№ 810
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110114758 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Д. М. П. срещу
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 1871,84 лева, частична претенция от общо 4368 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.04.2023г. около
18:30 часа в *** на лек автомобил марка „Мерцедес С 220“, с peг. № РР 2916 ВК,
собственост на ищеца, причинени по вина на застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач /съобразно протоколно определение от
21.11.2024г., с което е допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера му по чл.
214 ГПК/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.03.2024г.,
до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът твърди, че на 15.04.2023г. около 18:30 часа в *** е настъпило ПТП с
участници лек автомобил марка „Мерцедес С 220“, с peг. № РР 2916 ВК, управляван от Д. М.
П. и лек автомобил марка „Пежо 307“, с peг. № РР 9635 ВС, управляван от П. П.. Твърди, че
произшествието е причинено по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо 307“ с peг. №
РР 9635 ВС, който потеглил назад и увредил автомобила на ищеца в лявата част. Поддържа,
че в резултат на настъпилото ПТП на притежавания от него лек автомобил били причинени
щети като били повредени следните детайли - врата предна лява, лайсна врата предна лява,
външна дръжка врата предна лява, стъкло предна лява врата, врата задна лява, лайсна задна
врата лява, калник заден ляв, лайсна заден ляв калник, облицовка задна броня и лайсна задна
броня лява. Поддържа, че получил застрахователно обезщетение за сумата в размер на 1132
лева. Твърди, че стойността на вредите била в размер на сумата от 5500 лева като в
настоящото производство претендира част от нея сумата от 100 лева, ведно със законната
1
лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяване на задължението. Искането
към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва механизма на ПТП. Посочва, че от представените по делото писмени
доказателства, приложени към исковата молба, не ставали ясни механизма на ПТП,
участниците в него и къде на пътното платно е настъпил ударът. Оспорва представения
двустранен констативен протокол. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на
лек автомобил „Пежо 307“, с peг. № РР 9635 ВС. Оспорва стойността на причинените вреди
като надвишаваща действително претърпените такива. Оспорва наличието на
причинно-[1]следствена връзка на урежданията с процесното ПТП. Посочва, че не са
приложени доказателства относно твърденията за извършен и заплатен от ищеца ремонт.
Поддържа, че в случая е налице „тотална щета“. Оспорва претенцията и по отношение на
началната дата на начисляване на законна лихва. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на
причинителя на вредата - деянието, причинените с него вреди, причинно - следствената
връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност; наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
застрахователя и причинителя на вредата, валидна към датата на настъпване на ПТП,
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователното събитие и
предявена пред застрахователя на виновния водач писмена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
В конкретния случай с определението от 14.06.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 03.10.2024г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и водача на лек
автомобил „Пежо 307“, с peг. № РР 9635 ВС, както и че ответникът е заплатил обезщетение
в размер на 1132 лева, както и че Д. М. П. е собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц 220“,
рег. № РР2916ВК.
Спорните по делото въпроси са свързани с механизма на настъпване на процесното
ПТП, вината за произшествието, размера на вредите, както и причинно-следствената им
връзка с настъпилото събитие. По тези въпроси са събрани следните доказателства:
2
Приет е препис от Двустранен констативен протокол за ПТП от 15.04.2023г., в който е
посочено, че на 15.04.2023г. около 18:30 часа, лек автомобил „Пежо 307“, рег. № РР9635ВС е
спрял на ул. „Люлебургас“ в района на № 14, където водачът е предприел маневра за
потегляне на заден ход, при която е реализирал ПТП с преминаващия в същия момент зад
него лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д“, рег. № РР2916ВК. В т. 12 „Обстоятелства“ е
посочено: за лек автомобил „Пежо 307“, рег. № РР9635 ВС- при тръгване/при отваряне на
врата; за лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д“, рег. № РР2916 ВК- няма посочени. Видимите
щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП били следните: за лек автомобил
„Пежо 307“, рег. № РР96335ВС- няма отразени видими увреждания; за лек автомобил
„Мерцедес Ц 220“, рег. № РР2916ВК- предна лява врата, стъкло предна лява врата, задна
лява врата, заден ляв калник и задна броня.
Св. М.Г. /живуща на семейни начала с Д. П./ е посочила, че по време на ПТП-то била
вътре в колата, на задната седалка с детето им, което все още било бебе. Другата кола била
Пежо. Техният автомобил бил Мерцедес Ц- 220. Техният автомобил се движил от ул.
„Костур“, където била къщата на бащата на Д.. Били тръгнали от там, карайки по ул.
„Костур“ завили наляво по ул. „Люле Бургас“, като стигнали № 14 имало спряла кола.
Въпросната кола- Пежо, била спряла на тротоара отляво и изведнъж започнала да се движи
назад и слязла от тротоара. Д. натиснал спирачки, опитал се да даде на заден ход, но не
успял да предотврати удара и колата буквално се спряла в тяхната. Стъклото се пръснало на
малки парчета, тръгнали стъкла към тях, детето им било от страната на шофьорската врата,
откъдето били изхвърчали стъклата. Били след остър завой и не знае дали имало 5 км/ч да са
се движили. Било супер тясно, имало спрели коли от дясно, движели се на зиг-заг, за да
преминат. Другият автомобил рязко потеглил, за да слезе от бордюра. Д. се обадил на тел.
112 и дошъл екип на полицията на място. Направили тест за алкохол и се споразумели да
напишат двустранен констативен протокол. Нямало спор за вината, момчето казало, че е
виновен. Не бил погледнал. Били му попадали в мъртвата точка. Не видял, че идват, тъй
като имало леко баирче. Уврежданията били почти цялата лява страна на вратата, предната
шофьорска врата била много вдлъбната, стъклото било счупено, задната врата била
повредена, калникът, бронята. Ударът настъпил на платното. С неговата задна по-дясна част
бил ударен техният автомобил. Ударът настъпил по цялата тяхна лява част, цялата дължина
на колата отзад по цялата лява страна. Първичният удар бил в лявата шофьорска врата.
От приетата САТЕ се установява, че щетите по лек автомобил „Мерцедес Ц 2209 Д“,
рег. № РР2916ВК се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
15.04.2023г. произшествие в гр. Разград. Вещото лице е посочило, че към датата на
застрахователното събитие- 15.04.2023г., процесният автомобил бил в експлоатация 20
години, 2 месеца и 14 дни, считано от датата на първоначална регистрация- 01.02.2003г.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес Ц 2209 Д“, рег. №
РР2916ВК, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била 4277,36 лева.
Стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени на труда от доверени
сервизи, различни от официалния за марката „Мерцедес“ сервиз, към датата на ПТП била
3
4154,24 лева. Стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и труд от доверени сервизи, различни от официалния за
марката „Мерцедес“, към датата на ПТП била 4145,44 лева. Вещото лице е посочило, че
действителната /средната пазарна/ стойност на процесния лек автомобил „Мерцедес Ц 2209
Д“, рег. № РР2916ВК, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие,
била 4291 лева. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес Ц
2209 Д“, рег. № РР2916ВК, определена на база средни пазарни цени- 4277,36 лева,
представлявала 99,68 % от неговата действителна стойност – 4291 лева, предвид което била
налице тотална щета. От заключението се установява, че стойността на застрахователното
обезщетение за лек автомобил „Мерцедес Ц 2209 Д“, рег. № РР2916ВК, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 30 %, била
3004 лева.
В проведеното съдебно заседание на 03.10.2024г. експертът е посочил, че средната
пазарна цена на процесното МПС била определена по метода на пазарните аналози за
автомобили със същите технически характеристики- брой врати, киловати конски сили и
други технически спецификации. Вещото лице е посочило, че представените от ищеца
справки от сайтове „мобиле“ и „карс“, както и от самия снимков материал, който бил
приложен към исковата молба, всичките били за комби, а процесният автомобил бил седан и
нямало как да се вземат предвид цените на автомобилите щом са с друга конфигурация и
брой врати. Не бил използвал три аналога с най-ниски цени, а бил използвал аналози, които
били със същите технически характеристи и оборудване като процесния автомобил. Не бил
използвал по-високи цени, тъй като не бил намерил такива към момента на изготвяне на
заключението и дори да имало по-високи цени то те не били за автомобил със същите
технически спецификации като процесния. Стойността на запазените части била определена
като процентна стойност спрямо общата стойност на автомобила и за всеки един детайл
имало съответен процент, на който той отговаря. Сборът от тези числа давал 30 %. За
двигател и скоростна кутия бил 16 %, имало таблица на всеки един детайл. Посочено е, че
1287 лева била стойността на запазените части като това било 30 % от действителната
стойност на автомобила, която била 4291 лева. Нямало как да се каже дали собственикът на
превозното средство можел да реализира тези части и за какъв период от време. Това била
идеята на методиката като процентна стойност спрямо действителната стойност. Експертът е
посочил, че ако колата се продаде на части, тя ще надхвърли многократно действителната
стойност на автомобила.
При така събрания доказателствен материал в частност от приетия протокол за ПТП,
свидетелските показания на св. М.Г., ценени по реда на чл. 172 ГПК, както и от приетата
съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като пълно и компетентно
изготвена на основание чл. 202 ГПК се установява механизмът на настъпване на ПТП, а
именно че на 15.04.2023г. в гр. Разград около 18:30 часа, лек автомобил „Пежо 307“, рег. №
РР9635ВС е спрял на ул. „Люлебургас“ в района на № 14, където водачът е предприел
маневра за потегляне на заден ход, при която е реализирал ПТП с преминаващия в същия
момент зад него лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д“, рег. № РР2916ВК.
От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения
4
автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че водачът на лек автомобил
„Пежо 307“, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество е виновен за
настъпилото ПТП. Съдът намира, че водачът на лек автомобил „Пежо 307“, извършвал
маневра движение назад е следвало да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 40
ЗДвП съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност и затруднения за
останалите участници в движението. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасностите. В конкретния случай, безспорно не е имало човек, който да подпомага водача
на МПС „Пежо“ при извършване на маневрата. Водачът е извършил и нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП съгласно която водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Поведението на водача на лек автомобил „Пежо 307“ е противоправно, доколкото е
предприел маневра движение назад, без да я подсигури. Още повече, в случая е излизал от
реда на паркираните превозни средства на тротоара на пътя и е следвало да съобрази
височината на бордюра и скоростта, с която ще навлезе управлявания от него автомобил на
пътното платно. Предприемайки процесната маневра, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, водачът на лек автомобил „Пежо“ е станал причина
за настъпване на процесното ПТП и носи вина за същото.
По отношение на размера на процесните вреди съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. При предявена по
съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед
размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието.
Тази действителна стойност съответства на средната пазарна цена на нови части, материали
и труд, необходими за възстановяването на щетите, без да се прилага коефициент на
овехтяване, в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка
"Гражданска отговорност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно
5
която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. От заключението се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил е
4277, 36 лева, изчислена по средни пазарни цени към датата на настъпване на
произшествието.
Съгласно чл. 390 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета
на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква
от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Тотална
щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния
случай съгласно заключението на вещото лице е налице тотална щета, доколкото стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 Д“, определена на база
средни пазарни цени – 4277,36 лева, представлява 99,68 % от действителната му стойност
/4291 лева/.
Когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност запазени
части на автомобила, от действителната стойност на вещта следва да се приспадне
стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за застрахования. В
противен случай наред с обезщетението, с което застрахованият ще се постави в
имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той би получил
и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането. В
конкретния случай вещото лице е посочило, че стойността на запазените части в размер на
30 % е равна на 1287 лева.
Предвид установения размер на запазените части (1287 лева), съдът намира, че
размерът на дължимото се на ищеца обезщетение за процесните вреди възлиза на сумата от
3004 лева. След приспадането от тази сума на обезщетението, изплатено извънсъдебно от
ответното дружество (1132,16 лева), се установява, че неизплатената на ищеца част от
дължимото му се обезщетение е в размер на 1871,84 лева. Следователно, исковата претенция
се явява основателна до размера на иска след допуснатото изменение на иска чрез
увеличение на размера му в последното проведено съдебно заседание- 1871,84 лева, т.е.
следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на претенцията за законна лихва съдът намира следното:
Изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ при тотална щета застрахователят да изисква от
6
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета не е
условия за уважаване на този иск. Същото не се отразява на дължимостта на самото
обезщетение, а е от значение само за поставянето на застрахователя в забава. В този смисъл
Решение № 44/02.06.2015г. по т. д. № 775/2014г. на ВКС, ТК, І-во ТО., Решение №
140/01.08.2018г. по т. д. № 2278/2017г. на ВКС, ТК, І-во ТО. Тази разпоредба следва да се
съобрази при произнасяне по искането за законната лихва, поискана от ищеца с начален
момент – подаване на исковата молба. Такава следва да се присъди от представяне на
застрахователя на удостоверение за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил.
В настоящия случай видно от представеното свидетелство за регистрация, Част І –л. 5 от
делото, процесният лек автомобил не е бил дерегистриран. Липсват данни по делото, а и
твърдения в тази посока, това да е било направено в хода на производството. Поради
изложеното ответникът следва да дължи законна лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства за настъпване на това
обстоятелство. В този смисъл Решение № 3429 от 25.11.2022г. на СГС по в. гр. д. №
3425/2022г., Решение № 260015 от 5.01.2023г. на СГС по в. гр. д. № 2164/2021г., Решение №
260247 от 29.09.2020г. на СГС по в. гр. д. № 2490/2020г., Решение № 119 от 22.02.2024г. на
ВКС по к. гр. д. № 191/2023г.
Предвид гореизложеното следва да се отхвърли искането за присъждане на законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.03.2024г., до датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес
С 220“, рег. № РР2916 ВК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за
държавна такса в общ размер от 74,87 лева, депозит за САТЕ в размер на 250 лева и
претендира адвокатско възнаграждение в размер на общо 580 лева с ДДС като са
представени и доказателства за сторените разноски. В проведеното съдебно заседание на
21.11.2024г. процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, размерът на предявения иск и обстоятелството,
че претендираното възнаграждение е с включен ДДС. Предвид което на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер от 904,87 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Д. М. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 1871,84 лева,
7
частична претенция от общо 4368 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.04.2023г. около 18:30 часа в *** на лек
автомобил марка „Мерцедес С 220“, с peг. № РР 2916 ВК, собственост на ищеца, причинени
по вина на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“
водач, ведно със законна лихва, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес С 220“,
с peг. № РР 2916 ВК до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 14.03.2024г., до датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес С 220“, с peг. № РР 2916 ВК.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Д. М. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 904,87 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8