МОТИВИ по НОХД № 388/
2017г. по описа на Районен съд Луковит
Срещу подсъдимия
Н.Г. *** е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Луковит, за
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
Пострадалият от
деянието Й.В.Й. е предявил против подсъдимия граждански иск за неимуществени
вреди в размер на 1 500 лева, както и 2 000 лева за причинени му имуществени
вреди от престъплението, приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство и същият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по
делото.
Представителят
на прокуратурата - прокурор А. М. подържа обвинението така, както е повдигнато
с обвинителния акт и пледира за наказание от около 1 година лишаване от
свобода, като изпълнението на същото бъде отложено за изпитателен срок при
условията на чл. 66 ал. 1 от НК. По отношение на предявения граждански иск
счита, че същият досежно претендираните неимуществени вреди в размер на 1 500
лв. е изцяло основателен и следва да бъде уважен, а по отношение на причинените
имуществени вреди счита, че искът следва да бъде частично уважен за сумата от 1
449.20 лева, тъй като за тази сума по делото има представени писмени
доказателства за направените разноски за лечението на пострадалия Й.В.Й., а за
остатъка до 2 000 лв., следва да се остави без уважение.
Гражданският
ищец и частен обвинител, не се явява на последното заседание по делото и не дава
становища по обвинение и предявените искове.
Подсъдимият Н.Г.Н.
се явява в съдебно заседание, дава обяснения по обвинението, като твърди, че познава
отдавна пострадалия Й.Й. и всяка сутрин и вечер преминава покрай дома му. Не са
имали проблеми помежду си и били приятели. Твърди, че Й. му дал 2 лева назаем
около половин година преди инцидента, но му ги бил върнал около 20 дни след
това. Твърди, че когато преминавал с кравите, Й. го напсувал и посегнал да го
бие, дори извадил пистолет, защото кравите серяли по пътя. Твърди, че той нищо
не му направил и Й. сам паднал от пейката. После дошла съседката Н. и Й. станал
от земята. След това дошли от полицията и го закараха в полицейското управление
в Луковит. Твърди, че не е нанасял удари на Й., но и той не го е удрял. Твърди,
че оставил кравите и избягал, когато Й. извадил газов пистолет. Твърди, че
когато бил с кравите, нямал в себе си дървен прът или гега, имал една малка
пръчка, дебела колко пръста му и дълга около 1 метър.
На зададените
въпроси от страните, подсъдимият Н. заяви, че след като го напсувал „на майка“,
Й. станал от пейката и отишъл да взе пистолета от дома си. Твърди, че тогава
избягал по улицата и не видял Й. да е вземал пистолет. Също така твърди, че не
е видял Й. да пада от пейката, а самата пейка паднала и тогава Й. паднал след
нея. Твърди, че когато Й. още не бил паднал от пейката го напсувал „на майка“.
Твърди, че когато паднал от пейката, Й. му казал, че ще отиде да вземе
пистолета. Твърди, че след като го освободили от полицията разбрал, че Й. си е
строшил ръката.
Чрез своя
адвокат-защитник моли да бъде прието, че обвинението не е доказано по безспорен
начин, най-вече - механизма, подбудите и начина на причиняване на увреждането.
Обвинението се позовава единствено на заключението на вещото лице изготвило
съдебно-медицинската експертиза. Това травматично счупване може да стане при
падане, но с тласък на тялото при падане, без да има бутане. Повдигнатото
обвинение дори в известна степен има белезите и признаците на чл. 12 НК, тоест
за деяние извършено при неизбежна отбрана. При ситуацията, при която срещу
подсъдимия е насочен пистолет, той вероятно е изпаднал в уплаха, в смущение и
се е защитил по някакъв начин, като реакцията му дори и първична е била
адекватна на самата ситуация. Подсъдимият е бил предизвикан от Й.Й. и е
реагирал по определен начин.
Защитникът на
подсъдимия взема и алтернативно становище, при което моли съда, ако счете, че
данните са достатъчни и категорични за доказване на обвинението, то да вземе
предвид, както заключението на вещите лица по съдебно психиатричната и
психологическа експертиза относно характеристичните данни на неговия подзащитен
спрямо самата ситуация, така и че по делото са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Счита, че може да бъде приложена разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, б. „б“ НК и на подсъдимия да му бъде наложено наказание пробация. Що се
отнася до гражданския иск, защитникът взема становище, че искът за сумата от 2000лв.
неимуществени вреди следва да бъде уважен по справедливост от съда. Съгласява
се със становището на прокурора, че имуществените вреди са доказани в размер на
1449.20лв., но това не налага извод, че те следва да бъдат обезщетени в пълен
размер.
При съдебните
прении подсъдимият заяви, че е ударил Й. с тънка пръчка, който тръгнал да си взема
пистолета и самият той се уплашил и избягал. Заяви, че всяка сутрин Й. го среща
с намерение да се саморазправя с него, като много пъти е изваждал срещу него
пистолет.
В дадената му
последна дума, подсъдимият поиска от съда да му наложи по-лекото наказание
пробация.
От събраните
по делото доказателства - обясненията на подсъдимия Н.Г.Н., показанията на
разпитаните свидетели – Й.В.Й., Н.П.Н., Т.Т.Т., В.Ц.А., Т.И.С., Ц.В.Г., Й.В.Г.,
заключенията на съдебно-медицинската съдебно психиатричната и психологическа експертизи,
приложените по делото писмени доказателства, огласените частично чрез прочитане
показания на Й.В.Й. и Т.Т.Т. от досъдебното производство, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Н.Г.Н.
*** с майки, която е болна, няма семейство и не е осъждан /реабилитиран/.
Пострадалият Й.В.Й.
***. Познавал добре подсъдимия Н.Г.Н., който работи като пастир в селото и
често минавал с кравите покрай дома му. Пред оградата /дувара/ на къщата си
имал пейка, на която седял когато излизал от двора си. Самият подсъдим Н. често
идвал при него и седял с Й. на пейката.
От показанията
на пострадалия Й. и обясненията на подс.Н., макар и да не съвпадат напълно, двамата
се познавали и били в добри отношения. Пострадалият често давал на подсъдимия
пари на заем. Преди инцидента Й. също бил пари на Н., 2 до 5 лева, които той не
му връщал.
На
19.06.2017г. в с.Торос, Ловешка област, вечерта около 18.30 часа, пострадалият Й.В.Й.
се намирал пред дома си на ул. „М. Т.“ № *, където бил седнал на пейка По
същото време покрай него с кравите минал подс.Н., на който Й. няколко дни преди
това дал в заем сума от около два до пет лева. Й. попитал подсъдимия - кога ще
му върне парите, при което между тях възникнал словесен конфликт и дори
пострадалият се заканил на подсъдимия, че ще вземе газовия си пистолет, след
което тръгнал да влиза в двора на дома си. Подс.Н. обаче го последвал като взел
дървена тояга/гега, която била оставена от Й. отвън до оградата. Настигайки
пострадалия подс.Н. започнал да го псува и да му нанася удари с тоягата по
главата и тялото. В резултат на насените удари Й. залитнал да падне на земята и
при инстинктивната реакция на пострадалия да се подпре с лявата си ръка за
земята, от тласъка и тежестта на тялото се счупила лъчева кост на ръката, с
дислокация на фрагментите. След това подс.Н. продължил да удря с тоягата
пострадалия по тялото, но в този момент от улицата се развикали деца /неустановени
по делото/, при което подс.Н. престанал да нанася удари по пострадалия и си
тръгнал. Част от децата, които с виковете си преустановили действията на подс.Н.
били внучета на свидетелката Н.П.Н., която живее в съседство с пострадалия.
Същите се затичали към свид.Н. и извикали: „Бабо, бабо, пък един човек преби
дядо Й.“. Свид.Н. веднага излязла навън и забелязала, че пострадалият седи на
пейката и си казала: „Слава Богу, не е кой знае какво станало“. Когато отишла
при пострадалия обаче разбрала, че едната му ръка е счупена, била деформирана, Й.
имал кал по дрехите и кръв от едната страна на главата, но на ръката нямал
кръв. По ръката имало синини и била деформирана. Свидетелката Н. веднага отишла
до дома си, взела един кашон и стар чаршаф и по тази начин обездвижала ръката
на Й.. След това се обадила на внучката му – свид. В.Ц.А., която заедно със
съпруга си веднага се притекли на помощ на пострадалия. Двамата откарали пострадалия
във филиал на ЦСМП гр.Луковит, където му била направена рентгенова снимка на
лявата ръка и било установено, че същата е счупена и се налага оперативно
лечение.
На
21.06.2017г. пострадалият Й. постъпил на лечение в Клиника по ортопедия и травматология
при „УМБАЛ - д-р Г. Странски" ЕАД гр.Плевен, където му била извършена
операция и поставена метална остеосинтеза. Лечението му продължило до
25.06.2017г.
Според
показанията на пострадалия Й.В.Й., преди инцидента двамата с подсъдимия били в
добри отношения. Преди инцидента пострадалият поискал от подсъдимия да му върне
дадената определена сума пари, при което без да бъде провокиран, подсъдимият
нападнал пострадалия и му нанесъл телесните увреждания. Пострадалият е
категоричен в твърденията си, че не е заплашвал с газов пистолет подсъдимия.
Твърди, че и в момента ръката го боли и не може да работи.
От показанията
на свидетеля Т.Т.Т. се установява, че той също живее в с.Торос, но не в близост
до дома на пострадалия Й.. Същият обаче всяка вечер ходил в района до дома на Й.,
защото има крави и ги посреща. Тогава кравите ги пасял подс.Н.. Преди инцидента
Т. отишъл до дома на Й. и го намерил седнал на пейката. Й. носел със себе си
кривак и по време на разговора по-между им му казал: „Н. ще го пребивам“,
защото кравите му срали по тротоара. Свид.Т. предупредил Й. да не се разправя с
подс.Н., защото е възрастен човек, за да не го пребие Н. с кривака, но
пострадалият му казал: „Не може да ме пребие, защото кривакът е у мен“. След
като дошли кравите, подс.Н. не бил с тях, свид.Т. тръгнал след своите крави и
не бил свидетел на случилото се след това. Твърди обаче, че след около 20
минути срещнал подс.Н. и го попитал какво стана, при което подсъдимият му
отговорил, че пострадалият Й. искал да го удари с кривака и той го хванал, след
което нападнал и ударил Й.. Твърди, че подсъдимият бил малко подпийнал и миришел
на алкохол, като при разговора по-между им той не му споменал нищо за пистолет,
нито Й. да го е псувал.
От показанията
на свидетелката В.Ц.А. – внучка на пострадалия Й., се установя, че след като
свид. Н.П.Н. я уведомила за състоянието на дядо й, двамата със съпруга й
веднага му се притекли на помощ и го откарали във филиал на ЦСМП гр.Луковит.
Същата дава сведения за състоянието на пострадалия, проведеното лечение и
разходите, които са направили в тази връзка.
От показанията
на разпитания по делото полицейски служител Й.В.Г. - младши полицейски
инспектор, се установява по несъмнен и безспорен начин, че е бил изпратен от оперативния
дежурен при РУ МВР Луковит в с.Торос по сигнал за възникнал скандал между подс.Н.Н.
и пострадалия Й.Й.. Около 22:30 часа вечерта посетил адреса на подс.Н., но не
го намерил. Тогава се обадил на служителката от кметство – свид.Т.С. и я
помолил за съдействие. Двамата намерили подс.Н. в дома на майка му и Г. му
разпоредил да го последва до полицейското управление в гр.Луковит за изясняване
на случая. По пътя подс.Н. споделил на полицейския инспектор, че преди време
пострадалия Й. му дал 2 лева и прибирайки се същата вечер с кравите Й. го
попитал, кога ще му върне парите. Подсъдимият обаче му казал, че в момента няма
пари и когато му платят за пастир ще ги върне. Тогава между двамата възникнал
спор, Й. се заканил с газов пистолет на подсъдимия и той го ударил с
кривачката, която държал в ръцете си.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът изцяло възприема и
кредитира безспорно се установява, че на пострадалия е било причинено травматично
счупване на лява лъчева кост - счупване на Галеаци, с дислокация на
фрагментите, с последващо оперативно лечение - имобилизация с метална остеосинтеза,
довело до затруднение движенията на лява ръка, за срок около 4-5 месеца, а
останалите кръвонасядания по главата и крайниците са му причинили временно и
неопасно разстройство на здравето. Или съдът приема, че е налице средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, а именно травматично
счупване на лява лъчева кост е довело до затруднение движенията на лява ръка,
за срок около 4-5 месеца Според вещите лица, най-често подобно счупване на
ръката се дължало на падане на пострадалия и подпиране на ръката с отворена
длан.
По делото е
изготвена комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза. Според
заключението на вещите лица у подс.Н. е налице психична годност да участва в
настоящото производство, има интелект със стойности на лека умствена
изостаналост, към момента на извършване на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Предвид
изложеното фактическа обстановка, съдът приема, че при възникналия кратък
словесен конфликт с пострадалия по повод неуредените отношения между тях, подсъдимият
спонтанно е взел решение и непосредствено изпълнил същото да увреди пострадалия
телесно, като използвал дървена тояга. Съдът приема също, че няма доказателства
по делото, които да сочат на започнало или предстоящо нападение от страна на пострадалия
спрямо подсъдимия, за да се коментира неизбежна отбрана или действие от страна
на пострадалия, можещо да предизвика физиологичен афект у подсъдимия. Обратното,
макар да е имало спор между тях относно дължима малка сума пари и дори
отправени закани към подсъдимия от страна на пострадалия, и дори спонтанно възникнал,
умисълът на подсъдимия е мотивиран от негативното отношение и неприязън,
формирана срещу пострадалия, най-вече в резултат на неуредените сметки между тях.
Ударите по тялото на пострадалия са нанесени със средство и сила, обективиращи
пряк умисъл у подсъдимия да причини именно такива по характера си телесни
увреждания на пострадалото лице.
С оглед
изложеното съдът приема, че причиненото телесно увреждане на пострадалия Й. е в
причинна връзка с действията на подсъдимия Н., който при физическия си контакт
с пострадалия е използвал дървена тояга, като е нанесъл удари по тялото и
главата на пострадалия, в резултат на които удари Й. залитнал да падне на
земята и при инстинктивната си реакция да се подпре с лявата си ръка за земята,
от тласъка и тежестта на тялото се счупила лъчевата кост на лявата му ръка, с
дислокация на фрагментите, при което му е причинил травматично счупване на лява
лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на лява ръка за около
4-5 месеца
Съдът приема
за безспорно установено, че автор на деянието, с което на пострадалия е причинено
средното телесно увреждане е именно подсъдимият Н.. Съдът прави този извод на
базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно е че подсъдимият
е преминавал покрай дома на пострадалия, който е седял на пейка, при което между
тях е възникнал спор относно неуредени парични отношения. Безспорно е, че пострадалият
е запитал подсъдимия, кога ще му върне парите и при създалата се конфликтна
ситуация, в момента в който пострадалият тръгнал да влиза в двора си, подсъдимият
взел дървената тояга оставена от пострадалия до пейката и му нанесъл удари в
областта на тялото и главата, при което пострадалият залитнал да падне на
