Определение по дело №2065/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.60, ал.5 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Производството по делото е образувано по жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. ***, представляван от Е. Т. Б. подадена чрез адв. С. против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 849/31.08.2023 г. издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект по чл.3,ал.2,т.2 от Закона за туризма- заведение за хранене и развлечения / Бар-фоайе „***“/, находящо се в к.к. ***, хотел „***“, стопанисвано от „Трейдфарма“ ЕООД. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в съдържанието на акта липсват фактически и правни основания за издаването му. Счита, че не се установяват основанията за допускане на предварителното изпълнение на заповедта. Сочи се, че с предварителното изпълнение на заповедта ще бъдат причинени вреди на дружеството, които са несъпоставими с преследваната от закона цел. Моли за отмяна на разпореждането и претендира сторените разноски съгласно представен списък.

Ответникът- председателят на Комисия за защита на потребителите в писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че се установяват предпоставките за приложението на чл.60,ал.1 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение, което счита за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 60, ал.5 от АПК / жалбата е подадена на 13.09.2023 г., при връчване на заповедта на 11.09.2023 г., удостоверено с разписка /, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.

По основателността на жалбата:

Със заповед № 849/31.08.2023 г. издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект по чл.3,ал.2,т.2 от Закона за туризма- заведение за хранене и развлечения / Бар-фоайе „***“/, находящо се в к.к. ***“, хотел „***“, стопанисвано от дружеството.

Мярката е наложена във връзка с установено при извършена проверка от контролни органи в Комисията за защита на потребителите нарушение на чл.114,т.1 от Закона за туризма /ЗМ/. Установено е, че „Трейдфарма“ ЕООД извършва търговска дейност, като предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект-заведение за хранене и развлечение / бар-фоайе ***“ /, находящ се в гр.Варна, к.к. „***“, хотел „***“. Установено е, че на видно място на територията на обекта не е поставено удостоверение за утвърдена категория или временно такова за открита процедура по категоризиране, актуално към датата на проверката.

Резултатите от проверката са обективирани в КП № К-*******/02.08.2023 г. Със съставянето на АУАН № ******/08.08.2023 г. е образувано административно-наказателно производство срещу жалбоподателя за нарушение на чл.114,т.1 от Закона за туризма.

С разпореждането е допуснато предварителното изпълнение на заповедта за налагане на принудителната административна мярка на основание чл.60,ал.1 от АПК. Изложени са мотиви, че е налице необходимост да се защитят важни държавни и обществени интереси и да не се допусне функциониране на обекта в противоречие с изискванията на Закона за туризма, тъй като вероятността да не е въведен в експлоатация или да не отговаря на необходимите санитарни изисквания, създава предпоставки за опасност за живота и здравето на потребителите.

От представените с жалбата писмени документи се установява, че на 08.08.2023 г. е извършена проверка в обекта на дружеството във връзка със заявления – декларации за потвърждаване на категорията с вх.№ Т-81-00-***/12.08.2022 г. Съставен е констативен протокол за категоризация на заведения за хранене и развлечения от членовете в състава на Експертна работна група, с който експертната група констатира, че обектът ( бар-фоайе „***“ ) съответства на категория 3 звезди. До управителя на „Трейдфарма“ ЕООД е изпратено писмо от директора на дирекция „Концесиониране, наемна и регулаторна дейност в туризма“ с изх.№ Т-81-00-***/30.08.2023 г. В писмото е посочено, че въз основа на предложението на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО) , предстои издаването на заповед и удостоверения за категория за петгодишен срок на хотел „****“ и на прилежащите към него заведения за хранене и развлечения.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган. Председателят на Комисията за защита на потребителите е компетентен да наложи принудителна административна мярка по чл. 177, ал. 2, т. 1 ЗТ и следователно да постанови предварителното й изпълнение. Разпореждането е в изискуемата от закона писмена форма

Правомощието на административния орган за допускане на предварително изпълнение на издаваните от него актове е уредено с разпоредбата на чл. 60, ал.1 от АПК. Посочената норма регламентира възможността за постановяване на разпореждане включено в административния акт за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен нейн интерес. В тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Неизлагането на такива, е основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга непосредствено, както правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да установи правилността на доводите на административния орган, съответно да упражни контрол за законосъобразност.

От изложените в разпореждането фактически констатации и мотиви , не се обосновава хипотезата на чл.60,ал.1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.

В оспореното разпореждане е посочено, че обектът "може" да не е въведен в експлоатация или да не отговаря на необходимите санитарно-хигиенни изисквания, което "би могло" да създаде опасност за живота и здравето на потребителите. Изложеното не удовлетворява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на фактически и правни основания за издаване на разпореждането. Мотивите в акта следва да се основават на реални и конкретни факти от действителността, които да обосноват наличието на посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки, а не на предположения и хипотези.

В случая не са установени особено важни държавни или обществени интереси, нито че може да бъде осуетено или затруднено изпълнението на акта или че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Бланкетното посочване, че предварителното изпълнение се допуска за защита на важни държавни и обществени интереси - да не се допусне по-нататъшното функциониране на обекта в противоречие с изискванията на ЗТ - не е мотивиране на разпореждането.

Основателни са твърденията в жалбата, че мотивите на административния орган за допускане на предварително изпълнение са твърде абстрактни и общи. Съдът няма правомощия да тълкува волята на административния орган. Отделно от това органът се позовал на несъществуващо основание за допускане на предварително изпълнение. Не случайно законодателят е поставил изискването държавният или обществен интерес да е не само важен, но и особено важен. Употребеното от законодателя наречие – "особено", съвместно с прилагателното "важен" дават основание изискването за интерес да се тълкува в смисъл на твърде много значим интерес, интерес, който не се помества в рамките на значимостта за държавата или обществото, а я надхвърля. Такъв "особено важен" държавен или обществен интерес в случая не е мотивиран.

Разпореждането в хипотезата на чл.60,ал.1 от АПК следва да се използва разумно и отговорно от страна на органите на изпълнителната власт и с дължимата грижа, за да не се засегнат интересите на адресатите на ПАМ в степен по-висока от необходимото. Действително експлоатацията на заведение за хранене, което не е категоризирано , би могло да застраши интересите на потребителите и да създаде вероятна опасност за живота и здравето им. Тази възможност следва да е реална и очаквана, и обоснована със съответните доводи и доказателства. Хипотетичната възможност за настъпването на определени последици, не може да е съображение обосноваващо защитата на особено важен държавен или обществен интерес. По делото е представен официален документ - констативен протокол на ЕККТО, с който се установява, че обектът отговаря на изискванията за категоризация. Посоченият официален документ се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда и оборва доводите на административния орган за настъпването на евентуална опасност за потребителите в обекта, в резултат на липсата на удостоверение за категоризация.

По изложените съображения се установяват основанията за оспорване съгласно чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК. Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 849/31.08.2023 г. издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Предвид изхода на спора и на основание чл.143,ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски. Претендираните разноски са в размер на 1050,00 лева , от които 50,00 платена държавна такса по сметката на Административен съд-Варна и 1000,00 лв. платено адвокатско възнаграждение, удостоверено с разписка в договор за правна защита и съдействие № ***/11.09.2023 г.

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Делото не е с голяма фактическа и правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 900,00 лв. , съгласно чл.8,ал.2,т.10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от горното Административен съд – гр. Варна, Втори състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. ***, представляван от Е. Т. Б. подадена чрез адв. С. разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № ***/31.08.2023 г. издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл.3,ал.2,т.2 от Закона за туризма- заведение за хранене и развлечения / Бар-фоайе „***“/, находящо се в к.к. „***“, хотел „***“, стопанисвано от „Трейдфарма“ ЕООД.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да плати в полза на „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. ***, представляван от Е. Т. Б. сторените по делото разноски в размер на 950,00 /деветстотин и петдесет/ лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните по телефона.

	Съдия: