Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 23.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в
публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 185 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 19-0906-001721 от 23.12.2019 г. на Началник на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Ловеч е наложено на А.С.А. ***, административно наказание
на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от
постановлението останал жалбоподателят А., който чрез адвокат В.К. *** го е
обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно. Сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН. Счита, че след като сезиращата функция
на АУАН се замества с постановлението на прокурора за отказ да бъде образувано
наказателно производство в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, то това
постановление е следвало да бъде връчено на жалбоподателя А., което в случая не
е сторено. Изтъква, че за А. е съществувала принципната възможност да обжалва
постановлението на прокурора, въпреки благоприятния за него резултат, напр. да
бъде обжалвано само по отношение на основанието за прекратяване. Аргументира
се, че поради това постановлението на прокурора не е влязло в сила и съответно
образуваното наказателно производство продължава да е висящо, което от своя
страна е пречка А. да бъде санкциониран по административен ред с издаване на
наказателно постановление.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят А. не се явява. Представлява се от
адвокат И.К., преупълномощена от адвокат В.К. /л.23/.
Процесуалният представител поддържа жалбата и пледира за отмяна на
наказателното постановление по изложените в нея аргументи. Претендира на
жалбоподателя да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Представя
писмена защита /л.30-31/, в която сочи, че на жалбоподателя е бил първоначално
съставен АУАН, като с писмена резолюция на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство е било прекратено
и преписката е била изпратена по компетентност на Районна прокуратура гр.Ловеч,
от където пък са отказали да образуват наказателно производство по случая.
Счита, че при това положение липсва която и да е от предпоставките по чл.70 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното
производство и това само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място
в защитата се развиват доводи за нарушаване принципа ne bis in
idem, както и на разпоредбата на чл.4, § 1 от Протокол № 7 от ЕКПЧ. Счита, че с
прекратяването и на двете производства срещу А.А. правоприлагащите органи са изчерпали възможностите за
образуване на производство и налагане на санкция за деянието му.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Й.С.Й. и С.П.С.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 23.12.2019 г. началникът
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч издал наказателно постановление №
19-0906-001721 срещу А.С.А. ***, за това, че на 03.10.2019 г., в 06:41 часа в гр.Ловеч, на бул.„В.Т.“, с посока на движение към ул.„О.“ е управлявал собствения си лек автомобил „Р.М.С“ с рег.№ ******, за който видно от разрешението
за временно движение е изтекъл на 26.07.2019 година. В обстоятелствената част на НП
е посочено още и че с
постановление № 2152/27.11.2019 г. на Района прокуратура гр.Ловеч
е било отказано да се образува наказателно
производство за престъпление от общ характер и го е изпратила по компетентност на сектор "Пътна полиция” гр.Ловеч за ангажиране на административнонаказателната отговорност на А..
От така изложената фактическа обстановка наказващият
орган приел, че жалбоподателят
А. е управлявал МПС, което
не е било регистрирано по надлежния
ред, поради което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.140, ал.1 от . На основание чл.175, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП наложил на А.А. глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети
10 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
От представената в хода на съдебното
следствие преписка № 2152/2019 г. на Районна прокуратура гр.Ловеч
става ясно, че по случая е бил съставен АУАН бланков №
94881 от 03.10.2019 г., съставен от свидетеля Й.Й. – мл.автоконтрольор при сектор „пътна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч, срещу
жалбоподателя А.А., с посочено
в него извършено нарушение от А. на разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.1-во от ЗДвП. А.А. не е вписал възражение
по него, подписал и получил препис от акта.
По описания в
АУАН случай и въз основа на изпратените материали била образувана прокурорска
преписка № 2152/2019 г. за проверка за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. От представената по настоящето дело в оригинал цитирана по-горе прокурорска
преписка се установява, че по нея са били снети писмени обяснения и сведения,
вкл. и от жалбоподателя А..
С постановление
за отказ от образуване на досъдебно производство от 27.11.2019 г. на
наблюдаващия преписката прокурор е било отказано образуването на такова на
основание чл.213, ал.1 от НПК. Постановено е било препис от постановлението да
се изпрати на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч за преценка относно
ангажиране на административнонаказателна отговорност.
От тази
фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради
което е допустима.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.13-14/.
След внимателна
преценка на ангажираните по административнонаказателната
преписка доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното следствие,
съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е било издадено при спазване
на процесуалния и материален закон и не страда от пороци, които да водят до
отмяната му на формално основание. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и съдържа всички изискуеми от посочените в разпоредбата на
чл.57 от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е била определена
санкцията. Поради това и не следва да бъдат кредитирани наведените с жалбата и
в хода на съдебните прения възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения.
Категорично не
могат да бъдат споделени възраженията за нарушения на разпоредбите на чл.33,
ал.1 и чл.36, ал.2 от ЗАНН и изложените в тази насока доводи.
Законосъобразно административнонаказателното производство е започнало в
хипотезата на чл.36, ал.2, предл.2-ро от ЗАНН – отказ
на прокурора да образува наказателно производство. Основание за това е
изпратеното на наказващият орган постановление от 27.11.2019 г. на прокурор при
РП Ловеч /л.7-8/, като от своя страна, преди да издаде наказателното
постановление, наказващият орган също е направил проверка на фактите и
обстоятелствата по случая, видно от доклад до началника на сектор ПП рег.№
906р-8877 от 23.12.2019 г. /л.10-11/. Обстоятелството, че НП се издава въз
основа на отказа на прокурора да образува наказателно производство е било
надлежно отразено с посочване на номера и датата на издаване на
постановлението. Прокурорът постановил постановлението за отказ не е имал
задължението да го връчи на жалбоподателя А., тъй като той не е попадал в нито
една от категориите лица визирани в разпоредбата на чл.213 от НПК. Респективно
– жалбоподателят А. не е бил активно легитимиран да обжалва постановлението пред
по-горестоящата прокуратура и спрямо него не е текъл
срок за такова действие.
Поради тези
съображения не е бил нарушен и принципа ne bis in
idem, прогласен и в нормата на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, в какъвто смисъл са изложените в
писмената защита от жалбоподателя доводи, тъй като не е било образувано
наказателно производство. Текстът от конвенцията забранява да бъдат съдени или
наказвани от съда на една и съща държава лица за престъпления, за които вече са
били оправдани или окончателно осъдени. В разглежданият случай жалбоподателят А.
не само, че не е бил съден или оправдан за престъпление по чл.345, ал.2 от НК,
а дори и наказателно производство не е било образувано срещу него по случая.
Ето защо,
настоящият съдебен състав счита, че изцяло в съответствие със закона (чл.36,
ал.2 от ЗАНН), административнонаказателното
производство срещу А.А. е започнало на основание
постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство.
Разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за обществено ползване
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението
по същество не се оспорва от жалбоподателя и се установява по безспорен начин
от събраните по делото гласни и писмени доказателства. От показанията на
свидетелите Й.Й. и С.С.
става ясно, че двамата са установили нарушението лично, след като спрели за
проверка автомобила управляван и собственост на жалбоподателя А.. Автомобилът
бил с поставени транзитни номера за временно движение, за които към датата на
проверката – 03.10.2019 г. разрешителното е било с изтекъл срок. Това
обстоятелство се потвърждава и от приложеното към прокурорска преписка №
2152/2019 г. разрешение за временно движение № *********, издадено от ОД на МВР
Плевен на 26.06.2019 г. /л.19 от прокурорската преписка/. Разрешителното е било
със срок на действие от един месец и е било изтекло на 26.07.2019 година. Срокът
на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в
разрешението за временно движение – чл.27, ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. След изтичане на срока на транзитните
табели същите не могат да се използват – чл.27, ал.5 от Наредба № I-45/2000 година. Това
обосновава извода, че след този момент моторното превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред, какъвто е и обсъждания случай. Няма данни
жалбоподателят, в качеството му на собственик на автомобила да е поискал да му
бъдат издадени нови регистрационни табели по реда на чл.14-17 от Наредбата.
При това
положение, правилно деянието е било квалифицирано от наказващия орган, като
нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна
нарушението е формално, на просто извършване и е довършено със самият факт на
управление на моторното превозно средство, без същото да е регистрирано по
надлежния ред.
От субективна
страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл – жалбоподателят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. А. е правоспособен водач на МПС и като такъв е знаел, че
превозното средство следва да е регистрирано по надлежния ред, съзнавал е факта,
че издаденото му разрешение за временно
движение е с изтекъл срок на валидност, но въпреки това е управлявал автомобила
по път отворен за обществено ползване.
Правилно за така
установеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП, която разпоредба в тази си
част предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
други такива нарушения, поради което не може да бъде квалифицирано като
маловажно и института на чл.28 от ЗАНН е неприложим.
По отношение на
размера на наложените административни наказания, съдът намира, че при
определянето им наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, отчитайки в достатъчна степен обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението, неговата тежест, като е даден превес на смекчаващите
обстоятелства, определяйки санкциите в минималния предвиден от закона размер.
Правилно за
нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя А. са били отнети 10
контролни точки, тъй като това е предвидено в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5
от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР.
Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано и законосъобразно издадено, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените
по делото разноски следва
да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0609-001721 от
23.12.2019 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч, с което на А.С.А.
***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание на основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение претенцията на А.С.А. ***, с горните
данни, да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :