Решение по дело №1272/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 84
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Люба Стоянова Стоилкова
Дело: 20203420101272
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Силистра , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба С. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба С. Стоилкова Гражданско дело №
20203420101272 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ – ЗАД “А.”- гр.С., с ЕИК , представляван от Изпълнителните
директори М.И. и В.М., чрез юрисконсулт М.Р., моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 3 564 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № **********, с период на
застрахователно покритие 07.07.2015г.- 06.07.2016г., сключена със К. З. П., за застраховка
“Каско”, за причинени на застрахования от ответника имуществени вреди на 07.03.2016г. по
републикански път ІІ-23, в участъка при 116 км. в посока от гр.Д. към гр.С., заедно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 07.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира и сумата от 10 лева- ликвидационни щети.
Претендира сумата от 1 089.07 лева- представляваща обезщетение за забава за
периода 23.04.2017г.- 06.05.2020г. в размер на законната лихва върху претендираната
главница.
Моли съда да му присъди и направените разноски по делото.
Твърди, че е заплатил на застрахованото лице сумата от 3 564 лева и на основание
чл.213,ал.1 от КЗ/отм./, встъпва в правата на увреденото лице спрямо прекия причинител. В
случая това е ответникът, който не е изпълнил вмененото му в чл.30, ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/, във връзка с чл.19,ал.1,т.1 от ЗП, задължение да осъществява дейности по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, а така също и да вземе
1
мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да постави предупредителни
знаци, указания за отбиване на движението и др. Ответникът е задължен да осигурява
поддръжка на републиканските пътища като осигурява нормален достъп, проходимост и
придвижване на превозните средства по тях./ §1,т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗП/.
В следствие неизпълнение на задълженията за поддръжка се е стигнало до ПТП на
07.03.2016г., при което лек автомобил марка „Мерцедес“, модел S500, с рег.№ СС 1111МС,
управляван от К. З.П., е пропаднал в дълбока дупка. В следствие на това са причинени
имуществени щети, подробно описани в опис на щетите, приложен към и исковата молба.
Застрахованото лице е сезирало застрахователя и му е заплатено застрахователно
обезщетение.
ОТВЕТНИКЪТ АГЕНЦИЯ “П. И.”- със седалище гр.С., с ЕИК , представлявана от
Председателя на УС Г.Т.,чрез Областно пътно управление-С., ул.“Т.“№, чрез
упълномощената от П.К.-Началник отдел „Административно обслужване в Областно пътно
управление гр.С., е подал отговор, с който оспорва предявените искове.
Счита, че не са посочени доказателства за валидността на сключената застраховка,
тъй като не са представени доказателства, че са заплатени договорените застрахователни
вноски. Поради това, не може да се направи извод, че е възникнало застрахователно
правоотношение, съответно валидно задължение за заплащане на обезщетение.
Представения протокол за ПТП не е в изискваната от закона форма, тъй като в него
липсва отбелязване от страна на служител на МВР на условията, при които е настъпило
ПТП, които са от съществено значение за поведението на водача при управление на
автомобила, предвид вменените му задължения по чл.20, ал.1 и ал.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДП/.
Длъжностното лице е удостоверило видими щети по автомобила „предна дясна
джанта и гума“, а в уведомлението за щета са посочени „двете предни гуми и джанти“. Тъй
като щетите се увеличават, счита, че те не са настъпили единствено и само по твърдения в
исковата молба начин и не са в причинно-следствена връзка с произшествието.
Противоречие има и в съставените от застрахователя два броя Опис –претенция от
дати 10.03.2016г. и 24.03.2016г. като подробно излага съображенията за това.
Счита, че ищецът е нарушил разпоредбите на Общите условия на Застраховка на
МПС „Каско“ /Раздел XIII,т.67, изр.2/, а именно, че „при допълнителен оглед не се
признават повреди на видими при първоначалния оглед части и детайли“.
Предвид на това счита, че застрахователят е извършил плащане на собствен риск,
поради което не може да претендира сумата заплатена за обезщетение по пътя на регреса,
съответно ответникът не следва да носи отговорност за недължимо извършеното плащане.
По тези съображения, моли съда да отхвърли претенцията на ищеца като недоказана
2
и неоснователна.
СЪДЪТ, като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ
отм./ и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Представените от ищеца писмени доказателства установяват следните факти:
1.На 09.06.2015г. между ЗАД“А.” и ”Р. л. Б.”ООД- клон С., е сключен Договор за
имуществена застраховка Каско и злополуки- застрахователна полица №********** / за лек
автомобил Мерцедес, с рег.№ СС 1111 МС, подробно описан по-горе;
Представените допълнително разплащателни документи /л.75 и 76/ установяват, че са
заплатени застрахователните премии- разсрочени на 4 вноски, с което се оборва
възражението на ответника, че липсват доказателства за валиден застрахователен договор.
2. В срока на действие на договора, на 07.03.2016г., е настъпило застрахователно
събитие, а именно- пътно транспортно произшествие, което се удостоверява с копие от
Протокол за ПТП;
3.Ищецът е заплатил на “Е. С.”ООД, фирмата отстранила щетите от ПТП, сумата 3
564 лева/ Фактура от 13.04.2016г. и преводно нареждане от 20.05.2016г./
В цитирания протокол и от показанията на свидетеля П. /управлявал лекия
автомобил/ се установи, че причината за пътно-транспортното произшествие е „нарушена
пътна настилка със значителна дълбочина /дупка/“/ В протокола/.
По думите на свидетеля К.П., той се е движил в дясната пътна лентата за движение,
където е имало дупка- „тясна и дълга и доста дълбока“. Той не е могъл да я избегне,
преминавайки в другото платно, тъй като в този момент е имало движещи се автомобили.
Въпреки, че е намалил скоростта, преминавайки през дупката е повредил предната гума и
джанта.
Видът на щетите е констатиран в Протокола за ПТП и в двата протокола за оглед,
извършени от служител на ищеца. Действително налице са сочените от ответника
разминавания в тези документи, но съдът счита, че те не са от съществено значение за спора,
предвид факта, че е назначена от съда съдебно-техническа експертиза. В заключението си
вещото лице сочи какви са щетите по автомобила, какви дейности са предприети за
отстраняването им, съответно каква цена е заплатена. Причинно –следствената връзка
между събитието и настъпилите вреди също е безспорно установена.
Със заплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят се суброгира в
правата на увреденото лице срещу причинителя на щетата. В случая съдът изцяло споделя
доводите на ищеца, че причина за ПТП е неизпълнение от страна на ответника на
3
задълженията, възложени му от чл.30 от Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно тази разпоредба,
Агенция пътна инфраструктура осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Дейностите по текущо поддържане на пътищата
са регламентирани в чл.10 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ
ремонт на пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство. В
наредбата са посочени превантивни мерки и дейности по текущи ремонти на пътното
платно. Фактът, че на пътното платно е имало дълбока дупка, е доказателство, че тези
задължения не са изпълнени съгласно изискванията на закона и наредбата.
Следователно, неправомерното поведение на ответника и неизпълнение на
вменените му в закона задължения е станало причина за ПТП, съответно за вредите,
претърпени от застрахованото лице и застрахователя, който е следвало да му заплати
дължимото обезщетение.
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредите от страна на участниците
в ПТП-то не бяха подкрепени с доказателства.
Предвид на това, съдът счита за основателна претенцията на ищеца за заплащане
на вредите, причинени му от ответника, съвпадащи по размер с размера на заплатеното
обезщетение- 3 564 лева.
По тези съображения, съдът уважава иска в предявения размер -3564 лева, заедно
със законната лихва, считано от 07.05.2020г.- датата на предявяване на иска пред съда- до
окончателното изплащане на задължението.
Дължи се и претендираната сума от 10 лева- ликвидационни разходи.
Поради забавата си ответникът дължи и обезщетение за забава за периода
23.04.2017г. -06.05.2020г. Размерът и периода на обезщетението на бяха оспорени от
ответника, поради което съдът присъжда обезщетението в претендирания размер-1 089.07
лева.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, които са в размер на 602.96 лева.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция “П. и.” с ЕИК:, гр. С., да заплати на ЗАД “А.”- гр.С., с ЕИК
,следните суми:
3 564(три хиляди петстотин шестдесет и четири) лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № **********, с период на
застрахователно покритие 07.07.2015г.- 06.07.2016г., сключена със К. З. П., за застраховка
4
“Каско”, за причинени на застрахования от ответника имуществени вреди на 07.03.2016г. по
републикански път ІІ-23, в участъка при 116 км. в посока от гр.Д. към гр.С., заедно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 07.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението;
10(десет) лева- ликвидационни щети.
1 089.07(хиляда и осемдесет и девет лв. и 07 ст.) лева- представляваща обезщетение
за забава за периода 23.04.2017г.- 06.05.2020г. в размер на законната лихва върху
претендираната главница;
ОСЪЖДА Агенция “П. и.” с ЕИК:, гр. С., да заплати на ЗАД “А.”- гр.София, с ЕИК
, сумата от 602.96 (шестстотин и два лв. и 96 ст. / лева, представляваща разноски по гр. д.
№ 1272 / 2020 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Силистра, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5