№ 33
гр. Кюстендил, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500448 по описа за 2021 година
Т.Д. ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр.
********************** обжалва Решение № 260242/04.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 1097/2020 г. по описа на ДнРС в частта, в която е отхвърлена претенцията на
въззивното дружество срещу Б. Д. СТ., ЕГН ********** от гр.
********************** за сумата от 3 230.74 лв., представляваща разликата между
претендираните от дружеството 5 966.74 лв. и присъдените му 2 736 лв., като
обжалваната сума 3 230.74 лв. представлява наложената на Т.Д. ЕООД глоба от
Обединено Кралство Великобритания, вследствие извършено от въззиваемия С.
нарушение /превоз на нелегални емигранти/ на 06.07.2019 г., както и в частта, в която
районният съд е присъдил на ответника разноски в размер на 1036.62 лв.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение в обжалваните части. Твърди се, че районен съд е формирал
неправилни и необосновани изводи, които не съответстват на събраните по делото
доказателства, както и че изводите му са противоречиви. Искането е за отмяна на
решението в тези части и за постановяването на друго решение, с което да се уважи
изцяло предявеният иск.
Въззиваемият Б.С. не се е явил в съдебно заседание и не е изпратил представител,
но в писмения отговор, както и в депозираната молба преди съдебно заседание е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и е направено искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на
чл.259 и сл. от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и интерес от обжалване и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен
акт, приема за установено следното:
По делото няма спор, а и от Трудов договор № 268/ 02.10.2018 г. се установява, че
страните са били в трудово правоотношение по силата на което ответникът е
изпълнявал длъжността „шофьор международни превози”. Видно от Заповед
№178/20.08.2019 г. трудовото правоотношение е било прекратено, считано от
20.08.2019 г.
Видно от писмо от 06.07.2019 г. на Гранична полиция към Югоизточната част и
Европа на Обединеното Кралство Великобритания се установява, че в зоната за
емиграционен контрол в превозното средство управлявано от Б.С. са били намерени
двама нелегални нарушители. На дружеството са били поставени конкретни въпроси за
установяване наличието на предпоставките за налагане на санкция на някое от
отговорните лица- шофьора или дружеството.
С писмо от 19.08.2019 г. ищцовото дружество е отговорило на поставените
въпроси, като към писмото са приложени подписани от ответника указания за
избягване налагането на глоби.
С писмо от 29.08.2019 г. ищцовото дружество е уведомено за налагането на Б.С.
на глоба в размер на 1200 британски лири във връзка с намирането на 06.07.2019 г. на
нарушители в управлявания от него товарен автомобил. С писмо от същата дата
дружеството е уведомено, че му е наложена глоба в размер на 1400 британски лири във
връзка със същия случай.
Видно от преводно нареждане с дата 28.11.2019 г. ищцовото дружесво е
заплатило и двете глоби.
В показанията си свидетелите Е.П. и Б.Н. твърдят, че на ответника е провеждан
писмен и устен инструктаж относно предотвратяване на проникването на емигранти в
камиона и налагане на глоби, че С. е бил инструктиран доброволно да иска проверка от
френските власти за наличието на нелегални емигранти. Сочат, че при извършване на
проверка френските власти поставят печат на товарителницата и не се налагали глоби,
включително и при откриване на нарушители при последващата проверка от
британските гранични служители. Свидетелят Николов твърди, че при проведен
телефонен разговор преди инцидента ответникът го уверил, че ще извърши
необходимата проверка на товара, а при следващия разговор го уведомил, че са
намерени емигранти в товарния автомобил, бил много притеснен и не могъл да обясни,
какво точно е станало. Свидетелите твърдят, че месец преди случая ответникът е бил
хващан с нелегални емигранти от френските власти.
При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил иска за
сумата 2 736 лв., представляваща претърпени от Т.Д. ЕООД имуществени щети
вследствие извършено нарушение на 06.07.2019 г. от Б.С. в Обединено кралство
Великобритания, довело до налагане на ответника на глоба в размер на 1 200
британски лири, заплатена от ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 28.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, приемайки,
че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта - наличие на деяние,
чийто автор е ответникът в периода на съществуване на трудовото правоотношение,
деянието е противоправно, причинен е вредоносен резултат и е налице причинна
връзка между деянието и вредата, както и специфичните елементи от фактическия
състав на чл.203, ал.2 КТ - деянието е осъществено при умисъл от страна на ответника.
В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът е отхвърлил като неоснователен иска за разликата до претендирания
размер от 5 966, 74 лв., формирана от наложена на Т.Д. ЕООД имуществена санкция в
размер на 1 400 британски лири за извършено нарушение на 06.07.2019 г., приемайки,
че липсва пряка причинна връзка между описаното деяние на ответника и вредата,
претърпяна от ищеца посредством наложената на дружеството и заплатена от него
2
имуществена санкция във връзка с откритите нелегални емигранти, както и че
налагането на глобата и имуществената санкция е извършено с два отделни акта, с
оглед на допуснати конкретни нарушения съответно от шофьора и от ищцовото
дружество.
Съдът счита, че решението на районен съд в обжалваната част е неправилно.
Съображения:
Настоящият състав на окръжен съд също счита, че са налице предпоставките на
чл. 203, ал.2 КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД за успешното провеждане на иска. От приетите
по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът не е изпълнил
задълженията си, а именно да предотврати качването на нелегални емигранти в
управлявания от него автомобил. В показанията си свидетелите Е.П. и Б.Н. твърдят, че
на ответника е провеждан писмен и устен инструктаж относно предотвратяване на
проникването на емигранти в камиона. Категорични са и за това, че С. е бил
инструктиран доброволно да иска проверка от френските власти за наличието на
нелегални емигранти, тъй като същите поставят печат на товарителницата, поради
което и при последваща проверка от британските гранични служители не се налага
глоба. В случая видно от приложената по делото товарителница такъв печат не е
положен, което обуславя извод за това, че проверка не е извършена от френските
гранични власти. Отделно от това на л. 85 от делото на ДнРС се съдържат подробни
инструкции относно предотвратяване превозването на незаконно влизащи лица, с
които ответникът се е запознал, видно от положения подпис. Не без значение е и
обстоятелството, че само месец преди процесния случай в управлявания от ответника
товарен автомобил са били намерени нелегални емигранти. Предвид посоченото, съдът
намира, че ответникът умишлено е причинил вредата на ищцовото дружество, макар и
при евентуален умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на
тези последици, т.е. на ответникът, макар и да не е целял настъпване на причинените
вреди е допускал същите, като е дал възможност за укриване на имигранти в
управлявания от него товарен автомобил. Съдът намира, че именно поради това, че не е
предприел вменените му действия са наложени глоби, както на него като шофьор на
товарния автомобил, така и на неговият работодател, т.е. налице е причинна връзка
между противоправното поведение на шофьора и настъпилата за ищца вреда-
заплащането на глобата.
Настоящият съдебен състав не възприема тезата на районен съд, че налагането
на глобата и имуществената санкция е извършено с два отделни акта, с оглед на
допуснати конкретни нарушения съответно от шофьора и от ищцовото дружество.
Счита, че вредоносният резултат изцяло е в резултат на противоправното поведение на
ответника. Същият ако беше изпълнил вменените му задължения, то нелегалните
емигранти биха били открити при проверката на френските гранични власти, респ.
щеше да предотврати качването на незаконни имигранти в автомобила и по този
начин, както той, така и работодателят му не биха били санкционирани и не биха
настъпили вредоносните последици за ищовото дружество.
Предвид основателността на предявения иск изцяло, решението на районен съд
следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на
ответника 1036.62 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед основателността на въззивната жалба на въззивното дружество се дължат
сторените от него разноски, а именно 714.61 лв.- държавна такса адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, КнОС
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 260242/04.06.2021 г., постановено по гр.д. №1097/2020 г.
по описа на ДнРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т.Д. ЕООД, ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: гр.
********************** срещу Б. Д. СТ., ЕГН ********** от гр.
********************** иск с правно основание чл. 203, ал.2 от КТ за разликата над
2 736 лв. до 5 966.74 лв. или за сумата 3 230.74 лв. /1400 британски лири/,
представляваща наложената на Т.Д. ЕООД глоба от Обединено Кралство
Великобритания, вследствие извършено от Б. Д. СТ. нарушение /превоз на нелегални
емигранти/ на 06.07.2019 г., както и в частта, в която Т.Д. ЕООД, ЕИК
**********************, е осъдено да заплати на Б. Д. СТ., ЕГН **********,
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1036, 62 лв. и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Б. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. ********************** да
заплати на Т.Д. ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************** още 3 230.74 лв. /1400 британски лири/,
представляваща наложената на Т.Д. ЕООД глоба от Обединено Кралство
Великобритания, вследствие извършено от въззиваемия Б. Д. СТ. нарушение /превоз на
нелегални емигранти/ на 06.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба- 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА Б. Д. СТ., ЕГН ********** от гр. ********************** да
заплати на Т.Д. ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************** сумата 714.61 лв.- деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4