№ 395
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110216697 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. С. М., ЕГН **********
против наказателно постановление № 24-4332-005820 от 20.03.2024 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185
от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в
хода на административнонаказателното производство. Сочи се също, че
нарушенията не били категорично доказани. Евентуално се иска намаляване
размера на наложените наказания.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба и
изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Заявява, че не било
1
доказано да е извършил вменените му нарушения.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. ***, с които се оспорва
подадената жалба и се иска потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на евентуално поискан адвокатски хонорар.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.02.2024 г., около 10:25 часа, жалбоподателят И. С. М. управлявал
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, като се движел в град
София по бул. „****“, в посока от ул. „****“ към бул. „***“. В същото време
до номер 15 на бул. „****“, пред хотел „***“ имало спрян лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рег. № *******, с водач свидетелят П. П., който в
това време се намирал зад превозното средство и разговарял с двама
служители на хотела. При преминаването покрай спрелия автомобил „***“,
жалбоподателят И. С. М. не осъществил достатъчен контрол върху
управляваното от него МПС, преминал много близо до спрелия лек
автомобил, вследствие на което настъпил удар в лявото странично огледало на
лекия автомобил марка „***“, модел „***“, при който огледалото се счупило и
увиснало. Свидетелят П. П. ясно чул звука от настъпилия удар и се развикал
след автомобила на жалбоподателя И. М., но последният само леко намалил
скоростта, но не спрял и продължил движението си, въпреки виковете на П..
Жалбоподателят И. М. явно е разбрал за настъпилия удар, след като същият е
бил чут ясно от свидетеля П., намиращ се зад лекия автомобил „***“, като
звукът от такъв удар следва да се чуе много ясно и силно в купето на
автомобила на жалбоподателя. От друга страна свидетелят П. споделя, че след
удара водачът на другият автомобил е намалил скоростта, явно осъзнавайки
случилото се, но след това не е спрял, за да установи вредите, а е продължил
движението си. Нелогично е другият автомобил да намалява скоростта точно
2
след удара, ако водачът му не е чул настъпването на същия, но явно осъзнал
грешката си, не е искал да спира и да разговаря с другия водач.
След случилото се свидетелят П. П. подал сигнал в ОПП-СДВР, като на
мястото пристигнали служители на Пътна полиция, които по сведения на
свидетеля П. съставили протокол за ПТП, докладна записка и скица на
произшествието.
Впоследствие и въз основа на данните за регистрационния номер на
лекия автомобил „***“, бил установен неговият водач и призован в ОПП-
СДВР за изясняване на случая. На 01.03.2024 г. жалбоподателят И. М. се явил
в ОПП-СДВР, където попълнил декларация, че именно той е управлявал лекия
автомобил „***“ на процесната дата, но нямал спомен за настъпило
произшествие.
Срещу жалбоподателя И. М. бил съставен АУАН № 0669215 от
01.03.2024 г. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на
неговото съставяне. Нарушенията били квалифицирани по чл.20, ал.1 от ЗДвП
и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал с отбелязване, че има възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта
фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 24-4332-005820 от 20.03.2024 г., с
което за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185
от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите Д. Г. и П. П., както и от приложените по
делото писмени доказателства.
Свидетелят Д. Г. е един от полицейските служители, които са се
отзовали на сигнала за произшествието. Заявява как на място установил
ударения автомобил и неговия водач, дал му да попълни декларация за
инцидента и въз основа на тези данни съставил протокол за ПТП и скица на
произшествието. Другият водач бил напуснал мястото на произшествието.
Свидетелят П. П. е водачът на пострадалия автомобил. Същият
3
подробно разказва как на процесната дата бил спрял с автомобила пред хотел
„***“, намирал се зад превозното средство и разговарял с двама служители на
хотела. В това време покрай тях преминал лек автомобил, който ударил лявото
странично огледало на лекия автомобил, управляван от свидетеля. Огледалото
се счупило и увиснало. Свидетелят П. П. ясно чул звука от настъпилия удар и
се развикал след другия автомобил, но последният само леко намалил
скоростта, обаче не спрял и продължил движението си, въпреки виковете на
П.. Тогава П. подал сигнал в полицията за инцидента и изчакал на място
идването на служителите на реда.
Показанията на свидетелите са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. От друга страна те
се подкрепят напълно и от приложения по делото писмен доказателствен
материал – скицата на произшествието и съставения протокол за ПТП. От
доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят И. М. е разбрал за
настъпилия удар, след като същият е бил чут ясно от свидетеля П., намиращ се
зад лекия автомобил „***“, като звукът от такъв удар следва да се чуе много
ясно и силно в купето на автомобила на жалбоподателя. От друга страна
свидетелят П. споделя, че след удара водачът на другия автомобил е намалил
скоростта, явно осъзнавайки случилото се, но след това не е спрял, за да
установи вредите, а е продължил движението си. Нелогично е другият
автомобил да намалява скоростта точно след удара, ако водачът му не е чул
настъпването на същия, но явно осъзнал грешката си, не е искал да спира и да
разговаря с другия водач.
Съдът не намери за необходимо да разпитва актосъставителя и двамата
свидетели по акта, тъй като те не са очевидци на нарушенията, не са посетили
и мястото на инцидента, като актосъставителят е съставил акта само по
документи и почти един месец по-късно в сградата на ОПП-СДВР, където
жалбоподателят се е явил да попълни декларация за произшествието. Двамата
свидетели в акта са само свидетели на неговото съставяне, но не и свидетели
на нарушенията. Поради това разпитите на тези три лица се явяват
безпредметни и не биха допринесли за изясняване на фактологията по делото.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени
описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
4
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
Относно нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП:
По отношение на това нарушение в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са
императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете
за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно
описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено.
Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за
реализиране правото му на защита срещу това административно обвинение.
Отразена е правилно нарушената законова разпоредба, както и основанието,
на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателят И. М. е осъществил състава на чл.20, ал.1 от ЗДвП, който
задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Именно поради липса на непрекъснат контрол върху
управляваното от М. МПС, то е преминало много близо до спрелия лек
автомобил на свидетеля П., вследствие на което е настъпил удар в лявото
странично огледало на лекия автомобил марка „***“, модел „***“, при който
огледалото се е счупило и увиснало. М. така е следвало да контролира
управлението на превозното средство, че да не допуска то да удари спрелия
автомобил. С оглед на това е налице от обективна страна нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените от закона случаи, а този не е такъв. Макар
произшествието да не е настъпило умишлено, то водачът е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че ако не контролира непрекъснато превозното средство,
което управлява, може да настъпи ПТП, но въпреки това М. не го е направил и
5
не е осъществил достатъчен контрол върху автомобила. Нарушителят М. е
трябвало да контролира адекватно управлявания от него автомобил при
преминаването покрай автомобила „***“, за да не възникне произшествие.
Правилно жалбоподателят М. е бил санкциониран на основание чл.185
от ЗДвП, който предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лева. За нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП
няма изрично предвидено наказание, поради което правилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Наложеното наказание е във
фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение,
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28, ал.1 от
ЗАНН и случаят да се третира като маловажен. В последно време
изключително много зачестиха пътнотранспортните произшествия, поради
нарушения на правилата на ЗДвП. В редица случаи тези произшествия
завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина
следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено
ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН,
тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на
установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото. От друга страна съдът намира, че глоба в размер на 20 лева по
никакъв начин не се явява прекомерна и несъответна на извършеното
нарушение, като не би създала някакви сериозни затруднения на
жалбоподателя във връзка със заплащането й.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП:
За това нарушение съдът намира, че АНО не е дал правилна правна
квалификация на деянието, тоест извършеното от обективна страна
нарушение не е било подведено под правилната законова разпоредба, което е
съществено нарушение и е основание за отмяна на издаденото НП в тази му
част. По делото категорично се установи, че след настъпване на
произшествието виновният водач въобще не е спрял, а е продължил
6
движението си. Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Това е първото и основно задължение на
всеки участник в ПТП и именно то не е било изпълнено в настоящия случай,
тоест нарушен е бил чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от
ЗДвП. Последващите задължения на водача в точка 2 и 3 на чл.123, ал.1 от
ЗДвП, касаят неговото поведение след спиране и установяване последствията
от произшествието, като му се вменяват различни отговорности в зависимост
дали има пострадали хора или само материални щети. В случая АНО е
квалифицирал нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП, който гласи, че
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълнява дадените му указания. За да се стигне до
неизпълнение на това задължение обаче, трябва водачът преди това да е спрял
и установил последиците от произшествието, тоест да е изпълнил
задължението си по точка 1. В случай, че водачът въобще не е спрял, то няма
как да се стигне до извода, че между участниците в произшествието не е
имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, тъй като
участниците въобще не са дискутирали настъпилото произшествие.
Следователно по точка 3 е наказуемо напускането на произшествието след
като вече водачът е спрял, установил е последствията и не се е разбрал с
другия участник относно настъпилите вреди, тоест наказва се последващото
напускане, а когато въобще не е спрял, за да установи вредите, то
нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поради изложеното съдът намира,
че фактически осъщественото нарушение от жалбоподателя не е било
подведено под правилната законова разпоредба, което от своя страна води до
незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част. Необходимо е да бъде
отбелязано, че такава неправилна квалификация на нарушението се забелязва
и в съставения АУАН, но вместо същата да бъде отстранена по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, то АНО машинално я е пренесъл в издаденото НП.
7
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено относно нарушението
по чл.20, ал.1 от ЗДвП и да бъде отменено за нарушението по чл.123, ал.1, т.3,
б. „в“ от ЗДвП.
С оглед изхода на делото, то право на разноски имат както
жалбоподателят, тъй като издаденото НП се отменя за едно от нарушенията,
така и наказващият орган, понеже НП се потвърждава за другото нарушение.
Жалбоподателят не претендира разноски. От друга страна, след като
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за извършено,
макар и само едно административно нарушение, то е основателно искането на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание, а
юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като единствено е изготвил и
депозирал писмени бележки по делото. Освен това издаденото НП се отменя
за едно от нарушенията.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-005820 от 20.03.2024
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП на И. С.
8
М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-005820 от
20.03.2024 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която за нарушение на чл.20, ал.1
от ЗДвП на И. С. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. С. М., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9