РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Белоградчик, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20221310100087 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуване на
вземане в размер на 1 144.64 лв., от които : 548.55 лв. – главница, 43.54 лв.
– обезщетение за забава, 95.98 лв. – договорна лихва, 456.57 лв. –
допълнителни услуги.
В исковата молба, ищеца „Агенция за контрол за просрочени
задължения“ ООД, сочи, че между „Микро Кредит” АД – заемодател и
ответника Д. Ц. Д. – заемател, е сключен Договор за заем Микрокредит №
9012 – 00034032 от 16.09.2020 г., както и Договор за допълнителни услуги
към заем Микрокредит № 9012 – 00034032 от 16.09.2020 г., като по силата на
Договора за заем, заемодателя е предоставил на заемателя – ответник,
паричен заем в размер на 600 лв., който ответника се е задължил да върне
съгласно погасителен план, ведно с договорна лихва. Твърди се, че
ответникът се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва в общ
размер на 716.80 лв., на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер
1
на 71.68 лв., като първата погасителна вноска е платима на 30.10.2020 г. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане 30.07.2021 г. В Исковата
молба се сочи, че въз основа на Договор за допълнителни услуги към заем
Микрокредит № 9012-00034032 от 16.09.2020 г., сключен между „Микро
кредит”АД и ответника за предоставяне на допълнителни услуги, последния
дължи пакетна цена в размер на 507.30 лв., която е следвало да заплати на 10
броя равни вноски, всяка в размер на 50.73 лв., като първата погасителна
вноска е на 30.10.2020 г. и последна вноска с падеж на плащане 30.07.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дължимата сума в сроковете и
при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия към
дружеството, като сумата която не е погасена, е в общ размер на 1 144.64 лв.,
от които 548.55 лв. – главница, 95.98 лв. – договорна лихва, обезщетение за
забава в размер на 43.54 лв. И 456.57 лв. – сума за пакет услуги по Договор за
допълнителни услуги.
Излага се в Исковата молба, че на 19.03.2021 г., е сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, между „Микро кредит” АД и
„Агенция за контрол на просрочени вземания” ООД, ЕИК *********, по
силата на който вземането спрямо ответника, произтичащо от Договор за заем
Микрокредит № 9012-00034032 и Договор за допълнителни услуги към заем
Микрокредит № 9012-00034032 и двата от 16.09.2020 г., е цедирано на ищеца
по делото.
Поради допуснатото неизпълнение от страна на ответника по така
сключените договори, ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по
което е образувано по ч. гр. д. № 1/ 2022 г. на РС – Белоградчик, и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу заемателя. В срока по
чл. 414 ГПК, длъжника – ответник в настоящото производство е подал
Възражение по образец, в което възразява против дължимостта на вземането,
поради което и заявителя – ищец е предявил настоящия иск за установяване
съществуване на вземането си.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено
по отношение на ответника, че вземането им съществува за следните суми:
1144.64 лв., от които 548.55 лв. – главница, 95.98 лв. – договорна лихва,
обезщетение за забава в размер на 43.54 лв.и 456.57 лв. – сума за пакет
услуги по Договор за допълнителни услуги, ведно със законните лихви върху
2
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Подробни доводи са изложени в Писмено становище от страна на
ищеца.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 1/ 2022 г. по описа на РС –
Белоградчик.
По искане на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице – икономист, не е
оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал
по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника. Същият е
представляван от процесуален представител – адв. Б. Б. от САК. В отговора
се оспорва иска. Като основание за неоснователност на предявения иск се
изтъкват доводи, че не е установено по безспорен начин кога е преустановено
плащането по договора за заем от страна на ответника, че последния не е
уведомен по надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на заема,
че не е уведомен по надлежния ред за извършеното прехвърляне на вземането
спрямо ответника на ищцовата страна. Правят се възражения за нищожност
на договорите за заем, предвид на това, че същия съдържа неравноправни
клаузи, в частност – не е ясно как е определен ГПР. Възражение в този
смисъл е направено и по отношение на сключения между страните Договор за
допълнителни услуги за заем.
В хода на устните състезания, процесуалния представител на ответника,
претендира съда да отхвърли предявения положителен установителен иск.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна :
С оглед исковата претенция и направените възражения с отговора,
съдът с доклада по делото, разпредели доказателствената тежест както следва
: Ищецът по делото следваше да докаже, че в качеството си на заемодател е
предоставил на ответника паричен заем по така сключения договор; че е
настъпила предсрочната изискуемост на заема.; неизпълнение от страна на
ответника – че същия не е изпълнил задължението да погаси на падежа
3
дължимата сума, представляваща заем; размера на неизплатения заем; че
ответника е изпаднал в забава в плащанията.; размера на лихвите за забава.;
че вземането спрямо ответника по Договор за паричен заем е прехвърлено
/цедирано/ на ищеца по делото „АКПЗ” ЕООД.; че за извършената цесия на
вземането спрямо ответника, последния е бил уведомен по надлежния ред. От
своя страна, с оглед твърденията в отговора, ответника следваше да докаже
наличие на основание за нищожност договорните отношения между страните,
поради съдържащи се в тях неравноправни клаузи.
От събраният по делото доказателствен материал се установи, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение. На 16.09.2020 г.,
между „Микро Кредит” АД – заемодател и ответника Д. Ц. Д. – заемател, е
сключен Договор за заем Микрокредит № 9012 – 00034032, както и Договор
за допълнителни услуги към заем № 9012 – 00034032.
По силата на по силата на Договора за заем № 9012 – 00034032,
заемодателя е предоставил на заемателя – ответник, паричен заем в размер на
600 лв., който ответника се е задължил да върне съгласно погасителен план,
ведно с договорна лихва. Ответникът се е задължил да върне заема, ведно с
договорната лихва в общ размер на 716.80 лв. на 10 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 71.68 лв., като първата погасителна
вноска е платима на 30.10.2020 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 30.07.2021 г.
Съгласно Договор за допълнителни услуги към заем Микрокредит №
9012-00034032 от 16.09.2020 г., сключен между „Микро кредит”АД и
ответника за предоставяне на допълнителни услуги, последния дължи пакетна
цена в размер на 507.30 лв., която е следвало да заплати на 10 броя равни
вноски, всяка в размер на 50.73 лв., като първата погасителна вноска е на
30.10.2020 г. и последна вноска с падеж на плащане 30.07.2021 г.
Съдът намира, че от страна ищеца се доказа първото му вменено в
тежест на доказване обстоятелство – че заемодателя „Микро кредит“ АД е
предоставил на ответника паричен заем, който последния се е задължил да
върне на падеж 30.07.2021 г. Съдът приема за доказано, че заемът е отпуснат
на ответника по силата на възникналото договорно правоотношение.
При анализа на събрания по делото доказателствен материал, се
установи и допуснато от страна на ответника неизпълнение на задълженията
4
по Договора за заем № 9012 – 00034032 от 16.09.2020 г.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и е приобщено по делото,
ответникът – заемател е извършил една единствена вноска по кредита – на
09.02.2021 г., чийто падеж е бил на 30.10.2020 г., и от тогава е спрял
изпълнението по договора. От тук насетне плащания не са извършени от
страна на ответника по договора за заем. Падежът на който е следвало да бъде
издължен заема, е настъпил на 30.07.2021 г.
В този смисъл съдът приема, че е настъпила предсрочната изискуемост
на вземането. С факта на неизпълнение на задължението по договора за заем
и настъпването на крайния му срок, доказва изискуемостта на задължението
по него.
Поради това, съдът не се солидаризира с възраженията на процесуалния
представител на ответника в този смисъл – че предсрочната изискуемост не е
обявена и за настъпването й, ответника не е бил уведомен.
Цитираната от ответната страна съдебна практика в този смисъл и в
частност Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013
г. на ВКС, досежно задължението на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да го обяви на длъжника, касае случаите на подадено
Заявление по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. /т. 18 от ТР № 4/ 2014 г. – Изискуемо
ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т.
2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции./
В случая, заповедното производство се е развило по реда на чл. 410
ГПК, поради което и цитираната съдебна практика е неотносима към случая.
Заповедта не е издадена въз основа на документ – извлечение от счетоводни
книги по чл. 147, т. 2 ГПК, а по реда на чл. 410 ГПК.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че не е ясно от
кой момент ответника е спрял плащанията по Договора за заем. Горното
обстоятелство се установява от изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, в която вещото лице е обективирало, че е извършено едно
единствено плащане на вноска по заема – на 09.02.2021 г., в размер на 123.00
5
лв., които са разпределени за погасяване съответно на част от главницата, от
договорната лихва и от сумата по Договора за допълнителни услуги по заема.
Предвид горните мотиви, съдът приема, че посредством представените
писмени доказателства, както и с оглед на приетата съдебно – счетоводна
експертиза, се доказа неизпълнение от страна на ответника – неплащане на
заема на падежа – 30.07.2021 г. и настъпилата предсрочна изискуемост на
същия.
Поради това, съдът приема, че претенцията, представляваща главница,
след приспадане на внесената единствена вноска по заем, е основателна за
сумата от 548.55 лв. – съобразно заключението на вещото лице,
представляваща неизплатената част от Договора за заем.
Съдът приема, че основателна е претенцията и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – по
заповедното производство, тъй като от този момент, ответника се счита за
поканен да плати. Поради това, уважава и акцесорния иск за законни лихви,
считано от 06.12.2021 г. – датата на подаване на Заявлението по заповедното
производство пред РС – Ботевград, до окончателното изплащане на
главницата.
По отношение на възражението за ненадлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, съдът също не се солидаризира със
защитната теза на ответника.
Представени са доказателства, че вземането на кредитора „Микро
кредит“ АД спрямо ответника, е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото,
по силата на Договор за цесия от на 12.03.2021 г. /л. 21 от делото/.
Съдът намира, че е налице надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия. Съгласно установената съдебна практика – в частност –
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о., ТК,
уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
6
12/ 2009 г. ТК, постановяващо, че доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването за
цесията, то получаване на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане, не може да бъде игнорирано.
Видно от приложенията към Исковата молба, надлежно връчени на
ответника, сред тях е и Договора за цесия от 12.03.2021 г., приложение към
него, Уведомление до ответника за извършената цесия, както и пълномощно
от цесионера „Микро Кредит“ АД, по силата на което е делегирал права на
цесионера – ищеца по делото, да уведоми всички длъжници за извършеното
прехвърляне на вземанията /л. 33 от делото/. Съдебните книжа са надлежно
връчени на ответника по делото, ведно с преписа от Исковата молба.
Поради това, съдът приема, че е спазено изискването на чл. 99, ал. 4
ЗЗД, като длъжника – ответник е уведомен за извършената цесия от
цесионера по договора в качеството му на пълномощник на цедента.
Изискването да се извърши уведомяването от цедента не препятства
прехвърлителя на вземането да натовари чрез упълномощителна сделка друго
лице да извърши уведомяването, включително и цесионера, тъй като
задължението за уведомяване не е нито лично, нито непрехвърлимо /Така
Решение № 15 от 30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/ 2014 г., ІІ т.о/.
При тези съображения, съдът намира, че ответника е надлежно
уведомен за извършеното цедиране на вземането му.
По направените възражения от ответната страна за нищожност на
Договорите, поради наличието на неравноправни клаузи, съдът намира
следното :
На първо място, съдът намира, че при сключване на Договора за заем, е
спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на хартиен
носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 1-9 и т. 11 ЗПК – съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора,
общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на годишния
лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
Съдът обаче намира, че договорът не отговаря в пълното си съдържание
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал.
7
1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
Видно е, че в процесния Договор за заем, е посочен годишен процент на
разходите (ГПР), като абсолютна процентна стойност – 48.90 %. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В случая, в договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което
води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът приема,
че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, процесният договор за заем, е
недействителен в тази част, тъй като не отговаря на някои от изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от
ЗПК.
Кредиторът – заемодател, единствено е посочил като абсолютна
стойност ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48, 90 % /.
Представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани със заемното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за заем, яснота
относно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия, е недопустимо.
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че заемното правоотношение
между страните досежно лихвата се явява недействително на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора
за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
8
предоставения финансов ресурс. Т.е., когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита –
главница, но не и на лихвата и други разходи.
Поради изложените мотиви, съдът намира, че в частта досежно
претендираното обезщетение за забава в размер на 43.54 лв., считано от
01.12.2020 г. до 23.11.2021 г. /датата на подаване на заявлението/, както и по
отношение на претенцията за договорна лихва с цена на иска 95.98 лв.,
исковата претенция следва да бъде отхвърлена, поради нищожност,
произтичаща от неравноправни клаузи.
По отношение на възраженията за нищожност на Договора за
допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9012-00034032 от 16.09.2020 г.,
поради наличие на неравноправни клаузи, съдът намира следното :
В разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е регламентирана възможността
за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора. В регламента на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се съдържа
императивна забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съдът намира, че в разглеждания казус така договорените между
страните допълнителни услуги съставляват точно такива, поради което и
подобна уговорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
Нещо повече – клаузите в Договора за допълнителни услуги води и до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя по смисъла на чл. 24 от ЗПК вр. с чл. 143, т. 5 от ЗЗП, доколкото
възнаграждението, договорено в Договора за допълнителни услуги, е
отнапред определено, при липса на сигурност за осъществяване на насрещна
престация от финансовата институция.
На практика, с Договора за допълнителни услуги се претендира
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение
дали тези услуги ще бъдат използвани от него, т. е., то е дължимо само за
"възможността за предоставянето" на услуги: 1. Посещение вкъщи или на
9
удобно място за събиране на вноска, 2. Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента, 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис
на Микро кредит, безплатно плащане на вноски чрез виртуален ПОС
терминал, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, Разглеждане до
минути, преференциално обслужване, право на участие в специални
промоции.
Т.е., с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги,
на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
не е сигурно, че ще ползва като вид услуга.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване,
регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В този смисъл, съдът намира, че следва да се отхвърли исковата
претенция за сумата от 456.57 лв., претендирана по пакет „Комфорт“ по
Договора за допълнителни услуги към заем Микро Кредит № 9012-00034032
от 16.09.2020 г., поради нищожност – наличие на неравноправни клаузи.
От всичко изложено по – горе, съдът намира, че ищеца успя да докаже в
условията на пълно и главно доказване исковата си претенция по предявения
положителен установителен иск, представляващ главница в размер на 548.55
лв. – по Договора за заем Микро Кредит № 9012-00034032 от 16.09.2020 г.,
ведно със законните лихви върху главницата, считано от 06.12.2021 г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
изплащане, поради което съдът уважава предявения иск с това основание и в
този размер.
Исковите претенции, представляваща договорна лихва в размер на
95.98 лв. и 43.54 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2020 г. до
23.11.2021 г., както и претенцията, произтичаща от Договора за допълнителни
услуги към заем – допълнителни услуги, в размер на 456.57 лв., следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските :
10
Предвид изхода на делото – съдът уважи частично исковата претенция
на ищеца, поради което ответника следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия
процес, съобразно уважената част от иска, както следва: 104.00 лв. – държавна
такса по заповедното производство и исковото производства, 300.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение – по заповедното и исковото производства и
182.00 лв. – възнаграждение за вещо лице. Налице са доказателства, че
същите са реално направени и е представен Списък на разноските съгл. чл. 80
ГПК.
От своя страна, ищеца следва да заплати на ответника, направените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от иска, а именно 182.00 лв. от общо претендираните 350.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
ЗА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Я. Б. Я., против Д. Ц. Д., с настоящ адрес : гр. Б., обл. В.,
ул. „...........................“ №..., с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ЗА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, СЪЩЕСТВУВА за сумите:
548.55 лв. (петстотин четиридесет и осем лева и петдесет и пет ст.) –
главница по Договор за заем Микро Кредит № 9012-00034032 от 16.09.2020
г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 06.12.2021 г.
– датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ЗА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Я. Б. Я., против Д. Ц. Д., с настоящ адрес : гр. Б., обл. В.,
ул. „......................“ № ..., с ЕГН **********, ИСКОВЕ по чл. 422 ГПК за
сумите: 95.98 (деветдесет и пет и деветдесет и осем лева) – договорна лихва
по Договор за заем МикроКредит № 9012-00034032 от 16.09.2020 г., 43.54
11
(четиридесет и три лева и петдесет и четири ст.) – обезщетение за забава по
Договор за заем МикроКредит № 9012 – 00034032 от 16.09.2020 г. за периода
01.12.2020 г. до 23.11.2021 г., както и 456.57 лв. (четиристотин петдесет и
шест лева и петдесет и седем ст.) – допълнителни услуги по пакет
„Комфорт“ по Договор за допълнителни услуги към заем Микро Кредит №
9012-00034032 от 16.09.2020 г., поради нищожност – съдържание на
неравноправни клаузи.
ОСЪЖДА Д. Ц. Д., с настоящ адрес: гр. Б., обл. В., ул. „...................“ №
..., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ЗА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3,
представлявано от Я. Я., направените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, както следва: 104.00 лв. – държавна такса по
заповедното и исковото производство, 300.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение – по заповедното и исковото производства, 168.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ ЗА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, представлявано от
Я. Я., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. Д., с настоящ адрес : гр. Б., обл. В., ул.
„..............................“ № ..., с ЕГН **********, направените по делото разноски
в размер на 182.00 лв. – за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Видински Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
12