Р
Е Ш Е
Н И Е
№499
гр. Хасково, 03.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на втори септември две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Дарина Славова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 595 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба, депозирана от А.Л.Ф., с посочен адрес: ***,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител А.Д.Х. –
граждани на Ливан, подадена чрез адв.В.Г.М. от ХАК, с посочен служебен адрес:
гр.П., ул.„С. В.“ №.., ет. ., срещу Решение № 1448/14.05.2021 г. на Заместник –
Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.
В жалбата се сочи, че в проведените с нея интервюта оспорващата дала
подробна и точна информация, доколкото можело да сподели лице, ненавършило
пълнолетие. Правилно било констатирано, че в действията си тя била зависима от
своите родители. Същевременно изразявала желание да пътува до Ш., където имала
множество приятели и поддържала ежедневна връзка с тях. Нейното желание било да
пребивават в Ш., като се твърди, че такова било желанието и на цялото
семейство. Навеждат се доводи, че предвид факта, че лицето било непълнолетно,
не било възможно на самостоятелно основание да получи статут извън семейството.
Не се споделя извода на представителя на ДАБ, свързан с разминаване и липса на
точен спомен относно датата на кръщението и че сведенията, дадени от родителите
ѝ, в някаква степен се разминавали с дадените от Л.. Това било
показателно, че предварително не се били наговаряли какво да говорят. Не се
споделя и извода, че за да получиш статут, то основанието непременно трябвало
точно да съвпадне с основанията, изрично описани в разпоредбата на чл. 8 и чл. 9
от ЗУБ. Отделно от това, подобно на своите родители, тя твърдяла, че не им е
отказан статут за закрила от властите в Ш., а в края на периода на закрилата им
се наложило да пътуват със семейството си в Л., поради влошено здравословно
състояние на единия от родителите на баща ѝ. Сочи, че при вземане на
решението дали да се предостави статут или не, освен чисто законовите норми,
трябвало да се вземе под внимание и държането на кандидата, дали укрива
информация и дали цели да заблуди лицата, провеждащи интервютата. В общи линии,
жалбоподателката изложила всички факти, отнасящи се до нея. Твърди, че към
настоящия момент тя се интегрирала в българското общество. Имала адрес и
договор за наем и живеела съвместно с родителите си. Заедно със сестра си А. А.
ходели на уроци по български език. По изложените в жалбата съображения се моли
за отмяна на оспореното решение.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МС - София, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмени
бележки, излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да
бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на административния
орган.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
С Молба № УРИ 453800-1681/08.11.2020 г. по описа на МВР Главна
Дирекция „Гранична полиция“ ДГП Елхово, ГПУ гр.С., до ДАБ - София,
жалбоподателката, под името Л. А., както и други лица, са поискали от властите
в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с
вх. № 1271 от 10.11.2020 г. (рег. № УП 16128/10.11.2020 г. по описа на ДАБ), подадена с името А.Л.Ф. от Л.. На 10.11.2020 г. лицето е
регистрирано с имената А.Л.Ф. (съгласно извършена корекция на 10.11.2020 г. – А.Л.Ф.),
родена на *** г. в Л., гр. С. (на 22.02.2021 г. е извършена корекция и вместо
гр. С. е записано А.), с постоянен адрес - Л., Б., етническа принадлежност – …,
религия – .., без професия, образование – …, …, документи за самоличност –
национален паспорт сер. LR № 1897634, изд. от Л. на 23.09.2020 г., валиден до 22.09.2021 г.
Търсещата
закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за
международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и
задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България (в
които изрично е вписано, че по време на производството има право на правна
помощ, която може да ѝ бъде предоставена от организациите, посочени в
списъка, приложен към указанията, както и е посочено, че допълнителна
информация може да получи от служител в териториалното поделение, в което се
води производството ѝ. Отразено е също, че децата на чужденците, подали
молба за закрила, имат право на безплатна правна помощ съгласно Закона за
закрила на детето), както и със списък на организации, работещи с бежанци и
чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е
удостоверено с подписа на настоящата жалбоподателка, длъжностно лице, преводач
и майка ѝ, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег. № УП
16128/10.11.2020 г.
С писмо с рег.№ УП-16128/10.11.2020 г. на ДАБ, Директор на РПЦ –
Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище
по постъпилата молба за закрила. С писмо рег.№ М-9011/09.12.2020 г. (рег. № УП
16128/14.12.2020 г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че
отговаря на условията по ЗУБ.
С писмо рег. № УП 16128/13.11.2020 г. на ДАБ, Директор на РПЦ –
Харманли е уведомил Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, на
основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, за регистрирането
на непълнолетната чужденка А.Л.Ф., по повод молба за международна закрила,
подадена с вх. № 1271/10.11.2020 г. и е изискано съдействие до приключване на
производството по предоставяне на международна закрила и определяне на социален
работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на
детето, като даде становище или предостави социален доклад. В писмото се
съдържа и уведомление за времето и мястото на провеждане на интервю.
Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-178/17.11.2020г., Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Харманли е определил социален работник в отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли да присъства
при провеждането на интервю с детето А.Л.Ф..
На 19.11.2020 г. с А.Л.Ф. е проведено интервю, в присъствието на
социален работник, преводач и майка на лицето, резултатите от което са отразени
в Протокол с рег.№ УП-16128/19.11.2020 г. В хода на производството чужденката е
заявила, че потвърждава казаното при регистрацията. Заявила, че е от Л.. Родена
била на *** г. в гр. С., Л.. Не за първи път подавала молба за закрила - когато
били в Ш., родителите ѝ подали молба за закрила, но тя не знаела, била
малка. От три години не били там. Нямала роднини в държава-членка на ЕС, тук
била с цялото си семейство. Във връзка с поставения въпрос, че при регистрацията
е представила национален паспорт, има ли други документи за самоличност и ако
да – какви са и къде се намират, отговорила, че има само документ за временно
пребиваване в Ш.. Нямала друго гражданство. Заявила, че е арабка. Лично тя
нямала проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Разказала,
че е християнка, католичка. В Ш. била кръстена в църквата в гр. Л.. Била малка,
но си спомняла, че имало свещ и обикаляли църквата. Не знаела кой бил кръстникът
ѝ. Имало документи за кръщенето, които били при баща ѝ, но останали
в къщата, която била разрушена. В Ш. празнували Великден през пролетта, когато
криели боядисани яйца и после ги търсели, Коледа - през зимата, когато имало
елха с подаръци под нея. Това го правели в Л., но не искали някой да ги види.
На въпроса имала ли е проблеми заради религията, която изповядва, отговорила,
че с нея нямало проблеми, но баща ѝ имал проблеми, защото приел
християнството, не знаела точно какви. Не била участвала в религиозни
организации, общност, секта. Заявила, че не е омъжена. През 2018 г. завършила
девети клас, тоест основно образование, в Л., в гр. С.. Продължила в девети
клас. Нямала професия, не работила. Не била член на политическа партия или
организация. Не била член на въоръжена групировка. Не била влизала във
взаимоотношения с армията или полицията в държавата си по произход. Напуснала Л.
легално, на 10.10.2020 г., със самолет за Т.. В Република България влезли на
02.11.2020 г. през ГКПП Капитан Андреево с кола. Българските власти видели, че
документите, с които влизат, били с изтекъл срок и не ги пуснали. Казали им или
да се връщат обратно, или да подадат молба за закрила тук. Чужденката искала да
отиде в Ш., където имала много приятели и всеки ден говорела с тях. Искала да
учи, да завърши и да стане летец. Заявила, че напуснали Л. по решение на
семейството ѝ, тя не била запозната. Лично тя не била заплашвана. Върху
нея лично не било оказвано насилие, не била задържана или арестувана. Посочва,
че не иска да се върне в Л.. Искали от България да им даде статут.
Изготвен е социален доклад за оценка на постъпил сигнал, заведен в
ДАБ с рег. №УП-16128/25.11.2020 г.
Представено е становище рег. №УП-16128/10.03.2021г. от младши
експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ на РПЦ –
Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се
предлага на чужденката да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут.
С Решение № 1448/14.05.2021г., Заместник-Председател на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на А.Л.Ф., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 8 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
Изготвен е и Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Асеновград,
в който се посочва, че жалбоподателката и семейството й живеят от около четири
месеца в гр.А.. Базовите нужди на децата били осигурени, като всички те ходели
на частни уроци по български език и се обмисляло записването им в училище през
новата учебна година.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав стигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен
орган – Зам. Председател на ДАБ, на който, съобразно чл. 52 от ЗУБ, във вр. чл.
48, ал. 1, т. 1, т. 2 - 4 от ЗУБ, е делегирано правомощие да отказва
международна закрила в Република България – видно от Заповед № РД05-803/14.12.2020
г.
Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и
съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и
правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни
съображения относно приетото от него, че на жалбоподателката не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена
обстановката в страната на произход – Л.. Обективираните в решението фактически
съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените
правни норми и дават възможност на жалбоподателката да разбере какви са
мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с
което ѝ се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в
интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни
към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Видно от данните
по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява
органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с
личното положение на молителката. Напротив, обследвани са всички заявени от
търсещата закрила факти от личната ѝ бежанска история, същите подробно са
анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват
наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла
на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната по произход. В този смисъл административният
орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за предоставяне статут
на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на
всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение
на чужденците с държавата по произход.
Наред с горното
и доколкото към момента на подаване на молбата за закрила, а и към датата на
постановяване на оспореното решение, А.Л.Ф. е
непълнолетна, следва да се посочи, че решаващият орган е съобразил това
обстоятелство, като е провел административното производство при спазване на
специалните разпоредби от Закона за закрила на детето. Спазени са императивните
изисквания на чл. 15, ал. 4, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето, като
във връзка с ал. 8 следва да се отбележи, че в процесното административно
производство на непълнолетното дете, а и на законния представител на същата, са
били обяснени правото им на правна помощ, както и какъв е редът за получаване
на такава. Това е видно от представените по делото Указания относно реда за
подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва,
за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република
България, както и от направените разяснения преди провеждане на интервюто.
Не се констатира при постановяване на
обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да доведе до отмяна на
административния акт.
Съдът намира така постановеното решение за съответно и на
материалния закон.
Причините, които българският законодател установява като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се
сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на
тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията
следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата
за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно
ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история,
възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя
от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на
органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен
спрямо оспорващата акт на преследване от страна на официалните власти в Л.. Заявените
от молителката обстоятелства не представляват актове на преследване по причина
на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла
на ЗУБ причини. Правилно е и заключението на органа, че сочените от чужденката
причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на чл. 8, ал. 4
от ЗУБ. Не се установява спрямо чужденката да е осъществено преследване,
релевантно на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова.
Молителката изрично заявява, че не е била арестувана или осъждана.
Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване,
също не се установяват в страната по произход Л.. Ето защо изцяло правилни са
изводите на органа, че чужденката не доказва предпоставки за предоставяне на
търсения бежански статут.
Причините, които българският законодател установява като
обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, се сочат в чл. 9 от
ЗУБ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е преценката на
административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не се установява
в държавата си по произход жалбоподателката да е изложена на реална опасност от
тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или
нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се
предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно
бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда
на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на
член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година
относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В тази посока е
обсъдена актуалната информация относно Л.. Няма данни правата на оспорващата да
са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо нея преследване.
Чужденката не е била обект на лични заплахи, не са налице и данни за
преследване на лица от етноса на оспорващата. Така настоящият съдебен състав
намира извършената преценка относно ситуацията в Л. за правилна. Въпреки
наличието на данни за свързани със сигурността инциденти, то от съдържащата се
в административната преписка справка не се разкрива наличието на безогледно
насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и
потвърдени опасения за излагането на реална опасност цивилно лице, върнато в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия.
Съответно на доказателствата е и заключението на органа, че доколкото в
конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране
на заплахата за живота на кандидата за закрила, за да са налице предпоставките
за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Л. следва да е
изключително, каквото то не е, видно от събраната информация. В конкретния
случай за чужденката не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи
срещу живота и/или личността ѝ поради присъщи на индивидуалното положение
елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане
в Л., поради което ситуацията в страната на произход следва да е с извънредна
висока степен на колективна опасност, каквато тя не е.
В този смисъл съдът счита, че административният орган правилно е
приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде
потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Л.Ф., действаща със съгласието на своята
майка и законен представител А.Д.Х. – граждани на Л., срещу Решение №
1448/14.05.2021 г. на Заместник – Председател на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: