СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
11.03.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 14.02.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 11071/16г. и констатира следното:
Предявени
са искове от Р. Р. против М. Б. и Р. В. с
правно основание чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумите:
80 000 лева и 180 000 лева /обезщетения за имуществени вреди/;
29 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и чл. 86 от ЗЗД за сумата
30 000 лева.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
16.03.09г. „У.Б.“ АД /кредитор по изпълнителен лист, издаден от СРС 36 състав
по г.д. № 5270 от 09г./ е подала молба до ЧСИ М. Б. – за образуване на изпълнително
дело срещу Р. С. /Г./. На 02.07.10г. между „У.Б.“ АД /цедент/ и Р. Р.
/цесионер/ е сключен договор за цесия. По силата на тази сделка
/правоотношение/ банката е прехвърлила на ищеца вземането си по горният
изпълнителен лист срещу цена в размер на общо 78 136, 44 лева /платима до
13.07.10г./. На 16.07.10г. ищецът е подал /в качеството си на цесионер/ молба
до ЧСИ М. Б. с искане да бъде конституиран по изпълнителното дело на мястото на
цедента /което е било сторено от органа по изпълнението/. На 20.07.10г. Р. Р. е
сезирал съдебния изпълнител с искане за прехвърляне на делото при друг ЧСИ, а
именно – при Р. В.. С протокол от 02.08.10г. ЧСИ М. Б. е изпратил /при
условията на чл. 427, ал. 5 от ГПК/ делото на ЧСИ Р. В., която е образувала
свое дело на същата дата. В резултат на молба от „У.Б.“ АД /до ЧСИ Р. В./, с
която молба банката е оспорила изрично материално-правната легитимация на ищеца
да бъде страна /взискател/ в процеса – изпълнителното производство отново е
било върнато /на ЧСИ М. Б./ с протокол от 27.10.10г./ и е продължило с
взискател - „У.Б.“ АД.
Ищецът
поддържа, че заради действията на двамата ответници /в качеството им на ЧСИ/ е
претърпял имуществени и неимуществени вреди. С оглед това претендира присъждане
на процесните суми.
Исковете
/главни и акцесорен/ са неоснователни:
От
една страна:
Претенциите
на ищеца са погасени по давност. На практика последното /най-късното/
евентуално вредоносно действие /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ на ответниците е оформянето на протокола от
27.10.10г. /с който ЧСИ Р.М.е върнала процесното изпълнително дело на ЧСИ М. Б./.
От извършването на това действие до завеждането на настоящото дело /на
10.09.16г./ е изтекъл срок по-дълъг от визираният 5-годишен такъв в
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Този срок се явява изтекъл и считано от
по-късна дата /а именно от 10.11.10г./ когато ищецът е сезирал ЧСИ М. Б. с
искане - делото отново да бъде изпратено на ЧСИ. Р. М.. Посоченото
обстоятелство съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на исковете
именно като – погасени по давност.
От
друга страна /независимо от изложеното/:
Извършените
от ответниците действия на практика касаят само администрирането на процесните
изпълнителни производства /т.е. тези действия по естеството си не представляват
„принудително изпълнение“ по смисъла на чл. 441 от ГПК и поради това - не могат
принципно да обосноват ангажиране на имуществената отговорност на съдебните
изпълнители/. В същата връзка /от друга страна/:
Представените
по делото писмени доказателства удостоверяват /а тези обстоятелства не са и
спорни по делото/ наличието на спор между страните по договора за цесия /„У.Б.“
АД и Р. Р./ относно правните последици на сделката /конкретно относно това дали
същата е породила правен ефект, дали е прехвърлила в патримониума на ищеца
процесното вземане/. Това обстоятелство /наличието на такъв спор, които е бил
доведен изрично до знанието на ЧСИ/ само по себе си изключва противоправността
/по смисъла на чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД/ в поведението на ответниците –
доколкото:
Съдебните
изпълнители не разполагат с правомощие /компетентност/ да разрешават /косвено –
в рамките на воден изпълнителен процес/ правни спорове. Органите по изпълнение
могат да констатират /установяват/ материално-правната легитимация на страните
само при липса на спор в тази връзка или когато тази легитимация е установена в
рамките на съдебен процес – с влязъл в сила съдебен акт /който би се явил
задължителен за ЧСИ/. С други думи:
Процесният
правен спор е следвало да бъде разрешен в рамките на общ съдебен исков процес
/с възможност за прилагане в полза на ищеца на защитната мярка по чл. 397, ал.
1, т. 3, предл. – последно от ГПК във връзка с чл. 389 от ГПК, а именно:
спиране на процесното изпълнение до установяване с влязъл в сила съдебен акт на
правните последици на договора за цесия, до установяване на релевантното
обстоятелство – коя страна се явява надлежен кредитор – взискател спрямо
процесните суми/. Само в рамките на такъв съдебен процес /но не и в
изпълнителното производство/ биха могли да бъдат разгледани спорните
обстоятелства: дали е платена реално цената по сделката, дали договорът е
вписан /при условията на чл. 171 от ГПК/, дали същият е съобщен надлежно на
длъжницата /при условията на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ГПК/.
С
оглед изложеното – исковете следва да бъдат отхвърлени.
Досежно
размера на исковете:
В
рамките на настоящото производство заявените претенции останаха неясно определени
по размер /както в исковата молба, така и в допълненията – уточненията към
нея/. Това обстоятелство обаче в случая не съставлява пречка за постановяване
на съдебен акт по същество – предвид наличието на горните принципни пречки за
уважаване на исковете.
Претендираният
от ответника М. Б. адвокатски хонорар се явява прекомерен /по смисъла на чл.
78, ал. 5 от ГПК/ преценен в контекста на обема на извършените по делото
процесуални действия /въпреки, че е определен в съответствие с общата цена на
исковете/. С оглед това /и преди всичко - предвид приложената спрямо ищеца
последица по чл. 83, ал. 2 от ГПК/ заявеният хонорар следва да бъде редуциран
до размера на сумата 500 лева.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗЗД на Р.Е.Р.
ЕГН ********** против М.И.Б. – град София, бул. *********3 и Р.М.В. – град
София, ул. К***********
ОСЪЖДА
Р.Е.Р. да плати на М.И.Б. 500 лева – съдебни разноски.
Решението
е постановено при участие на „У.Б.“ АД и З. „А.“ АД – трети лица – помагачи на
ответниците.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: