Р Е Ш Е Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на 09.06. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
Мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при участието на секретаря
Галина Стефанова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 272 по описа за 2020 год.
и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба депозирана от ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София срещу решение № 5622/11.12.2019 г., постановено по
гр. д. № 11833/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с което се :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Т., ЕГН ********** сумата
от 1128.14 лв, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положени извънреден труд по месеци и по
тримесечие от 165,59 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода
от 01.04.2017г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както следва: сума в размер на 139.12 лв. за
периода м.април – м.юни на 2017 г., сума в размер на 144.27
лв. за периода м.юли – м.септември на 2017 г., сума в
размер на 109.92 лв. за периода м.октомври – м.декември на
2017 г.; сума в размер на 129.92 лв. за периода
м.януари – м.март на 2018 г., сума в размер на 156.73 лв. за
периода м.април – м.юни на 2018 г., сума в размер на 156.74
лв. за периода м.юли – м.септември на 2018 г., сума в
размер на 148.49 лв. за периода м.октомври – м.декември на
2018 г. и сума в размер на 142.95 лв. за периода
м.януари – м.март на 2019 г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Т., ЕГН ********** сумата
от 420 лв. с ДДС, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 300лв. ,
представляваща такси и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Въззивникът
счита, че решението е неправилно и необосновано. По подпробни доводи и
съображения моли да бъде отменено и постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и се присъдят разноските.
Въззиваемият
не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
При
проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор
на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Производството
е образувано по иск от Божидар Т. Попов, ЕГН ********** против ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” гр. София, с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата
от 1128.14 лв., след допуснато изменение на иска по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение
за положени извънреден труд по месеци и по тримесечие за периода от
01.04.2017г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както следва: сума в размер на 139.12 лв. за периода м.април – м.юни на 2017
г., сума в размер на 144.27 лв. за периода м.юли – м.септември на 2017 г., сума
в размер на 109.92 лв. за периода м.октомври – м.декември на 2017 г.; сума в
размер на 129.92 лв. за периода м.януари – м.март на 2018 г., сума в размер на
156.73 лв. за периода м.април – м.юни на 2018 г., сума в размер на 156.74 лв.
за периода м.юли – м.септември на 2018 г., сума в размер на 148.49 лв. за
периода м.октомври – м.декември на 2018 г. и сума в размер на 142.95
лв. за периода м.януари – м.март на 2019 г.
Ищецът твърди,че е
държавен служител-заема длъжност „младши инспектор” в Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна. Предвид
непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на 24-часови смени,
съобразно утвърден от Началника на затвора месечен график. За периода 01.04.2017г.
- 31.03.2019г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното
време на тримесечие.
Твърди
се, че за времето от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. е положил извънреден труд от
164,74 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение на обща
стойност от 1857,85 лв., обуславящо и правния му интерес от предявяване на
осъдителна претенция.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът
полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че
служителят е полагал извънреден труд,но твърди, че му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
-- от 01.04.2017г.
до 31.03.2019г. ищецът Г.Г.Т. е изпълнявал длъжността младши
инспектор при Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" /РДПБЗН/ - Варна при Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“.
-
за периода от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. ищецът Г.Г.Т. е
положил 1158 часа нощен труд, факт, установен от приложените
доказателства.
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Доводите
в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се
определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на
вътрешните работи.
През
разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Чл. 3, ал.
3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни,
за разлика от уредбата в действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 е уреждала, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22 часа и
6 часа за отчетния период се умножава с коефициент 1.143. Липсата на изрична
специална уредба не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение
намира общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/Обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г./. В чл. 9, ал. 2 на последната е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1.143.
На
основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение
и гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във
вътрешното ни законодателство, така и в пряко приложими международни актове
принцип на осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените
им от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния
живот, решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за
дължимостта на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд
държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по
неслужебни, трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, получен след преобразуване на
часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
установени за подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на общо
основание. Предявеният иск поради това е доказан по основание.
По
отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на
изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ,
което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства
дължимото допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от
въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан по основание и
по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
В
обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението
като правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Искане за присъждането им, нито доказателства за реализирането на такива не са
ангажирани от страната, поради което разноски не следва да се присъждат по
делото.
Мотивиран
от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 5622/11.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 11833/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.