Р Е Ш Е Н И Е № 82
гр. Сливен, 06.04.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесети март
през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия:
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова
и с участието на прокурора Красимир Маринов като
разгледа докладваното от
съдията административно дело № 426 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.64 ал.4 от Закон за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Община Сливен против Решение № РД-02-36-973/25.10.2022 г.
издадено от Ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в
растеж“ 2014-2020 г., с което е отказана верификация и изплащане на разходи в
общ размер на 612 053,24 лева по административен договор за безвъзмездна
финансова помощ № BG16RFOP001-1.015-0003-C02-M138/30.11.2021 г. В жалбата
се твърди, че решението е незаконосъобразно, като издадено при неспазване на
установената форма, противоречие с материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Счита, че не е спазена установената форма,
тъй като органът неточно и неясно е посочил правните основания за издаването на
акта. Твърди, че посочените основания са неотносими
към издаването на същия или не били обосновани от фактическа страна. Заявява,
че това нарушило правото на защита на бенефициента. Твърди, че оспореният акт е
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Заявява, че всички
разходи били допустими, като липсвало основание за отказ от верификация.
Твърди, че по време на спиране изпълнението на договора за периода от
09.12.2020 г. до 14.07.2021 г. не били извършвани разходи по строителството.
Заявява, че неправилно е приложен и материалния закон. Счита, че оспореното
решение не съответства с целта на закона, тъй като всички извършени разходи
били предвидени като допустими в представените документи. Разходите били
действително извършвани и съответно заплатени. Спирането на изпълнението на
договора било наложено от обективни обстоятелства, а не от поведението на
бенефициента, но това не давало възможност да бъде спрян договора за обществена
поръчка. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло решението, като
неправилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващият – Община Сливен, редовно призована, се
представлява от упълномощен процесуален представител – адв.Я.Н. и
адв. С. Ч., преупълномощени
от Адвокатско дружество „Г., Т. и Ко” гр. С., които поддържат жалбата. Твърдят,
че строително-монтажни работи (СМР) възложени по Договор за инженеринг с номер
съгласно процесното решение от 13.04.2018 г. с изпълнител Обединение
„Сливен транспорт“ДЗЗД не били актувани, не били приемани и не били заплащани
от Община Сливен по време на периода на спиране изпълнението на
административния договор за безвъзмездна финансова помощ. Не оспорват
обстоятелството, че посочените СМР са извършени по време на спиране
изпълнението на договора от 09.12.2020 г. до 14.07.2021 г. .
Административният
орган – Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на УО на ОПРР, редовно призован, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален
представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като излага
съображения, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби, и целта на закона. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен счита, че жалбата е неоснователна, решението на
административния орган е мотивирано, последователно и правилно и моли съда да
го остави в сила.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Община
Сливен е бенефициент по административен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОПРР, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.015
„Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
2014-2020“, част от процедура № BG16RFOP001-1.001-039 “Изпълнение на
интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“ № от ИСУН BG16RFOP001-1.015-0003-C02
“Интегриран градски транспорт, гр. Сливен”, № РД-02-37-23 от 13.01.2017 г. сключен
между Управляващия орган на ОПРР и Община Сливен. (л.64-83)
С
Решение № РД 15 - 2611/16.11.2017 г. на възложителя Община Сливен е определен
изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг (изработване на
инвестиционен проект, извършване на авторски надзор и изпълнение на строителни
и монтажни работи) на строително - монтажните работи на обекти: „Въвеждане на
мерки за достъпност на спирките от МГОТ", „Благоустройство на крайни
спирки на градския транспорт" и „Изграждане на велоалеи
и съоръжения за колоездене", по три обособени позиции. Във връзка с това
решение е сключен договор с Обединение „Сливен Транспорт" ДЗЗД, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Пирин" № 91, ет. 3, офис 4, с ЕИК *********, №
BG16RFOP001-1.015-0003-C01 - S – 2 от 13.04.2018 г. за обособена позиция № 1: „Инженеринг (изработване на инвестиционен
проект, за извършване на авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни
работи) на обект „Изграждане на велоалеи и съоръжения
за колоездене". (електронен носител)
С
писмо № 99-00-6-653-(7) от 06.01.2021г. на основание чл. 62, ал. 1 от Общите
условия към договора за предоставяне на БФП, Управляващият орган на Оперативна
програма „Региони в растеж“ (УО на ОПРР) е дал съгласие за временно спиране на
изпълнението на договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP001-1.015-0003-C02
“Интегриран градски транспорт, гр. Сливен”, считано от 09.12.2020 г.
