О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /гр.
Варна, .08. 2019 г.
Варненският окръжен съд, Наказателно отделение, в закрито
заседание на дванадесети август през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
Членове: РУМЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР МИТЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Ж.Шопова, ВЧНД № 914 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл.
ХХІІ във вр. с чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.
С определение от № 111/24.06.2019
г. на Районен съд – гр. Провадия,4 –ти състав постановено по ЧНД № 58/2019 г.
по описа на същия съд, е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК В.И.М., ЕГН: **********, да заплати на
Националното бюро за правна помощ сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита
по наказателното производство по посоченото дело.
Срещу така постановеното
определение, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от осъденият В. И.М. с искане за неговата отмяна, поради
неправилността и незаконосъобразността му. Сочи се, че при постановяването му
първоинстанционния съд не е взел предвид обстоятелствата, че осъденият е
социално слаб, няма никакво имущество и
сметки в банки.
Варненският окръжен съд, като
съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:
С влязло в сила на 12.04.2019 г.
определение на Районен съд – гр. Провадия , постановено по ЧНД № 58/2019 г. по
описа на същия съд, на жалбоподателя /тогава подсъдим/ В.И.М. е извършено
групиране на наказанията по реда на
чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.1 от НК с което му е
определено най-тежкото наказание- Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ
ГОДИНИ,което да се изпълнява при строг режим.
В съдебното производство по
посоченото наказателно дело, процесуалното представителство на лишеният от
свобода е било осъществявано от служебен защитник – адв. Г.Г., назначена на
27.03.2019 г. Последната е била определена от съответния адвокатски съвет и
избрана от Националния регистър за правна помощ, по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ, в изпълнение на решение за предоставяне на правна помощ на лишеният от
свобода М., взето от съда във връзка с разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК.
Така определеният процесуален представител – адв. Г.Г. е участвала като
служебен защитник на М. по образуваното съдебно производство по
ЧНД № 58/2019 г. по описа на РС Провадия.
Видно от решение №
ВН-1289-7972/19.04.2019 г., представено от НБПП по ЧНД № 58/2019 г. на РС -
гр.Провадия, след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт,
Националното бюро за правна помощ е изплатило на адв. Г.Г. Стоянова сумата от
120 /сто и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената от нея правна помощ на лишеният от свобода В.И.М. по посоченото
наказателно дело.
При така установеното от
фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна, че частната жалба е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок и от надлежно лице,
но разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното определение на
районния съд – законосъобразно.С атакуваното определение, постановено по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, първостепенният съд е ангажирал отговорността на осъденият/ подсъдим
/настоящ жалбоподател/ В.И.М. за заплащане на разноските за служебен защитник
по наказателното производство, като е присъдил същите в полза на Националното
бюро за правна помощ. Приел е, че разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК е
приложима в настоящия случай, тъй като М. е осъден да изтърпи най-тежкото
наказание и следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, в частност
адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначения му по реда на
ЗПП адвокат. Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях
съдебен акт, са правилни и са в съответствие с регламента, установен в
процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК е
предвидил, че "когато подсъдимия бъде признат за виновен, съдът го осъжда
да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и
другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени
от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане".
Посочената разпоредба намира приложение във всички случаи, когато подсъдимия е
признат за виновен, в това число и когато защитата му е била осъществявана от
назначен му по реда на Закона за правната помощ служебен адвокат, в който случай възнаграждението на последния се
заплаща в полза на Националното бюро за правна помощ, каквато е и настоящата
хипотеза /аргумент от чл. 27а от Закон за правната помощ/. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. на ВКС.
Въззивният съд намира, че
позоваването в частната жалба на обстоятелствата относно социалното и
материално положение на жалбоподателят, не е относимо към законосъобразността
на определението, предмет на настоящия инстанционен контрол. Ангажирането на
отговорността на осъдения подсъдим на основание чл. 189, ал. 3 от НПК за
разноски за служебен защитник, е поставено от посочената разпоредба в
зависимост от реализирането на наказателната му отговорност и е независимо от
данните за личността му, семейното, материалното и социалното му положение.
Гореизложените съображения на въззивния съд налагат извода, че атакуваното
определение на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, Варненският
окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 111 от
24.06.2019 г. на Районен съд – гр. Провадия, постановено по ЧНД № 58/2019 г. по
описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: