РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Варна, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110116969 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД твърди, че на
25.09.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България,
ЕИК ********* и ответника Ф.А. е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта PLUS16392753/25.09.2018г. и приложение към
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-
16392753/25.09.2018г., по силата на който е издадена кредитна карта CARD-
16520757/25.09.2018г. По силата на цитирания договор за кредит на
ответницата са отпуснати кредит PLUS-16392753 в размер на 20 000лв. и
револвиращ кредит под формата на кредитна карта № CARD-16520757 в
размер на 3 000лв. Исковата молба има за предмет единствено договора за
кредитна карта CARD16520757 с одобрен първоначален размер от 3 000лв.
По силата на Приложение към договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта PLUS-16392753/25.09.2018г. на ответницата е отпуснат кредит
и е издадена револвираща кредитна карта с размер на кредита 3 000лв., който
в последствие на 15.05.2019г. на осн. чл.13 от Условия по договор за кредит, е
бил увеличен от 3 000лв. на 4 000лв. считано от 17.06.2019г. Съгласно
сключения договор за кредитна карта, кредитодателят отпуска кредит на
1
кредитополучателя в договорения размер, а кредитополучателят се задължава
да заплаща на кредитодателя договорна лихва в размер на 19% и общ
годишен процент на разходите 25,79%. Лихвата се начислява върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Погасителните
вноски се правят на 1-во число на месеца следващ месеца, през който е
издадено извлечението по кредитната карта, като в него е посочена и
минималната дължима погасителна вноска. Усвояването е посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез
терминални устройства и др., осъществени чрез издадената кредитна карта.
Ответницата е заплатила сумата от 2160лв. и е останала неизплатена сума в
размер на 4893,21лв., която включва и начислена договорна възнаградителна
лихва в размер на 732,33лв., за периода от 17.11.2018г. до 13.03.2020г. С
оглед на това, длъжникът дължи заплащане на цялата главница по договора,
която е дължима ведно с договорната възнаградителна лихва, считано от
падежа на всяка неплатена вноска до 13.03.2020г. С Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и Приложение
№1/22.04.2020г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, ЕИК *********, в качеството си на цедент и „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, в качеството си на цесионер, гореописаните вземания
са прехвърлени в полза на ищеца, който в качеството си на пълномощник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, е изпратил
уведомление за цесия до ответницата, получено лично от нея на 18.05.2020г.
Поради неизпълнение от страна на заемателя на договорните му задължения,
ищцовото дружество е предявило претенцията си по съдебен ред чрез
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
По ч.гр.д.№13238/2021г. по описа на PC Варна е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника, който в законоустановеният срок е
подал възражение, поради което съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск.
Ищецът претендира сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №13238/2021г. по описа на ВРС, а именно: 4 893,21лв., от които - 4
160,88лв. главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до изплащане на задължението и 732,33лв. договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 17.11.2018г. до 13.03.2020г.
и моли съда, да постанови решение, с което да признае , че в полза на ищеца
по отношение на ответника, съществуват следните вземания, а именно: 4
160,88лв. главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до изплащане на задължението; 732,33лв. договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 17.11.2018г. до 13.03.2020г.
2
и сторените разноски в исковото и заповедното производства.
Ответницата по реда на чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сочи,
че не спори относно наличието на сключен между него и „БНП Париба
Пърсънълс Файненс" С.А., клон България, Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта
PLUS16392753/25.09.2018г., както и усвоения от нея кредит и извършени
погасявания. Сочи обаче, че от исковата молба не се установява на каква база
е формирано задължението и в размер на 4893.21лв., което включва и
начислена договорна възнаградителна лихва в размер на 732.33лв. към
13.03.2020г. Счита, че не е възможно задължението да се формира само и
единствено като разлика между усвоен кредит и направени погасителни
вноски, като следва ищецът да посочи по кои месечни извлечения не са
извършени плащания и какви са задълженията по тях. Това е необходимо и да
се установи как е изчислена възнаградителната лихва. В този смисъл оспорва
размера на задължението и размера на възнаградителната лихва. Оспорва, че
предишният кредитор е изпълнил задължението си, за уведомяване за
настъпилото прехвърляне на вземането и счита, че поради това за нея
извършеното прехвърляне няма действие към момента. От друга страна към
исковата молба е представена и Покана за плащане от „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД до нея, с твърдението, че пратката е съдържала тази
покана. Въпреки това, от съдържанието на поканата се установява, че същата
не представлява уведомление за цесия, а покана за заплащане на дължими
суми по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-
16392753/25.09.2018г. Счита по неясни причини за неоснователно
направеното искане в настоящото производство да бъде направено
уведомление за цесия. Счита, че към момента на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК и към момента на предявяване на иска „Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД не е кредитор и няма вземане към нея. Прилагането на уведомление за
цесия едва към исковата молба не може да се отнесе обратно във времето.
Изрично чл.99, ал.4 ЗЗД предвижда, че прехвърлянето има действие от деня
на уведомлението. Поради това, че към момента на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК и към момента на предявяване на иска „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД не е кредитор и няма вземане към нея предявеният иск
се явява неоснователен. Поради изложеното, моли, да се отхвърли
предявения иск и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК.
Съдът, като на осн. чл.235 от ГПК след преценка поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
3
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
В рамките на заповедното гр.д.№13238/2021г. на ВРС, 31 състав съдът е
уважил искане на настоящия ищец по реда на чл.410 от ГРС срещу
ответницата, като е присъдил в полза на ищцовото дружество сумите от 4
160.88лв. главница по договор за издаване на кредитна карта и приложение
към договор за потребителски кредит от 25.09.2018г. закупен от заявителя на
22.04.2020г. законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда-
13.09.2021г. до окончателното й изплащане, 732.33лв. договорна
възнаградителна лихва за времето от 17.11.2018г. до 13.03.2020г. и 147.86лв.
разноски по делото.
С исковата молба по делото е представен Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта №PLUS-16392753/25.09.2018г. (л.6-7) между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и ответницата, съгласно който
дружеството и издава кредитна карта във връзка с револвиращ кредит в
размер на 3 000лв. Съгласно чл.13 от договора месечните погасителни вноски
се правят до 1-во число на месеца следващ издаването на извлечение
предвидено в чл.12 от същия договор и дължимо се до 15-то число. Страните
не спорят относно наличието на посочения договор и неговата редовност.
Спори се относно размерът на задълженията за главница и лихви и
относно това дължи ли ответницата сумите на настоящия ищец или по
отношение на нея той все още не се явява такъв предвид твърдението и, че не
и е връчвано съобщение за извършеното прехвърляне на вземането.
По отношение на първия въпрос свързан с размера на задълженията по
договора за издадена кредитна карта следва да се има предвид, че макар
ищецът да е представил копие от договор за издаване на кредитна карта без
същото да съдържа подписа на ответницата, то последната не е оспорила
встъпването си в това задължение, а напротив изрично в отговора си е
признала същото и поради това следва да се приеме, че между страните е
възникнало редовно договорно отношение по силата на което на ответницата
е предоставена кредитна карта с лимит от 3 000лв., както е посочено в чл1 от
представеното приложение към договора за потребителски кредит от
25.09.2018г. Съгласно чл.13 от приложението месечните погасителни вноски
се правят до 1-во число на месеца следващ издаването на извлечение. Вещото
лице по приетата ССчЕ е посочило, че от 1.11.2019г. ответницата е
преустановила захранването на сметката на кредитната карта, но е посочило,
че по нея е усвоен кредит в размер на 7 058.41лв., което е значително повече
от кредитния лимит от 3 000лв. по представеното приложение л.6 и е повече
дори и от посочения размер от 4 000лв. записан от ищцовата страна в справка
4
CARD – 16520757 л.48. При това положение следва да се приеме, че
ответницата е достигнала кредитния лимит от 4 000лв. след което е
преустановила захранването на сметката си, като понастоящем дължи
заплащане на тази сума. Вещото лице е посочило също така, че ответницата
дължи и сумата от 157.44лв., като за целта е съобразило представения от
ищеца двустранно подписан сертификат за застраховане на кредита. По
отношение на частта от претенцията отнасяща се до търсени лихви в размер
на общо 708.33лв. лихви и 24лв. дължими се суми за месечни такси, вещото
лице е отразило, че тези суми са правилно изчислени от ищеца.
Възраженията на ответницата са съсредоточени в областта на
редовността на цедиране на вземането и уведомяването и, като съставът след
съобразяване на представените рамков договор за продажба на вземане от
22.04.2020г. със страни настоящия ищец и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. и приложение №1 към него намира, че цесията е редовна. Що се отнася
до оспореното надлежно уведомяване поради опорочено връчване, което е
доказано и със заключение на в.л. по СГЕ посочило, че подписа положен от
името на ответницата на обратната разписка с която следва да е била връчена
покана за плащане уведомяваща и за извършената продажба на вземането,
съдът намира, че то не променя крайния извод, че сумите са дължими в полза
на ищеца, тъй като с исковата молба е направено искане да се връчи копие от
поканата-съобщение за извършената цесия. Иначе казано, съдът намира, че
възражението на ответницата, че не е била надлежно уведомена за
извършената цесия, тъй като положения от нейно име подпис в обратната
разписка изпратена до нея не е автентичен е основателно, но въпреки това в
хода на настоящото производство са извършени действия при които е
настъпило надлежно врачване на съобщението за извършена цесия.
Ответницата не е оспорила твърдението за липса на пращане на търсените
суми.
Предвид изложеното съставът приема, че се е доказало сключването на
договорно отношение между праводателя на ищеца и ответницата, наличието
на неизпълнение от нейна страна и прехвърлянето на вземането от
първоначалния кредитор към настоящия поради което предявеният иск се
явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, като се
осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество и сторените разноски
възлизащи съответно на 547.86лв по исковото производство и 147.86лв.
разноски по заповедното производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 от ГПК, че Ф. И. А.
ЕГН********** от гр.Варна, *** дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
ЕИК200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Хенрик
Ибсен" №15, ет.6 сумата от 4 160,88лв. главница по задължение от ползване
на кредитна карта по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
от 25.09.2018г., ведно със законна лихва от 13.09.2021г. до изплащане на
задължението и 732,33лв. договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 17.11.2018г. до 13.03.2020г. присъдени по заповедното гр.д.
№13238/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА Ф. И. А. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.„Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6 сумата от
547.86лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, както и сумата от 147.86лв., представляваща сторените от
ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№13238/2021 г. на ВРС,
31 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6