РЕШЕНИЕ
№ 1926
гр.Бургас, 03.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети
касационен състав, в открито заседание на 25 ноември през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря Йовка Банкова, в присъствието на
прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев
КАНД № 2472 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е
Водоснабдяване и канализация ЕАД, ЕИК:*********, с адрес гр.Бургас, кв.Победа,
ул.Генерал Владимир Вазов 3. Касаторът участва в производството чрез пълномощник
– юрисконсулт Д.З..
Ответник
по касация е Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас (РИОСВ
Бургас). Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.
Жалбата е
насочена срещу решение № 524/09.09.2021г. по АНД № 2768/2021г. на Районен съд
Бургас. С последното е потвърдено наказателно постановление № 20/18.05.2021г.
на директора на РИОСВ Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена
имуществена санкция 2 000лв. за извършено нарушение по чл.200 ал.1 т.2 от Закона
за водите.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено, че на 23.02.2021г. в гр.Бургас, кв.Сарафово, дружеството не изпълнява условие на издаденото му разрешително за заустване на отпадъчни води в Черно море. На посочената дата, по повод подаден сигнал в РИОСВ Бургас е извършена проверка от контролни органи на инспекцията, в присъствието на представител на ВиК ЕАД. Проверката е извършена в близост да централен плаж на кв.Сарафово и канализационна помпена станция Сарафово. Констатирано е изтичане на води с вид и мирис на отпадъчно битово-фекални, които се заустват в Черно море в точка с координати N:42/33/32.9 и Е:27/31/46.2. Констатирано е, че достъпът до мястото на изтичането на водите е силно затруднен, тъй като районът е силно обрасъл с треви и храсти. Установено е пропадане на шахта и повреден довеждащ канализационен колектор на канализационната мрежа на кв.Сарафово, в район между мост-канала и КПС Сарафово, от който изтичат непречистените битово-фекални отпадъчни води, заустващи се в Черно море.
В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата обстановка по НП за установена от събраните по делото доказателства. Преценил, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е подробно възраженията на жалбоподателя и приел, че фактите са били правилно квалифицирани от АНО, поради което нарушението било доказано. Формирал е изводи за правилно определен размер на имуществената санкция.
В
касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения в
хода на административнонаказателното производство, които довели до ограничаване
правото на защита на дружеството. Твърди се липса на мотиви в
първоинстанционния съдебен акт, както и за неправилно приложение на материалния
закон. Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се
постанови ново по същество, с което се отмени обжалваното наказателно
постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Участващият
в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата. Иска
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е
допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е
неблагоприятно.
За да се
произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът
взе предвид следното.
По делото
липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на
обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание
чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
Правилността
на първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция преценя в рамките на
направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на приложението на
материалния закон и служебно, съгласно чл.218 от АПК.
Фактите
по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на
събраните доказателства. Установено е, че на ВиК ЕАД е издадено разрешително №
23340005/26.09.2012г. за ползване на воден обект Черно море за заустване на
отпадъчни води за експлоатация на канализационната система, изменено с четири
допълнителни решения (надлежно цитирани в НП) и продължено и изменено с решение
№ 1584/2015г. и решение № 51/2018г. на директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, с краен срок на действие30.06.2022г. Установено е, че в
разрешителното и по-точно в раздел „Изисквания към канализационната мрежа и
съоръженията към нея“ изрично се забранява заустване на непречистени отпадъчни
води от канализационната мрежа на агломерацията. Установено е извършването на
описаната в НП проверка и констатациите от контролните органи. Допълнително в
с.з. на 09.07.2021г. първоинстанционният съд е разпитал като свидетел главен
експерт А.Ж., актосъставител и извършил проверката контролен орган. Показанията
на св.Желязкова потвърждават изложените в НП обстоятелства и дават допълнителни
данни за установеното изтичане на непречистени води от колектора на
канализационната мрежа и заустването на тези води в Черно море.
При тези
обстоятелства първоинстанционният съд правилно е приел извод за установено
нарушение по чл.200 ал.1 т.1 от ЗВ и е потвърдил наказателното постановление,
определящо размера на имуществената санкция към установения в закона минимум от
2 000лв.
Настоящата
инстанция споделя изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях. По повод
оплакванията в касационната жалба съдът отбелязва следното.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че общото посочване на приложимата норма чл.200 ал.1
т.2 от ЗВ не може да се приеме за изпълнение на процесуалното изискване по чл.57
ал.1 т.6 от ЗАНН. Наистина т.2 съдържа няколко изпълнителни деяния на
административно нарушение, но в случая в НП изпълнителното деяние е вербално
описано по несъмнен начин – дружеството е допуснало нарушение на издаденото му
разрешително.
Неоснователно
е и оплакването за непосочване на датата на извършването на нарушението, а
оттам и невъзможност за определяне началото на давностните срокове, съответно
приложимостта на чл.34 от ЗАНН. В НП, както и в АУАН ясно е посочено, че
заустването на непречистените води се осъществява към момента на проверката,
т.е. неизпълнението на условията по разрешителното е на същата дата. Установено
е и това, че източника на тези води е аварирало съоръжение, представляващо част
от стопанисваната от касатора канализационна мрежа.
Неоснователно
е и възражението на касатора, че изтичането на водите от съоръжението и
заустването им е в резултат на непреодолима сила – свлачище в района. Това
възражение би могло да бъде основателно ако непосредствено след реализацията на
увреждащия природен процес дружеството е предприело мерки за отстраняване на
аварията. В случая данните сочат и по-точно установената специфична
растителност в района на водоизлива, че аварията не е нова, т.е. че
стопанисващото системата дружество не е взело мерки за отстраняване на
аварията, а е оставило изтичащите непречистени води да се заустват в Черно
море. В продължение на това съдът приема и това, че не са налице предпоставки
за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбата се явява неоснователна
и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави
в сила.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 524/09.09.2021г. по АНД № 2768/2021г.
на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :