Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1364
гр. Пловдив, 18.07.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 2496/2019г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 396414-F423040
от 10.01.2019г. на Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на К.С.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството
/ЗСч/ е наложено наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна като недоказано,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, представлявана в съдебно заседание от юрк.В.З.,
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага съображения за
липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Във
връзка с получено в ТД на НАП Пловдив писмо с вх. №04-01-1347/17.08.2018г.,
изпратено с изх. №20-00-149/17.08.2018г. на Централно управление на НАП, било
установено, че жалбоподателят К.С.П., в качеството й на управител на „Корал-14“
ЕООД, ЕИК: ********* - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е била задължена, не е публикувала годишния финансов
отчет /ГФО/ на дружеството за 2017г. в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018
г. /30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. били неприсъствени дни/.
Установено
било, че търговското предприятие „Корал-14“ ЕООД е извършвало дейност през
отчетния период 2017г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. №…. и от приложения към нея годишен отчет за
дейността. ГФО на дружеството за 2017 г. бил заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 26.09.2018 г.
Прието
било, че на 03.07.2018г. в гр. Пловдив жалбоподателят К.П. е нарушила
разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, за което С.С.Х., на длъжност „и. п.” към НАП при ТД
НАП Пловдив, съставила АУАН № F423040/12.10.2018г. срещу К.С.П.. В
законоустановения срок жалбоподателят депозирала писмени възражения срещу акта
по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН които били приети за несъществени.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на К.С.П., на основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч е
наложено административно наказание
- глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
В хода
на административнонаказателното производство пред съда е разпитана като
свидетел С.С.Х., актосъставител, която сочи обстоятелствата по установеното на 07.08.2018
г. нарушение и по съставяне на процесния АУАН в отсъствието на нарушителя.
Конкретизира датата на нарушението – 03.07.2018 г. и датата на подадения от
дружеството ГФО за 2017 г. – 26.09.2018 г. Сочи, че електронната покана за
съставяне на акта е била изпратена на 27.08.2018 г. на електронната поща на
дружеството с твърдението, че била отворена на 28.08.2018 г. Допълва, че
свидетел по акта е свидетел при съставянето му и това е колега на
актосъставителя.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като конкретни, последователни и съответни
на останалите събрани по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На
базата на всички доказателства по делото, съдът намира, че деянието на нарушителя
правилно е подведено като нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4
от ЗСч. Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч задължава всички търговци по
смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС
на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. В случая санкционираното лице се явява управител на „Корал-14“
ЕООД ,което е търговец по смисъла на Търговския закон. Правилно е определено,
че задължението за заявяване за вписване на ГФО на дружеството е възникнало за
жалбоподателя в качеството й на управител на Корал-14“ ЕООД, предвид
разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, като лице отговарящо за съставянето,
съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади,
изисквани по този закон. В
случая ГФО на дружеството за 2017 г. е заявен за вписване и представен за
обявяване в ТР към Агенцията по вписванията едва на 26.09.2018 г., а не както
изисква разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч до 30.06.2018 г., в случая до 02.07.2018 г. /30.06.2017 г. и
01.07.2018 г. са неприсъствени дни/. С оглед изложеното, съдът намира за правилно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на горепосочената разпоредба от ЗСч.
Правилно
и законосъобразно, като последица от неизпълнение на задължението по чл.38,
ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, на К.П. било наложено административно
наказание – глоба в минимално предвидения в закона размер от 200 лв. на
основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
Въпреки
гореизложеното, обаче настоящият състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
с което е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: Процесуалният закон – ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат.
Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на
нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели
на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие
се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези
четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
От
анализа на разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят
разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на
нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл.40 от
ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта
се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна,
ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно
нарушение. В настоящия случай от
приетите по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН свидетел М. Н. Ч. се явява свидетел при
съставянето на акта, като това нейно процесуално качество се потвърждава от
дадените в хода на настоящото производство показания на актосъставителя Х.. Във
връзка с посоченото, съдът намира че е следвало
актосъставителят да състави АУАН в присъствието на още едно лице. Доколкото
това не е сторено, а актът е съставен в присъствието само на един свидетел, определя и заключението на съда, че това
представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето
му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липса
на произвол.
Отделно
от горното се установи допуснато и друго съществено
нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, довело до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Не е спазено императивното изискване
на чл.40, ал.1 от ЗАНН нарушителя да бъде поканен за съставяне на АУАН и това
да се случи в негово присъствие. Същевременно не са били налице предпоставките
на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно -
нарушителят да е известен, но не може да се намери или след покана да не
се яви за съставяне на акта.
От
събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства,
съдът не констатира надлежно изпратена покана за съставяне на АУАН до
жалбоподателя П.. Събрани бяха данни за изпращане на „електронно съобщение“ до
електронния адрес на дружеството, чийто управител е жалбоподателя, както и две покани
на хартиен носител, отново адресирани до „Корал-14“ ЕООД, с отбелязване на тях
като непотърсени от получателя. В тази връзка следва да се отбележи, че
правилата за връчване на съобщения в административнонаказателното производство
се съдържат в чл.178 и чл.180 от Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с
чл.84 от ЗАНН. Посочените разпоредби не познават фигурата на „електронното
съобщение“ и в този смисъл не предвиждат като способ връчването на поканата за
съставяне на АУАН чрез електронна поща. При това положение извършеното
процесуално действие по връчване, отразено в приложената разпечатка от
информационна система на НАП за връчване по електронен път с дата 27.08.2018
г., се явява незаконосъобразно и негодно да породи желаните правни последици. Наред
с това, както се посочи по-горе и предвид показанията на св.Х., изпратените на
хартиен носител покани не са били връчени на адресата. В този смисъл след като
нарушителят не е бил уведомен редовно за възможността да се яви при съставянето
на акта, то хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН се явява приложена без правно
основание.
Отделно
от горното, с оглед изложеното в съдебно заседание от актосъставителя и след
запознаване с разпечатката от информационна система на НАП, остава неясно дори
кой е адресатът на същото „електронно съобщение“ – дружеството „Корал-14“ ЕООД
или физическото лице П..
Така
описаното нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН следва да се прецени
като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото нарушава
правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана,
да участва в производството и да организира защитата си още в най-ранния му
етап - при съставяне на АУАН и съответно да даде обяснения и да направи
възражения, както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Изложеното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 396414-F423040 от 10.01.2019г. на
Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на К.С.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е
наложено наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на
Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.