№ 161
гр. Б., 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20231200900195 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищцата Н. М. А., ЕГН **********, с адрес: обл. Б., общ. Белица, с. К., ул. „П.“
№ 17, чрез адв. Р. М., против ответника „ЗАД ОЗК З““ АД, с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1301, р-н „В.“,
ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д..
В първоначалната искова молба се сочи, че на 19.05.2023г., около 16:30
часа, на път „II-19“, на км. 72 + 100 м., водачът на лек автомобил марка и
модел „Д.Н.“, с peг. № Е ****** МС - А. М. А., нарушава правилата за
движение по пътищата, като навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска правомерно движещия се там лек автомобил марка и модел „Ш.Р.“, с
peг. № ******, управляван от С.К.А., след което отскача и се удря в крайпътна
предпазна еластична ограда /мантинела/, с което реализира ПТП. При
инцидента са причинени сериозни телесни увреждания на Н. М. А. - пътник в
лекия автомобил, управляван от А.. По случая е образувано ДП № 237/2023г.
по описа на РУ - Г.Д.. Пострадалата Н. А. е транспортирана от екип на ЦСМП
- гр. Б. в МБАЛ „И.С.“ ЕООД - гр. Г.Д., проведени са изследвания. С оглед на
установената фрактура на лявата скапула е поставена обездвижваща митела на
горния ляв крайник, като заедно с това, поради руптурата на слезката се е
наложило да се извърши спленектомия по спешност. По време на болничния
престой е проведена и терапевтична схема с множество медикаменти. Ищцата
е изписана на 22.05.2023г. с поставена диагноза: Травматичен шок и
придружаващи заболявалия: Кардиогенен шок; Счупване на ребро, закрито.
Още през същия ден е прехвърлена в Хирургичното отделение на същата
болница за продължаване на лечението. Там отново са й направени
лабораторни изследвания, рентгенография на гръден кош, както и
1
консултативен преглед от ортопед - травматолог. По време на болничния
престой е проведено консервативно лечение с редица медикаменти. Ищцата е
изписана на 26.05.2023г. с поставена окончателна диагноза: Счупване на
ребро, закрито и придружаващи заболявалия: Други уточнени
следхирургични състояния; Травма на далака, без открита рана в корема. За
проведеното лечение е извършила разходи, като е заплатила сума в размер на
23,20 лева за потребителска такса. Ищцата е страдала от постоянни,
мъчителни, остри болки и бодежи в областта на врата. В периода на
възстановяването била принудена да носи шийна яка и да бъде внимателна и
предпазлива в движенията, които извършва, което до голяма степен
ограничавало физическата й активност. Изпитвала е остри болки и бодежи
при вдишване и издишване, чувствала се слаба и отпаднала, изморявала се е
бързо и често й прималявало от направеното усилие. Освен това болките се
провокирали и при всяко по-рязко движение на снагата. Фрактурата на лявата
скапула била силно болезнена и оточна, като болките се усилвали още повече
при всяко движение и физическа активност с тази ръка. В периода на
възстановяването й ръката била обездвижена, не могла да си служи с нея
ефективно. Всичко това принуждавало пострадалата предимно да лежи и
почива, като се налагало да разчита на помощ и грижи от близките си за
ежедневните си дейности, което било повод за натрупване на емоционално
напрежение и стрес у нея. Вследствие на претърпяното ПТП се е стигнало до
отстраняване на слезката. Ищцата сочи, че инцидентът се е отразил
отрицателно и върху общото й емоционално състояние, страда от чести
приливи на страх и безпокойство, ограничила е социалните си контакти,
изпаднала е в продължително депресивно състояние. Сочи се, че виновният
водач е управлявал лек автомобил марка и модел „Д.Н.“, с peг. № Е ******
МС, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК - З.“ АД, с полица
№ ************, валидна за периода 12.03.2023г. - 11.03.2024г.
На 05.07.2023г. ищцата отправила молба-претенция до застрахователя на
отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.
