Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 23.12.2009 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Х.
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 297 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и
сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1947 от 17.05.2008
г. на Началника на РПУ – Ловеч са наложени на П.Х. ***, административни
наказания на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер
на 150 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.3, т.5, предл.1-во от ЗДвП – глоба в
размер на 30 лева, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ – глоба в размер на 400
лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер на
10 лева, както и са му отнети общо 18 контролни точки на основание чл.4, ал.1,
т.4, т.17 и т.23 от Наредба № І-1959 на МВР, за извършени от него нарушения на чл.150,
чл.137а, ал.1, предл.1-во, чл.6, т.1, предл.3-то, чл.100, ал.1, т.3, предл.1-во
и чл.100, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят,
който го е обжалвал в срок и моли да бъде отменено наказателното постановление
като незаконосъобразно. Излага подробни доводи, като акцентира, че е нарушена
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като НП му било връчено почти девет
месеца след издаването му. Твърди, че при съставяне на АУАН си е носел личната
карта, в която са се съдържали данни и за постоянния му адрес, но в издаденото
НП той липсва, поради което е нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН.
Сочи за нарушение и на чл.58, ал.1 от ЗАНН, тъй като НП не му било връчено
срещу подпис. Изтъква, че описаната в акта и НП фактическа обстановка не
отговаря на действителната в голяма степен. Развива подробни доводи в тази
насока.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява
лично. Представлява се от адвокат К. от ЛАК. Последният пледира за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно, като поддържа и развива доводите изложени
в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в
придружителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди
наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите Б.К.К., Г.И.Г., Светослав Любенов Данаилов и
Станислав Иванов Стойчев, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.05.2008 г., жалбоподателят П.Х. управлявал
лек автомобил „Опел Тигра” с рег.№ СА 17-94 ММ в гр.Ловеч, по площад „Тодор
Кирков”. С него пътували свидетелите Светослав Данаилов и Станислав Стойчев,
като първия бил седнал на задната седалка, а втория на отпред на седалката до
водача. Около 21.30 часа жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на
РПУ – Ловеч – свидетелите Б.К. и Г.Г.. При проверката свидетелите установили,
че жалбоподателят Х. не притежава свидетелството за управление на МПС от
съответната категория, той и пътника до него не били поставили предпазните
колани, както и че управлява автомобила в зоната на действие на знак В-1. Констатирали
също така, че не представя задължителната застраховка „гражданска отговорност”
на управлявания от него автомобил, както и свидетелство за регистрация на МПС. Свидетелят
К. съставил на жалбоподателят Х. АУАН № 1947/05.05.2008 година (бланков № 082341).
По съставеният акт жалбоподателят вписал, че има застраховка „гражданска
отговорност” и ще я представи. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е представил
писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено
обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа
обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган преценил, че с
действията си жалбоподателят Х. нарушил разпоредбите на чл.150, чл.137а, ал.1,
предл.1-во, чл.6, т.1, предл.3-то, чл.100, ал.1, т.3, предл.1-во и чл.100,
ал.1, т.2, предл.1-во от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.177, ал.1, т.2,
предл.1-во от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП, чл.183, ал.3, т.5,
предл.1-во от ЗДвП, чл.315, ал.1, т.1 от КЗ и чл.183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП санкции.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки
жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно Заповед № Із-189/08.02.2007 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Съдът намира, че жалбата в частите й по т.2) ;
т.3) и т.5) от наказателното постановление е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, тъй като наложените по тях санкции са глоби,
съответно в размер на по 50, 30 и 10 лева и съгласно императивната разпоредба
на чл.189, ал.5 от ЗДвП, не подлежат на обжалване глоби, които са в размер до
50 лева включително. Ето защо, доводите на жалбоподателят и процесуалния му представител,
които касаят тази санкция не следва да бъдат обсъждани и производството по
делото следва да се прекрати в тези му части.
По санкцията по т.1 от НП.
В тази му част обжалваното постановление е
законосъобразно издадено, при спазване на материалния и процесуален закон. В
тази връзка следва да бъдат обсъдени изразените в жалбата възражения за
допуснати процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление.
Не може да бъде споделено и кредитирано
възражението, че е нарушена разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като тя
касае срока, в който следва да се издаде НП, а не кога е било връчено на
нарушителя, в какъвто смисъл са и доводите на жалбоподателя. Нормата на чл.34,
ал.3 от ЗАНН задължава наказващия орган да издаде НП в 6 – месечен срок от
съставянето на АУАН. В случая това е спазено от Началника на РПУ – Ловеч. АУАН
е бил съставен на 05.05.2008 г., а обжалваното НП е било издадено на 17.05.2008
г., т.е. по-малко от месец. Обстоятелството, че е било връчено значително
по-късно на жалбоподателя Х. не е нарушение на нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, нито
пък е процесуално нарушение довело до опорочаване на
административно-наказателното производство.
По отношение на възражението за нарушение на
чл.57, ал.1, т.4 и чл.58, ал.1 от ЗАНН – непосочване на адрес на нарушителя в
НП и невръчването му срещу подпис, съдът намира същите за неоснователни. Видно
от наказателното постановление /л.9/, същото е връчено на жалбоподателят Х. на
23.01.2009 година. По-късното му връчване, както бе отбелязано по-горе, не го
прави нередовно и съдът не констатира нарушение на нормата на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Що се отнася до визираното нарушение на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, то действително
в обжалваното постановление не е посочен постоянен или настоящ адрес на
жалбоподателя при все, че в съставения АУАН има изписан такъв в с.Лисец,
Ловешка област. Настоящият състав счита, че тази непълнота на НП, не е
основание за отмяната му като незаконосъобразно, тъй като този пропуск с нищо не
е нарушил правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го упражни в
пълен обем. Известно е от правната доктрина и практика, че съществено
процесуално нарушение е това, което е довело до накърняване правото на защита
на санкционираното лице и лишаването му от възможността да организира адекватна
защита. В тази връзка, изискването да се посочи точния адрес на нарушителя в
НП, има по-скоро дисциплинираща функция спрямо наказващия орган, с цел
своевременното уведомяване на нарушителя за предприетите срещу него действия. Аргумент
за такъв извод съдът черпи и от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която
предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая нередовността е в наказателното
постановление, но акцента, който законодателя поставя е именно в наличието на
безспорна установеност на тези обстоятелства. А по делото беше установено по
безспорен начин, че жалбоподателят Х. е управлявал автомобила без да е
правоспособен водач, който факт той не отрича и признава и който наказващият
орган правилно е квалифицирал като нарушение на чл.150 от ЗДвП. Потвърждава се
и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ирелевантни по случая са
фактите, че жалбоподателят е преминал успешно теоретичното и практическо
обучение за придобиване на правоспособност, както и за завършен курс по първа
долекарска помощ, тъй като към момента на нарушението все още е нямал издадено
по съответния ред свидетелство за управление на ППС. Именно с него приключва
процеса на придобиване на правоспособност за управление на ППС и в този смисъл
е и разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, която сочи, че за да управлява МПС
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство.
От субективна страна нарушението е извършено
виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно, че все още не притежава
свидетелство за управление на МПС и че управлението на автомобил без такова е
нарушение, още повече като се има предвид, че съвсем скоро е бил завършил курса
за обучение на водачи и е положил изпит, включително и за познаването на ЗДвП и
правилника за приложението му.
По безспорен начин е установена и самоличността на
нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по
безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателят Х. нарушение на
нормата на чл.150 от ЗДвП, неговата самоличност и пропуска да бъде изписан
адреса му в НП не опорочава последното до степен, че да бъде отменено на това
основание, а същото следва да се потвърди в тази му част, като законосъобразно.
Правилно наказващият орган е приложил за това
нарушение санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗДвП и е наложил
глоба в средния предвиден за това размер, при балансиращи вината обстоятелства.
По санкцията по т.4 от НП.
В тази му част обжалваното наказателно
постановление е издадено при съществено нарушение на установените в
административно-наказателното производство процесуални правила.
Налице е несъответствие между обстоятелствената
част на наказателното постановление и санкцията, която е приложена за това нарушение.
Текстът на чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането предвижда санкция за
лице, което е длъжно да сключи задължителна застраховка /каквато е “гражданска
отговорност”/, но не го е сторило в предвидения срок. Същевременно в акта и в
обжалваното наказателно постановление е посочено като извършено от
жалбоподателя деяние, непредставянето на полица за сключена ГО за 2008 год.,
което по същество е нарушение различно от това по чл.315, ал.1 от КЗ и е
санкционирано в чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП. Че са различни нарушения говори и
размера на налаганата глоба – в първия случай е от 400 до 600 лева за физически
лица, а във втория е в размер на 10 лева. От използваната от актосъставителят и
наказващия орган формулировка “не представя” и „не носи”, не става ясно дали
жалбоподателят е имал сключена застраховка, но не я е носил в момента на
проверката или изобщо не е имал сключена такава. Освен това, нито в акта, нито
в обжалваното НП е отразено обстоятелството имало ли е поставен на предното
стъкло валиден стикер за сключена застраховка „гражданска отговорност” и
възражението на жалбоподателя в този смисъл е основателно. А това е
обстоятелство от съществено значение за правилната квалификация на извършеното
нарушение и съответната санкция и наказващия орган е следвало стриктно да го
изследва и съобрази при издаване на наказателното постановление, още повече, че
както се установи по делото, собственика на автомобила е имал сключена валидна
застраховка „ГО” за периода от 28.01.2008 г. до 27.01.2009 г. /л.31/.
При това положение, издавайки обжалваното
наказателно постановление, наказващия орган не е спазил императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е описано конкретното нарушение
извършено от жалбоподателя, обстоятелствата при които е извършено, а също и
доказателствата, които го потвърждават. Нарушаването на първите две изисквания
осуетява правилната квалификация на нарушението. Абстрактното посочване “не
представил”, „не носи”, без конкретизиране на нарушението чрез посочване на
неговите фактически белези е равностойно на непосочване на конкретното деяние.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и К., също не става
ясно това обстоятелството, тъй като и двамата не си спомнят подробности от
случая. Налице е разминаване и несъответствие между описаните обстоятелствата
при които е извършено нарушението и правната му квалификация от една страна и
приложимата санкционна норма от друга, което в крайна сметка ***а на
жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере кое нарушение му се вменява.
На практика, в случая на жалбоподателят е наложена санкция за нарушение, което
не е извършил. Ето защо, поради така изложените съображения, наказателното
постановление в тази му част е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1947 от 17.05.2008
г. на НАЧАЛНИКА НА РПУ - ЛОВЕЧ, в частта по т.4, с която е
наложено на П.Х. ***, ЕГН : **********, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ
административно наказание – глоба в размер на 400 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1947 от 17.05.2008 г. на
НАЧАЛНИКА НА РПУ - ЛОВЕЧ,
в частта по т.1, с която е наложено
на П.Х. ***, с горните данни, на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1-во от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 150 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без разглеждане жалбата по т.2), т.3) и т.5) от НП №
1947/17.05.2008 г. на Началника на РПУ – Ловеч, като недопустима и прекратява
производството по делото в тези му части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :