РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _02.03._ 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _девети
февруари_ 2011 г. в състав:
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _641_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е главен иск с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Предявен е и насрещен иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че на 13.09.2007 г. страните са сключили предварителен договор
за прехвърляне на недвижим имот в ***, представляващ УПИ № * с обща площ от 860 кв.м., ведно с
построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска сграда.
Твърди се, че при сключване на договора ищците са заплатили сумата от 16000 лв.
на продавачите, като останалата сума от 8000 лв. е следвало да заплатят в срок
до 13.09.2010 г. Твърдят, че още на
16.04.2008 г. са заплатили сумата от 3000 лв., че няколко дни преди изтичане на
крайния срок, в който е следвало да погасят задълженията си по предварителния
договор – на 11.09.2010 г. са отишли в
дома на първите двама ответници, за да им дадат парите, които дължат и да
уточнят датата за прехвърляне на имота, обаче те отказали, тъй като третия
ответник го няма и трябва да се разберат с него. Твърдят, че на следващия и
последващия ден отново ходили в дома на първите двама ответници, но посещенията
били безрезултатни, а отговорите уклончиви. Тъй като останали с впечатление, че
първите двама ответници не могат да се разберат с третия ответник на 14.09.2010
г. потърсили лично третия ответник, който им казал, че са закъснели с
плащането, след което на 15.09.2010 г. им била връчена нотариална покана, с
която ги уведомили, че договора следва да се счита за прекратен и били
предупредени в срок до 20.09.2010 г. да напуснат имота. Молят съда да постанови
решение, с което да обяви за окончателен сключения между страните предварителен
договор. Претендират и направените деловодни разноски.
Ответниците
са представили отговор на исковата молба, в който са изразили становище, че
предявеният иск е неоснователен, а изложените в исковата молба обстоятелства са
неверни. Твърдят, че единствено вярно от твърденията изложени в исковата молба
е, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим
имот, находящ се в ***. Твърди се, че до 13.09.2010 г. ищците не са изплатили
дължимата сума от 5000 лв. според уговореното, както и че същите не са правили
опити да им платят сумата, а са ходили да искат нотариалния акт и да ги
заплашват.
Молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
В
срока за отговор на исковата молба, ответниците са предявили насрещен иск за
сумата от 5000 лв., представляваща неустойка по предварителния договор.
Твърдят, че ищците по първоначално предявения иск не са изпълнили в срок и до
сега задължението си за заплащане на остатъка от 5000 лв. от продажната цена на
имота. Молят съда, ако в първото по делото съдебно заседание ищците предложат
изпълнение и заплатят дължимия остатък от продажната цена по предварителния
договор и той бъде обявен за окончателен, да бъдат осъдени А.Р. и Н.Р.
солидарно да им заплатят сумата от 5000 лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на договора, съгласно чл. 8 от същия.
Ответниците
по насрещния иск са представили отговор на същия и са изразили становище, че
същия е допустим, но не е основателен. Твърдят, че другата страна е тази, която
не им е позволила в срок да се издължат, поради което са били принудени да
заведат настоящото дело. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск за заплащане на неустойка по предварителния договор.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Видно от представения предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, е че на 13.09.2007 г. А.М., К.М.
и Б.К. от една страна като продавачи и А.Р. и Н.Р. – от друга страна като
купувачи са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, по
силата на който продавачите са продали на купувачите следния свой недвижим имот
– по наследство от Л.К. ***, находящ се в строителните граници на ***,
представляващ УПИ № * с обща площ 860 кв.м., ведно с построените в имота:
жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска сграда за сумата от 24000 лв.,
от която сума продавачите са декларирали, че са получили 16000 лв. изцяло и в
брой от купувачите при подписването на договора, а остатъкът от 8000 лв.
купувачите са се задължили да заплатят на продавачите на две вноски до
13.09.2010 г.
Видно от представената разписка с
нотариална заверка на подписите е, че на 16.04.2008 г. купувачите са заплатили
на продавачите сумата от 3000 лв. След заплащане на тази сума останала дължима
от купувачите на продавачите е сумата от 5000 лв.
Според твърденията на ищците /купувачи
по предварителния договор/ е, че същите са правили неколкократни опити да
заплатят парите на продавачите, но същите не са приели извършване на плащането.
В подкрепа на тези си твърдения ищците са довели в съдебно заседание двама
свидетели, от показанията на които се установяват тези техни твърдения. Единият
от свидетелите е баща на първия ищец, но съдът му дава вяра, тъй като неговите
показания кореспондират с показанията и на другата свидетелка – св. Б.С., която
е без родство със страните по делото и не е заинтересована по какъвто и да било
начин от изхода на делото.
По делото е разпитан и един свидетел,
доведен от ответниците, показанията на който не пресъздават негови преки
впечатления, а това, което му е казано от единия от ответниците, по повод
отправена молба за заем.
Предвид свидетелските показания, съдът
приема, че действително ищците са правили опит да заплатят на ответниците
останалата сума като продажна цена по сключения предварителен договор за
продажба на недвижим имот, но ответниците по конкретни свои съображения не са
приели плащането на сумата. Въпреки обаче, неприемането на остатъка от
продажната цена на имота от ответниците, съдът приема, че ищците не са
използвали всички начини за нейното заплащане, като е можело да внесат сумата
като депозит на името на продавачите в банкова институция или да изпратят
същата по пощата. Като не са сторили това купувачите не са направили всичко
зависещо от тях за изпълнение на договора.
Въпреки неплащането на остатъка от
продажната цена към 13.09.2010 г., съдът не приема, че договора между страните
е прекратен, така както е заявено с отправената до ищците нотариална покана.
Вместо да отправят нотариална покана за заплащане на дължимата сума, то още на
следващия ден – на 14.09.2010 г. ответниците са заявили, че считат договора за
прекратен и са поканили ищците в срок по-кратък от една седмица до освободят
имота. Съгласно разпоредбата на чл. 87 ал.4 от ЗЗД и трайната и константна
съдебна практика развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва
след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действащата
нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно
правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни
причини, обосноваващи развалянето на договора. Поради това не се допуска
разваляне, респективно прекратяване на договора, ако неизпълнената част от
задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. От изложеното по-горе е видно, че е останала
неплатена незначителна част от продажната цена, че купувачите са правили
известни опити да заплатят остатъка от цената на продавачите, но същите не са
приели плащането /каквото плащане на по-голямата част от остатъка е предложено
и в съдебно заседание, но не е прието от продавачите/, поради което може да се
направи извода, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 87
ал. 4 от ЗЗД и не следва да се приема, че договора между страните действително
е прекратен. Действията на ответниците по отправянето на покана за
освобождаване на имота непосредствено на следващия ден след изтичане на срока
съответстват на заявеното от свидетелката С. твърдение, че ищците са се
притеснявали, че продавачите не искат плащането за да не им продадат в
действителност имота.
Предвид представените по делото
доказателства и твърденията на страните, съдът приема, че ответниците –
продавачи по предварителния договор са действително собственици на процесния
имот. Договора сключен между страните урежда съществените въпроси във връзка с
продажбата и няма пречка да се обяви за окончателен. В съответствие със
законовата разпоредба на чл. 362 от ГПК неплащането на цената по предварителния
договор не е пречка за уважаването на иска с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът приема, че
следва да бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, като предварителния договор следва да бъде обявен за окончателен на
основание чл. 362 ал.1 от ГПК при условия, че ищците изпълнят задължението си
да платят на ответниците последната вноска по договора в размер на 5000 лв. в
двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение.
По предявеният насрещен иск:
Съдът счита, че същият е основателен и
следва да бъде уважен по следните съображения:
Както бе посочено по-горе ищците са
направили опити да заплатят остатъка от продажната цена на ответниците., но
поради неоказването на съдействие от страна на продавачите не са сторили това.
Въпреки неоказаното съдействие, обаче, купувачите са имали възможност да
извършат плащането по друг начин, а именно, чрез влагане на сумата като депозит
на името на продавачите в банка или чрез изпращане на същата с пощенски запис.
При това положение, като не са сторили всичко необходимо за действителното
заплащане на остатъка от продажната цена, съдът приема, че те дължат
уговорената с договора неустойка в размер на 5000 лв.
При този изход на делото и предвид
направените искания за разноски, съдът счита, че по компенсация следва разноските
да останат така както са направени от страните.
Следва да бъдат осъдени ищците да
заплатят сумата от 272,50 лв. по сметка на РС Левски на основание т.ІІ-8 от
Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, сумата от 624 лв. (2,6% върху покупко-продажната цена от 24000 лв.) по
сметка на Община Левски съгласно чл. 47 ал.2 от ЗМДТ и сумата от 24 лв. по
сметка на Агенция по вписванията.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за окончателен
на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителния договор от 13.09.2007 г.,
сключен между А.М. с ЕГН ********** ***,
К.П. с ЕГН ********** *** и Б.К. ***, ЕГН ********** от една страна като
продавачи и от друга страна като купувачи А.Р. с ЕГН ********** и Н.Р. с ЕГН **********
*** по силата на който А.М., К.П. и Б.К. продават на А.Р. и Н.Р. притежавания
от тях по наследство от Л.К. ***, недвижим имот, находящ се в строителните
граници на ***, представляващ УПИ № * с обща площ 860 кв.м., ведно с
построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопанска сграда за
сумата от 24000 лв., при условие, че А.Р. и Н.Р. със сочена по-горе самоличност
изпълнят насрещното си задължение за изплащане на остатъка от продажната цена в
размер на 5000 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила на
основание чл. 362 ал.1 от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 92 от ЗЗД ОСЪЖДА А.Р.
с ЕГН ********** и Н.Р. с ЕГН ********** *** да заплатят на А.М. с ЕГН ********** ***, К.П. с ЕГН ********** ***
и Б.К. ***, ЕГН ********** сумата от 5000 лв. представляваща договорена между
страните неустойка за неизпълнение в срок на задължението за плащане на
договорената цена по сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на
13.09.2007 г.
ОСЪЖДА А.Р. с ЕГН ********** и Н.Р. с
ЕГН ********** *** да заплатят по сметка на РС Левски сумата от 272,50 лв., по сметка на Агенция по вписванията сумата от
24 лв. и по сметка на Община Левски местен данък в размер на 624 лв. Препис от
решението да се издаде след представяне на доказателства за платени разноски по
прехвърлянето и дължимите данъци и такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: