Решение по дело №121/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.64, ал.4, във вр. с чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Делото е образувано по жалба на Община Белоградчик срещу Решение № РД-02-14-1392/14.08.2024 г. на Ръководител на управляващия орган на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР), с което не извършва верификация и плащане на разходи по постъпило окончателно искане за плащане по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № BG16RFOP001-2.003-0012-C04 „Изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, находящи се в гр. Белоградчик, [улица] № 7, [улица], № 4 и № 6“, на следните суми: 293726,68 лева (двеста деветдесет и три хиляди седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки); 77034,13 лева (седемдесет и седем хиляди тридесет и четири лева и тринадесет стотинки); 1766,77 лева (хиляда седемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки); 953,85 лв. (деветстотин петдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки); 0,05 лева (пет стотинки); 7 549,97 лева (седем хиляди петстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки).

Настоящето производство е образувано въз основа на Решение № 3995/15.04.2025 г. по административно дело № 198/2025 г., VII отделение на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № 1509/20.11.2024 г. на Адм. съд Видин по адм.д. № 464/2024 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Жалбоподателят, чрез адвокат-пълномощник твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения: при проверка на място, органът е констатирал, че строителството не е изпълнено, а то е било завършено и са се отстранявали дефекти, но органът не е взел предвид строителната документация доказваща това; разходите, чиято верификация е отказана, са доказани, както е предвидено в чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към ДБФП, но органът се е позовал на чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ и чл.84 вр. чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към ДБФП, като е приел, че не съответстват на условията за допустимост.

Твърди, че поради материалната незаконосъобразност на т.1 от оспореното решение, незаконосъобразни се явяват и заключенията в т.2, касаещи намаляването на размера на заявените разходи за упражняване на авторски и строителен надзор при строителството на обекта, както и за организация и управление на проекта (непреки разходи).

Иска от съда да отмени изцяло оспореното решение и да го върне на ответника за ново произнасяне по искането за окончателно плащане по проекта.

Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по делото Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г., чрез процесуален представител юрисконсулт, оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят твърди нарушение на чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към ДБФП, но не се аргументира за такова.

Твърди, че отказът от верификация е производство, което започва по инициатива на получателя на помощта, който трябва да представи релевантни доказателства за разходите си, а органът няма задължение да изисква становището му, преди произнасянето си, за разлика от производството по налагане на финансовата корекция.

При анализа на всички относими доказателства е установено, че Община Белоградчик неправомерно е изплатила на изпълнителя разходи за СМР, които не са били извършени към момента на съставяне на ППИСМР № 2/19.12.2023 г.

Иска да бъде отхвърлена жалбата.

Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на юрисконсултско (адвокатско възнаграждение), съобразно с тълкуванията на СЕС по дело С-438/22.

От административната преписка безспорно се установява, че между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Управляващ орган по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. – Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" и община Белоградчик е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № BG16RFOP001-2.003 “Енергийна ефективност в периферните райони-3“ с № от ИСУН - BG16RFOP001-2.003-0012-С01, рег.№ РД-02-37-66/02.09.2020 г. (л.95 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм.съд Видин).

Към договора има Общи условия от Ноември 2019 г. (л.111 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм.съд Видин).

Издадени са Указания относно възможностите за увеличаване размера на БФП по ОПРР 2014-2020 г. на основание индексиране на разходите по договори, сключени при условията на ЗОП при инфлационни процеси (л.107 от адм.д.№ 464/202 4г. на Адм.съд Видин), както и Приложение 1 към тях (л.108 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм.съд Видин).

С Договор № 17/28.01.2020 г. (л.55-гръб от адм.д. № 464/2024 г. на Адм. съд Видин) между сдружение на собствениците „Кокиче“ и община Белоградчик е сключен договор за обновяване за енергийна ефективност по проекта на сграда с адрес гр. Белоградчик, [улица].

Оспореното решение се отнася за мерките за повишаване на енергийната ефективност на многофамилната жилищна сграда в гр.Белоградчик, [улица], предвидена в чл.2.1. от ДБФП (л.95 гръб от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм.съд Видин).

В изпълнение на административния договор, между община Белоградчик и „Билденерджи“ ООД - изпълнител на инвестиционния проект и последващо осъществяване на авторски надзор по време на изпълнение на СМР, е сключен Договор № 50/05.03.2020 г. (л.218 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм.съд Видин). За неговото изпълнение е съставен приемо-предавателен протокол (л.222 от адм.д. № 464/2024 г. на Адм.съд Видин) и е издадена фактура № 474/21.12.2023 г. на стойност 953.86 лева с ДДС (л.223 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм.съд Видин), която е платена от общината по банков път (л.222 гръб от адм.д. № 464/2024 г. на Адм. съд Видин). С Протокол № 1/22.12.2023 г. „Билденерджи“ ООД е уточнил, че плащането представлява разход по ДБФП № BG16RFOP001-2.003-0012-С04 (л.228 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин). За останалите обекти от договора си с общината, които не са предмет на процесното решение, изпълнителят „Билденерджи“ ООД е издал отделни фактури с уточняващи протоколи към тях.

С изпълнителя на СМР „Изострой-ВД“ ЕООД, е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 24/09.07.2021 г. с № от ИСУН - BG16RFOP001-2.003-0012-С01-S-02 (л.160 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм.съд Видин) и Допълнително споразумение към него от 08.03.2023 г. (л.167 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм.съд Видин). На 19.12.2023 г. са издаден фактура № 345 на стойност 293 726,68 лева с ДДС, фактура (дебитно известие) № 346 на стойност 77 034,13 лева с ДДС, които са платена от общината по банков път (л.150 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин).

Общината е сключила и договор за осъществяване на строителен надзор на всички обекти, предвидени в ДБФП № 211/01.2020 г. (л.168 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин) със СД “Артстрой-Н., синове и сие“, като на 10.08.2022 г. е сключен анекс (л.179 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин) с правоприемника на изпълнителя на надзора “Артстрой. И. И.“ ЕООД.

Строителната площадка за изпълнение на договора, в частта за сградата, находяща се на [улица], е открита с Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 11.07.2023 г. (л.192 от адм.д. № 464/2024 г. на Адм.съд Видин). Към административната преписка е приложена заповедната книга на строежа (л.193 от адм.д. № 464/2024 г.на Адм.съд Видин).

На 19.12.2023 г. е издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (л.19, 194 от адм.д. № 464/2024 г. на Адм. съд Видин), подписан от кмета на общината, представител на сдружението на собствениците „Кокиче“, представители на „Билденерджи“ ООД - изпълнител на инвестиционния проект и последващо осъществяване на авторски надзор, представител на изпълнителя на СМР „Изострой-ВД“ ЕООД и представител на строителния надзор “Артстрой. И. И.“ ЕООД.

На 21.12.2023 г. е издадено Удостоверение № 14 за въвеждане в експлоатация на строежа на [улица] (л.30 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин).

“Артстрой.И.И.“ ЕООД е издал актуализация № 254/21.12.2023 г. (л.206 от адм.д. № 464/2024 г. на Адм.съд Видин) на съществуващия техническия паспорт на сградата № 199-15 от 09.03.2020 г., като е нанесъл извършените СМР (л.197-л.212 от адм.д.№ 464/2024 г.на Адм. съд Видин). Издадена е ф-ра № 54/22.12.2023 г. за сумата 8833,86 лева с ДДС, която е платена от общината по банков път (л.213 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин) и която включва всички строителни обекти от ДБФП.

На 29.12.2023 г. Община Белоградчик е направила искане за плащане № 3 (окончателно) до УО по ОПРР (л.234, 258 от адм.д.№ 464/2024 г.на Адм. съд Видин) за общата сума от 1553328,90 лева (един милион петстотин петдесет и три хиляди триста двадесет и осем лева и деветдесет стотинки) с ДДС.

След въвеждането в експлоатация на строежа, са извършени проверки на място от общината и строителния надзор, които са установили дефекти в изпълнението на СМР, дали са указания за отстраняването им, като проверките са отразени в приложените по преписката Протоколи № 3/17.01.2024 г. (л.31 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), № 4/15.02.2024 г. (л.32 от от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), № 5/08.03.2024 г. (л.33 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), № 6/05.04.2024 г. (л.34 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), № 3(1)/12.02.2024 г. (л.35 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), № 4(1)/29.09.2024 г. (л.38 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), № 5(1)/29.03.2024 г. (л.41 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), № 6(1)/19.04.2024 г. (л.53 гръб от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин).

След направеното искане за плащане № 3 (окончателно), на основание чл.63 от ЗУСЕФСУ, РУО е поискал допълнения/пояснения за тях на 11.03.2024 г. (л.235 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин) и повторно на 05.04.2024 г. (л.248 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин).

На 21 и 22.03.2024 г., на основание чл.63, ал.3 от ЗУСЕФСУ, от УО по ОПРР е извършена проверка по изпълнението на всички обособени позиции (ОП) в ДБФП на място в община Белоградчик, която е завършила с Доклад (л.123 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин) до Началника на отдел „Мониторинг“ в МРРБ.

Видно от раздел V на доклада, проверката на място, след постъпилото искане за окончателно пращане, е извършена след подаден сигнал от общински съветник за извършено нарушение.

По отношение на договора за СМР с изпълнител „Изострой-ВД“ ЕООД на стойност 513560,89 лева с ДДС е с допустим размер на индексация 77034,13 лева съобразно методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Проверяващите са установили, че СМР не са приключили: не е завършена изцяло фасадата на сградата, дограмата не е подменена изцяло, както и други съпътстващи дейности, не е представена строителна документация за изпълнение на строителен и авторски надзор, което е препятствало да се направят измервания и да се изготви протокол за измерване.

По отношение на договора за осъществяване на строителен надзор на пет сгради, една от които е сградата на [улица], с изпълнител “Артстрой. И. И.“ ЕООД на стойност 12619,80 лева с ДДС, проверяващите установили, че СМР не са приключили, не е представена строително документация и необходимата такава за изпълнението на строителния надзор на конкретната сграда, но в искането за окончателно плащане е включено и това за нея на стойност 8833,86 лева с ДДС по ф-ра № 54/22.12.2023 г.

По отношение на договора с „Билденерджи“ ООД - изпълнител на инвестиционния проект и последващо осъществяване на авторски надзор на пет сгради, една от които процесната, на обща стойност 67686,43 лева с ДДС, е установено, че окончателния приемо-предавателен протокол от 24.03.2023 г. е подписан без забележки, с изключение на нея. Същевременно относимите ѝ разходи за дейността от 20546,12 лева са включени в искането за окончателно плащане.

Въвеждането н експлоатация на процесната сграда не е извършено, поради незавършени СМР.

Направено е предложение да не се верифицира сумата от 341064,90 лева без ДДС.

Проверката на място е детайлно отразена в административната преписка, включително и последвалата вътрешната кореспонденция, която обсъжда представените допълнителни документи по направените искания от УО, на основание чл.63 от ЗУСЕФСУ.

На 14.08.2024 г. е издадено Уведомление за одобрено искане за плащане на окончателните разходи в размер на 553903,75 лeва (л.83 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), както и отказ от верификация на 381031,45 лева от разходите, предявени за окончателно плащане.

Видно от представената по делото заповед № РД-02-14-525/23.04.2024 г. на Министър на регионалното развитие и благоустройство (л.80 от адм.д.№ 464/2024 г. на Адм. съд Видин), към момента на издаване на оспореното решение Ю. Й.-В.: Заместник министър на регионалното развитие и благоустройство, е определена за Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.

Въз основа на изложеното на 14.08.2024 г. е издадено оспореното в настоящето производство решение, след като органът е изпълнил задължението си по чл.63 от ЗУСЕФСУ за представяне на допълнителни документи. При така проведеното производство, административнопроизводствените правила са спазени, като обстоятелството, че органът не е кредитирал всички допълнително представени документи, не водят до неговата порочност.

В съдебно заседание нови доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното: след извършване на цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното решение и на основание чл.168, ал.1 от АПК, Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя, като адресат на акта, в рамките на преклузивния срок за обжалване.

В чл.1, ал.1 от ЗУСЕФСУ се определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ); реда за предоставяне на финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Според чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ, средствата от ЕФСУ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. В раздел II от глава пета от Закона са регламентирани процедурните правила за плащания, верифициране и отчитане на разходи. В чл.60, ал.1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента.

В случаят няма спор, че настоящия казус попада в приложеното поле на закона. Съгласно чл.64, ал.3 от същия, отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост се издава от ръководителя на Управляващия орган. В конкретната хипотеза, обжалваното решение е издадено от Заместник министър на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., предвид представената Заповед № РД-02-14-642/15.06.2023 г. на Министър на регионалното развитие и благоустройството. Следователно оспореният акт е постановен от компетентен орган. Същият е издаден и в предвидената от закона писмена форма съгласно чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с чл.64, ал.3 от ЗУСЕФСУ.

Предвид изложеното Съдът намира, че актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

От формална страна решението съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Доколко те са материално законосъобразни и доколко наистина са свързани с непотвърдена допустимост на предявените разходи е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Производството по верифициране на разходи започва с направено искане от страна на бенефициера до РУО за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП. Резултатът от това искане е обвързан от изпълнение изискванията на чл.57 от ЗУСЕФСУ, уреждащ допустимостта на разходите. В този смисъл бенефициерът следва да е доказал тяхната изискуемост както по основание, така и по размер. По този начин ги е разгледал и РУО:

По т.1 от оспореното решение:

Не е извършена верификация на 293726,68 лева поради липса на условията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ, на основание чл.84, във връзка с чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към административния договор.

Мотивите за това са, че към искането за окончателното плащане е приложена ф-ра № 345/19.12.2023 г. от „Изострой-ВД“ ЕООД за окончателно плащане на СМР за обекта на [улица], без представяне на изискуемите доказателства от „Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014 - 2020 г.“.

След искането за пояснения и допълнителни документи са представени част от тези документи, включително протокол за приемане на извършени СМР (ППИСМР) № 2/19.12.2023 г. (окончателен) на стойност 373162,42 лева без ДДС (447794,95 лева с ДДС), удостоверяващ, че всички СМР на обект многофамилна жилищна сграда на [улица]са завършени и платени на изпълнителя „Изострой-ВД“ ЕООД. По делото е приложен КА за установяване годността за приемане на строежа (акт образец 15) с дата 19.12.2023 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация с дата 21.12.2023 г. - документи, които се изготвят след приключване на СМР на строежа и доказващи, че обектът е приключен.

Същевременно проверката на място, уредена в чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към ДБФП („УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в Искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверяват едновременно: … т.6. Дали са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът“), извършена на 21 и 22.03.2024 г. е установила, че СМР на [улица]не са приключили. Не са били завършени изцяло фасадата на сградата, дограмата не е била подменена изцяло, както и други съпътстващи дейности. Не е била представена строителна документация, както и документация за изпълнението на строителния и авторския надзор и в тази връзка не е било възможно да се направят измервания и да се изготви протокол за измерване.

РУО е приел, че разходите за СМР са изплатени без да са извършени към момента на съставяне на ППИСМР № 2/19.12.2023 г.

Съдът споделя този извод на административния орган, тъй като ако СМР са били изпълнени към 19.12.2023 г., то при всички положения и доказателствата за това щяха да са изпратени едновременно с фактурата, а не да се представят допълнително и то въз основа на указанията на органа. Следва да се има предвид, че методическите указания са задължителни за бенефициера, на основание чл.59, ал2 от ЗУСЕФСУ.

Същевременно проверката на място, извършена три месеца след искането за окончателно плащане, не говори за отстраняване на дефекти, тъй като подмяната на дограмата и следващото я саниране на фасадата не би могло да бъдат дефект след изпълнението.

Отделно и това, че при проверката ППИСМР № 2/19.12.2023 г. отново не е бил представен, а това е направено чак на 26.03.2024 г.

Т.е. няма как и визуално да се възприме, че СМР не са завършени и документи да не се представят и въпреки това да се твърди, че строителството е завършило три месеца по-рано. В тази връзка и възражението на жалбоподателя, че представените по-късно документи отговарят на нормативните изисквания, по никакъв начин не оборва констатациите на проверяващите.

Правилен е изводът за липса на реално изпълнение на СМР и неправомерното ѝ заплащане - условие по чл.82, ал.1, т.6 от ОУ и не са налице са кумулативните изисквания разходите да не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по методическите указания и в одобрения проект – условие по чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ.

Правилна е квалификацията по чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ и чл.84 във връзка с чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към административния договор.

По т.2 от оспореното решение: не е извършена верификация на разходи от 77034,13 лева поради липса на условията в чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ, на основание чл.84 във връзка с чл.82, ал.1, т.6 от ОУ.

Мотивите са идентични с тези от т.1 на решението, като се касае за приложеното дебитно известие (ф-ра 346) на стойност 77034,13 лева с ДДС от изпълнителя на СМР „Изострой-ВД“ ЕООД, за индексация към Протокол за приемане на извършени СМР (ППИСМР) № 2/19.12.2023 г.

И в този случай изводът на РУО е правилен, тъй като при незавършили СМР и несвоевременното представяне на документи за това, направеното плащане не е разход, който може да се счита за допустим. Този разход произтича от дебитното известие към фактурата по т.1 от АА.

Правилна е квалификацията по чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ и чл.84 във връзка с чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към административния договор.

По т.3 от оспореното решение: не е извършена верификация на разходи в размер на 1766,77 лева, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ, на основание чл.84 във връзка с чл.82, ал.1, т.6 от ОУ.

Касае се за фактурата за окончателно плащане на стойност 8833,86 лева с ДДС по договора за строителен надзор. Дейностите включват контрол относно пълнота и правилно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството и тяхното подписване, както и изготвяне на окончателен доклад по чл.168, ал.6 от ЗУТ след приключване на СМР на строежа. Съгласно чл.8, ал.1 от договора от 01.12.2020 г. дейностите по строителен надзор се отчитат с актуализирани технически паспорти и окончателни доклади по чл.168, ал. 6 от ЗУТ.

С искането за окончателно плащане не са представени актуализиран технически паспорт и окончателен доклад по чл.168, ал.6 от ЗУТ за сградата на [улица]. Същите са представени след допълнителното, но повторно искане от 05.04.2024 г. за представяне на допълнителни документи. Не са били представени при проверката на място на 21 и 22.03.2024 г., когато е установено, че СМР на тази сграда не са приключили. Съответно и дейностите по строителен надзор също не са приключили, защото съгласно ЗУТ и Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, тези дейности се извършват през цялото време на строителството.

При това положение, както по т.1 и т.2 от оспореното решение, няма как СМР през м.март 2024 г. да не са завършили, а надзора на същите тези СМР да са изпълнени през декември 2023 г.

Правилен е изводът на РУО за неправомерно изплатен разход за строителен надзор, който реално не е бил извършен към момента на плащането.

Правилна е квалификацията по чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ и чл.84 във връзка с чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към административния договор.

По т.4 от оспореното решение: не са верифицирани разходи в размер на 953,85 лева, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ, на основание чл. 84 във връзка с чл.82, ал.1, т.6 от ОУ.

Касае се за фактура на стойност 953,85 лева с ДДС за окончателно плащане за авторски надзор по договор с изпълнител „Билденерджи“ ЕООД. Съгласно чл.7 от договора, договорът се счита за изпълнен и приет с подписване на приемо-предавателен протокол за приемане на дейностите за упражнен авторски надзор за сградата.

Тук отново първоначално представените отчетни документи за окончателно плащане са били без приемо-предавателен протокол, като той е представен след указанията на РУО за това от 11.03.2024 г., но с дата 21.12.2023 г. Но както вече беше споменато, проверката на място на 21 и 22.03.2024 г. е констатирала, че СМР не са приключили. Логично с оглед вида на дейността – авторски надзор, същият няма как да е приключил и даже да са съставени актовете, предвидени в ЗУТ и Наредба №3/31.07.2003 г.

Ако не е завършена дейността, тя не следва да се плати или ако се плати, този разход не би могъл да се приеме за допустим по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ и чл.84, във връзка с чл.82, ал.1, т.6 от ОУ към административния договор.

Квалификацията на АО е правилна.

По т.5 от оспореното решение не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 0,05 лв., поради липса на предвидените условия в чл.57, ал.1, т.5 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.92 от ОУ.

В този случай бенефициентът е поискал за възстановяване разходи в размер на 1592,26 лева с ДДС по фактура № 457/11.10.2023 г., издадена от „Билденерджи“ ЕООД, а в приложеното към нея извлечение от счетоводната си система, разходът е в размер на 1592,21 лева.

В отговор от 26.03.2024 г. на искането за уточнение на този разход бенефициентът е посочил, че е приложил ново извлечение от счетоводната си система, в което разходът по фактура е отразен в пълен размер. В преписката друго извлечение не се открива, както и по делото също не е представен.

Разходите следва да се доказват, а не да се твърдят, поради което правилно АО е приел, че не е спазено законодателството във връзка със счетоводното отчитане на разходите – основание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗУСЕФСУ.

Безспорно и чл.92 от ОУ не е изпълнен, след като данните, посочени в отчетите (междинни и окончателен), следва да отговарят на тези в счетоводната система на бенефициента.

Квалификацията на АО е правилна.

По т.6 от оспореното решение не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 7549,97 лева, поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.8, ал.2 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г. (ПМС № 189 от 28 юли 2016 г.).

Съгласно чл.8, ал.2 от ПМС № 189 от 28 юли 2016 г., относим и към конкретния проект за енергийна ефективност „За дейности за организация и управление на проект, изпълнението на които се предвижда да не се възлага изцяло на външен за бенефициента изпълнител, безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ се предоставят само под формата по чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ“, като според последното БФП може да бъде предоставена като финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи. На това основание и съобразно Насоките за кандидатстване на РУО, е заложено непреките разходи по настоящата процедура да са единна ставка от 2% от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от БФП по проекта.

По конкретния проект верифицираните преки допустими разходи са 1175830,30 лева 2% от тях е 23516,61 лева. Т.е. това е максималният размер на непреки разходи (тези за организация и управление).

Същевременно, след сумиране на непреките разходи, верифицирани преди окончателното искане за плащане и тези, поискани в него, е 31066,58 лева. Т.е. поискани са 7549,97 лева повече от допустимите непреки разходи.

Община Белоградчик е била наясно още при сключване на административния договор, че допустимата ставка за разходите за организация и управление по проекта е 2% от преките допустими разходи, както и каква е верифицираната до окончателното искане сума.

След като в искането за окончателно плащане е направила искане за финансиране на непреки разходи от 18018,67 лева, то основателно и при предварителна яснота на условията, РУО е отказал да верифицира 7549,97 лева, с която сума се надхвърля максималния размер от 23516,61 лева на непреки разходи (за организация и управление).

Това е крайна сума, която изцяло зависи от размера на верифицираните преки допустими разходи по проекта, поради което тя неизбежно подлежи на определяне при окончателното плащане.

В този смисъл, тя е въпрос само на аритметично изчисление и попада в хипотезата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ.

Правилна е квалификацията на административния орган.

В хода на производството пред съда жалбоподателят не представи доказателства, които да опровергаят основателността на отказа от верификация по оспореното решение на РУО. Основната му теза, че се касае за отстраняване на дефекти по СМР, които са станали причина за допълнителни ремонтни дейности, извършвани и по време на проверката на 21 и 22.03.2024 г. не се споделя от съда. Фактът, че на тези дати дограмата не е била сменена и фасадата не е била завършена, изключва възможността да се обсъжда отстраняване на дефект по СМР. Даже и представянето в последствие, а не по време на проверката и то след нея, на строителната документация, удостоверяваща завършеност на строежа, само по себе си е основание да се приеме, че същият не е изпълнен.

При така установената фактическа обстановка, се налага извода, че получателят на безвъзмездната финансова помощ е направил плащане на своите изпълнители, без да е имал основание за това, тъй като към датите на плащане строителството не е било завършено, съответно авторския и строителния надзор също не са били завършени. При това положение направените от него разходи не са допустими такива по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ, съответно е неоснователно искането му за окончателно плащане по АДБФП за жилищната сграда в гр. Белоградчик, [улица], включително и тези, за които има разминаване между предявени и осчетоводени (чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ), както и непреките разходи, чиито размер зависи от верификацията на сумата по проекта в частта на преките разходи (чл.57, ал.1, т.5 от ЗУСЕФСУ).

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение, е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, предложение второ от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно сравнително ниската фактическа и правна сложност на настоящето производство.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Белоградчик срещу Решение № РД-02-14-1392/14.08.2024 г. на Ръководител на управляващия орган на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., с което не извършва верификация и плащане на разходи по постъпило окончателно искане за плащане по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-2.003-0012-C04 „Изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, находящи се в гр. Белоградчик, [улица] № 7, [улица], № 4 и № 6“, на сумите: 293726,68 лева; 77034,13 лева; 1766,77 лева; 953,85 лева; 0,05 лева; 7549,97 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА Община Белоградчик, представлявана от Кмета на общината Б. М. И., да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на Управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.