земята и при инстинктивната си реакция да се подпре с лявата си ръка за земята,
от тласъка и тежестта на тялото се счупила лъчевата кост на лявата му ръка. Безспорно
е че това станало точно в двора на пострадалия, при което инцидентът бил
възприет от играещи се в близост деца, които с реакцията си преустановили
действията на подсъдимия, и които съобщили за случилото се на свидетелката Н.П.Н.,
която се притекла на помощ на пострадалия. Безспорно е, че свид. Н.П.Н. веднага
уведомила внучката на пострадалия - В.Ц.А. за случилото се, която от своя
страна се погрижила за пострадалия, за да му бъде указана спешна медицинска
помощ. Безспорно е също, че полицейският служител и свидетел по делото е бил
изпратен по сигнал от дежурния в с.Торос, където установил подсъдимия Н. в дома
на майка си. Безспорно се установява също, че полицейският служител след като
посетил дома на майката на подсъдимия, подсъдимият му разказал, че между тях
възникнал спор за малка сума пари, че пострадалият Й. му се заканил с газов
пистолет и той го ударил с кривачката, която държал в ръцете си.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след внимателен и
прецизен анализ на събраните в хода на наказателното производство писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства. Същата се установява от
показанията на свидетелите - Й.В.Й., Н.П.Н., Т.Т.Т., В.Ц.А., Т.И.С., Ц.В.Г., Й.В.Г.,
от приобщените писмени доказателства - справки за съдимост, медицинска
документация, издадена от УМБАЛ "Д-р Г. Странски" гр.Плевен,
прочетените и приети като доказателства на основание чл. 282 от НПК експертни
заключения по назначените в хода на наказателното производство
съдебно-медицинска и психологическа и психиатрична експертизи.
Съдът дава
вяра на показанията на свидетелите Й.В.Й., Н.П.Н., Т.Т.Т., В.Ц.А., Т.И.С., Ц.В.Г.
и Й.В.Г.. Техните показания са непротиворечиви, последователни, обективни,
взаимно допълващи се, като всеки от свидетелите пресъздава фактите, така както
ги е възприел. Свидетелят и пострадал по делото Й.Й. пресъздаде факти относно
времето, мястото и действията на подсъдимия по време на инцидента. Свидетелката
Н. потвърди казаното от пострадалия, че деца играещи на улицата са възприели
действията по подсъдимия, същата даде сведения относно състоянието на
пострадалия и уведомяването от нейна страна на неговите близки за възникналия
инцидент. Свидетелят Т.Т. даде сведения, макар и косвени, че наистина между
пострадалия и подсъдимия е имало инцидент.
Съдът изключва
от доказателствения материал показанията на свидетеля Ц.В.Г., тъй като те не
установяват подлежащи на установяване факти.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия относно твърдението му, че пострадалия го
заплашил с пистолет, който държал, като счита, че досежно неправомерните
действия на пострадалия той излъга пред съда. Обясненията му се ценят
единствено досежно това, че между него и пострадалия е възникнала разправия за
определена сума пари, както и че в някаква степен пострадалия се държал
провокативно спрямо него на процесното място и време.
В контекста на
поведението на подсъдимия в съдебна зала, съдът намира, че като цяло неговите
обяснения са неясни и противоречиви относно развитието на инцидента – тоест,
относно поводът за възникналия спор с пострадалия, мястото /на пейката или в
двора е нанесъл ударите по пострадалия/, заплашван ли е бил от пострадалия и с
какви средства – първо твърдейки, че пострадалият му посегнал да го бие и
извадил пистолет да го гръмне, а след това, че пострадалият първо паднал от
пейката и тогава отишъл да вземе пистолет – и второ, първоначално твърдейки, че
не е нанасял удари по пострадалия, а в последствие при дадената му дума на съдебните
прении заяви, че е ударил Й. с тънка пръчка, който тръгнал да си взема
пистолета и самият той се уплашил и избягал.
Тази
обърканост и неяснота в обясненията и въобще в поведението на подсъдимия, бе
възприета от вещото лице психиатър Д-р В., който при зададените му въпроси от
страните отговори, че не може да се прецени дали подсъдимият /по време
обясненията дадени в с.з./ се опитва нещо да прикрие, или не, но той /подсъдимият/
се обърква и не знае, какво се опитва да постигне. Самото вещо констатира, че
по време на съдебното заседание, никой не е успял да разбере дали пострадалият
е паднал от пейката, пейката ли е паднала, кога е отишъл за пистолета и т.н.
Според вещото лице, аналогичното и аналитичното мислене при подсъдимия е
затруднено в резултат на нисък интелект, като това негово състояния, съчетано с
леко алкохолно опиване може да доведе до вербална, физическа или каквато и да е
агресия. Пак според вещото лице, вероятно от другата страна също е имало
провокация, псуване и закани, което в съчетание с алкохолното опиване е
провокирало действията на подсъдимия.
От гласните
доказателства може да се направи извода, че не са налице доказателствени
източници, които да убеждават съда, че по време на инцидента пострадалия е
държал пистолет, с който се е заканил на подсъдимият, но пък от друга страна са
налице доказателствени източници, в т.ч. обясненията на подсъдимия, че
пострадалият наистина се е държал провокативно и дори е отправял закани към
подсъдимия.
В тази връзка,
съдът не приема, че се касае за деяние по чл. 132 от НК, тъй като по делото
няма доказателства пострадалият да е предизвикал подсъдимия с насилие, тежка
обида, клевета или друго противоправно действие, от което да са настъпили или
да е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или негови близки,
нито пък има такива, че пострадалият пръв е нападнал подсъдимия, тъй като по
делото няма ангажирани доказателства в тази насока – било то гласни или писмени,
напр. медицинска документация относно наранявания на подсъдимия, напротив
налице са безспорни доказателства, че подсъдимият е нанесъл побой на пострадалия
по начинът описан от самия пострадал, което е видно и от приложената по делото
медицинска документация и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза.
При така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 1 от НК,
осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия Н., като на дата 19.06.2017г.,
около 18.30 часа, в с.Торос, област Ловеч, на улица ,,М. Т.“ № *, умишлено
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на лява
лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на лява ръка за около
4-5 месеца на Й.В. ***, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
По описания
начин подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от
НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка с чл. 54
от същия кодекс му наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на същото за изпитателен срок
от 3 години.
Съдът наложи наказанието
на подсъдимия Н.Г.Н. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства - от една страна степента на обществена опасност на деянието и
упоритостта на подсъдимия при осъществяването му /действията му са
преустановени от намиращите се в близост деца/, а от друга добрите
характеристични данни - чистото му съдебно минало /осъжданията му са от преди
повече от 30 години/, липсата на данни за други негови противообществени
прояви, трудовата ангажираност, обстоятелството, че действията му са
провокирани в определена степен от поведението на пострадалия, поради което
наложи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
а именно от 6 месеца лишаване от свобода, като прие, че целите на така
наложеното му наказание могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване
на същото, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението
на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от 3 години, за да се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно,
както на осъдения, така и на останалите членове на обществото.
С оглед всички
обстоятелства по делото, състоянието на пострадалия, претърпените от него
болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причинените му телесни
увреждания, срока на лечение и възстановяване, съдът уважи предявения
граждански иск за неимуществени вреди по справедливост като осъди подсъдимия да
заплати на пострадалия сумата от 1500 лева за причинените му неимуществени
вреди, както и сумата от 1449.20 лева за причинените му имуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 19.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, като отхвърли предявеният граждански иск за
имуществени вреди до претендирания размер от 2 000 лева, като неоснователен и
недоказан.
Съдът осъди
подсъдимия Н.Г.Н. да заплати държавна такса в размер на 117.97 /сто и
седемнадесет лева и 97 ст./ лева върху уважените граждански искове в полза на
държавата.
Съдът осъди
подсъдимия Н.Г.Н. да заплати по сметка на Районен съд гр.Луковит сумата от
138.36 /сто тридесет и осем лева и 36 ст./ лева разноски по делото, както и по
сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 373,96 /триста седемдесет и три лева и
96 стотинки/ лева, представляващи сторени на досъдебното производство разноски.
С оглед
изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: