2019 год.

Съдът ще следва да се съобрази с констатациите на вещото лице и  да уважи претенциите за лихви до размера, установен ост съдебно-счетоводната експертиза.

Въведените от ответника възражения за неяснота по отношение на периода, за който се претендират задълженията са неоснователни, доколкото такава неяснота не се констатира, от заключението на в.л. Е.Й. става ясно как и защо е приет именно този период.

Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност – първото задължение, включено в исковата претенция за главници е с падеж 14.09.2017 год., след която дата ответникът е изпаднал в забава. Тригодишният давностен срок за това задължение изтича на 14.09.2020 год., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено пред СРС на 09.01.2020 год., т.е преди изтичането на срока по чл. 111 ЗЗД.

При този изход на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят и направените във връзка с настоящото производство разноски, съобразно уважената част и представеният списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът също претендира разноски съобразно отхвърлената част от исковете, като не представя списък по чл. 80 ГПК.

Разноските на ищцовата страна са в общ размер на 1406,73 лв.

Ответникът е направил по 550 лв. разноски за процесуално представителство и защита. Ищецът въвежда възражение за прекомерност на разноските за процесуално представителство, претендирани от ответника, но макар и своевременно, това възражение е неоснователно, доколкото направените от ответника разноски за един адвокат са под минималните предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год.

Исковете  са уважени общо на 99,98%. Съобразно уважената част, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца 1 406,45 лв.

От своя страна, съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника 0,11 лв.

Или след служебно извършена от съда компенсация, ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 1406,34 лв., представляваща общо  разноски за заповедното и исковото производство пред първата инстанция.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.К., ЕГН **********,***,  че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК № *********, гр. София, сума за консумирана топлинна енергия в общ размер сума в общ размер 4409,32 лв., от които:

- 3918,16 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. Май, 2016 год. до м. Април, 2019 год., за реално потребена топлинна енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.08.2019 год., № **********/31.07.2018 год. и № **********/31.07.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 год. до изплащане на вземането,

- 455,53 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 27.12.2019 год.

- 30,32 лв. – главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от м. Май, 2016 год. до м. Април, 2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 год. до изплащане на вземането,

- 5,31 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 год. до 27.12.2019 год., за които по ч.гр.д. № 135/2020 год. по описа на РС Лом, е издадена, на осн. чл.410 ГПК, Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за лихви над уважения до претендирания размер –456,01 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2017 год. до 27.12.2019 год. – за разликата от 0,68 лв. и - 5,54 лв. лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 год. до 27.12.2019 год. – за разликата от 0,23 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ. 

 

ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК № *********, гр. София, направените във връзка с делото разноски по заповедното и исковото производство за тази инстанция, съобразно уважената част на исковете, в общ размер на 1406,34 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца БРУНАТА БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

Районен съдия: