№ 35
гр. гр. Д. , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500160 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД-гр.София срещу решение
№260331/08.12.2020 г. по гр.д.№535/2020 г. на Д.кия районен съд в частта,с
която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу В. ЕМ. М. от гр.Д. иск за
установяване съществуването на вземане на ищеца от ответника по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1533/12.08.2019
г.,издадена по ч.гр.д.№2851/2019 г. на ДРС,в размер на сумата от 208,14
лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги №********* от 23.06.2018 г. за мобилен номер ***,за която е
издадена фактура №********** от 25.09.2018 г. с падеж на 10.10.2018
г.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на
иска за неустойка,респ. за съразмерно присъждане в полза на въззивника на
сторените от него разноски в заповедното и първоинстанционното исково
производства,както и за присъждане на разноските,сторени от него във
въззивното производство.Според въззивника било доказано наличието на
1
всички материалноправни предпоставки за възникване на задължението за
неустойка в претендирания размер поради прекратяване на облигационното
правоотношение между страните преди изтичане на уговорения срок по вина
на потребителя,изпаднал в забава.Неправилно било прието от районния
съд,че на длъжника не била връчена надлежно покана за доброволно
изпълнение с подходящ срок за последното,съдържаща предупреждение за
неблагоприятните последици при неизпълнение.Подробно е обсъдена
доказателствената сила на документите,удостоверяващи сочената
кореспонденция между страните,при обоснован от въззивника извод за
изпълнение на процедурата по чл.87 от ЗЗД и надлежно предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги с абоната,обосноваващи
възникнало в патримониума на въззивника вземане за неустойка.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият В.
ЕМ. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
04.01.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата на 18.01.2021 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 18.01.2021 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в атакуваната част като
постановено по допустим установителен иск на основание чл.415 ал.3 предл.1
от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По ч.гр.д.№2851/2019 г. на ДРС е издадена по повод заявление по чл.410
от ГПК на кредитора „Теленор България“ ЕАД-гр.София заповед за
2
изпълнение на парично задължение №1533/12.08.2019 г.,с която е
разпоредено длъжникът В. ЕМ. М. от гр.Д. да заплати на кредитора следните
суми,дължими по Договор за мобилни услуги №********* и Договор за
лизинг от 23.06.2018 г.:
-сумата от 48,88 лева,представляваща неизпълнено задължение,за което е
издадена фактура №********** от 25.06.2018 г. с падеж на 10.07.2018
г.,ведно със законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане;
-сумата от 29,17 лева,представляваща неизпълнено задължение,за което е
издадена фактура №********** от 25.07.2018 г. с падеж на 09.08.2018
г.,ведно със законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане;
-сумата от 266,73 лева,представляваща предсрочно изискуем остатък от
неначислени лизингови вноски в размер на 58,59 лева и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 208,14
лева,за които е издадена фактура №********** от 25.09.2018 г. с падеж на
10.10.2018 г.,ведно със законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното
изплащане;
-сумата от 25 лв държавна такса в заповедното производство и сумата от
360 лв адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника М. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК
при залепване на уведомление,тъй като същият не е открит на адреса.С
разпореждане от 09.01.2020 г. ДРС указва на заявителя,че може да предяви
иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок.Разпореждането е
връчено на заявителя „Теленор България“ ЕАД-гр.София на 20.01.2020 г.,а
исковата молба,с която са предявени исковете за установяване съществуване
на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение
№1533/12.08.2019 г.,издадена по ч.гр.д.№2851/2019 г. на ДРС,е подадена в
съда по пощата на 18.02.2020 г.,т.е. в рамките на указания едномесечен
преклузивен срок.Вземанията-предмет на исковете са идентични с
вземанията-предмет на заповедното производство.Следователно предвид
изложеното исковете са процесуално допустими и в частност искът относно
съществуване на вземането за неустойка в размер на 208,14 лв-предмет на
настоящото въззивно производство.
3
Гр.д.№535/2020 г. на ДРС е образувано по повод горните предявени от
„Теленор България“ ЕАД-гр.София срещу В. ЕМ. М. с ЕГН ********** от
гр.Д. искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1
т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване съществуването
на всички гореизброени вземания на кредитора-ищец от длъжника-ответник
по заповед за изпълнение на парично задължение №1533/12.08.2019
г.,издадена по ч.гр.д.№2851/2019 г. на ДРС.С решение №260331/08.12.2020 г.
по делото първоинстанционният съд е уважил исковете с изключение на иска
за установяване на вземането за неустойка от 208,14 лв за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги №*********/23.06.2018 г. за
мобилен номер *** по фактура №**********/25.09.2018 г. с падеж 10.10.2018
г.,който иск е отхвърлен.Именно в тази отхвърлителна част се обжалва
първоинстанционното решение от ищеца по делото „Теленор България“ ЕАД-
гр.София.
По делото е представен договор за мобилни услуги №********* от
23.06.2018 г. за мобилен номер ***.,сключен между ищцовото дружество-
оператор на мобилни телефонни услуги и ответника В. ЕМ. М. в качеството
на потребител на такива услуги.Срокът на договора е две години /24 месеца/ и
изтича на 23.06.2020 г.С влязлата в сила необжалвана част от
първоинстанционното решение е признато със сила на пресъдено нещо между
страните,че ответникът е неизправна страна по договора и че същият не е
заплатил и дължи на ищцовото дружество вземания по цитирания договор за
мобилни услуги в размер на сумата от 48,88 лева,представляваща
неизпълнено задължение,за което е издадена фактура №********** от
25.06.2018 г. с падеж на 10.07.2018 г.,ведно със законната лихва от 07.08.2019
г. до окончателното изплащане;сумата от 29,17 лева,представляваща
неизпълнено задължение,за което е издадена фактура №********** от
25.07.2018 г. с падеж на 09.08.2018 г.,ведно със законната лихва от 07.08.2019
г. до окончателното изплащане.
Съгласно постигнатите по договора за мобилни услуги уговорки ответникът
е титуляр на мобилен номер *** по абонаментен план «Тотал» с месечен
абонамент 24,99 лв.В договора се съдържа клауза,че в случай на предсрочното му
прекратяване преди изтичане на първоначалния срок на действие по вина или
инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му последният
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
4
от прекратяването до изтичане на уговорения срок,като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
С отговора на исковата молба ответникът М. не е оспорил дължимостта на
вземанията с изключение единствено на вземането за неустойка.Същият е навел
доводи за нищожност на горната клауза за неустойка на основание чл.26 ал.1
предл.3 от ЗЗД като накърняваща добрите нрави и излизаща извън присъщите на
неустойката обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,респ. като
създаваща условия за неоснователно обогатяване на кредитора неравноправна и
несправедлива клауза по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита на
потребителите.Освен това се навежда,че липсват доказателства кредиторът
надлежно да е упражнил правото си на предсрочно прекратяване на договора-
разваляне поради виновно неизпълнение от страна на длъжника,чрез връчване на
длъжника на писмено съобщение /предупреждение/ по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество-въззивник е представило доказателства за изготвена и
изпратена до длъжника покана за доброволно плащане от 27.08.2018 г. /на листи
68 и 69 от делото на ДРС/.Поканата съдържа изявление,че при неплащане на
посочената дължима сума за предоставени услуги в 10-дневен срок операторът ще
прекрати договора и ще добави към дължимата сума неустойка в уговорения по
договора размер.Поканата,имаща характер на изявление по чл.87 ал.1 от ЗЗД за
разваляне на договора при неизпълнение на задълженията в указания срок,е
връчена на длъжника чрез пощенски оператор-куриер /»Тип-Топ Куриер»
АД/.Според удостоверение изх.№161/08.10.2020 г.,издадено от куриерската
фирма,горното предупредително писмо е предадено за доставка на куриера на
28.08.2018 г. при обявен начин на доставяне «до пощенска кутия» на адреса на
длъжника М.,посочен от него при сключване на договора-гр.Д.,***.Длъжникът е
обвързан освен от клаузите на индивидуалния договор между него и мобилния
оператор,така също и от клаузите на ОУ на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги /същият е подписал изрична
декларация от 23.06.2018 г.,че е получил екземпляр от горните ОУ и че е съгласен
с тях и се задължава да ги спазва/.Според т.14 от ОУ при сключване на
индивидуален договор потребителят се идентифицира с валиден български
документ за самоличност с вписан постоянен адрес на територията на
Р.България,а според т.16 потребителят е длъжен при промяна на данните /в
частност на адреса му/ да уведоми оператора в 7-дневен срок,считано от датата на
промяната.В случая длъжникът В.М. е променил адреса си и не е уведомил за това
оператора в нарушение на цитираната клауза от ОУ.Нещо повече-същият е
предоставил при сключване на процесния договор адрес,на който не пребивава.В
рамките на заповедното производство същият не е намерен на адреса от
връчителите и заповедта за изпълнение му е съобщена при условията на чл.47 ал.5
от ГПК след залепване на уведомление на посочения адрес,който е регистриран
негов постоянен и настоящ адрес на територията на страната в НБД
„Население“.Връчителят е събрал данни,че лицето е непознато за живущите на
5
адреса.При посоченото очевидно недобросъвестно поведение на длъжника
последният не може да черпи права от своята недобросъвестност и да се позовава
на липса на надлежно уведомяване за предсрочното прекратяване на договора от
оператора,респ. на ненастъпване поради горното на последиците от разваляне на
договора от изправната страна.Именно поради изложеното ответникът М. е
призован в първоинстанционното производство също по реда на чл.47 ал.1 и сл.ал.
от ГПК,като му е назначен особен представител на основание чл.47 ал.6 от
ГПК.При горното поведение на длъжника кредиторът няма друга възможност да
го уведоми за прекратяване на договора освен избраната възможност за доставяне
на пратката „до пощенската кутия на адреса“ съгласно един от нормативно
регламентираните способи за това по чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги /в
редакция към момента на процесното връчване/ във връзка с Общите
правила,приети с решение №581/27.10.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията.В случая следва да се приеме,че горният начин на връчване отговаря
на дължимата грижа,която следва да положи кредиторът при съобразяване на
изложените обстоятелства от поведението на длъжника,респ. следва да се зачете
редовно връчване на съобщението по чл.87 ал.1 от ЗЗД,което означава,че
договорът за мобилни услуги между страните е прекратен /всъщност развален/
предсрочно по вина на длъжника,който не е изпълнявал задълженията си по него
/в тази насока решение №40/17.06.2015 г. по т.д.№601/2014 г. на I т.о.,ТК на ВКС/.
Поставя се въпросът дали клаузата за неустойка е нищожна на изложените от
ответника по делото основания.Съдът намира,че в случая размерът на уговорената
неустойка не е съизмерим с размера на действително настъпилите за кредитора
вреди от предсрочното прекратяване на договора.След прекратяване на договора
операторът си възстановява възможността да предлага услуги чрез освободения
мобилен номер на нови клиенти и да получава дивиденти от такъв нов
договор.Санкционният характер на неустойката предполага определянето й в по-
голям размер от предполагаемите вреди,но това завишение не следва да накърнява
изискванията за добросъвестност.В случая неустойката е уговорена в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговорения срок на договора.Съдебната практика константно приема,че при
такава уговорка мобилният оператор ще получи облага от насрещната страна в
размер,какъвто би получил,ако договорът не беше прекратен,но без да предоставя
ползването на услугата по договора.Така се създават условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор и се нарушава принципът за
справедливост.Дори и ограничаването размера на неустойката до максимум три
стандартни абонамента не променя извода,че неустоечната клауза нарушава
принципите за добросъвестност и справедливост,защото като база за определянето
й не се ползва уговореният с потребителя месечен абонамент по индивидуалния
му договор за мобилни услуги /в случая 24,99 лв/,а стандартен месечен
абонамент-при първата хипотеза неустойката би била в размер на 74,97 лв,а във
втората хипотеза е в претендирания размер от 208,14 лв,т.е. претендираната
неустойка е почти три пъти по-висока по размер от тази,която би се определила на
база индивидуално уговорения с потребителя месечен абонамент.Размер на
6
неустойката,определен въз основа на абонаментни вноски и то по стандартните
планове без промоционалните и пакетните отстъпки,е значително по-висок от
обичайните загуби на доставчика при предсрочно прекратяване на процесния
договор.Клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 от
ЗЗП,защото създава значително неравновесие в правата на страните,респ. е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и по смисъла на чл.146 ал.1 от
ЗЗП,доколкото не е уговорена индивидуално с потребителя,а очевидно
уговарянето й е в стандартно изготвен от оператора формуляр,който се прилага за
всички договори.
Нищожната клауза за неустойка не поражда право за оператора да бъде
възмезден за вредите от предсрочното прекратяване на договора с ответника М.
чрез заплащане от последния на претендираната неустойка от 208,14 лв.Искът за
установяване съществуването на това вземане е неоснователен и правилно е
отхвърлен от районния съд,чието решение в обжалваната част е правилно като
краен резултат и следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора въззивникът и ищец по делото „Теленор България“
ЕАД-гр.София няма право на допълнителни съдебно-деловодни разноски за
заповедното и първоинстанционното исково производства,респ. няма право и на
разноски за въззивната инстанция.Такива са претендирани от него,но не следва да
му се присъждат.Въззиваемият и ответник по делото В. ЕМ. М. не е претендирал
присъждане на разноски за настоящата инстанция,поради което такива не следва
да му се присъждат,а и липсват доказателства да са сторени.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260331/08.12.2020 г. по гр.д.№535/2020 г. на
Д.кия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от „Теленор
България“ ЕАД-гр.София,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,район „Младост“,жк „Младост“4,Бизнес Парк София,сграда 6,срещу В.
ЕМ. М. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** иск за установяване съществуването на
вземане на ищеца от ответника по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №1533/12.08.2019 г.,издадена по ч.гр.д.№2851/2019 г. на Д.кия
районен съд,в размер на сумата от 208,14 лева,представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №********* от
23.06.2018 г. за мобилен номер ***,за която е издадена фактура №********** от
25.09.2018 г. с падеж на 10.10.2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла
на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8