Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 777 Година 2021, 15.04. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 27.01.2021 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2821
по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Д.С.С.
с посочен адрес *** срещу Решение №Ц2153-15-168/14.09.2020г. на Ръководител на
ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
Разпореждане №151-00-10251-4 от 05.05.2020г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица при същото поделение на НОИ, с което на основание чл.54ж ал.2,
т.1 КСО е отменено Разпореждане №151-00-10251-1/ 27.12. 2019г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица/ПОБ/ по чл.54а КСО.
Недоволен от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната
му.
Ответникът по жалбата
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни
съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен
съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните,
че със Заявление декларация вх.№151-00-10251/17.12.2019г. С. поискал отпускане
на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а КСО във връзка с
прекратено правоотношение, считано от 02.12.2019г. на основание чл.328 ал.1,
т.3 от Кодекса на труда/КТ/ с „Иво Манчи 2“ЕООД. Към заявлението било приложено
копие на заповед от 02.12.2019г. за прекратяване на трудово
правоотношение/л.85-86/.
Във връзка с така подаденото
заявление и след извършена служебна проверка на подадените за лицата данни в
регистрите по чл.5 ал.4 КСО на НАП, АЗ и НОИ от Ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е издадено Разпореждане
№151-00-10251-1/27.12.2019г., с което на основание чл.54ж ал.1 във връзка с
чл.54а ал.1 и чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 КСО, на С. е отпуснато ПОБ за период от
02.12.2019г. до 01.10. 2020г. в размер от 19,48 лв. дневно/л.82/.
С оглед на това, че е
констатиран период, за който се дължи обезщетение за оставане без работа от
работодателя на основание чл.222 ал.1 КТ, с Разпореждане №151-00-10251-2 от
същата дата/27.12.2019г./ на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив, изплащането на отпуснатото ПОБ е спряно, считано от
02.12.2019г. на основание чл.54г ал.1 КСО, т.е. за периода, през който лицето
получава обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт/л.81/.
На 17.01.2020г. от С. е
подадена декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ, в която
заявява, че му е изплатено полагащото се обезщетение по чл.222 ал.1 КТ/л.80/.
На същата дата –
17.01.2020г. и от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Пловдив е издадено Разпореждане №151-00-10251-3, с което е възобновено
изплащането на отпуснатото с разпореждането от 27.12.2019г. ПОБ, поради
изтичане периода на обезщетението за оставане без работа/л.78/.
При последваща ревизия на
отпуснатите ПОБ от контролната информация във връзка с подготовката на
ведомостта за изплащане за м.март 2020г. е установено, че по отношение на
жалбоподателя за периода от 01.12.2019г. до 31.12.2019г. е подадено осигуряване
от осигурител „ЕНТЕРТЕЙМАНТ“АД /погрешно посочено като ООД/ за осъществяване на
трудова дейност без трудово правоотношение/л.72-75/.
А на 29.04.2020г. със
Заявление вх.№151-00-10251/29.04.2020г. С. е декларирал, че работи по
граждански договор с посочено възнаграждение „под. пр.“/л.71/.
При така установеното и като
е приел, че лицето упражнява дейност по без трудово правоотношение, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 ал.3 т.6 КСО, Ръководителят на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е издал Разпореждане
№151-00-10251-4/05.05.2020г., с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 КСО е
отменил Разпореждане №151-00-10251-1/27.12.2019г. за отпускане на ПОБ по чл.54а КСО/л.67/.
Недоволен от така
постановения акт, С. го е обжалвал пред Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив в
законоустановения срок, който с Решение №Ц2153-15-168 от 14.09.2020г. приел
изводите на Ръководителя на осигуряването за безработица за законосъобразни и
отхвърлил жалбата като неоснователна.
За да достигне до тези
изводи, ответният административен орган е приел за установено, че С. се е
регистрирал в Агенцията по заетостта на 10.12.2019г. и на 17.12.2019г. е подал
заявление за отпускане на ПОБ. Към заявената дата на прекратяване на трудовото
правоотношение с „Иво Манчи 2“ ЕООД – 02.12.2019г. жалбоподателят е упражнявал
дейност с продължителност от 01.12.2019г. до 31.12.2019г. без трудово
правоотношение въз основа на договор с „ЕНТЕРТЕЙМАНТ“АД, поради което и на
основание чл.4 ал.3, т.6 КСО е подлежал на задължително осигуряване по КСО.
Това е обстоятелство е отчетено, че не е декларирано от лицето в подаденото от
него заявление за отпускане на ПОБ, а същото не е могло да бъде известно на
административния орган към момента на извършване на първоначалната преценка за
правото му на ПОБ, поради което е установено на по-късен етап.
При това положение и с оглед
така установената нова информация и постъпилите нови документи/подаденото на
29.04.2020г. от С. заявление/ е посочено, че същите имат значение за правото на
ПОБ на лицето, тъй като удостоверяват, че към декларираната от него дата
02.12.2019г. на прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя „Иво
Манчи 2“ЕООД същото упражнява трудова дейност, което от своя страна ще окаже
влияние на правото на ПОБ на лицето, тъй като може да послужи за формиране на
извод, че С. няма право на ПОБ.
С тези съображения е
обоснован изводът за законосъобразност на оспореното разпореждане, а жалбата на
С. срещу същото е оставена без уважение.
В хода на съдебното
производство по делото са приети, представени от жалбоподателя: копие на
Договор от 01.11.2012г., сключен между „ЕНТЕРТЕЙМАНТ“АД и Д.С.С. с предмет
извършване на територията на игрално казино „Принцес Тримонциум“/гр.Пловдив,
ул.“Капитан Райчо“№2/ цялостна организация и контрол върху озвучаване и
провеждане на шоу-, музикални и артистични програми, като: организира,
ръководи, контролира изпълненията на наетите от Възложителя
артисти-изпълнители, музиканти и др., в съответствие с изискванията на
Възложителя; следи за изправността на наличната в обекта апаратура, свързана с
изпълненията на развлекателните програми, озвучителна техника, компютри,
светлини и др.; извършва периодична профилактика и почистване на апаратурата,
подменя модули и8или части от нея; предлага подмяна на наличните съоръжения;
предлага нови или промени в провежданите шоу и развлекателни програми.
Договорът е уговорен със срок на действие един месец с автоматично подновяване
за всеки следващ месец, в случай, че никоя от страните не отправи писмено
уведомление за прекратяването му седем дни преди изтичане на съответния месец.
Уговорено е нетно месечно възнаграждение в размер на 66,67 лева, което ще бъде
извършвано ежемесечно, най-късно до 15-то число на месеца, следващ месеца, за
който плащането се отнася/л.100-101/; копие на Допълнително споразумение
№14/05.10.2012г. към трудов договор №7/31.08.2012г., сключен между „Иво Манчи
2“ЕООД и Д.С.С./л.102/; копие на страници от осигурителна книжка Серия Т,
№865425, издадена на Д.С./л.103/.
Други доказателства не са
ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният административен
акт и потвърденото с него разпореждане са постановени от материално компетентни
органи и в изискуемата от закона форма. Впрочем, спор по тези обстоятелства не
се формира между страните. Съдът намира обаче, че в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, регламентирани в чл.35 и чл.36 ал.1 АПК, доколкото Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е издал своя акт, без да
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая.
От друга страна,
административният орган, в разрез с регламентирания в чл.7 АПК принцип на
истинността, изискващ административните актове да се основават на
действителните факти от значение за случая, както и да се извършва преценка на
всички релевантни факти и доводи, неправилно е интерпретирал обстоятелствата по
делото, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
В тази връзка следва да бъде
съобразено на първо място, че правното основание за издаване на процесното
разпореждане, е разпоредбата на чл.54ж ал.2 т.1 КСО, съгласно която, влязлото в
сила разпореждане по ал.1/с което се отпускат,
изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват ПОБ/ може
да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови
документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера
и периода на паричното обезщетение за безработица. А като мотиви в своя акт
Ръководител на осигуряването за безработица е посочил, че лицето упражнява
дейност по без трудово правоотношение, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 ал.3, т.6 КСО.
При това положение, за
разрешаването на настоящия правен спор е необходимо да се отговори на въпроса
налице ли са нови документи или доказателства, които имат значение за
определяне на правото, размера и периода на ПОБ и при положителен отговор на
този въпрос, установява ли се от представените нови документи или
доказателства, че С. упражнява трудова дейност в периода 01.12.2019г. –
31.12.2019г., за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО.
Не е спорно между страните, че в подаденото на
17.12.2019г. заявление декларация за отпускане на ПОБ на основание чл.54а КСО,
жалбоподателят не е декларирал наличието на сключен граждански договор с
„ЕНТЕРТЕЙМАНТ“АД.
Не е спорно също така и че
това е сторил на по-късен етап, а именно на 29.04.2020г., поради което и правилно
административният орган е приел, че се касае за новопредставени документи или
доказателства.
Неправилно обаче същият е
приел, че тези новопредставени документи или доказателства имат значение за
определяне правото, размера и периода на ПОБ.
Това е така, защото,
съгласно чл.54а ал.1 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването и които имат: регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта/т.1/; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или
професионална пенсия по чл. 168/т.2/ и не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 КТ/т.3/.
Спор, че за С. са внесени
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването, както и че същият е регистриран
в Агенцията по заетостта и не е придобил право на пенсия за ОСВ и не получава пенсия,
не се формира между страните. Спорно в случая е обстоятелството упражнява ли
същият трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО.
В тази връзка следва да бъде
съобразено, че кръгът на лицата, които следва да са задължително осигурени за
съответните рискове, е определен в разпоредбите на чл.4 КСО, а именно: ал.1 –
за всички осигурителни случаи, вкл. за безработица; ал.3 – само за инвалидност,
за старост и за смърт, в чийто обхват попадат и лицата, полагащи труд без
трудово правоотношение, каквото лице в случая безспорно се явява и
жалбоподателят С.; ал.10 – за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за трудова злополука и професионална болест, в чийто обхват попадат
лицата по чл.114а ал.1 КТ/по трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа, сключен между работник и регистриран земеделски
стопанин или тютюнопроизводител за работа за един ден/.
Така, съгласно разпоредбата
на чл.4 ал.3, т.5 КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и
получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата,
след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание
през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност
поради общо заболяване, за старост и за смърт, сиреч, тези, които получават
месечно възнаграждение по-малко от една минимална работна заплата/какъвто е и
настоящият случай/ не подлежат на такова задължително осигуряване. Задължение
ще възникне едва когато бъдат осигурени на друго основание през съответния
месец, независимо от размера на полученото възнаграждение, в какъвто смисъл е
разпоредбата на чл.4 ал.3, т.6 КСО.
Тук следва да бъде
съобразено също така, че времетраенето на задължителното осигуряване се определя
съобразно правилото по чл.10 КСО, а именно от деня на започване на трудовата
дейност до деня на нейното прекратяване, като в ал.2 на същия чл.10 се
предвижда и че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за
осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 или чл.4а ал.1 не е
прекратена. Ето защо в случая следва да бъде съобразено още и обстоятелството
кой стаж, положен от жалбоподателя, ще се зачита за осигурителен такъв в
съответствие с разпоредбите на чл.9 КСО.
При внимателен прочит на
всички хипотези на чл.9 КСО се констатира, че по отношение лицата, които
полагат труд без трудово правоотношение, за осигурителен стаж се зачита
времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски единствено и само
за лицата по чл.4 ал.3, т.5 КСО/така чл.9 ал.1 т.2, предл.1 КСО/, но не и за
тези по чл.4 ал.3, т.6 КСО, сред които е и жалбоподателят. Положеният от тях
труд не е намерил място, с оглед на това, че този труд вече е бил зачетен на
друго основание, а именно по трудовото правоотношение.
При това положение, съдът
намира, че Д.С. като лице, полагащо труд без трудово правоотношение/по
граждански договор с “ЕНТЕРТЕЙМАНТ”АД от 01.11.2012г./ и който е бил осигурен
на друго основание през м.12.2019г./по трудовия договор с „Иво Манчи 2”ЕООД до
неговото прекратяване, считано от 02.12.2019г./ съгласно разпоредбата на чл.4
ал.3, т.6 КСО е подлежал на задължително осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт единствено до 01.12.2019г., в съответствие с
разпоредбата на чл.10 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.9 ал.1, т.2 КСО, защото до този момент е продължило и осигуряването му по трудовото правоотношение
на основание чл.4 ал.1, т.1 КСО. Без правно
значение е обстоятелството, че вторият осигурител по гражданския договор е
подал данни за осигуреното лице с код вид на осигурен „14“ за целия месец декември/а
така също и за януари и февруари/, защото това не променя извода, че С. е
подлежал на задължително осигуряване като работещ без трудово правоотношение
само до 01.12. 2019г. включително.
До обратния извод органът е
стигнал единствено след извършена справка в Регистъра на осигурените лица, без
да извърши необходимите проверки за изясняване на спорния по делото въпрос в
съответствие с разпоредбите на чл.35 и чл.36 АПК, а именно полагал ли е труд
без трудово правоотношение С., за който да е подлежал на задължително
осигуряване по чл.4 ал.3, т.6 КСО. За целта органът разполага с предоставената
му от закона възможност да изиска както от жалбоподателя, така и от трети лица
– в случая „ЕНТЕРТЕЙМАНТ“АД документи и/или писмени обяснения за реалното
осъществяване на трудова дейност, както и за причините, довели до подаване на
информация за осигуряването му за целия м.12.2019г., вместо само за
01.12.2019г. В случай, че осигурителните органи бяха извършили такива проверки,
очевидно не би се стигнало до постановяване на процесното разпореждане,
съответно до неговото потвърждаване от Директора на ТП на НОИ – Пловдив.
Ето защо, и по изложените
съображения, съдът намира, че оспореното решение на Ръководител на ТП на НОИ -
Пловдив и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение
на административнопроизводствените правила, довело и до противоречието им с
материалноправните разпоредби, поради което и следва да бъдат отменени.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ
състав:
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №Ц2153-15-168/14.09.2020г.
на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Д.С.С. ***
и е потвърдено Разпореждане №151-00-10251-4 от 05.05.2020г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, отменящо Разпореждане
№151-00-10251-1/27.12.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а КСО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл.119 КСО във вр.
с чл.117 ал.1, т.2 б.“б“ КСО, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: