Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 169 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана чрез адвокат С.К.,
срещу Решение № 247/30.06.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
1006/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № В - 0050584/13.04.2020г. на директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на „Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 3 от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
съдебният акт не съдържа мотиви, което съставлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага твърдения за допуснато съществено процесуално
нарушение при изготвянето на НП, доколкото в него липсва конкретизиране на
датата и мястото на извършване на деянието. Сочи се също, че НП се явява
незаконосъобразно и по същество с аргумента, че между дружеството и потребителя
е сключен договор за лизинг, а не за продажба, поради което юридическото лице
не представлява „продавач“ по смисъла на дефиницията на чл. 104, ал. 1 от ЗЗП.
Аргументира се и становището, че рекламацията на потребителя не е била
основателна, доколкото сервизните служители не са установили връзка между
сочения проблем и наличие на фабричен дефект, поради което претенцията за
възстановяване на заплатената сума не е била уважена. В тази връзка, касаторът
посочва, че рекламацията е направена извън 6-месечния срок от получаването на
стоката, визиран в чл. 108 от ЗЗП, поради което проверяващите носят тежестта да
докажат извършването на нарушението. Поради тези съображения се отправя искане
за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответната страна, КЗП,
гр. Варна, депозира писмено становище, в което поддържа тезата за
неоснователност на касационното оспорване и за законосъобразност на наложената
имуществена санкция. Отправя искане за присъждане на съдебни разноски. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се
представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството –
жалбоподател „Т.Б.“ ЕАД, ***, извършва търговска дейност в стопанисвания от
него магазин „Теленор“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към
тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. „Велики Преслав“
№ 6.
На 10.12.2019г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по
повод постъпила потребителска жалба от И.к.е.с Вх. № В – 03 - 2277 от
02.12.2019г. във връзка с рекламации до „Т.Б.” ЕАД на мобилен телефонен апарат,
марка „Iphone XS Max 256GB Space Grey I“. В жалбата си потребителят е описал,
че през месец февруари 2019г. закупил посочения мобилен телефонен апарат, който
е дефектирал и на 12.11.2019г. подал рекламация в магазина, която била приета с
протокол за приемане на устройство, както и че след тази дата телефона е
приеман няколкократно за рекламация, но след връщането му от ремонт и тест на
место в магазина било установявано, че дефектът е неотстранен, поради което
подал искане на основание чл. 113 и чл. 114 от ЗЗП за разваляне на договора и
възстановяване на заплатената сума.
В хода на проверката в
търговския магазин било установено, че на 05.02.2019г. С.Н.Е.- съпругата на И.Е.получила
от посочения магазин по силата на договор за лизинг мобилен телефон, марка
„Iphone XS Max 256GB Space Grey I“, с IМЕI 357286095863159. По повод на повреда
на посоченият мобилен телефон на 12.11.2019г. била депозирана рекламация от
страна на И.Е., надлежно упълномощен от потребителя С.Е.. Телефонът бил щателно
огледан и бил оформен Протокол за приемане на устройство № *********.
Впоследствие, на
19.11.2019г. потребителят би поканен за получаване на телефона, като в акта за
удовлетворяване на рекламация било отбелязано, че е отремонтиран. При получаването
на телефона на 19.11.2019г. потребителят още в магазина установил, че отново
дефектът не е отстранен и телефонът, без да напуска магазина, бил върнат в
сервиза за ремонт, като бил оформен Протокол за приемане на устройство №
*********.
На 04.12.2019г.
потребителят бил поканен за получаване на телефона. Тогава при тест на телефона
пред служител в търговския обект Емурла установил, че дефектът за пореден път
не е отстранен и отказал да го получи, като бил оформен Протокол за приемане на
устройство № *********.
По време на проверката
било установено, че телефонът не е бил върнат на потребителя и се намира в
сервиз за ремонт. Резултатите от проверката били отразени в Констативен
протокол № К-2665940/10.12.2019 г. Междувременно на 13.12.2019г. при поредното
връщане на телефона от сервиз потребителя установил, че дисплея на апарата е
наранен и отказал да го получи. Поради тази причина, на 23.12.2019г.
потребителят депозирал искане за разваляне на договора и възстановяване на
заплатената сума на основание чл. 113 от ЗЗП и чл. 114 от ЗЗП.
На 13.01.2020г. от
дружеството било представено писмено становище, в което описват, че при нито
една от сервизните поръчки не са установени фабрични дефекти на устройството и
не са извършвани ремонти, сочейки, че „рекламирания от жалбоподателя проблем не
се дължи на фабричен дефект, а е в следствие на допълнително поставяне на
протектор на дисплея на апарата“, както и че: „извършените обновявания на
софтуера са били с цел максималното оптимизиране на работата на мобилното
устройство и не представляват ремонт“, като отказват да удовлетворят искането
на потребителя за разваляне на договора за продажба и възстановяване на
заплатената сума. За констатираното нарушение на дружеството - жалбоподател бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение №
К-0050584/24.01.2020 г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние
е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за защита на потребителите
– за това, че търговецът „Т.Б.“ ЕАД е отказал разваляне на договора за продажба
и възстановяване на заплатената сума, след непривеждането на потребителската
стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец и подадено
от потребителя искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената
сума.
Актът за установяване на
административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от
дружеството – жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие
дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка АНО издал процесния санкционен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Съдебният състав констатирал също, че
са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на търговеца,
поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови
решението си, Районен съд – гр. Шумен е събрал и приобщил към делото по
надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства,
представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа
страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са
проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.
Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства,
които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение /което
в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин/ и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната
инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като
решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на
надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно
са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от касатора
закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още
по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.
Настоящата инстанция
намира за неоснователни и доводите на касатора за нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. В наказателното постановление ясно е посочено мястото на
извършване на нарушението, а именно в обект – магазин „Теленор“, находящ се в
гр. Шумен, бул. „Велики Преслав“ № 6. Не е налице и соченият порок, изразяващ
се в липса на посочена дата на извършване на нарушението. Деянието, визирано в
НП и в АУАН, се свежда до неправомерен отказ за удовлетворяване на
потребителска претенция за разваляне на договор и възстановяване на заплатената
сума за телефонния апарат. Този отказ търговецът е обективирал в депозираното
писмо до контролните органи от 13.01.2019г., като това обстоятелство изрично е
посочено в констативно-съобразителната част на НП и в АУАН. От тази гледна
точка, становището на районния съд, че за дата на извършване на простъпката
следва да се възприеме 23.12.2019г. не би могло да бъде възприето, тъй като
това е моментът, в който лицето е обективирало пред търговеца искането си, но
към него отказ все още не е бил формиран.
Правилно е становището
на въззивния съд, че макар отношенията между търговеца и лицето да са
регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по
чл. 113 от ЗЗП. Шуменският административен съд нееднократно е посочвал, че
лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна
стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на
рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката
в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е съобразил
спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че
клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения,
поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси,
централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение
на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на
потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на
чл. 1 от ЗЗП. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват
стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса
и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме,
че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно
тълкуване обаче не се споделя от касационната инстанция, тъй като не
съответства на законодателния смисъл, целящ защитата на правната сфера на
потребителя. Ако буквално се прилага изразът „договор за продажба“, би
означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект,
пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на
потребителите, какъвто не е смисълът на закона.
Споделят се и мотивите
на районния съд относно безспорната установеност на приписаното на търговеца
неизпълнение. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗП, след изтичането на едномесечния
срок, считан от предявяването на рекламацията, потребителят има право да
развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска
намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114 от ЗЗП. С други
думи, фактическият състав на простъпката предполага наличието на предявена
рекламация по отношение на придобита стока, която да не е удовлетворена в
рамките на един месец, последващо отправена претенция за разваляне на договора
и възстановяване на заплатената сума, и неправомерно постановен отказ по
удовлетворяването ѝ. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства
установя наличието съставомерните признаци. По категоричен начин се доказва, че
потребителят е предявил неколкократно рекламации по отношение на телефонния
апарат, като първата е от 12.11.2019г. и независимо, че апаратът му е бил
връщан с указания, че е изправен, тази констатация на сервизните служители е
била опровергавана на място в търговския обект на касатора от самия клиент в
присъствието на служител на привлеченото към отговорност лице. След първата
рекламация потребителят е бил уведомен, че е апаратът му е отремонтиран –
обстоятелство, което се е опровергало при получаването на апарата в магазина и
при направения опит устройството да бъде ползвано по предназначение. Още в този
момент потребителят е върнал телефона със същите оплаквания, а впоследствие по
същия ред и в самия търговски обект е установил, че проблемът не е отстранен.
След поредното връщане на апарата на потребителя на 04.12.2019г. той отново е
отказал да го получи, доколкото е констатирал, че дефектът е налице. На
13.12.2019г. телефонът му е върнат от сервиз, но потребителят е установил, че
екранът на апарата му е наранен – каквото въздействие не е било установено в
предходен момент, независимо, че апаратът не е напускал пределите на сервиза,
съответно на обекта на търговеца. Това налага извод, че в рамките на
едномесечния законов срок търговецът не е изпълнил възложеното му задължение.
Този извод се подкрепя и от прочита на приобщените писмени и гласни
доказателства. Независимо от оплакванията на потребителя, сервизните служители
не са установили наличие на фабричен дефект към 15.11.2019г. и 28.11.2019г.,
като в тези случаи приложените документи установяват извършване на обновяване
на софтуера към 15.11.2019г. и последващо обективирано становище, че апаратът
покрива успешно проведените сервизни тестове – видно от съдържанието на СП от
20.11.2019г. В нито един от двата СП от 13.11.2019г. и 20.11.2019г. служителите
не са отдали възникването на техническия проблем на поведение на потребителя,
включително и на поставен протектор на екрана. Дори в СП от 20.11.2019г. се
съдържат констатации, че проблем/ дефект не е налице. Независимо от това, след
пореден отказ на потребителя да получи апарата си и връщане на телефона в
сервиз, в СП от 06.12.2019г. служителите са премахнали протектора от дисплея,
приемайки, че наличието му е причина за описания от потребителя проблем и след връщането
на телефона в обекта, потребителят е отказал да го получи на 13.12.2019г.,
констатирайки наранявания по екрана. При това положение, напълно резонно АНО, а
впоследствие и районният съд са приели, че дружеството не е изпълнило
произтичащото от чл. 113, ал. 2 от ЗЗП задължение да приведе потребителската
стока с договора за продажба, от което се е породило субективното право за
потребителя да иска разваляне на договора и да му бъде възстановена заплатената
сума. То е било упражнено на 23.12.2019г. с попълването на съответната жалба и
искане, адресирани до касатора, което в нарушение на закона е било отхвърлено с
представеното от „Т.Б.“ ЕАД пред органите на КЗП писмо от 13.01.2020г. С това е
допуснато визираното от контролните органи нарушение, подлежащо на
санкциониране по реда на чл. 222а от ЗЗП.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното
производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора
ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат
присъдени в размер на 120 лева, която сума представлява юрисконсултско
възнаграждение, определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в
полза на КЗП, гр. Варна разноски по делото в размер на 120 лева.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 247/30.06.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1006/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕАД, ***, да заплати Комисия за защита на
потребителите, РД – Варна, разноски по делото в размер на 120 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 08.10.2020 г.