№ 7729
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н
при участието на секретаря Б.П
като разгледа докладваното от Н.Н Гражданско дело № 20211110147237 по
описа за 2021 година
Ищецът Д. Ф. АНД. твърди, че е работил при ответника по трудов договор на
длъжността „Урбанист”, прекратен на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, считано от
06.08.2021 г., поради забавяне изплащането на трудови възнаграждения.
Заявява, че коректно и добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения. Поддържа, че
е подписан Споразумителен протокол от 12.02.2020г., с който ответника-работодател е
признал дължимостта на неплатените от него трудови възнаграждения за периода
от м.08.2017г. до м.01.2020г. в размер на 22 490 лева и режийни разходи в размер на 1430
лева. Претендира на основание чл.128, т.2 от КТ сумата от 41 581.40 лева,
представляваща неплатени възнаграждения за периода от 01.08.2018 г. до
30.06.2021 г. и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 6122.03 лева, представляваща
мораторна лихва върху главниците за периода от момента на изпадането в забава на
всяко едно задължение до датата на исковата молба, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на прадявяването на исковата молба- 12.08.2021 г. до
окончателното им изплащане. С Протоколно определение и на основание
чл.214 ГПК е допуснато увеличение на предявените искове, като иска по чл.128, т.2 КТ се
счита предявен за сумата от 44 784.24 лева, представляваща неплатени възнаграждения за
периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2021 г., а иска по чл.86 ЗЗД се счита предявен за сумата от
6309.19 лева, представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от момента на
изпадането в забава на всяко едно задължение до датата на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на прадявяването на исковата молба-
12.08.2021 г. до окончателното им изплащане.
1
Ответникът „***“ ЕООД е получил препис от исковата молба и не е подал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.
Работодателят по силата на чл. 128, т. 2 от КТ дължи на работника или служителя
като насрещна престация за предоставената и ползвана от него работна сила
заплащането на уговореното трудово възнаграждение. Последното се дължи при
изпълнение от работника или служителя на задължението му да предостави на
работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.
В разглеждания случай е безспорно между страните и от приложените по делото
Трудов договор №002/11.05.2017 г. се установи, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, въз основа на което ищецът Д. Ф. АНД. е заемал при ответника
длъжността „Урбанист”. От представените по делото Заповед №21/06.08.2021 г.
и копие на Трудова книжка, серия В, № 980703 се доказа, че това трудово
правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ – забавяне от страна на
работодателя на изплащане на трудовото възнаграждение, считано от 06.08.2021 г.
След като ищецът е изпълнил своето основно трудово задължение по трудовото
правоотношение да престира на ответника-работодател своята работна сила през
релевантния период, ответникът е следвало да му заплати в срок уговореното по договора
трудово възнаграждение, по аргумент от чл. 270, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ
работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовото възнаграждение
на работниците и служителите за положения от тях труд и да изплаща
последното по начина, определен в императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ - лично по
ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя-на влог в
посочена от него банка. Посочено е, че във всички изброени случаи
заплащането на работната заплата се документира по надлежния ред, поради
което и на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК свидетелски показания за
установяване на това обстоятелство са недопустими, освен ако не са налице
изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 ГПК. В тази връзка ответника, върху
когото е доказателствената тежест, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК не успя да докаже, че е
платил сумите по трудовите възнаграждения на ищеца.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдебния
състав намира за обективно и компетентно дадена и следва да бъде кредитирана се
установи, че неплатените трудови възнаграждения за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2021
г. са в размер на 44 784.24 лева, а мораторната лихва за процесния период е в размер на
6309.19 лева.
С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало, регламентирано в
чл.6 ГПК, искът за неплатените трудови възнаграждения следва да бъде уважен за цялостния
2
предявен размер от 44 784.24 лева и за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на прадявяването на
исковата молба- 12.08.2021 г. до окончателното им изплащане.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, която се определя съобразно правилата на чл.84 ЗЗД. Според чл.4 от
Трудов договор № 002/11.05.2017 г. изплащането на трудовото възнаграждение е до 30-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. В случая длъжникът-ответник е
изпаднал в забава от 31-во число на следващия месец/респ. от 1-во число на
по-следващия месец, за който е начислена работната заплата, който от своя
страна следва месеца, през който е положен труда. Съобразно приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза, която съдебния състав намира за обективно и
компетентно дадена и следва да бъде кредитирана се установи, че размера на мораторната
лихва за периода от първия ден на забавата(31-во число на следващия месец и ли 1-во число
на по-следващия месец) до датата на исковата молба възлиза общо на сумата от 6309.19
лева.
С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало,
регламентирано в чл.6 ГПК, искът за мораторната лихва следва да бъде уважен за цялостния
предявен размер от 6309.19 лева и за периода от момента на изпадането в забава
на всяко едно задължение до датата на исковата молба- 12.08.2021 г.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, ответникът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да плати на
ищеца сумата 4408 лева, представляваща разноски по производството за платено адвокатско
възнаграждение в производството по обезпечение на бъдещ иск от 1620 лева; за платено
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство от 2700 лева; държавна такса
за допускане на обезпечение на бъдещ иск от 40 лева и такса за образуване на изпълнително
производство от 48 лева. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да плати в полза на съда сумата от 2643.74 лева, представляваща разноски по
производството за дължима държавна такса от 2043.74 лева и възнаграждение на вещо
лице от 600 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И:
3
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев”№38, вх.Б, ет.1, ап.12, да заплати на Д. Ф. АНД., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул.”Тимок“№25, ет.5, ап.17, на основание чл. 128, т.2
от КТ, сумата от 44 784.24 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за
периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2021 г.; на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от
6309.19 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за
неплатени трудови възнаграждения за периода от 31-во число на следващия месец/респ. от
1-во число на по-следващия месец, за който е начислено трудовото
възнаграждение до датата на прадявяването на исковата молба-
12.08.2021 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 4408 лева, представляваща
разноски по производството за платени държавни такси и адвокатски
възнаграждения.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Средец“, ул. „Граф Игнатиев”№38, вх.Б, ет.1, ап.12, да заплати на Софийски
районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 2643.74 лева, представляваща
разноски по производството за дължима държавна такса и възнаграждение на
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4