Р Е Ш Е Н И Е
№260245
31.12.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на трети септември две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в
състав:
Районен
съдия: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Красимира
Любенова
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско
дело № 221 по описа за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 260062 от
04.02.2021г., постановено по гр.д. № 626/2020г. по описа на Районен съд –
гр.Поморие, е прекратено производството по делото и същото е изпратено по
подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.
Делото е образувано
по повод исковата молба на "В.И К." ЕАД с ЕИК ........, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т.,
подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Д.З.
против Л.А.Г., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., с адрес
в РБългария: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас, комплекс „М.Д.”, бл.3, ет.3, ап.....
В исковата молба се
твърди, че ответницата Г. е клиент на „В.и к." ЕАД и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван
обект - Апартамент, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост, с административен адрес: гр.Св.Влас, к-с „М.Д.”, бл.3, eт.3, aп...., със
заведена партида в базата данни с абонатен № 979459. Сочи се, че в полза на ответника е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на придобиване на правото на
собственост върху гореописания водоснабдяван обект, съгласно изискванията на
чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредба 4/. Твърди се, че за
процесният период – 07.10.2015г. до 12.11.2019г.,
отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения
срок са били издавани за процесния период данъчни
фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният
период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал
и пречистване. Несвоевременното заплащане от страна на ответника Г. на задълженията по издадените фактури в
30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях е мотивирало правния интерес на водоснабдителното дружество да предяви
вземанията си пред съда.
Предвид
гореизложеното се моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника Л.А.Г.
да заплати на „В.и к." ЕАД
сумата от 188,44 лева /сто
осемдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, дължими по издадена фактура от 25.11.2019 г., с отчетен период по
фактурата 07.10.2015 год. - 12.11.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 15,08
лева /петнадесет лева и осем стотинки/, представляваща с обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 26.12.2019г. до 08.10.2020г. Представят
писмени доказателства. Правят искане за
допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, както и за
допускане до разпит на свидетеля Т.С.Л., при режим на призоваване по
месторабота. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски,
включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. На основание
чл.127, ал.4 от ГПК, посочват банкова сметка, ***: ЦКБ - клон Бургас, IB AN -
BG53 СЕСВ9790 1006 1553 00, BIG - CECBBGSF/ или в някой от касовите салони на „В.и
к." ЕАД, ***.
Предявени са искове
с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен
представител – адв.П.Ч. ***, с който се излага
становище за допустимост на предявените искове. В същото време се твърди, че
същите са неоснователни и недоказани, поради което се моли същите да бъдат
отхвърлени. В тази връзка, на първо място се сочи, че задълженията са погасени
по давност. На второ място се твърди, че от обстоятелствената
част на исковата молба не става ясно, как точно се е извършвало отчитането на
водомера на ответника, както и че липсват доказателства в тази насока. Наред с
това се сочи, че от исковата молба не става ясно дали ответницата е собственик
на процесния апартамент, дали го е ползвала през процесния период. Освен това, не било установено дали
същата е пребивавала на територията на РБ през процесния
период, дали не е продала апартамента си и в крайна сметка, дали ответницата
изобщо е жива. Твърди се, че лихви за минал период се дължат само след писмено
уведомление, каквото по делото липсва, поради което се моли претенцията за
лихви да бъде отхвърлена, като неоснователна и недължаща се. По
доказателствата, особеният представител на ответницата прави възражение и за
разпит на Т. Станчева Л., чиито показания щели да установят периодичност на
отчитане и осигуряване на достъп до и други обстоятелства и факти, тъй като
същата едва ли си спомня точно за този случай за периода от 2015г. до 2019г. и точно за апартамента на
ответника. По искането за допускане на експертизи, в случай на допускането им
се моли да бъде дадена възможност на особения представител на ответника да
зададе въпроси към вещите лица. По отношение на приложените към исковата молба
справка и фактура се моли същите да не бъдат взимани под внимание, тъй като
удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество ”В.И К.” ЕАД Б. в съдебно заседание поддържа изцяло заявените претенции
против ответника. Представя нови писмени доказателства и ангажира
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендират присъждане на
разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният
на ответника Г. особен представител в съдебно заседание оспорва исковата молба
и поддържа депозирания писмен отговор на същата. Моли съда да отхвърли
исковете, като неоснователни, поради настъпила давност за тяхното събиране.
Съдът намира, че
депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен
интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид
исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните по
делото няма спор, че е налице договор, по силата на който ищцовото
дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена от ответника с абонатен № 979459. В подкрепа на това е допълнително представения по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107 от 04.10.2012г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с
район на действие – РС-Несебър и Заявление за прехвърляне на партида /л.30-33
вкл./.
По делото
е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.8 по гр.д.№ 626/20г.
на РС-Поморие/, съдържаща показания на отчетеното количество вода по партида с
абонатен № 979459, с титуляр Л.А.Г..
Твърди се от особения
представител на ответника, че задълженията на абоната са погасени по давност.
Оспорва се начина на отчитане на водомера на ответника. Навеждат се доводи за
недоказаност на обстоятелствата, че ответницата е ползвала апартамента през процесния период /07.1.2015г. – 12.11.2019г. вкл./, както и
че продължава да е собственик на същия към датата на завеждане на исковата
молба. Твърди се неоснователност на претендираното
обезщетение за забава в размер на 15,08 лева, поради липса на данни за
изпратено писмено уведомление за претендираните от
ответника суми за доставена, пречистена и отведена вода.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен осъдителен
иск ищецът да докаже наличието на неизпълнено от ответника задължение,
произтичащо от валидно сключен между страните договор. Ответникът следва да
докаже че добросъвестно е погасил задължението си по договора или че е
отпаднала необходимостта от заплащане на същото.
Съгласно чл.33, ал.2
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“
ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Видно от интернет страницата на „ВиК“
ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор "В.и к."
ЕАД ***, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014
г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички
потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно
чл.2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото не е
оспорено от ответника, че е титуляр на партида с абонатен № 979459, както и че
в стопанисвания от него имот – АПАРТАМЕНТ № ..., находящ
се в гр.С.В., бл.3, ет.3, по отношение
на който се претендира незаплатена стойност по издадена фактура за ползвани ВиК услуги на стойност от 188,44 лева, дължими по издадена
фактура от 25.11.2019г., с отчетен период по фактури от 07.10.2015г. до
12.11.2019г., е регистриран един водомер, монтиран в санитарния възел на
апартамента. Не е спорен факта, че имота е включен към водопреносната
мрежа. Представената от вещото лице Д. таблица /л.66/, съдържащи данни за
общото количество доставена вода до процесния
апартамент за процесния период 07.10.2015г. до
12.11.2019г. /Таблица № 1/. Видно от заключението на вещото лице по изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза, на процесния
имот няма фактурирана вода от разпределение. В експертизата, вещото лице
подробно е обяснило начина на отчитане на монтираното в апартамента
измервателно устройство /водомер/, а именно: Служителят на водния оператор
сканира бар кода водомера с индустриално мобилно устройство, т.е. влиза в
базата данни на дружеството и по този начин индикира,
че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е
„видян“. В случай, че не е осигурен достъп до измервателното устройство,
инкасаторът намира на мобилния компютър режим „служебно отчитане“. Предвидена е
възможност клиента сам да предостави данните от водомера по уговорен начин,
който се записва като “самоотчет“ или „от клиента“. С
това отчитането на съответния абонат е завършено. Въведени веднъж данните в мобилното
устройство не могат да се манипулират от страна на оператора. Всеки месец
отчетените данни от измервателните устройства на абонатите се трансферират
електронно в програмата на водния оператор, където е създаден електронен карнет
на абоната. При този вид електронно отчитане не е възможно и не е необходимо
поставяне на подпис на абоната. По данни на вещото лице, доставената и
консумирана вода, преминала през измервателното устройство в процесния апартамент за периода от 07.10.2015г. до
12.11.2019г. е 70 куб.метра /вж.СТЕ – л.61-65 вкл./.
От показанията на свид.Т.С. Б.– инкасатор във ВиК
ЕАД Бургас, с изнесено работно място в Слънчев бряг се установява, че същата е
направила първият отчет на водомера в апартамента на ответницата Г. през 2015г.
Сочи, че комплекса, в който се намира процесния
апартамент се отчита два пъти годишно. През следващите четири години – 2016г.
до 2019г., инкасаторът Б.не е имала достъп до имота, поради което не е отчитала
водомера в същия. За целта свид.Б.установява в
показанията си пред съда, че е изготвяла протоколи за липса или отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице до водомер с абонатен номер
979459 с потребител ответницата Г., които е подписвала в графа свидетел
/л.47-52 вкл./, неоспорени от страните и приети, като доказателства по делото.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че фактура
№ ********** от 25.11.2019г. на стойност от 188,44 лева, въз основа на която
ищецът основава претенцията си е осчетоводена в счетоводството на ищеца и по
същата не е постъпвало плащане от страна на ответника. Вещото лице е
установило, че стойността на отчетеното количество вода е по одобрените от КЕВР
цени за този вид услуги, съответно за всеки ценови период. Изчислената от
вещото лице лихва за забава за периода от 26.12.2019г. до датата на входиране на исковата молба – 14.10.2020г. е в размер на
15,39 лева /вж.ССчЕ – л.42-43 вкл./.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че в качеството й на потребител, за ответника Г. е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената
вода. Служителката на водния оператор не е видяла и отчела лично водомера на
абоната при последният отчет. Липсват данни за „служебно“ начислено количество
вода на ответника.
След като дружеството
ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответникът по спора не е
ангажирал доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимите
суми в посочените размери за главница, обосновава извода за основателност на
предявения от ищеца иск за сумата от 188,44 лева, представляваща незаплатена
стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадена фактура за
ползвани ВиК услуги от 25.11.2019г., за обект с
абонатен № 979459, с отчетен период по фактури от 07.10.2015г. до 12.11.2019г.
Като не е платил
цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в положението на
неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на
обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.12.2019г.
до 08.10.2020г., възлизащо общо в размер на 15,08 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника Г. за настъпила давност спрямо претендираните
от ищеца суми. Изтичането на
погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на
субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява
правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се
касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена
питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща
година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111,
б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г.
ОСГК ВКС/. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко
едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Бургас/. Както се
установи от събраните по делото доказателства, за процесният
период 07.10.2015г. до
12.11.2019г. дружеството
е издало една фактура от 25.11.2019г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането
на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната - потребител изпада в
забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, както
твърди особеният представител на ответника, тъй като задължението е обвързано
със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.
Видно от данните по делото, исковата молба
е подадена от ищеца на 14.10.2020г. Следователно, имайки предвид
тригодишния давностен срок, вземането му
спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода за периода
от 07.10.2015г. до
12.11.2019г., по фактура от 25.11.2019г. /л.19 по гр.д. № 626/20г. по описа на РС-Поморие/, възлизащо на сумата от 188,44 с ДДС не следва да се счита за погасено по
давност, тъй като не е изтекъл тригодишния давностен
срок за предявяване на вземането. Не се установява, да е погасено по давност и
вземането, представляващо задължение за заплащане на мораторна
лихва за периода от 26.12.2019г. до 08.10.2020г. в размер на 15,08 лева.
След като ответната страна се позовава на
изтекла в нейна полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с
допустимите от ГПК доказателства наличието на този положителен за нея факт, от
който извлича изгодни за себе си правни последици. Простото възражение на
ответника, че е изтекла погасителната давност за съдебно установяване на
вземането на кредитора, без да са изложени в допълнение каквито и да било
конкретни факти и обстоятелства относно датата на която е настъпила
изискуемостта на вземането срещу него, и без това да е установено по надлежния
ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на него да се приеме, че
вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл съдът намира, че
вземането на ищеца по издадената фактура е установено по основание и размер,
включително по отношение на начислената мораторна
лихва за забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на
изискуемостта по най-старата фактура, която в случая е една, издадена на 25.11.2019г.,
а исковата претенция е заведена на 14.10.2020г.
Неоснователно е и възражението за неяснота
при отчитането на измервателното устройство. В изготвената по делото СТЕ вещото
лице подробно е описало начина и вариантите за отчитане на процесния
водомер, което напълно съответства на дадените от свид.Б.показания
в съдебно заседание по настоящото дело.
По делото не се събраха доказателства за
отчуждаване на процесния апартамент от ответника Г., нито
за промяна на партидата на потребителя, поради което и на основание чл.9а от
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съдът
приема за безспорно установено качеството на ответника на потребител на ВиК услуги по отношение на обекта на потребление с аб.№ 979459. Още повече, че от делото е представено писмено
доказателство – нотариален акт от който е видно, че ответникът е собственик на процесния имот от 04.10.2012г. /л.31-33вкл./ и със заявление
е прехвърлена партидата за вода на името на ответника /л.30/.
Предвид гореизложеното, исковата молба
следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този резултат и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски по делото,
възлизащи общо в размер на 850 лева /осемстотин и петдесет лева/, от които: държавна такса – 100 лева, ССчЕ – 250 лева,
СТЕ – 250 лева, възнаграждение за особен представител – 150 лева и юрисконсултско възнаграждение – 100 лева.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.А.Г., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., с адрес в РБългария: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас,
комплекс „М.Д.”, бл.3, ет.3, ап.... да заплати на "В.И К." ЕАД
с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Д. Златев, сумата от
188,44 лева /сто осемдесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки/, дължими по издадена фактура
от 25.11.2019 г., с отчетен период по фактурата 07.10.2015 год. - 12.11.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 15,08 лева /петнадесет лева и осем
стотинки/, представляваща с обезщетение
за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 26.12.2019 г. до
08.10.2020г.
ОСЪЖДА Л.А.Г., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., с адрес в РБългария: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас,
комплекс „М.Д.”, бл.3, ет.3, ап.... да заплати на "В.И К." ЕАД
с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител – гл.юрк.Д. Златев, сумата от 850 лева /осемстотин и петдесет лева/, представляваща
заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: