Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, трети
тричленен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
участието на секретаря Галина Георгиева
и прокурора Стоян Загоров,
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 1803/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Варна, депозирана чрез
юрисконсулт Л.-А., против решение № 396 от 3.07.2021 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20213110202434/2021 г., 4-ти състав, по описа на
ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 460а-439 от 29.12.2020
год. на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на Ю.К.А. на осн. чл. 209а от
Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лв. С решението ОД на МВР – Варна е осъдена да заплати на А. сумата от 300 лв., сторени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че
постановеното решение е неправилно. Счита, че нарушаването на
противоепидемичните мерки, особено в условия на извънредно положение и по
отношение на която е допуснато предварително изпълнение не би могло да бъде
маловажен случай по презумпция. От съществено значение е да се държи сметка за постигането на целите
на административното наказание. Снизходителното отношение към нарушителите ще
обоснове чувство за безнаказаност у виновното лице и обществото като цяло. Това
би довело до масово нарушение на наложените противоепидемични мерки, което в
условия на пандемия значително ще усложни епидемиологичната обстановка. Счита,
че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение, поради
което моли да се отмени оспореното решение и да се потвърди НП. За с.з.
касаторът редовно призован не изпраща представител. В депозирани писмени
бележки поддържа жалбата, моли да се отмени решението.
Ответната страна, в
депозиран писмен отговор оспорва жалбата, същата счита за неоснователна и
бланкетна. Моли да се отхвърли жалбата, а решението на ВРС да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Представителят на ВОП
счита жалбата за неоснователна, поддържа, че въззивното решение е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
Производството пред
Районен съд Варна е образувано по жалба на Ю.К.А. против наказателно постановление № 460-а-439
от 29.12.2020 год. на Директора на ОД на МВР – Варна, с което на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето на А. е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Въззивния съд е приел за установена
следната фактическа обстановка: на 3.11.2020 г.
в гр. Варна, в бензиностанция „Еко“ е извършена проверка от полицейски
служители, при която е установено, че Ю.А.
е без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата. Проверяващите установили, че А. не носи маска със себе си и по тази
причина не е поставил такава. Към датата
на нарушението била в сила Заповед № РД-01-609/2020 г. на Министъра на
здравеопазването. За установеното
нарушение е съставен АУАН, връчен лично на А.. На 29.12.2020 год., въз основа на акта, Директора
на ОД на МВР Варна издал НП, като приел, че А. е нарушил чл. 209а ал.1 от
Закона за здравето и му наложил наказание „глоба“ в размер на 300 лв. За да
отмени НП ВРС приел, че АУАН и НП са издадени във сроковете и при спазване на
процедурите предвидени в ЗАНН, акта и НП съдържат реквизитите посочени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Отделно от това е
преценил, че от деянието не са произтекли каквито и да било вредни последици за
здравето и живота на останалите граждани, установени са и причините за
нарушението – А. следвало да посети закрито помещение – бензиностанция, като не
е поставил предпазна маска, тай като нямал в себе си такава. По изложените
доводи е прието, че нарушението е маловажно и НП е отменено.
Разгледана по същество,
жалбата против решението е основателна.
При постановяване на
решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението
по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Съдът споделя доводите
на ВРС, че НП е издадено от компетентен орган - Директора на ОД на МВР-Варна,
съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ. Правилно въззивния съд е преценил, че НП и
АУАН въз основа на който същото е издадено са с реквизитите посочени в ЗАНН. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Ясно
и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивникът се е намирал в
закрит търговски обект – бензиностанция,
без поставена предпазна маска, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки,
въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната
заповед. В НП ясно е посочен и № на АУАН въз основа което се издава както и
датата на неговото съставяне.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион. С Решение на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и
на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху
цялата територия на Република България, като е възложено на Министерския съвет
да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация
във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно
положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с
овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са
многократно изменяни. Така министърът е издал
Заповед № РД-01-609/21.10.2020г., в т.7 от която е въведена посочената в
АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които
се използват съгласно препоръките в приложение № 3. Към момента на констатиране
на нарушението, посочената в НП заповед е била в сила и същата създала задължения и
непосредствено е засегнала права, свободи и законни интереси на неопределен
брой лица. Заповедта на Министъра на
здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал.4, ал.11 от Закона за
здравето. Заповедта е общ административен акт, съгласно чл. 63 ал.11 от Закона
за здравето. Посочената заповед не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай настъпилата
актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички
заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни
актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично позволява да се издаде общ
административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто
неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не предвижда обявяване
на общите административни актове в Държавен вестник, а е уредено специално производство
във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато
неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или
преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения
ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не
се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в
хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна
ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на
страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез
извънредни пресконференции, както и на страницата на Министерство на
здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че
процесната заповед е обявена в интернет, на страницата на МЗ, поради което
съдът намира, че същата е породила правно действие.
Съгласно чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра
на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв. Видно от нормата тя съдържа
в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 3.11.2020 г. по време на
действие на въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен
кръг от лица А. е посетил търговски обект без поставена предпазна маска или
друго средство покриващо носа и устата. С оглед на изложеното се налага извода,
че лицето е осъществило от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и напълно правилно и
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
С оглед нормата на чл.
209 а от Закона за здравето, настоящия съдебен състав приема, че деянието се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от
същия род, което налага извода, че същото представлява административно
нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК.
В същото време обаче
съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона
за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното
извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване
живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административнонаказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може
да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за
останалите граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството
вирус и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно и следва да се отмени, като се потвърди НП.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 396 от 3.07.2021 г. на
ВРС, постановено по НАХД № 20213110202434/2021 г., 4-ти състав, по описа на
ВРС, с което е отменено наказателно постановление № 460а-439 от 29.12.2020
год. на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на Ю.К.А. на осн. чл. 209а от
Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лв. и ОД на МВР – Варна е осъдена да
заплати на Ю.А. сумата от 300 лв., сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 460а-439 от 29.12.2020 год. на Директора на ОД на МВР - Варна,
с което на Ю.К.А. на осн. чл. 209а от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: