Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..................
гр. К., 23.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при секретаря
Снежана Данчева, като разгледа докладваното от съдията
наказателно
административен характер дело №12 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0281-001147/12.11.2018
г. на Началник група към **на ***П., ***- К., на Й.Й.Й.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.179
ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП -
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и са
отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, както и на осн. чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл.6, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и го обжалва, като прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извършване на нарушенията, вменени
във вина на жалбоподателя.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява и
поддържа жалбата. Оспорва извършване на нарушенията и пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители К.К. и В.Р. и свидетелите М.Н. и Д.Г., както и приобщените писмени доказателства - АУАН с бл. №977732 от 17.10.2018г., наказателно постановление № 18-0281-001147/12.11.2018 г., Заповед № 8121к-2057/18.06.2015г., справка за водач/нарушител, писмо №281000-2909/2019г. на ***К., протокол за ПТП, АУАН с бл. №977733 от 17.10.2018г., наказателно постановление № 18-0281-001145/12.11.2018 г., съдът намира за установено следното:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 17.10.2018г. в 13.00 часа в община К. на общински
път № ***. с посока
на движение от гр.К. към с.Марино поле, като водач на л.а. „М.К.“ с рег. №*****,
чужда собственост при обстоятелства: управлявал л.а. „М.К.“ с рег. №*****,
чужда собственост, като предприема изпреварване на движещия се пред него т.а. „Ф.“
с рег.№*****и се сбълсква с него, след което се
обръща на една страна с което причинява ПТП с материални щети по двата
автомобила. При изпреварване не се убеждава, че автомобила пред него няма да
промени движението си наляво. При извършване на маневрата нарушава П.М.-М1. По
този начин не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение, и несъобразява поведението си с пътната
маркировка.
С атакуваното НП на Й. са наложени следните наказания:
глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, вр.
с чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушение
на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
от показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените и приобщени по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
1.Относно наложеното наказание по чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.5
от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
Съдът счита, че действително са налице основания за
отмяната на наказателното постановление в тази му част.
На първо място в атакуваното НП е посочено, че
жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй
като не се е убедил, че ППС, което е започнал да изпреварва не е подало сигнал
за изменение на посоката си на движение. Съдът приема, че от приложените по
делото писмени доказателства, както и от свидетелските показания дадени в
съдебното заседание не се установява по безспорен начин, посочената в НП
фактическа обстановка. Констатирани са и редица противоречия, които не са били
изяснени при издаването както на АУАН, така и на процесното
НП. От показанията на разпитаните свидетели К. и Р. – актосъставители,
които обаче не са очевидци на настъпилото ПТП, става ясно, че фактическата
обстановка, обективирана в издадения АУАН, а в последствие
описана и в атакуваното НП е установена единствено и само въз основа на техните
възприятия и отчасти от показанията на водача на т.а. „Ф.“ с рег.№*****– св.Н.,
т.е. другия участник в процесното ПТП. В конкретния
случай, актосъставителят и св.Р. не са направили
всичко необходимо за установяване на причината за настъпване на ПТП, а директно
са дали вяра на обясненията, дадени само от единия участник в произшествието и
на собствените си възприятия. Нещо повече, показанията им не са еднопосочни и
по отношение на причината и мястото на удара между управлявания от
жалбоподателя автомобил и автомобила на св.Н.. Същевременно става ясно, че при
издаване на атакуваното НП, АНО е възприел за установена горепосочената
фактическа обстановка, без да вземе предвид становището на жалбоподателя, тъй
като същият описва коренно различна причина за настъпването на процесното ПТП.
Следва да се отбележи също така, че по делото са депозирани
показания от свидетеля Д.Г. - очевидец на произшествието, който описва друг механизъм на възникване на ПТП. Съдът изцяло кредитира
показанията на този свидетел, като логични, последователни и не се установиха
данни, които да внесат съмнение по отношение на същите. Предвид всичко това
съдът стига до извода, че обективираното в АУАН и НП
нарушение е прието за такова на базата на предположения, които са останали
недоказани по един безспорен начин, което от своя страна е пречка за
ангажирането на отговорността на жалбоподателя.
1.Относно наложеното наказание по чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
Съдът счита, че са налице основания за отмяната на
наказателното постановление и в тази му част, тъй като е следвало е
да се посочи каква точно забрана
нарушава водача и от къде се черпи изводът, че той не е спазил пътна маркировка
и каква точно е била тя, като не е описано никакво конкретно поведение на
жалбоподателя, а именно – какво е извършил, в нарушение на кое правило,
скрепено със знак или с пътна маркировка и т.н.
Липсата на фактическо описание на нарушението, каквото
в случая е налице, освен че препятства съда при събиране на относими
доказателства, нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере какво
нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. Ето защо липсата на
описание на нарушението и обстоятелствата по извършването им съставлява
съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, водещо до отмяна
на НП.
С оглед на гореизложеното, съдът намери, че
обжалваното НП е постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила и е неправилно и незаконосъобразно,
поради което и следва да бъде отменено изцяло.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
1.ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление № 18-0281-001147/12.11.2018 г. на Началник
група към **на ***П., ***- К., с което на Й.Й.Й., ЕГН
********** *** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2,
във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл.6, т.2 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.