Р Е Ш Е Н И Е
№ 260402
гр. Кюстендил, 25.06.2021 г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия , в открито заседание
на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното
от съдия Радев гр.д.№ 364/2021
год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А”,Париж,рег.№ *********,бул.“Осман“№ 1 чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А“,клон България, ЕИК: *********,адрес на управление на дейността- гр. София, жк. „Младост
В срока за отговор
на исковата молба ответника не е взел становище по исковете и
доказателствата,не е сторил доказателствени искания,като твърди че е постигната
извънсъдебна спогодба,тъй като е платил изцяло задължението си,за което
представя доказателства.
КРС,след като
обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема
за установено следното:
На 12.04.2017 год. между страните бил подписан Договор за потребителски паричен кредит CREX-14737688/12.04.2017 год./л.7-11/1,по силата
на който ищецът като кредитор предоставил на ответникът като кредитополучател
паричен заем в размер на 245.58 лв. за закупуване на стоки за нуждите на
последният от 235.00 лв.,при договорка даденото в заем ведно с договорна лихва
да се върне на 6-шест броя месечни погасителни вноски,всяка в размер на 45.72
лв.,при годишна лихва от 36.20 % и ГПР-42.80%.Не се спори между страните по
това,че ответникът е получил реално заемната сума,че не е изпълнил договорните
си задължения,че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение,което било уважено по ч.г.д.№ 1947/2020
год.КРС,последното приложено като доказателство към настоящото,както и по това
че исковете се предявяват при усл.на чл.415,ал.1,т.2 ГПК.Ответникът представя
доказателство,че на 27.04.2021 год. в изпълнение на задължението си по договора
по делото е платил на ищеца сумата от 604.18 лв.,а последният в своя молба вх.№
272435/15.06.2021 год./л.36/признава обстоятелството,че ответникът е платил
изцяло вземането,предмет на настоящото,както и сторените деловодни разноски.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от обсъдените доказателства.Съобразявайки установеното
съдът счита,че исковете са допустими,но неоснователни,поради което ще се
отхвърлят.Мотивите на съда са следните.
Безспорно е между страните, това се
установи и от сключеният между тях в писмена форма договор за потребителски
кредит,че ищецът като заемодател е предоставил на ответника като заемополучател
парична сума, която последният се е задължил да върне при условията на договора
и инкорпорираният в него погасителен план.Процесният договор е такъв попадащ
под приложното поле на Закон за потребителският кредит и съдът извършвайки ,на
осн.чл.7,ал.3 ГПК,служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи,не
констатира наличието на такива.Не се спори по това,че ответникът е бил
неизправна страна в правоотношението,което се регулира от нормите на чл.9 и
сл.ЗПК,чл.240,ал.1 ЗЗД,както и по размерът на задължението-245.58 лв.
главница;28.74 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017 год. до 20.10.2017 год. и 79.86
лв.мораторна лихва,начислена върху главницата за периода от 20.06.2017 год. до
16.10.2020 год.При това положение ищецът е имал основанието да подаде заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,за горните
суми,което към онзи момент и към датата на предявяване на исковете-24.02.2021
год. е съществувало,като ответникът е дължал и разноските по заповедното
производство.Към датата на предявяване на исковете,с оглед изложеното
по-горе,същите са били допустими и основателни,при което ответникът при
положително решение е следвало да заплати на ищеца и платените от него държавни
такси и разноски по делото, като му е дължал и заплащане на юрисконсултското
възнаграждение,което съдът е щял да определи по реда на чл.78,ал.8 ГПК,ако е
било поискано.Видно от исковата молба е,че ищцовото ТД не е поискало присъждане
на такова възнаграждение,това не е сторено и в депозираната на 15.06.2021 год.
молба.
Плащането на дължимите суми по
договора е допустим и основен способ за погасяване на задължението и когато
това е сторено в хода на висящият процес съдът е длъжен да го съобрази.Както бе
изложено по горе след предявяване на исковата молба ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 604.18 лв. с изрично указание по платежното нареждане,че плаща
суми дължими по договора и по настоящото дело.Като се съобрази това,че съгласно
ЗИПЗ № 260163/28.10.2020 год./л.24 от ч.гр.д.№ 1947/2020 г.КРС/ ответникът
дължи по договора общо 354.18 лв.,сторил е в заповедното производство разноски
от 75.00 лв.,платил е държавна такса по настоящото от 125.00 лв.,дължи и
законната лихва върху главницата от 245.58 лв.,считано от 26.10.2020
год./датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК/,която съдът и без вещо
лице с помощта на електронен калкулатор от електронният сайт „calculator.bg“ изчисли че представлява сумата от 12.62 лв.,то общият сбор
на задълженията-сумите предмет на установяване дължимостта им в настоящото
производство,законната лихва върху главницата и разноските ,възлизат общо
на 566.80 лв.,като практически
ответникът е надплатил 37.38 лв. в повече.
Като краен резултат исковете следва
да се отхвърлят.
Както бе посочено по-горе
възнаграждението по смисъла на чл.78,ал.8 ГПК се дължи,ако е поискано,това не е
сторено,поради което няма да са присъжда.въпреки това съдът отбелязва,че и при
озвод,обратен на изложеният,то следващото се възнаграждение би било в
минималният размер от 100.00 лв.,ответникът е платил предварително половината
от този размер и би следвало да бъде осъден за за сумата от 50.00 лв.
Водим от горното и на
осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.9,ал.1 ЗПК,вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД,вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А”,Париж,рег.№ *********, бул.“Осман“№ 1 чрез БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А“,клон България, ЕИК: *********,адрес на управление на дейността- гр. София, жк. „Младост
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: