Решение по дело №87/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 98

гр. Видин, 31.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

втори юли

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

87

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.149 и сл. от АПК вр. с чл.148б,ал.4 и чл.148,ал.13 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалби на А.Р.Н. *** и Г.Я.П. *** против Заповед № РД – 01 – 119/ 12.02.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София.

Заповедта е издадена на основание чл.148б,ал.1,т.6, ал.2 и ал.3 и чл.148,ал.10,т.6 и т.7 от ЗДвП и чл.26,ал.1,т.6 и ал.2 и чл.15,ал.2,т.6 и т.7 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. С нея е постановено отнемането на : 1. Разрешение № 922 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, както и списъка към него, издадено на „Автомотор“ АД, и с адрес на КТП – гр.Видин, ЮПЗ, валидно до 23.03.2022г. ; 2. Предоставените на „Автомотор“ АД документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед ; 3. Индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към Разрешение № 922; както и е прекратен достъпът на А.Н., Г.П. и Н.Н. до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП и са заличени А.Н. и Г.П. от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148,ал.9 от ЗДвП.

В жалбата на А.Н. се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че при извършване на проверката и постановяване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната ѝ. Твърди се, че той изобщо не е бил уведомен за започналата проверка, както и е бил лишен от възможност да участва в производството пред административния орган, както и да ангажира доказателства в защита на правата си. Заявява, че оспорва издадената заповед и по същество, тъй като не отговаря на материалния закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

В жалбата на Г.П. също се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред административния орган, като не е взето предвид и обстоятелството, че за целия период, през който се твърди, че е извършил нарушенията е бил в отпуск по болест и не би могъл да ги извърши, във връзка с които е отнет индивидуалния му печат, прекратен е достъпа му до информационната система и е заличен от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти.

Прави се възражение за нищожност на заповедта, тъй като е издадена от некомпетентен орган, както и за отмяната ѝ като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на ИА“АА“, в писменото си становище, оспорва жалбите и моли съда да ги остави без уважение, като неоснователни. Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на всички процесуално - и материалноправни предпоставки за издаването ѝ. Претендира разноски.

Заинтересованата страна Н.Н. в с.з. заявява, че въпреки, че фигурира в заповедта няма отношение към проверката, тъй като още през м. октомври 2017г. трудовото му правоотношение с дружеството е било прекратено.

Заинтересованата страна „Автомотор“ АД, гр.София не са взели становище по жалбите.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбите, Административният съд намира, че същите са основателни по следните съображения :

Доказателствата от административната преписка установяват, че във връзка със сигнал от 28.06.2018г., постъпил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, гр.София, съдържащ твърдения за нарушения при извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на МПС в пункт за ППП на ТИ на ППС на „Автомотор“ АД е разпоредено извършването на проверка.

Във връзка с описания сигнал на 15.08.2018г. е извършена такава проверка в процесния пункт, като на случаен принцип е извършена проверка и в информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи за периода от 01.02.2018г. до 07.08.2018г.

За проверката е съставен доклад рег. № 50 – 00 – 562 # 27 / 17.08.2018г., в който е посочен проверяваният период, както и обстоятелството, че са констатирани нарушения, във връзка с това, че се допускат МПС да се движат по пътищата отворени за обществено ползване, за които не е платен данък върху превозното средство към съответната община, изискуем към деня на извършването на прегледа. Според доклада са установени множество нарушения, извършени за периода 01.06.2018г. до 14.06.2018г., във връзка с което са съставени 20 бр. АУАН.

Видно от приложените АУАН е, че са съставени срещу лицето Г.Я.П., за това, че на 01.06.2018 – за 2 бр. автомобили, на 06.06.2018г. – за 4 бр. МПС - та, на 04.06.2018г. – за 2 бр. автомобили; на 07.06.2018 – за 5 бр. автомобили ; на 05.06.2018г. – за 4 бр. автомобили и на 08.06.2018г. – за 3 бр., в качеството си на председател на комисия за извършване на ПППТИ на различни автомобили не е преустановил извършването на периодичен преглед на описаните в актовете МПС – та, за които при автоматична проверка в информационната система за наличието на платен данък върху превозното средство не е получено потвърждение, че не се дължи /т.е. има задължение за МДТ/, като председателя на комисията е издал протокол, че съответното МПС се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Актовете са съставени на 15.08.2018г. срещу Г.П. и са му връчени на същата дата.

Срещу така съставените АУАН той е подал възражение, че за периода, през който се твърди, че е извършил описаните нарушения, той не е бил на работа, а е бил в отпуск по болест, поради което и не е участвал в извършването на технически преглед на описаните в актовете автомобили.

Безспорно е установено по делото, че за периода от 01.06.2018г. до 14.06.2018г., за дати от който период, са му съставени актовете за извършени нарушения, той не е бил на работа, а е бил в отпуск по болест. По делото са представени епикризи за болнично лечение и болнични листове от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, за периода 02 - 04.05.2018г. и впоследствие за целия период от 10.05.2018г. до 11.06.2018г., без прекъсване. Последвало ново хоспитализиране за периода от 12.07.2018г. – 13.07.2018г., съответно издаден и болничен лист за периода от 12.07.2018г. до 12.08.2018г. и впоследствие следващ болничен лист за периода от 26.09.2018г. до 16.10.2018г.

След възражението на П. срещу него бил съставен АУАН от 10.09.2018г. на основание чл.43,ал.1,т.11 и т.12 от Наредба № Н – 32 за това, че е преотстъпил предоставения му достъп и индивидуален печат в резултат, на което са извършени ПППТИ на ППС на 05.06.2018г. на няколко МПС – та, като картата му за достъп до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП и индивидуалния му печат като председател на комисия са иззети, като доказателства при установяване на нарушението на 10.09.2018г.

Няма доказателства П. да е предоставял, както паролата си за достъп до информационната система, така и индивидуалния си печат на друго лице, съответно кое е то и кога е станало това, като липсват и доказателства кое лице ги е използвало и кога са предоставени те. Безспорно се установява, че за периода от 01.06.2018г. до 08.06.2018г., за който период се твърди, че са извършени нарушенията, той не е бил на работа, а е бил в отпуск по болест.

Няма доказателства въпросните карти за достъп на председателите на комисиите и индивидуалните им печати да са се съхранявали в дружеството, по начин, при който друго лице, освен притежателя на картата за достъп и печата, да има достъп. Напротив твърди се, че всички карти и печати са се съхранявали на едно място, в каса на дружеството, до която са имали достъп и други лица, като това твърдение не е опровергано.

Именно във връзка с последното твърдение за нарушението, изразяващо се в предоставяне на достъп до информационната система, както и на индивидуалния си печат на друго лице, на Г.П. са иззети картата му за достъп до информационната система и индивидуалния му печат.

На същата дата – 10.09.2018г., на А.Н. е съставен АУАН за това, че на 05.06.2018г. е извършил ПППТИ на ППС, без присъствието на председателя на комисия Г.П., като тогава са иззети и неговата карта за достъп до информационната система и индивидуалния му печат на член на комисия.

При извършената проверка на работата на другия жалбоподател А.Н. е установено, че същия на 27.07.2017г., 19.02.2018г., 03.04.2018г.- за 2бр. автомобили, в качеството си на председател на комисия за извършване на ПППТИ на различни автомобили не е следил за качествено и пълнообемно провеждане на прегледа от техническия специалист и е допуснал извършването на прегледите на ППС – та в нарушение на изискванията за извършване на периодичен преглед, определени в Наредба Н – 32 на МТ, като е допуснал извършването на преглед на ППС – то със задължения, а именно без платен данък на МПС.

По делото са приложени АУАН съставени срещу А.Н. за извършване на описаните по – горе нарушения, както и издадените впоследствие наказателни постановления за извършените нарушения по чл.43,ал.1,т.1,б.“а“, предл.2 от Наредба № Н – 32 / 16.12.2011г. на МТИТС, за което са му наложени наказания на основание чл.178а,ал.7,т.1 от ЗДвП. Видно е също така и че посочените НП за извършени от жалб. Н. нарушения на 27.07.2017г., 19.02.2018г. и 03.04.2018г., са влезли в сила, тъй като са потвърдени с решения на съда. Първото НП е влязло в сила на 22.05.2018г., а впоследствие следващите са влезли в сила на 02.11,26.11. и 28.11.2018г.

Видно от датите е, че нарушенията са извършени преди влизането в сила, на което и да е от наказателните постановления, тъй като първото нарушение е извършено на 27.07.2017г., а НП за него е влязло в сила на 22.05.2018г. последното такова нарушение е извършено на 03.04.2018г., т.е. преди влизането в сила на първото НП.

При извършената последваща проверка на 10.09.2018г. съставеният АУАН срещу Н. е за нарушение на чл.44,ал.1,т.3,б.“а“ вр. с чл.12,ал.1,пр.1 от Наредба № Н – 32/ 2011г., а именно за това, че на 05.06.2018г. е извършил технически преглед на ППС, в качеството си на технически специалист, без присъствието на председателя на комисия Г.П., а не за нарушения на чл.43,ал.1,т.1,б“а“ от Наредба № Н – 32 / 2011г. – за това, че в качеството си на председател на комисия не е следил за качествено и пълнообемно провеждане на прегледа от технически специалист, като е допуснал извършването на периодичен преглед на ППС със задължения – без платен данък на МПС.

След проверките и събраните множество доказателства е изготвен доклад до изпълнителния директор /ИД/ на ИААА с рег. № 50 – 00 – 562/ 26.09.2018г. относно административно производство за отнемане на разрешение № 922 за извършване на ПППТИ на ППС и за заличаване на технически специалисти от регистъра по чл.148,ал.9 от ЗДвП. В доклада са анализирани събраните данни при проверките и са направени изводи, според които извършените нарушения на чл.43,ал.1,т.1,б.“б“ – относно извършването на технически прегледи без получаване на потвърждение за наличието на платен данък върху превозните средства и във връзка, с които са съставени АУАН, приложени към доклада от 17.08.2018г., не попадат в обхвата на чл.148б,ал.1,т.5, предл. последно и чл.148,ал.10,т.4,предл. последно от ЗДвП, според които разпоредби се отнема разрешението за извършване на ПППТИ на ППС и списъкът към него, както и се заличават от регистъра председателят на комисията и техническите специалисти, извършващи прегледа.

Изводът направен в доклада е, че няма основание за отнемане на разрешение № 922 и на списъка към него, както и за заличаване от регистъра на техническите специалисти П. и Н., включени в списъка към разрешението. Със същия доклад е направено предложение за прекратяване на административното производство, а в случай, че бъде установено нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, предложението е да бъде започнато ново административно производство по отнемане на разрешение № 922 и съответно за заличаване на техническите специалисти от регистъра.

Докладът е одобрен от ИД на ИААА на същата дата – 26.09.2018г.

На същата дата – 26.09.2018г. е изготвен и друг доклад рег. № 11 – 12 – 7940 / 26.09.2018г. от началника на ОО“АА“ Видин, в който е констатирано, че във връзка със същата проверка на Г.П. е съставен АУАН от 10.09.2018г. за това, че е преотстъпил предоставения му достъп до информационната система и индивидуалния си печат, в резултат на което на 05.06.2018г. са извършени ПППТИ на 3 бр. ППС – та, което е нарушение на чл.43,ал.1,т.11 и т.12 от Наредба № Н – 32/ 2011г.

Отново са описани съставените предходни АУАН за извършване на ПППТИ на ППС – та без да имат платен пътен данък, като е посочено, че едно от наказателните постановления вече е влязло в сила.

Описано е също така и че на члена на комисия – А.Н. на 10.09.2018г. е съставен АУАН на основание чл.44,ал.1,т.3,б.“а“ вр. с чл.12,ал.1 от същата Наредба, за това, че на 05.06.2018г. е извършил ПППТИ на ППС, без присъствието на председателя на комисията Г.П..

Неговото предложение е да бъде образувано административно производство за отнемане на разрешение № 922 за извършване на ПППТИ на ППС на дружеството и на списъка към него, както и за заличаване на техническите специалисти от регистъра

На 27.09.2018г. последният доклад е одобрен от ИД на ИААА.

Последвал нов доклад с рег. № 11 – 12 – 7940 / 3 от 09.10.2018г. до дирекция „Административно правно обслужване“, в който са описани посочените и по – горе в настоящото решение факти.

С писмо до Директора на дирекция ППСВ от 26.10.2018г. е изразено становище относно поставени въпроси във връзка с административното производство по отнемане на Разрешение № 922 на юридическото лице „Автомотор“ АД, като са коментирани съставените актове за установяване на административни нарушения на техническите специалисти и влязлото в сила наказателно постановление.

Докладите и становищата са изпратени и до РП Видин във връзка с евентуално установяване на извършено престъпление. По настоящото дело липсват доказателства в тази насока.

След последното писмо, на 02.11.2018г. до „Автомотор“ АД, А.Н., Г.П. и Н.Н. са изпратени писма, с които лицата се уведомяват за започване на производство за отнемане на разрешение № 922 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и за заличаване на техническите специалисти от регистъра по чл.148,ал.9 от ЗДвП. /л.37 – 42/. В двете писма, изпратени на двамата жалбоподатели по настоящото дело, с които се уведомяват за започналото административно производство, са описани извършените проверки, както и нарушението на Н. от 27.07.2017г. за това, че не е следил за качественото и пълнообемно провеждане на прегледа, в качеството си на председател на комисия и е допуснал извършването му в нарушение на изискванията – без платен данък върху превозното средство. Описани са и нарушенията, които се твърди, че е извършил Г.П., в качеството си на председател на комисия, съответно на 01.06.2018г. – 2 бр. и от 06.06.2018г., отново за това, че като председател на комисията не е следил за качественото и пълнообемно провеждане на прегледа, като е допуснал извършването на такъв без да е платен данък върху превозните средства.

Описано е също така и че на 05.06.2018г. са извършени ПППТИ на 12 броя ППС от комисия в състав председател Г.П. и член А.Н. със заключение „допуска се да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“, като е посочено също така и че на посочената дата П. е бил в здравно заведение.

На основание чл.34,ал.1 и ал.3 от АПК, са уведомени, че могат да се запознаят с документите по преписката и да изразят становище по тях, както и че ще бъде издадена заповед за отнемане на Разрешение № 922 за извършване на ПППТИ на ППС и списъка към него, на документите, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, на индивидуалните печати, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението и за заличаване на П. и Н. от регистъра по чл.148,ал.9 от ЗДвП и за прекратяване на достъпа на техническите специалисти, определени за председатели на комисии, до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП.

Писмата са изпратени с обратни разписки и съответно получени. Писмото до Н. също е изпратено с обратна разписка, но тя е върната с отбелязване, че пратката е непотърсена. Съобщението до Н. е публикувано и на страницата на ИААА.

С протокол от 14.11.2018г., издаден от ИААА е удостоверено запознаването на Г.П. с доказателствата по преписката, което обстоятелство не се оспорва по делото.

Въз основа на описаните по – горе доказателства е издадена и обжалваната Заповед № РД – 01 – 119/ 12.02.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, с която на основание чл.148б,ал.1,т.6, ал.2 и ал.3 и чл.148,ал.10,т.6 и т.7 от ЗДвП и чл.26,ал.1,т.6 и ал.2 и чл.15,ал.2,т.6 и т.7 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС е постановено отнемането на : 1. Разрешение № 922 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, както и списъка към него, издадено на „Автомотор“ АД, и с адрес на КТП – гр.Видин, ЮПЗ, валидно до 23.03.2022г. ; 2. Предоставените на „Автомотор“ АД документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед ; 3. Индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към Разрешение № 922; както и е прекратен достъпът на А.Н., Г.П. и Н.Н. до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП и са заличени А.Н. и Г.П. от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148,ал.9 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното:

Жалбите са допустими. Обжалва се заповед на Изпълнителния директор на ИААА, с която е отнето разрешение за извършване на ПППТИ на ППС, както и списъка към него, в който списък са вписани А.Н. и Г.П., както и предоставените им документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, както и са отнети индивидуалните им печати за заверка на документи. Със същата е прекратен достъпа на двамата жалбоподатели до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП и са заличени от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти по чл.148,ал.9 от ЗДвП. Те са подадени от адресати на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от разпоредбите на чл.148б,ал.2 от ЗДвП разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице. Видно от Заповед № РД – 08 – 342/ 17.08.2018г. издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, изпълнителният директор на ИА“АА“ е оправомощен да отказва издаването на разрешения за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, да заличава председателите на комисиите и техническите специалисти, извършващи периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС – та от регистъра по чл.148,ал.9 от ЗДвП, както и да издава разрешения за извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и списъците към тях и да отнема такива разрешения. В този смисъл и обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, поради което и твърденията на жалбоподателите за некомпетентност на издателя на обжалвания административен акт, съответно искането за прогласяване на нейната нищожност са неоснователни.

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и след спазване на процесуалните правила за издаването ѝ, но в противоречие с материалния закон.

Не са налице твърдените нарушения за неуведомяване на жалбоподателите за започване на административното производство и за лишаването им от възможността да участват в него и да защитят интересите си.

Доказателствата по делото установяват, че те са били надлежно уведомени за производството, като са им изпратени нарочни писма. Видно е, че П. е получил писмото си и се е възползвал от възможността да се запознае с административната преписка, за което е съставен и протокол от 14.11.2018г.

Видно е също така и че на Н. е изпратено такова писмо с обратна разписка, което обаче е върнато като непотърсено. То е изпратено на известния на административния орган адрес, поради което и не може да се приеме, че органът не се е опитал да го уведоми за започналото производство, съответно и да му бъде дадена възможност да се запознае с преписката и да вземе становище.

По посочените съображения според съда не са допуснати нарушения на чл.26,чл.28 и чл.34 от АПК, така както се твърди от жалбоподателите.

Съгласно разпоредбата на чл.148б,ал.1,т.6 от ЗДвП разрешението и списъкът към него се отнемат, при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на пътните превозни средства, определени с този закон или с наредбата по чл. 147, ал. 1, извън случаите по т. 5. А според ал.2 и ал.3 разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или на упълномощеното от него длъжностно лице, като в заповедта по ал. 2 се постановява - отнемане на предоставените на лицето по чл.148, ал.2 документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед; отнемане на индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, издадено на лицето по чл.148,ал.2 и прекратяване на достъпа на председателя на комисията, извършваща прегледите, до информационната система по чл.147,ал.9.

В чл.148,ал.10,т.6 и т.7 от ЗДвП се сочи, че председателят на комисията, извършваща прегледите, и техническите специалисти се вписват в регистъра по ал. 9, когато отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл.147,ал.1, и се заличават от регистъра: т. 6 - когато председателят на комисията, извършваща прегледите, е предоставил паролата си за достъп до информационната система по чл.147,ал.9 на друго лице и то я използва и т.7 когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист предостави индивидуалния си печат за заверка на документите, удостоверяващи, че пътното превозно средство е технически изправно, на друго лице и то го използва.

В чл.26,ал.1,т.6 и ал.2 от Наредба № Н – 32 от 2011г. е предвидено, че издадените по реда на наредбата разрешения и списъците към тях се отнемат с мотивирана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице – т.6 при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, определени със ЗДвП или с наредбата, извън случаите по т.5, а съгласно ал.2 със заповедта по ал.1 се постановява и: - отнемане на предоставените на лицето по чл.16 документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед; отнемане на индивидуалните печати по чл.21,ал.1,т.2 и 4, предоставени на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, издадено на лицето по чл.16 и прекратяване на достъпа на председателя на комисията, извършваща прегледите, до информационната система по чл.11,ал.3.

Съгласно чл.15,ал.2,т.6 и т.7 от същата Наредба председателите на комисии и техническите специалисти се заличават от регистъра по ал.1: т.6 когато като председател на комисия е предоставил паролата си и/или картата си за достъп до информационната система по чл. 11, ал. 3 на друго лице и то я използва и т.7 когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист предостави индивидуалния си печат за заверка на документите, удостоверяващи, че пътното превозно средство е технически изправно, на друго лице и то го използва.

Така цитираните разпоредби са посочени в заповедта, като правни основания за издаването ѝ.

В този смисъл, за да бъде отнето разрешението за извършване на ПППТИ на ППС, както и списъка към него, съответно и да бъдат отнети документите, с които се удостоверява извършването на технически преглед и индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, както и да бъде прекратен достъпа до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП на двамата жалбоподатели и да бъдат те заличени от регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148,ал.9 от ЗДвП следва да са установени предвидените в посочените като правни основания разпоредби, обстоятелства – в случая, при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на ППС, определени със закона или наредбата, както и когато е безспорно установено, че председателят на комисията, извършваща прегледите, е предоставил паролата си за достъп до информационната система по чл.147,ал.9 на друго лице и то я използва и когато председателят на комисията, извършваща прегледите, или техническият специалист предостави индивидуалния си печат за заверка на документите, удостоверяващи, че пътното превозно средство е технически изправно, на друго лице и то го използва.

По делото не се доказаха, посочените в заповедта основания за отнемане на разрешението на дружеството и на списъка към него с включените в него технически специалисти, съответно и на предоставените документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед и индивидуалните печати за заверка на документи, с които се удостоверява извършването на периодичен преглед, предоставени на техническите специалисти, включени в списъка към разрешението, както и прекратяването на достъпа на двамата жалбоподатели до информационната система по чл.147,ал.9 от ЗДвП и заличаването им от регистъра на председателите на комисии, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл.148,ал.9 от ЗДвП.

Първото основание за издаването на заповедта е повторното извършване на нарушения на условията и реда за извършване на периодични прегледи за проверка на пътните превозни средства, определени със закона или наредбата. Видно от доказателствата по делото не се доказва извършването на нарушения при условията на повторност по отношение на нито един от двамата жалбоподатели.

Във връзка с извършената проверка на 15.08.2018г., при която са съставени актове срещу Г.П., макар и да са съставени такива за нарушение на чл.43,ал.1,т.1 от Наредбата, не са приложени каквито и да било наказателни постановления. Дори и да се приеме, че в последствие са издадени такива наказателни постановления, то липсват каквито и да било доказателства, че те са влезли в сила. Не се и твърди, че впоследствие той е извършил други такива нарушения, след влизането в сила на първите наказателни постановления, за да може да се говори за „повторност“.

Със съставения АУАН от 10.09.2018г. на П. се вменява извършването на друго нарушение, а именно за това, че в качеството си на председател на комисията, извършваща прегледите е предоставил паролата си за достъп на друго лице и то я използва, както и че е предоставил индивидуалния си печат на друго лице и то я използва, в резултат на което на 05.06.2018г. са извършени технически прегледи на ППС – та в нарушение на Наредбата. В случая също няма доказателства за издадено впоследствие НП. Но дори и да беше така, то евентуално извършеното нарушение, не е същото такова като предходните, за да може по отношение на него да се приложи дефиницията за „повторност“, както по отношение на нарушените разпоредби, така и по отношение на срока за извършване на нарушението.

По отношение на жалбоподателя А.Н. също няма основание да се приеме наличието на „повторност“. От доказателствата по делото е видно, че той има съставени АУАН за извършени нарушения по чл.43,ал.1,т.1 от Наредба № Н – 32 / 2011г. за това, че като председател на комисия не е следил за качествено и пълнобемно провеждане на прегледите от страна на техническия специалист и е допуснал извършването на ПППТИ в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени с Наредбата и по – конкретно в Методиката по чл.31,ал.1 – наличието на платен данък върху превозното средство. Видно също от делото е, че първото такова нарушение е извършено от него на 27.07.2017г., като издаденото за същото нарушение НП от 08.12.2017г. е влязло в сила на 22.05.2018г., тъй като е потвърдено с решение на АС Видин.

Видно от делото е, че другите нарушения по чл.43,ал.1,т.1 от Наредба № Н - 32, за които са му съставени АУАН и НП, са извършени от него съответно на 19.02.2018г. и 03.04.2018г., т.е. преди влизането в сила на първото НП, издадено за извършено от него нарушение по същия текст.

Според легалната дефиниция, дадена в § 6,т.33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Видно е, че съставените актове за извършените нарушения по чл.43,ал.1,т.1 от Наредбата са за такива от 19.02.2018г. и 03.04.2018г., преди влизането в сила на първото НП, поради което и по отношение на тях няма как да се приеме доказването на квалифициращият признак „повторност“. Нещо повече самите проверяващи са приели, че не е налице повторност, тъй като те биха приели наличието на повторност и с наказателните постановления, което не е сторено.

По делото се твърди и за друго извършено нарушение от страна на Н., а именно на 05.06.2018г., за което е съставен АУАН от 10.09.2018г. Съставеният акт обаче е за нарушение на чл.44,ал.1,т.3,б.“а“ вр. с чл.12,ал.1 от Наредба № Н – 32, според които разпоредби при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията: извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство - при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба и по – конкретно на чл.12,ал.1, според който периодичните прегледи и проверките на ППС се извършват от комисия, която се състои от председател и поне един технически специалист.

Няма как да се приеме, че нарушението, което се твърди, че Н. е извършил на 05.06.2018г., е извършено при условията на „повторност“, т.е. след влизането в сила на НП от 08.12.2017г., в сила от 22.05.2018г., тъй като двете нарушения не са еднакви по вид – първото нарушение е по чл.43,ал.1,т.1 от Наредбата – за неизпълнение от негова страна на задължението си като председател на комисия да следи за качествено и пълнообемно провеждане на прегледите от страна на техническия специалист и съответно допускане преминаването на технически преглед на ППС – та без да имат платен пътен данък, а другото нарушение е за неизвършването на преглед от комисия, но в качеството му на технически специалист, а не на председател на такава комисия – по чл.44,ал.1,т.3б.“а“, вр. с чл.12,ал.1 от Наредбата. Двата акта са съставени за извършени нарушения от страна на Н. на различни разпоредби на Наредбата от една страна, а от друга – лицето в различните случаи е било в различни качества – първият път е било председател на комисия и е нарушил различни свои задължения, а втория път е бил – технически специалист.

С оглед описаното се оказва, че в случая не са налице основанията за „повторност“, поради което и не се доказва това основание за издаването на обжалваната заповед.

Относно следващото основание, във връзка с което е издадена заповедта следва да се има предвид следното:

по делото не се твърди А.Н., в качеството си на председател на комисия да е предоставял, както индивидуалната си парола, така и индивидуалния си печат на друго лице, което да ги е използвало, поради което и по отношение на него няма как да намерят приложение разпоредбите на чл.148,ал.10,т.6 и т.7 от ЗДвП и съответните такива от Наредбата - чл.15,ал.2,т.6 и т.7.

По делото, а и в хода на административното производство по издаване на заповедта се твърди, че Г.П., в качеството си на председател на комисия, е предоставил паролата си за достъп до информационната система и индивидуалния си печат за заверка на документите, удостоверяващи, че ППС е технически изправно, на друго лице и то ги е използвало, което е нарушение на чл.148,ал.10,т.6 и т.7 от ЗДвП. Последното се дължи на факта, че са представени доказателства за това, че на 05.06.2018г. той не се е намирал в пункта за технически прегледи, а в болнично заведение. Липсват обаче доказателства на кого ги е предоставил, ако това е така, както и кога.

Фактическите състави на чл.148,ал.10,т.6 и т.7 от ЗДвП включват по два кумулативно дадени елемента – предоставяне на индивидуалната парола за достъп до информационната система и индивидуалния печат за заверка на документите, удостоверяващи че ППС е технически изправно, на друго лице и другото лице да е използвало паролата и предоставения печат. Предоставянето, както на индивидуалната парола за достъп до системата, така и на индивидуалния печат предполага съзнателно поведение на титуляра на паролата и печата, изразено в предаване на фактическото им държане на друго лице. По делото се установи, а и не се спори между страните, че на 05.06.2018г., а и за доста дълъг период от време жалбоподателят П. не е бил на работа, поради временна неработоспособност. Той не е присъствал, както към момента на осъществяване на достъп до системата, така и към момента на приключване на прегледите и оформянето на протоколите, удостоверяващи извършването на техническите прегледи на посочената дата – 05.06.2018г.. Нещо повече той не е присъствал и не е участвал в извършването на технически прегледи в каквото и да било качество, нито като председател на комисия, нито като технически специалист, за целия период от 02.05.2018г. до 11.06.2018г., тъй като е бил в отпуск по болест и то в здравно заведение. От доказателствата по делото се установява, че както картата му за достъп, така и индивидуалния му печат са били оставени на съхранение в касата на дружеството. Последното не се оспорва по делото. До въпросната каса обаче са имали достъп и други служители в дружеството, а не само той. Т.е. в случая П. не е проявил небрежност към съхраняването на картата и печата, тъй като те не са били оставени на свободен достъп от него.

Съдът намира, че поради тази причина не е налице първата предпоставка на чл.148,ал.10,т. 6 и т.7 от ЗДвП, а именно предоставянето на индивидуалната парола за достъп и индивидуалния печат от страна на оспорващия П.. При отсъствието на първата предпоставка, неправомерното ползване на паролата за достъп и печата не може да бъде възложено в тежест на техния притежател с разпоредената от органа правна последица. Извършването на техническия преглед от друго лице с чужд индивидуален печат, както и влизането в системата с чужда карта, не установява предоставянето им, както на картата с паролата, така и на печата от страна на жалбоподателя.

Изложеното по - горе мотивира съда да отмени оспорената заповед. Същата е издадена при липса на фактически основания за това. Не е установено предоставянето от жалбоподателя на индивидуалната парола и индивидуалния печат на друго лице. Установено е само, че те са били използвани от друго лице, макар че не е установено кое е то, а няма и такива твърдения по делото.

С оглед всичко описано по – горе се оказва, че обжалваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му е незаконосъобразна и издадена при противоречие с материалноправни разпоредби, поради което и подадените срещу нея жалби са основателни и следва да бъдат уважени, като заповедта следва да бъде отменена.

Предвид изхода от спора и на основание чл.143,ал.1 от АПК административният орган следва да понесе направените от жалбоподателите разноски по производството – Д.Т. – по 10 лева за всеки от тях, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, изплатени от жалб.П. и 300 лева, изплатени от жалб.Н.. Адвокатското възнаграждение според съда е съобразено с разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.8,ал.3 от Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не са налице основания за намаляването им.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                      Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД – 01 – 119/ 12.02.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.София да заплати от бюджета на административния орган, на А.Р.Н. ***, сумата от 310 лева – разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.София да заплати от бюджета на административния орган, на Г.Я.П. ***, сумата от 510 лева – разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено с участието на заинтересовани страни Н.Х.Н. и „Автомотор“ АД, гр.София.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :