№ 1222
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502592 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
С решение № 238/29.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 306/2022г.,
по описа на БлОС е потвърдено разпределение от 10.09.2021г., предявено на
1.10.2021г. на страните по изпълнително дело № 542/20 по описа на ЧСИ Ш.
Д. рег. № *** на КЧСИ.
Решението е обжалвано от взискателя „Белви“ ООД, представлявано от
управителя си Е. Е., като в жалбата се твърди, че същото е незаконосъобразно
на следните основания: с атакувания съдебен акт се извършвало
разпределение на сумата 1000лв. постъпила от публична продан на вещ на
длъжника, като цялата сума се разпределяла на ЧСИ за такси и разноски в
производството, дължими на ЧСИ от длъжника на основание чл. 79 от ГПК.
Счита, че тези такси не попадат в чл. 136 ал.1 т.1 на ЗЗД и не се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, тъй като не са вземания за
разноски авансово заплатени от взискателя по обезпечаването и
принудителното изпълнение. Твърди, че тое направил такива разноски, които
не са включени пот. 1 на чл. 136 ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че разпределението не е извършено на посочената дата, тъй
1
като протокола липсва час или период от време на извършване на
разпределението. Твърди, че на 28.07.2021г. е депозирал молба за спиране на
изпълнителното производство и то не е било спряно, а на 29.07.2021г. е била
извършена публичната продан на имота. Твърди, че и до момента делото не е
било спряно на основание неговото искане. Счита, че на това основание
извършеното изпълнително действие по разпределение се явява
незаконосъобразно. Моли да бъде отменено обжалваното разпределение.
Останалите страни в производството не са представили писмен отговор
на жалбата в срок.
С обжалваното решение БлОС е приел, по наведените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на извършеното
разпределение на суми, че с разпределение на основание чл. 460 ГПК
извършено на 10.09.2021 г. ЧСИ Ш. Д. рег. № *** на КЧСИ е разпределил
сума от 1000 лв. Приел е довода в жалбата, че датата в разпределението е
недостоверна, тъй като в акта не е посочен час или период от време за
изготвянето му, е несъстоятелен. От непосочването на часа на изготвянето му
не следва, че е изготвен на друга различна от визираната в него дата.
Неуведомяването на страните за извършването му също не е основание за
такъв извод, тъй като според разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК съдебният
изпълнител призовава длъжника и взискателите не за извършване на
разпределението, а за предявяването му, което означава възможност
разпределението да е извършено по-рано от предявяването му. Приел е, че
жалбоподателят е уведомен за предявяване на разпределението, насрочено на
01.10.21 г. от 16:00 ч., на което предявяване е присъствал пълномощника му –
П. Е. и от която дата според чл. 462, ал. 2 от ГПК тече тридневния срок за
обжалването му, който с подадената на 4.10.21 г. жалба е спазен.
Изводът на съда е законосъобразен и съответен на представените
доказателства. След като не е посочен конкретен час на предявяването на
разпределението, то същото е било на разположение на призованите страни в
изпълнителното производство през целия работен ден на ЧСИ. По никакъв
начин не са нарушени правата на жалбоподателя, който е бил представляван
от пълномощник, на който е предявено разпределението.
По второто наведено съображение за незаконосъобразност на
разпределението – че то е незаконосъобразно, тъй като е извършено след като
2
е било направено от „Белви“, ООД искане за спиране на изпълнението и то не
е било спряно от ЧСИ, а е продължила публичната продан. БлОС е приел, че
за да се спре изпълнителното производство по искане на взискателя,
предвидено като основание в чл. 432, ал. 1 т. 2 от ГПК, то следва да изхожда
от всички взискатели. И тъй като такова искане или съгласие от всички
взискатели няма, то върху извършеното разпределение не рефлектира
искането, нито би рефлектирало евентуалното спиране изпълнителното
производство по отношение на направилия го взискател - „Белви“ ООД.
Настоящата инстанция намира, че довода на жалбоподателя относно
незаконосъобразността на отказа да се спре изпълнителното производство не
може да бъде проверяван по реда на обжалването на разпределението по чл.
463 ал.1 от ГПК, след като подлежи на самостоятелно обжалване, като
отделно изпълнително действие по реда на чл. 436 от ГПК във вр. чл. 435 ал.1
от ГПК.
Видно от предявеното разпределение в същото ЧСИ e изпълнил
задължението си, като е посочил общо размерът на вземането на всеки един
от взискателите. Посочил е и задължението за такси и разноски по
принудителното изпълнение, които те не са внесли авансово, а за които счита,
че е задължен длъжника и които разноски се дължат на ЧСИ. Вземането на
взискателя „Белви“, ООД възлиза на 3 950 лв. по издадения изпълнителен
лист. Посочил е, че вземането за такси и разноски на този взискател по
принудителното изпълнение възлиза на 810 лв.; на присъединения взискател
„Тръст Комерс“, ЕООД съответно 167 340,91 лв. и 132 лв. разноски по
принудителното изпълнение по настоящото изпълнително производство; на
присъединения взискател „Енергоремонт-Пловдив“ АД - 5 595 лв. и на
Държавата - 4 708,55 лв. ЧСИ е отразил, че таксите и разноски, които са
дължими съгласно ТТРЗЧСИ за изпълнителното производство, и които
авансово не са внесени възлизат съответно за обикновени такси с включено
ДДС на 642 лв.; за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ на 120 лв.; за
такси по т. 31, за които не се с дължи ДДС-138 лв.; 100 лв. хонорар на вещото
лице В. П. или общо сумата от 1000 лв.
В жалбата не са наведени доводи за неправилно определяне на размера
на дължимите суми.
При тази констатация за размера на задълженията неправилно е
3
извършил обжалваното разпределение, като е разпределил на себе си сумата
1 000лв. за невнесените авансово дължими разноски на ЧСИ, като е приел, че
тъй като същите се дължат от длъжника на основание чл. 79 от ГПК следва
да му бъдат разпределени.
Извършеното разпределение е незаконосъобразно. Текстът на чл. 79, ал.
1 ЗЧСИ сочи, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в
два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен
изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Следващата
алинея на чл. 79 ЗЧСИ регламентира съдържанието на сметката, а ал. 3
установява, че за дължимите неплатени такси и разноски ЧСИ може да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо
от техния размер. След връчването на длъжника на постановлението за
разноските той има право да го обжалва на основание чл. 435 ал.2 от ГПК.
В този смисъл, при наличие на регламентирана процедура по
определяне и събиране на таксите по изпълнението изключва възможността
дължимите такси към ЧСИ от длъжника да бъдат събирани принудително,
директно чрез включването им в разпределението по реда на чл. 460 ГПК, без
да бъде изчерпан реда по чл. 79, ал. 1 – ал. 3 ЗЧСИ, още повече - с
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ГПК, а не в реда на хирографарните
кредитори. В посочения смисъл е и Решение № 225 от 23.01.2020 г. на САС
по в. ч. гр. д. № 66/2020 г.
Дължимите неплатени такси не са разноски, сторени в изпълнителното
производство т.е. вземане което се ползва с право на предпочтително
удовлетворение, а частно вземане на ЧСИ (мотивите на т. 11 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), поради което същите
не могат да се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, и като ги е
включил за удовлетворяване в този ред за удовлетворяване като
привилегировани вземания, ОС- Благоевград е допуснал нарушение на
материалния закон, като решението в тази му част се явява неправилно и
подлежи на отмяна.
След отмяната, настоящата инстанция счита, че разпределението,
съобразно реда на привилегиите, на събраната сума по изпълнението в размер
на 1 000лв. следва да бъде извършено по следния начин:
На взискателя „Белви“ ООД сумата 810 лв. разноски по чл. 136 ал.1 т.1 от
4
ЗЗД, представляваща разноските на първоначалния взискател за реализиране
на публичната продан на имота, постъпленията, от които се разпределят в
това число и възнаграждение за един адвокат.
На Държавата сумата 190лв. на основание чл. 136 ал.1 т.6 от ЗЗД (тъй като
направените разноски от присъединения взискател не се ползват с право на
предпочтително удовлетворение по т. 1 на чл. 136 ал.1 от ЗЗД и няма
вземания за данъци върху имота по т.2) – частично удовлетворяване на
вземането.
В настоящото производство не е направено искане за присъждане на
разноски.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 238/29.04.2022 г., постановено по в. гр. д. №
306/2022г., по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено
разпределение от 10.09.2021г., предявено на 1.10.2021г. на страните по
изпълнително дело № 542/20 по описа на ЧСИ Ш. Д. рег. № *** на КЧСИ,
като вместо това постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ събраната сума в размер на 1 000лв.( хиляда лева),
събрана от публична продан на недвижими имот на длъжника по
изпълнителното дело, както следва:
На взискателя „Белви“ ООД сумата 810 лв. разноски по чл. 136 ал.1 т.1 от
ЗЗД, представляваща разноските на първоначалния взискател за реализиране
на публичната продан на имота, постъпленията, от които се разпределят в
това число и възнаграждение за един адвокат.
На Държавата сумата 190 лв. на основание чл. 136 ал.1 т.6 от ЗЗД –
частично удовлетворяване на вземането.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6