Направено е искане ответникът „ЗАД ОЗК З““ АД, да бъде осъден да
заплати на ищцата Н. М. А. 120 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди за претърпените от нея болки, страдания и психически стрес, в резултат
на причинените й телесни увреждания при ПТП от 19.05.2023г.; 23,20 лева -
обезщетение за претърпените имуществени вреди от Н. А., изразяващи се в
извършени разходи за заплащане на потребителска такса за лечение във връзка
с получените телесни увреждания вследствие на ПТП от 19.05.2023г. Върху
двете суми са претендирани законни лихви за забава за периода от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП на 05.07.2023г. до
окончателното изплащане на съответното обезщетение. Претендират се
разноски.
В срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника „ЗАД ОЗК З““
АД, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че във връзка с
процесния инцидент застрахователят е заплатил на пострадалата обезщетение
2
в размер на 15 000 лв. Не се оспорва наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка ГО на лек автомобил марка и модел „Д.Н.“, с peг. № Е
****** МС, към датата на ПТП. Оспорва се причинно-следствената връзка
между твърдените вреди и ПТП. Сочи се, че е налице независимо
съизвършителство на водача на лек автомобил Ш.Р., който е управлявал
автомобила с превишена и несъобразена скорост и с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В условията на
евентуалност се твърди наличие на съпричиняване от страна на ищцата, като
се сочи, че се е возила без поставен предпазен колан, съзнавала е, че се качва
при водач употребил алкохол или наркотични вещества. Сочи се, че
претендираното обезщетение е силно завишено, за което се излагат подробни
доводи. Оспорват се и акцесорните претенции, както и датата от която се
претендират. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищцата. Не се оспорва плащането на застрахователно обезщетение в размер на
15 000 лв. Твърди се, че с извършеното плащане ответникът признава иска по
основание, не и по размер. Виновен за настъпване на ПТП е водачът А., като
ищцата няма принос за това. Претендираното обезщетение е справедлИ., за
което се сочат подробни доводи. Вина на водача на насрещно движещия се
автомобил не е установена, както и алкохол и наркотици при управление на
автомобила от страна на водача А.. Оспорват се и възраженията за
съпричиняване. Твърди се, че са основателни исковете за заплащане на
дължимата лихва, както и че е налице забава при застрахователя.
В допълнителния писмен отговор по чл. 373 ГПК ответникът
приповтаря част от възраженията си, релевирани в първоначалния писмен
отговор.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
изслушаните две експертизи съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че към датата на твърдяното ПТП процесният
автомобил, в който се е возила пострадалата, управляван от третото лице
помагач А. А. е бил с валидно сключена застраховка гражданска отговорност
при ответния застраховател. Не е спорно и това, че ищцата е отправила
извънсъдебна претенция до застрахователя /получена на 05.07.2023г./ за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и
това, че в след завеждане на делото застрахователят й е заплатил обезщетение
за причинените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от дежурен полицейски служител, заключението по
комплексната автотехническа и медицинска експертиза и показанията на
свидетеля Авдиков, който се е возил в процесния автомобил се установява,
механизмът на ПТП, а именно: На 19.05.2023 г., около 16.30 ч., на път II-19,
при km 72+100, лек автомобил марка и модел Д.Н., с рег. № Е******МС,
управляван от А. А. се е движил в посока от гр. Г.Д. към гр. ДД., същият е с
3
десен волан и в него са се возили четирима пътници. На задната седалка отзад
вдясно пътувала Н. А.. Без да извършва маневра, л. а. Д. се отклонил наляво
спрямо оста на пътя. Автомобилът Д.Н. се е движил по прав пътен участък. В
същото време в обратната посока се е движил от гр. Добринище към гр. Г.Д.
лек автомобил марка и модел Ш.Р., с рег. № ******, управляван от
************. Двете МПС се ударили в предните си десни части. При
инициалния удар, предното дясно колело на л. а. Д.Н. ведно с част от предното
окачване вдясно се откъртило. Лекият автомобил Д.Н. се завъртял в посока на
часовниковата стрелка и увредил л. а. Ш по страничната му дясна част. Лекият
автомобил Д.Н. продължил движението си напред и наляво като се ударил в
начало на мантинела, намираща се от лявата страна на платното за движение.
Увредил колчета от преградата и разкъсал мантинелата. Поради наклона на
участъка се обърнал на лявата си страна и впоследствие по таван като се
установил в отводнително съоръжение - канавка, като предната му част е била
насочена към гр. ДД.. Лекият автомобил Ш.Р. се отклонил незначително в
посока на часовниковата стрелка и изминал около 0,6 м. напред като се
установил на платното за движение в собствената си пътна лента. Вследствие
на инициалния удара и удара в мантинелата и последващото преобръщане на
л. а. Д.Н., предната седалка вляво силно се деформирала и огънала назад в
посока към мястото, където пътувала Н. А. - отзад вдясно.
Вещото лице С. в заключението си посочва, че скоростта на лекия
автомобил, в който се е возила ищцата, в момента на удара е около 70 км/ч., а
към момента на предприемане на маневра спиране е около 90 км/ч. За
насрещно движещия се автомобил скоростта в първия случай е била около 42
км/ч, а във втория около 60 км/ч. Уточнява, че ударът е настъпил в лявата
пътна лента, т.е в лентата на лек автомобил Ш, който е бил изцяло в
собствената си пътна лента. Ограничението на движение в процесния пътен
участък и в двете посоки на движение е до 60 км/ч., обозначен със знак В 26.
Във връзка с ПТП е образувано ДП, което е прекратено на осн. чл. 343,
ал. 2 НК по искане на пострадалото лице.
От медицински документи, представени от МБАЛ И.С. гр. Г.Д., се
установява, че веднага след ПТП ищцата е постъпила на лечение в болнично
заведение в гр. Г.Д.. Първоначално й е поставена диагноза – съмнение за
фрактура на ребра, контузия на корема. В ОАИЛ към МБАЛ И.С. е престояла
три дни с диагноза – травматичен шок и придружаващи заболявания -
счупване на ребра, разкъсване на слезката и контузия на корема. Приложен е
амбулаторен лист № 54/19.05.2023г. , в който е отразено, че се касае за пътник
на задна седалка без колан. Амбулаторният лист е подписан от пациента А..
След това е постъпила на лечение в клиника по хирургия, пролежала четири
дни, направена й е оперативна интервенция – отстраняване на слезката
/далака/. Представена е фактура № 37964/26.05.2023г., видно от която е
заплатена потребителска такса в размер на 23,20 лв.
Вещото лице Х. в заключението си посочва, че въз основа на
представената медицинска документация се установява, че пострадалата Н. М.
А. е получила следните травматични увреждания: Счупване на едно ребро в
ляво; Контузия на един сегмент на левия бял дроб. Счупване на лявата
4
лопатка. Разкъсване на слезката. Хемоперитонеум (кръвооизлив в коремната
кухина). Посочено е, че счупването на едно ребро в ляво и контузията на един
сегмент на левия бял дроб без прояви на дихателна недостатъчност и развитие
на контузионна пневмония причиняват временно разстройство на здравето
неопасно за жИ.та; счупването на лявата лопатка причинява трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни
от датата на травмата, поради анатомичната и функционалната връзка на
костите на раменния пояс с горните крайници; разкъсването на слезката,
наложило нейното оперативно отстраняване; развилия се хемоперитонеум,
който е причинил разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та.
Посочено че, по отношение на диагностицираната дискова протрузия на
шийните прешлени, не може еднозначно и категорично да се прецизира дали
същата е от травматичен произход или от дегенеративно естество.
По отношение на пострадалата е приложено комплексно лечение –
прием на медикаменти, оперативна интервенция и приложена мителя /мека
превръзка на горния крайник/. Доколкото се касае за съчетана травма на гърди,
корем и опорно двигателния апарат ищцата е изпитвала първоначално
интензивни болки и страдания, които впоследствие са отшумели. Посочено е,
че в рамките на около 2-3 месеца е бил възстановителния период за
отстранения далак и счупването на лява лопатка, а за счупването на ребро до
около 3 - 4 седмици. Вещото лице сочи, че при ищцата липсват данни за
настъпили усложнения, очаква се пълно възстановяване, като няма данни към
момента на изготвяне на експертизата да има усложнения, като е възможно да
се е възстановила напълно. Сочи, че е налице причинно следствена връзка
между ПТП и констатираните увреждания.
В заключението е посочено, че няма обективни данни ищцата да е била с
поставен предпазен обезопасителен колан, като е добре известно, че коланът
редуцира травмите.
В с.з. вещите лица поясняват, че причината за ПТП е от субективен
характер – отклоняване на движението на лек автомобил Д. и навлизане в
лентата за насрещно движение, както и поради това, че автомобилът,
управляван от водача А. се е движел с около 90 км/ч. при ограничение до 60
км/ч. Посочват, че коланът редуцира травмите, но не може да ги предотврати
особено при висока скорост и при преобръщане, както е в случая. От
снимковия материал се виждал колана, който е следвало да е поставила А.,
като същият не е законтрен, а при силен удар от катастрофа, той се законтря и
стои свободно. По отношение на контузията на белия дроб е посочено, че се
касае за лекостепенна контузия. За дисковата протрузия не може категорично
да се посочи, че е това е в резултат на ПТП, може да е и в резултат на
хронични изменения. За отстраняването на слезката е посочено, че това е
жИ.тозастрашаващо състояние, което е изключително тежко, като при
ненавременна намеса настъпва смърт. При отстранена слезка човек живее по
същия начин, възможно е да има промяна в имунитета.
По делото са ангажирани гласни доказателства, като в качеството на
свидетели са разпитани съпругът и бащата на ищцата.
5
Св. Р.А. /съпруг на пострадалата/ сочи, е бил пътник в автомобила,
управляван от водача А. А.. С Н. се возили отзад. Настъпил удар, като техният
автомобил преминал в другата пътна лента и се преобърнал. Свидетелят и Н.
били с поставени колани. След катастрофата Н. била в критично състояние –
извадили й далака, счупена й била ръката. Носела мека превръзка за ръката и
шина на врата. В болницата била на легло, не ставала изобщо, ползвала
катетър и подлога. След болницата 3 - 4 месеца също била на легло, справяла
се с чужда помощ. Понастоящем също изпитва болки в корема и ръката. С
ръката не може нормално да работи. Психически е горе-долу добре, но все
още се страхува да пътува с кола. Преди катастрофата имала оплаквания в
областта на шията.
Св. М. С., баща на ищцата, посочва, че при катастрофа пострадала
дъщеря му. Извадили й далака, ръката й била в бинт, имала болки в шията. В
болницата била около месец, с подлога и катетър. След изписването й се
възстановявала вкъщи, като около три месеца била на легло. С чужда помощ
се изправяла и ходила до тоалетната. И сега при разваляне на времето изпитва
болка в ръката. От катастрофата на сън се плашела, плакала и изпитвала
притеснения.
По искане на ищцата по делото е назначена съдебно психологична
експертиза, изготвена от вещо лице психолог В. М.. В заключението си
вещото лице посочва, че реализираното ПТП е нарушило ежедневието,
физиологическото и психологическо функциониране на пострадалото лице.
Първоначално е била уплашена и тревожна, завършило е с депресия и
нарушение в съня, като тези симптоми са продължили около две седмици,
след което е започнала да възвръща емоционалното си състояние. Към
настоящия момент не са констатирани нарушения, които да повлияват на
психологичното й състояние, то е добро и съхранено. Изпитва единствено
страх докато пътува и тревожност при пресичане на улици, но с времето тези
състояния ще отшумят.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция са предявени осъдителни искове за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, намиращи правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП -
6
19.05.2023г. между прекия причинител и ответника по отношение на
увреждащото МПС.
С обсъдените по - горе писмени доказателства, както и със
заключението на комплексната САТМЕ, се установяват елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, което е виновно и протИ.правно,
както и установена вреда - причинени телесни увреждания на ищцата, които
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Установява се, че на процесните дата и място водачът на застрахования
автомобил при движението си в посока от гр. Г.Д. към гр. ДД., без да
извършва маневра се е отклонил наляво спрямо оста на пътя, навлязъл е в
насрещната пътна лента, в резултат на което е реализирал ПТП с насрещно
движещ се автомобил. Вследствие на удара застрахованият при ответника
автомобил се е преобърнал, впоследствие се е установил по таван в
отводнително съоръжение – канавка.
Ищцата е била пътник в преобърналия се автомобил, пътуващ на задна
дясна седалка.
С действията си, водачът А. е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 16, ал. 1 ЗДвП, която сочи че на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, както
и на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като се е движил със скорост над
допустимата, указана със забранителен знак В 26.
Презумпцията за неговата вина, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше
оборена от ответника. С поведението си водачът виновно е причинил
вредоносния резултат, поради което се доказа и причинно следствената връзка
между инцидента и настъпилите вреди.
От медицинските документи и комплексната експертизата се
установява, че в резултат на ПТП на Н. А. са причинени следните травматични
увреждания: Счупване на едно ребро в ляво; Контузия на един сегмент на
левия бял дроб /и двете причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та/; Счупване на лявата лопатка /трайно затруднение на
движението в левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни/; разкъсването
на слезката, наложило нейното оперативно отстраняване, което причинява
загуба на слезката и развилия се хемоперитонеум / разстройство на здравето,
временно опасно за жИ.та/. Т.е причинени са две леки, две средни и една
тежка телесни повреди. Налице са доказателства за това, че процесният
инцидент е дал отражение и на психическото състояние на ищцата.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
7
„Гражданска отговорност, са безспорно установени.
Ищцата претендира обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в размер на 120 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедлИ.стта съгласно чл. 52 ЗЗД и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедлИ.
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедлИ.ст“ на съответния етап
от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 80 000
лв. При определяне на този размер съдът съобрази обстоятелството, че
вследствие на ПТП ищцата е получила: счупване на ребро в ляво; контузия на
един сегмент на левия бял дроб; счупване на лявата лопатка; разкъсването на
слезката, наложило нейното оперативно отстраняване, и хемоперитонеум
/кръв в коремната кухина/. Т.е причинени са две леки, две средни и една тежка
телесни повреди. Най-тежка от всички травми е загубата на слезка, доколкото
се касае за пожизнена загуба на орган, а това води до известни дефицити за
целия период на жИ.т. Разкъсването на слезката е жИ.тозастрашаващо, ако не
се интернира навреме може да настъпи смърт.
Вследствие на травмата ищцата е била в болница за период от общо
седем дни, била е на легло с катетър и подлога. След изписването й от
болницата е продължил възстановителния период, като вкъщи е подпомагана
от своите близки. По отношение на пострадалата е приложено комплексно
лечение – прием на медикаменти, оперативна интервенция и приложена
мителя /мека превръзка на горния крайник/. Доколкото се касае за съчетана
травма на гърди, корем и опорно двигателния апарат ищцата е изпитвала
първоначално интензивни болки и страдания, които впоследствие са
отшумели. В рамките на около 2 - 3 месеца е бил възстановителният период за
отстранения далак и счупването на лява лопатка, а за счупването на ребро до
около 3 - 4 седмици. По делото липсват данни за настъпили усложнения,
очаква се пълно възстановяване.
По делото се установи, че освен травматичните увреждания ПТП е
указало и психическо въздействие върху ищцата, като същото е нарушило
ежедневието, физиологическото и психологическо й функциониране. Била е
уплашена, тревожна, депресивна с нарушение в съня, като тези симптоми са
8
продължили около две седмици. Понастоящем психологическото й състояние
е добро и съхранено, изпитва единствено страх при пътуване и пресичане, но с
времето това ще отшуми.
В тази връзка и като се имат предвид тежестта на установените по
делото физически увреждания, последиците от тях, характера им,
преживяната опасност за жИ.та, периода на лечение, последиците за
психиката, решаващият съд намира, че справедлИ.то обезщетение е 80 000
лв. При определяне на размера съдът отчете и възрастта на ищцата /към
момента на инцидента е на 50 години, т.е в активна трудоспособна възраст/ и
обстоятелството, че до кР. на жИ.та си тя ще следва да търпи последиците от
загубата на орган и ще бъде с трайно намалена работоспособност и
компрометирани имунни функции. Отчетени са и обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП, както и
застрахователните лимити, които са само един от факторите, обуславящи
размера на обезщетението.
С исковата молба ищцата предявява и иск за заплащане на имуществени
вреди в размер на 23,20 лв., представляващи разходи /заплатена
потребителска такса/ във връзка с лечението. По делото е представена
фактура № 37964/26.05.2023г., ведно с фискален бон, видно от които в полза
на лечебното заведение, където ищцата е лекувана, е заплатена посочената
такса. Ето защо претенцията за заплащане на имуществени вреди е доказана.
По отношение на възраженията за съпричиняване:
В писмения си отговор ответното застрахователно дружество прави
няколко възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия пътник, които възражения намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На първо място е направено възражение за това, че ищцата се е качила в
МПС, съзнавайки, че водачът е употребил алкохол, респ. наркотични
вещества. Това възражение остана недоказано. По делото липсват каквито и
да било данни водачът А. при управление на МПС да е бил под въздействието
на алкохол, респ. наркотични вещества.
Основателно обаче се явява възражението за съпричиняване поради
това, че ищцата е била без поставен предпазен обезопасителен колан. В тази
насока съдът съобрази заключението по комплексната експертиза, в което е
посочено, че няма данни за това ищцата да е била с колан. В с.з. вещото лице
С. посочва, че при поставен колан и при настъпил силен удар /както е в случая
– около 70 км/час за единия автомобил и около 40 км/час за другия. коланът се
законтря и следва да стои свободно. Посочва, че от снимките на ДП се вижда,
че левият обезопоасителен колан /където е стояла Н. А./ е вертикално
поставен плътно до колоната, което означава че не е законтрен, т. е че не е бил
поставен. В приетата по делото медицинска документация се съдържат
документи, лично подписани от ищцата, в които е посочено, че е била без
поставен колан. С оглед на това съдът намира, че пострадалата е била без
поставен предпазен обезопасителен колан. Единствено св. Авдиков сочи, че
съпругата му, както и той са били с поставени колани, но в тази част съдът не
9
кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са в протИ.речие с
изводите на експертите и на писмените данни по делото освен това свидетелят
е съпруг на ищцата и съдът отчете възможната заинтересованост съгласно чл.
172 ГПК.
Вещите лица сочат, че коланът редуцира, намалява травмите, но при
тази висока скорост и при преобръщане на автомобила, избягването им е
невъзможно.
Поради това съдът намира, че процентът съпричиняване следва да се
определи на 20 %.
При това положение обезщетението за неимуществени вреди следва да
се редуцира на 64 000 лв. От тази сума следва да се приспадне и
обезщетението, което вече е заплатено от застрахователя в полза на Н. А. в
размер на15 000 лв.
Или предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 49 000 лв., а за разликата
над тази сума до претендираните 120 000 лв. се отхвърли като неоснователен.
Ще следва да се уважи изцяло иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 23,20 лв.
Следва да се отбележи, че е неоснователно и недоказано възражението,
релевирано в писмения отговор на застрахователя за това, че е налице
независимо съизвършителство от страна на водача на насрещно движещия се
автомобил – Ш.Р., който е управлявал автомобила си с превишена и
несъобразена скорост, имал е обективна възможност да предотврати ПТП, но
не го е направил. По делото липсват каквито и да било данни за това, вина за
настъпване на ПТП да има другият участник в движението. Липсват
доказателства същия да се е движил с превишена и несъобразена скорост.
Напротив вещото лице сочи, че началната скорост на водача на л.а. Ш е била
около 60 км/ч, а в момента на удара 42 км/ч при ограничение на скоростта до
60 км/ч. Според експерта причина за настъпване на ПТП е изцяло от
субективен характер, изразяващ се във волево действие, вероятно на
отклоняване на волана наляво на процесния автомобил Д.Н. и навлизането му
в лентата за насрещно движение, а не на поведението на водача на
автомобила, чието независимо съизвършителсно се сочи от ответника.
По отношение претенциите за присъждане на законна лихва:
С исковата молба е направено искане в полза на ищеца да се присъдят
законни лихви върху двете обезщетения, считано от дата 05.07.2023г.
Представени са доказателства, че ищцата е отправила писмено искане до
застрахователя за присъждане на застрахователни обезщетения за причинени
имуществени и неимуществени вреди, като ответникът е получил молбата на
05.07.2023г. /лист 25 от делото/. След предявяване на претенцията по чл. 498
КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по
чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно
обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497,
ал.1, т.1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
10
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе
застрахователят, изпадайки в забава дължи законна лихва, считано от датата
на сезирането му – 05.07.2021г.г., до окончателното изплащане на двете суми
за присъдените обезщетения.
По разноските и дължимите държавни такси в процеса:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по
делото, но дължи такива на насрещната страна, съобразно изхода на спора.
Ответникът претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 9850 лв. и възнаграждения за вещи лица в размер
на общо 930 лв. Ищцата прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Същото е в размер, който е близък до минималните размери на
адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора ще следва ищцата да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски в размер на 6376,93 лв.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски по делото ще следва ответникът на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
в полза на съда държавна такса по уважените искове в размер на 1960,93 лв.,
както и за вещи лица, чиито възнаграждение са заплатени от бюджета на съда,
в размер на 617,31 лв.
От договор за правна защита и съдействие и пълномощно се установява,
че ищцата е получила безплатна правна помощ, поради което и на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да заплати на
адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 5486,40 лв. с ДДС,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като размерът му е
определен съобразно изхода на делото.
Разноски в полза на третите лица помагачи не следва да се присъждат
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК З““ АД, с ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1301, р-н „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. да заплати на Н. М. А., ЕГН **********, с
адрес: обл. Б., общ. Белица, с. К., ул. „П.“ № 17, чрез адв. Р. М. сумата в
размер на 23.20 лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена потребителска такса за
лечение на причинените травматични увреждания и сумата в размер на 49 000
лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП реализирано на
19.05.2023г., на път II-19, при km 72+100, ведно със законната лихва върху
11
двете суми, считано от 05.07.2023г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 49 000 лв. до претендираните 120 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК З““ АД, с ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1301, р-н „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. да заплати на адв. Р. М. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 5 486,40 лв. с ДДС за оказана безплатна
адвокатска защита.
ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК З““ АД, с ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1301, р-н „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. да заплати в полза на Окръжен съд - Б.
държавна такса в размер на 1 960,93 лв., както възнаграждение за вещи лица, в
размер на 617,31 лв.
ОСЪЖДА Н. М. А., ЕГН **********, с адрес: обл. Б., общ. Белица, с. К.,
ул. „П.“ № 17, чрез адв. Р. М. да заплати на „ЗАД ОЗК З““ АД, с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1301, р-н „В.“,
ул. „С. С.“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д. сторените по делото
разноски в размер на 6 376,93 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановени при участието на трети лица помагачи – А. М.
А. и Национално бюро на българските автомобилни застрахователни на
страната на ответника „ЗАД ОЗК З“.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
12