Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   РАЛИЦА ДИМИТРОВА

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 7769 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 65045 от 16.03.2017 г., постановено по гр. д. № 10747/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, е осъден ответникът „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „*******“, бул. „Проф. *******“ №**да плати на Б.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 200, ал.1 КТ сумата от 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от счупване на лакътния израстък на лявата лакътна кост, причинено в резултат от трудова злополука от 07.02.2015 г., ведно със законната лихва от 07.02.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 07.02.2015 г. до окончателното плащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 300 лв. разноски, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 900 лв. разноски.

Подадена въззивна жалба от ищеца „С.Б.“ ЕООД срещу решението, в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ. Във въззивната жалба са изложени съображения, че съдът неправилно бил присъдил несправедливо висок размер на обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ, без да бил спазил принципа на чл. 52 от ЗЗД. При постановяване на своето решение районният съд не бил взе предвид и обстоятелствата, че ищцата сама с действията си и безотговорното си поведение била причинила злополуката. Излагат се твърдения, че ищцата не била спазила задължението си да спазва инструкциите и изискванията за безопасен труд. Твърди се още, че съдът не бил взел предвид направеното възражение за съпричиняване и на основание  чл. 201, ал. 2 от КТ и е следвало да намали отговорността на работодателя. В съдебно заседание пред въззивния съд на въззивникът поддържа жалбата, претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна Б.П.Б. не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна претендира за присъждане на разноските по делото, за което е представила и списък.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука осъществена на 07.02.2015 г., както и законната лихва от 07.02.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 64 състав, решение за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за частичната основателност на предявените от Б.П.Б. искове по чл. 200, ал. 1, от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Безспорно е установено въз основа на представения по делото трудов договор № 52/15.07.2017 г., че между ищцата и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение, което е възникнало със сключването на посочения трудов договор, съгласно, които ищцата е заемала длъжността „ресторантски работник“ с работно място ресторант „Студена“. От допълнително споразумение № 275/11.01.2013 г. към трудов договор № 52/15.07.2017 се установява, че ищцата е преназначена на длъжност „салонен управител“, която длъжност отговаряла на определената от работодателя във вътрешно длъжностно разписание „мениджър“ с работно място ресторант „Студена“ с адрес 279 км. на път Е 79.

По делото не е спорно и обстоятелството, че ищцата е претърпяла трудова злополука на 07.02.2015 г., което е удостоверено и с разпореждане № 17781 от 16.02.2015 г., в което е посочено, че злополуката е станала по време на работа – зареждане на опаковки от склада с използването на преносима стълба. Посочено е още, че при слизане по стълбата, вследствие на изместването ѝ, пострадалата пада и получава счупване на горния край на лакътната кост на лявата ръка.

В раздел I „Основни длъжностни задължения“ от представената по делото длъжностна характеристика по делото на длъжността „мениджър“ утвърдена на 01.05.2012 г. и подписана от ищцата на 11.01.2013 г. се установява, че служителят на посочената длъжност ръководи и контролира работата в работните зони на ресторанта: кухня, обслужване, зала, бекрум – складови и служебни помещения, макдрайв. В т. 18 от същия раздел е посочено, че при необходимост взема лично участие в производствения процес и прякото обслужване на клиенти във всички работни зони. В раздел IV „Необходима компетентност за изпълнение на длъжността“ е посочено, че служителят следва да бъде запознат с нормативните изисквания за охрана на труда и противопожарната безопасност.

По делото е представена инструкция за безопасна работа с работно оборудване в ресторантите на „Макдоналдс България“ одобрена на 30.08.2007 г., в която са посочени инструкциите за работа с преносима стълба. Представена е и програма за първоначално обучение по противопожарна безопасност и охрана на труда на работното място на новопостъпилите работници съгласно изискванията на Наредба РД – 07-0 от 16.12.2009 г. изготвена на 06.01.2014 г. От служебна бележка № 78 от 16.07.2011 г. се установява, че на 15.07.2011 г. управителя на ресторанта В.В.е провел начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, хигиена на труда и противопожарна охрана.

На лист 41 от първоинстанционното дело е представена извадка, която ответника в отговора на исковата молба посочва, че била от книгата за инструктажи, където ищцата се е подписала, че на 01.07.2014 г., на същата бил проведен периодичен инструктаж.

От разпитаната пред първата инстанция св. В.В.се установява, че същата е била колежка на ищцата, като на процесната дата е била на работа. Същата била гледала записи на камарите и била възприела момента на падането на ищцата от стълбата, която преди падането слизала с лице по стълбата. Св. В. посочва, че по принцип се правели инструктажи относно работа с оборудването, но не си спомня такъв да е провеждан за работа със стълба.

Пред първоинстанционния съд е разпитана и св. З.Й., която на процесната дата е била с ищцата в производствената зона, където са готвели и ищцата ѝ помагала поради наличието на клиенти. Тъй като се наложило да бъдат донесени хартиени опаковки от склада и ищцата била по-свободна отишла да ги донесе, след което настъпила инцидента. Свидетелката посочва, че по принцип се провеждали периодични инструктажи, но те касаели работата с уреди включени в електрическата мрежа, с мазнина с високи температури. Свидетелката посочва, че при поставянето на стълбата за склада, същата се опирала на отсрещната страна.

Свидетеля В., който към момента на инцидента бил управител на процесния ресторант, посочва принципно как се провеждали началните и периодичните инструктажи, като в началния инструктаж се посочвало мерките за безопасност при работа със стълба. Свидетелят посочва, че съгласно инструкциите за работа при сваляне на предмети с помощта на стълба трябвало да бъдат двама служители, защото единият подавал на другия, като за по-малките нямало такова изискване. Свидетелят посочва, че на обекта имало две стълби, като за голямата, която се ползвала за качване на покрива важало правилото да се използва от двама човека, поради височината ѝ, а малката се използвала в склада за сваляне на предмети, като за да се ползва било нужно, същата да се подпре на стената. Свидетелят посочва, че ищцата е сваляла от склада хартиени опаковки 20-30 бройки по около 10-20 гр.

По отношение на показанията на св. В.Й., поради обстоятелството, че същата е майка на ищцата на основание чл. 172 от ГПК, въззивният съд подходи с особена критичност, като съдът ги кредитира по отношение на търпените от ищцата болки, страдания и неудобства след настъпването на трудовата злополука.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че вследствие на трудовата злополука ищцата е получила счупване на лакътния израстък на лявата лакътна кост. Проведено било болнично лечение, което включвало оперативно-извършено открито наместване на счупването и фиксация по метода на Вебер, била поставена гипсова имобилизация и медикаментозно бил приеман антибиотик. Проведено било амбулаторно лечение – носене на гипсова превръзка около 20 дни, рехабилитация, медикаменти и физиолечение, като било проведено и второ болнично лечение за отстраняване на остеосинтезния материал. Съгласно заключението периодът на лечение и възстановяване бил продължил 180 дни, като в острия период болките са били много силни поради разкъсване на периоста, костните крепитации, нарастване на фрактурния хематом и оток. Следоперативните болки били силни, защото се преминавало през меките тъкани, намествало се счупването, фиксирало се с метални импланти и имало развитие на постоперативен оток. В етапа на рехабилитация, болковият симптом се дължал на преодоляване на ставната контрактура, възстановяване на еластичността, силата и обема на мускулите. Вещото лице е посочило, че ищцата била получила трайни козметични увреждания, тъй като в зоната на оперативен достъп бил останал цикатрикс, който имал постоянен характер. От заключението става ясно, че нямало данни за настъпили усложнения в периода на лечение, като експертизата е приела, че счупването било наместено добре, зараснало е в средно статистическите срокове, функцията на ставата била възстановена, остеосинтезния материал бил отстранен и не се очаквало в бъдещ период да има болки при физическо натоварване и при промяна на времето. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че цикатрикса узрява за около шест месеца след оперативната интервенция, като неговата големина и форма зависят от индивида, но като цяло с времето еластичността на кожата се подобрявала и неговата форма ставала по тънка.

По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че претърпяната злополука се била отразила негативно на психиката на ищцата. По време на инцидента била преживяла силен емоционален стрес, като към настоящият момент споменът за инцидента се репродуцирал при обстоятелства, напомнящи за него, макар и с намаляваща честота. Вещото лице посочва, че към настоящият момент ищцата се намирала в задоволително балансирано емоционално състояние, травмата е преодоляна в значителна степен и благодарение и на личностните ѝ характеристики. Съгласно експертизата е било възможно травматичното изживяване от претърпения инцидент да оказва негативно влияние при сходни условия и обстоятелства в ежедневната и трудовата ѝ дейност. В резултата на претърпяната злополука ищцата изпитвала страх да извършва дейности от подобен характер, за което говорело и смяната ѝ на работното място, като не били налице индикации за появата на фобии у ищцата.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 200, ал. 1 КТ за възлагане на професионалния риск от увреждането на работника върху работодателя - ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника и причинена временна неработоспособност на ищеца от настъпилата с него трудова злополука. Поради признаването на характера на злополуката като трудова по предвидения в закона ред (чл. 55 и сл. КСО) - с разпореждане на длъжностното лице от СУСО - НОИ - в настоящото производство не могат да се разглеждат въпроси относно това дали злополуката има характер на трудова. Признаването на злополуката за трудова, по предвидения в закона и посочен по - горе ред (в случая такава по чл. 55, ал. 2 КСО - станала в рамките на работното място на ищеца), е достатъчно основание за възникване на задължението на работодателя за обезвреда. По изложените съображения, съдът намира, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по иска по чл. 200 КТ.

Първият основен спорен пред въззивната инстанция въпрос е свързан с приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ и досежно обстоятелството дали пострадалата е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност, респективно да бъде намалено присъденото обезщетение. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 548/24.07.2012 г. по гр. дело № 1490/2010 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК.

С оглед на така дефинираната груба небрежност следва да се прецени поведението на ищцата при настъпването на трудовата злополука на 07.02.2015 г. Дали е нарушила установени правила на безопасност на труда и дължимата грижа, което да бъде квалифицирано като груба небрежност. В тежест на работодателя, който е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради груба небрежност, е да го докаже като в тази връзка ангажира всички допустими и относими доказателства. Такива са ангажирани, но възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ е останало недоказано. Напротив ищцата е извършила всичко зависещо от нея за да упражни трудовите си функции по начин, че да не създаде риск за здравето и живота си. Неоснователно е възражението на въззивника, че ищцата се била отклонила от правилата и инструкциите за безопасност. Действително с длъжностната характеристика на ищцата ѝ е вменено да спазва технолочините и техническите правила и норми за безопасни условия на труд, както и да познава нормативните изисквания за охрана на труда и противопожарната безопасност, което обаче не установява обстоятелството, че същите са били нарушени в условията на груба небрежност. От представената служебна бележка № 78 от 16.07.2011 г. се установява, че на 15.11.2011 г. на ищцата бил проведен инструктаж начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, хигиена на труда и противопожарна охрана, без обаче работодателят да е установил по делото в условията на пълно и главно доказване какво се включва в посочения инструктаж. По делото е представена и програма за първоначално обучение по противопожарна безопасност и охрана на труда на работното място на новопостъпилите работници съгласно изискванията на Наредба РД – 07-0 от 16.12.2009 г., но същата е изготвена на 06.01.2014 г. близо три години след постъпването на работа от ищцата, поради което можем да се приеме, че Б. не е инструктирана съгласно същата. Що се отнася до представена инструкция за безопасна работа с работно оборудване в ресторантите на „Макдоналдс България“ одобрена на 30.08.2007 г. не се установи ищцата да е запознавана със същата. От така представената извадка, намираща се на лист 41 от първоинстанционното дело, за която се твърди от ответника, че била от книгата за инструктажи, където ищцата се е подписала на 01.07.2014 г. срещу графа периодичен инструктаж, не може да се направи извод нито дали действително представлява книга за инструктажи, нито за съдържанието на т. н. периодичен инструктаж, които бил проведен на ищцата.

Нещо повече, от показанията на свидетелите В.В.и З.Й., които са работили в процесния ресторант, се установява, че принципно са се провеждали инструктажи относно работа с оборудването, но те са касаели работата с уреди включени в електрическата мрежа, с мазнина с високи температури, като двете свидетелки не си спомнят да е провеждан инструктаж по отношение на работата със стълба. Свидетелските показания опровергават твърденията за въззивника, че са провеждани периодични инструктажи именно за работа със стълба.

На следващо място, дори да се приеме, че такива инструктажи по отношение на работата със стълба действително са провеждани, от показанията на св. В. се установя, че същите са извършвани от него, в качеството му на управител на ресторант „Студена“. Същият посочва, че не е било необходимо малката стълба да се ползва от двама служители, за да се стигне до склада, а единият ѝ край се подпирал на стената, което е извършила и ищцата, обстоятелство изрично посочено от св. З.Й.. Също така св. В. посочва, че съгласно инструкциите за работа при сваляне на обемни предмети /кашони/ чрез използването на стълба трябвало да има двама служители, като единият подавал на другия, докато за по-малките нямало такова изискване. В случая, с оглед показанията на свидетеля, свалените предмети от склада са били хартиени опаковки 20-30 бройки по около 10-20 гр.

Така описаната обстановка на възникване на злополуката не издава поведение на работника, което да следва да се квалифицира, като съставляващо неполагане на дължимата грижа при изпълнение на осъществяваната от него работа. В случая не е доказано кои норми на правилата на безопасност на труда са нарушени и конкретни такива, свързани с използването на помощни средства/ стълба / при покачване нависоко във връзка с работата. Не е установено, че ищцата се е отклонила от горните правила при настъпване на трудовата злополука. Няма неполагане на дължимата грижа, която би положил и най- небрежният човек. Тя не е съзнавала настъпването на вредоносния резултат- счупване на лакътния израстък на лявата лакътна кост, което лекомислено да е смятала да предотврати.

Предвид изложеното не може да се приеме наличие на основанието по чл. 201, ал. 2 КТ за проявена груба небрежност от работника и съответно да се определи процент за намаляване на обезщетението с оглед проявената степен на съпричиняване на вредоносния резултат. Още повече, че само допуснатата груба небрежност, а не друга е основание за намаляване на обезщетението. Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че ищцата е проявила груба небрежност по смисъла на закона.

Другият спорен въпрос по делото е размерът на обезщетението за неимуществени вреди и дали той е завишен. Неоснователни се явяват възраженията, изложени във въззивната жалба, че определеното обезщетение било в завишен размер. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищцата е търпяла болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото ѝ положение; е) възрастта на пострадалата; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в страната.

Съгласно приетата по делото СМЕ ищцата е получила по време на трудовата злополука увреждане изразяващо се в счупване на лакътния израстък на лявата лакътна кост. В острия период болките са били много силни поради разкъсване на периоста, костните крепитации, нарастване на фрактурния хематом и оток. Следоперативните болки били силни, защото се преминало през меките тъкани, наместено било счупването, фиксирало се с метални импланти и имало развитие на постоперативен оток. В етапа на рехабилитация, болковият симптом се дължал на преодоляване на ставната контрактура, възстановяване на еластичността, силата и обема на мускулите. Периодът за лечение и възстановяване е продължил 180 дни. Настоящият състав взе предвид и проведеното лечение, което включвало оперативно-извършено открито наместване на счупването и фиксация по метода на Вебер, поставяне на гипсова имобилизация, проведеното последващо амбулаторно лечение – носене на гипсова превръзка около 20 дни, рехабилитация, медикаменти и физиолечение, като и второто болнично лечение за отстраняване на остеосинтезния материал. От показанията на св. В.Й. е установено, че ищцата през периода на възстановяване не могла да се обслужва сама и било необходимо при нея да има човек, за да ѝ помага. Причинените телесни увреждания са довели да негативните психически изживявания, като съгласно приетата по делото СПЕ ищцата по време на инцидента е преживяла силен емоционален стрес, като към настоящият момент споменът за инцидента се репродуцирал при обстоятелства, напомнящи за него, макар и с намаляваща честота. В резултата на претърпяната злополука ищцата изпитва страх да извършва дейности от подобен характер, като било възможно травматичното изживяване от претърпения инцидент да оказва негативно влияние при сходни условия и обстоятелства в ежедневната и трудовата ѝ дейност. При определяне на размера на обезщетението е съобразено и обстоятелството, че към момента на трудовата злополука ищцата била на 23 години и с оглед на обстоятелството, че същата е жена и от инцидента са останали трайни козметични увреждания, тъй като в зоната на оперативен достъп е останал цикатрикс, който има постоянен характер. Не на последно място са взети предвид социално-икономическите условия в страната както при както при причиняване на телесни увреждания и негативните психически изживявания, така и при постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10000 лева, заедно със законна лихва върху нея от деня на увреждането - 07.02.2015 г., е в състояние да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди от претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на спора направеното искане за присъждане на разноски от страна на въззивника „С.Б.“ ЕООД, за което страната е представила и списък по чл. 80 от ГПК, следва да бъде оставено без уважение.

Искане за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна следва да бъде уважено, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б.П.Б. следва да бъде присъдена сумата от 600 лв., като направеното възражение от страна на въззивника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65045 от 16.03.2017 г., постановено по гр. д. № 10747/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „*******“, бул. „Проф. *******“ № ** да заплати на Б.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лева – разноски в производството пред СГС.

В останалата си част решение № 65045 от 16.03.2017 г., постановено по гр. д. № 10747/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

ЧЛЕНОВЕ: 1                                 

2.