(електронен носител) В писмото е посочено, че разходите за дейности, извършени
през период на временно спиране, не са допустими като безвъзмездна финансова помощ
и остават за сметка на бенефициента. В период на временно спиране се допуска
издаване на разходооправдателен документ и извършване
на разплащане само на разходи за дейности, извършени и приети от бенефициента
преди временното спиране на ДБФП.
С
кореспонденция в ИСУН 2020 № BG16RFOP001-1.015-0003-C02-M111 от 19.07.2021 и №
BG16RFOP001-1.015-0003-C02-M113 от 20.07.2021 г. от Община Сливен е подадено
искане за възобновяване изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ (ДБФП) № BG16RFOP001-1.015-0003-C02, проект „Интегриран градски
транспорт, гр. Сливен”. С писмо № 99-00-6-653-(10) от 06.08.2021г. Управляващият
орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (УО на ОПРР) е посочил, че на
основание чл. 65, ал. 2 от Общите условия към АДБФП, договорът възобновява
автоматично своето действие, считано от 15.07.2021 г. (електронен носител).
Във
връзка с постъпило искане за плащане № 6 (окончателно) по административен
договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-1.015-0003-C02,
проект „Интегриран градски транспорт, гр. Сливен” на община Сливен, от Управляващият
орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ на основание чл. 60, ал. 1, чл.
62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от
Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление (ЗУСЕФСУ, ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022 г., приложима на основание
съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) е издадено Решение № РД-02-36-973/25.10.2022
г., с което е отказана верификация и изплащане на разходи в общ размер на 612
053,24 лева по административен договор за безвъзмездна финансова помощ
№ BG16RFOP001-1.015-0003-C02-M138/30.11.2021 г. В решението е посочено, че
при документалната проверка на искането за плащане е установено, че част от
дейността по договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2 от 13.04.2018 г. с Обединение „Сливен Транспорт“ ДЗЗД за
инженеринг (изработване на инвестиционен проект, извършване на авторски надзор
и изпълнение на строителни и монтажни работи), е извършена в период на временно
спиране на АДБФП, от 09.12.2020 г. до 14.07.2021 г.. По искането за плащане е
извършена проверка на място в периода 11-14.01.2022г. от екип на външен
изпълнител Трансконсулт-БГ ООД. При проверката на
място, при преглед на документите са точно установени изпълнените СМР, видими
от представените Акт образец 12 и свързаната с тях дейност авторски надзор.
Съгласно представената детайлна информация, в периода на временно спиране на
договора за безвъзмездна финансова помощ от 09.12.2020 г. до 14.07.2021 г. са
установени изпълнени СМР, удостоверени с актове и протоколи в количества, на
обща стойност от 400 833,77 лв. без ДДС/ 481 000,52 лв. с ДДС,
извършени по време на временното спиране, които са актувани в протокол за
приемане на извършени СМР № 3 от 19.07.2021 г. и отчетени с фактура
**********/19.07.2021 г. Строително-ремонтни дейности на обща стойност от
107 965,43 лв. без ДДС/ 129 558,52 лв. с ДДС, са включени в Протоколи
образец 12 за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване, след
актуването им и в период на временното спиране. Същите са актувани в протокол
за приемане на извършени СМР № 2 от 30.11.2020 г. и отчетени с фактура №
**********/01.12.2020 г.
По
т.I от Решението е посочено, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ
(ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД
на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 82 ал. 1 т.
2 и чл. 84 от Общите условия към АДБФП № BG16RFOP001-1.015-0003-C02, не е
верифицирана сума в размер на 610 559,04 лв. с ДДС разпределена, както следва:
-
По б. п. II.6.1 Изграждане на велоалеи и съоръжения
за колоездене (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) не се
верифицират разходи в размер на 313 195,71 лв., отчетени по договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/13.04.2018г. с
изпълнител Обединение „Сливен Транспорт" ДЗЗД. Сумата се неверифицира по
фактура № **********/19.07.2021 г.
-
По б. п. V.50.1 Невъзстановим ДДС (фонд: ЕФРР, режим на финансиране:
Неприложимо, допустим) не се верифицират разходи в размер на 62 639,14
лв., отчетени по договор №
BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/13.04.2018 г. с изпълнител Обединение
„Сливен Транспорт" ДЗЗД. Сумата се неверифицира по фактура №
**********/19.07.2021 г.
-
По б. п. II.6.1 Изграждане на велоалеи и съоръжения
за колоездене (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) не се
верифицират разходи в размер на 107 965,43 лв., отчетени по договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/ 13.04.2018г.
с изпълнител Обединение „Сливен Транспорт" ДЗЗД. Сумата се неверифицира по
фактура № **********/01.12.2020 г.
-
По б. п. V.50.1 Невъзстановим ДДС (фонд: ЕФРР, режим на финансиране:
Неприложимо, допустим) не се верифицират разходи в размер на 21 593,09
лв., отчетени по договор №
BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/13.04.2018 г. с изпълнител Обединение
„Сливен Транспорт" ДЗЗД. Сумата се неверифицира по фактура №
**********/01.12.2020 г.
-
По б. п. II.6.1 Изграждане на велоалеи и съоръжения
за колоездене (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) не се
верифицират разходи в размер на 87 638,06 лв., отчетени по договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/ 13.04.2018г.
с изпълнител Обединение „Сливен Транспорт" ДЗЗД. Сумата се неверифицира по
фактура № **********/13.08.2020 г.
-
По б. п. V.50.1 Невъзстановим ДДС (фонд: ЕФРР, режим на финансиране:
Неприложимо, допустим) не се верифицират разходи в размер на 17 527,61
лв., отчетени по договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/13.04.2018 г. с
изпълнител Обединение „Сливен Транспорт" ДЗЗД. Сумата се неверифицира по
фактура № **********/13.08.2020 г.
По т.II от Решението е посочено, че изпълнението на инженеринг
съгласно сключен договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2 от 13.04.2018 г. с
Обединение „Сливен Транспорт“ ДЗЗД включва осъществяването на авторски надзор
на обект „Изграждане на велоалеи и съоръжения за
колоездене“. Авторският надзор
представлява свързана с извършването на строително-ремонтни работи дейност,
която също е изпълнявана в периода на временно спиране на договора за
безвъзмездна финансова помощ, от 09.12.2020 г. до 14.07.2021 г. В сключения
договор с изпълнител не било предвидено отчитането на авторския надзор по
часове и дати и е заложена обща стойност за изпълнението му съгласно Ценовото
предложение. Въз основа на описаното, стойността на недопустимите разходи за
авторски надзор била изчислена на база на процента на изпълнени СМР по време на
временното спиране на АДБФП, отнесени към общо изпълнените СМР по посочения
договор с изпълнител: 508 799,20 лв./817 171,62 лв. х 100% = 62,26%
Съответстваща
стойност на авторския надзор: 2 000 лв. х 62,26% = 1 245,20 лв. без ДДС Неверифицираната
сума за авторски надзор възлизала на 1 245,20 лв. без ДДС / 1494,24 лв. с ДДС.
Дейността била отчетена с фактура № **********/19.07.2021 г.
При
тези съображения на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от
27 Май 2022 г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 82 ал. 1, т. 2 и чл. 84 от
Общите условия към АДБФП № BG16RFOP001-1.015-0003-C02, не е верифицирана сума в
размер на 1 494,24 лв. с ДДС разпределена, както следва:
-
По б. п. II.6.1 Изграждане на велоалеи и съоръжения
за колоездене (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) не се
верифицират разходи в размер на 1 245,20 лв., отчетени по договор № BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2/13.04.2018 с
изпълнител Обединение „Сливен Транспорт" ДЗЗД. Сумата се неверифицира по
фактура № ********** / 19.07.2021 г.
-
По б. п. V.50.1 Невъзстановим ДДС (фонд: ЕФРР, режим на финансиране:
Неприложимо, допустим) не се верифицират разходи в размер на 249,04 лв.,
отчетени по договор №
BG16RFOP001-1.015-0003-C01-S-2 / 13.04.2018 с изпълнител Обединение
„Сливен Транспорт" ДЗЗД. Сумата се неверифицира по фактура №
**********/19.07.2021 г.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и изявленията на страните.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
§ 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51
от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) до приключването на програмите за програмен
период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), какъвто е и настоящия случай, разпоредбите на ЗУСЕСИФ,
отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на
управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и
контрола на тези програми. В този смисъл, като е посочил действащите към този
момент редакции на закона, административния орган е спазил разпоредбата на
чл.142 ал.1 от АПК. Действително тези приложими норми включват и наименованието
ЗУСЕСИФ, но посочването на сегашното наименование на този нормативен акт –
ЗУСЕФСУ с уточнението на приложимата редакция, не може да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение или несъответствие с изискването на материалния
закон.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал.3
от ЗУСЕСИФ (редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Издателят на акта -
Заместник-министъра и ръководител на УО на ОПРР, е подписал с валиден
квалифициран електронен подпис акта и актът е подписан от лицето, което е
посочено като негов издател. Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването
му.
В
тази връзка е неоснователно възражението на оспорващия за неспазване на
установената форма, доколкото същата като писмена е спазена. Изложените
твърдения за неточно посочване на правните основания нямат отношение към
изискването за форма.
Уредбата
на производството по верификация се съдържа в Глава пета,
Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" от ЗУСЕСИФ
- чл. 60
– 68 от закона
(редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Съгласно тези разпоредби междинни и
окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. По силата на чл. 62, ал. 3
ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на
проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на
място, когато това е приложимо.
Общите
условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57
и чл. 58 ЗУСЕСИФ
(редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г.). Разпоредбата на чл. 57, ал. 1
от закона предвижда допустимост на разходите, ако са налице
едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на
критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти
съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2;
2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени
продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени
законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на
бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна
система; 6. за направените разходи е налична одитна
следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от
Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г.
за допълнение на Регламент
(ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне
на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския
фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за
съхраняване на документите съгласно чл. 140 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите
правила за предоставяне на държавни помощи. По аргумент на противното, ако
разходите, чието възстановяване се иска, не попадат в някоя от горепосочените
хипотези, то се считат за недопустими.
В
случая производството за верификация е по инициатива на бенефициера,
който е депозирал пред административния орган искане за окончателно плащане на
разходи по договор за обществена поръчка
с предмет „Инженеринг (изработване на инвестиционен проект, за извършване на
авторски надзор и изпълнение на строителни и монтажни работи) на обект
„Изграждане на велоалеи и съоръжения за
колоездене".
По
делото няма спор относно фактите изложени в оспорения административен акт.
Спорът е относно тяхната интерпретация и приложимата правна норма.
По
отношение на разходите по т.I и т.II от акта, решението за отказ е мотивирано с
несъответствие на дейностите с чл. 57, ал.
1, т. 2 ЗУСЕСИФ, а именно разходите попадат във включени в
документите по чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект категории разходи (редакция която не е претърпяла промени)
и релевантното обстоятелство, че в периода на временно спиране на договора за
безвъзмездна финансова помощ от 09.12.2020 г. до 14.07.2021 г. са установени
изпълнени СМР, удостоверени с актове и протоколи в количества, на обща стойност
610 559,04 лв., както и свързаната с извършването им дейност за авторски надзор
в размер на 1494,24 лв. с ДДС, в противоречие с чл. 82, ал. 1, т. 2 и чл. 84 от
Общите условия към сключения АДБФП № BG16RFOP001-1.015-0003-C02 (Общи условия).
Съгласно
чл.26 ал.1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган на програмата,
съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг
документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на
одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2.
В
случая са утвърдени Общите условия към договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОПРР, като част от Пакет проектни предложения - документи за информация на бенефициента
(https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/d0c0fcd7-7067-4761-a7d1-accacc25c986),
в които съгласно чл.84 е посочено, че в случай че се установи, че разходът не
съответства на условията за допустимост по чл.82, ал.1 и ал.2 и Раздел ХІIІ, УО
на ОПРР не го одобрява (не верифицира), като уведомява за това Бенефициента и
при необходимост назначава допълнителни проверки. Според чл.82 ал.1 т.2 от
Общите условия, УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните
разходи в Искането за междинно и окончателно плащане, което включва
документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетната
линия (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по
преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява
едновременно съответствието и
коректността на отчетените разходооправдателни
документи и съществуването на адекватна одитна следа.
В
оспорения административен акт е посочено, че е извършена документална проверка
на разходите, както и проверка на място за изпълнение на дейността, но не е
посочено да е констатирано несъответствие или некоректност на отчетените разходооправдателни
документи и съществуващата одитна следа.
Посочено
е, че разходите са недопустими, тъй като се отнасят за дейности, извършени по
време на спиране изпълнението на договора за финансово подпомагане.
Действително съгласно чл.64 ал.1 от Общите условия е предвидена възможност за
временно спиране изпълнението на АДБФП. Съгласно чл.65 ал.3 от Общите условия,
разходите за дейности, извършени през период на временно спиране не са
допустими за верификация като безвъзмездна финансова помощ и остават за сметка
на бенефициента. Този текст обаче не е посочен в оспорения административен акт,
като не е посочено и неговото отношение към разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2 ЗУСЕСИФ (редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г.).
Наред с гореизложеното е налице допусната необоснованост
на издадения акт, изразяваща се в разминаване между посочените от органа правни
основания и фактически такива. В обжалваното решение за отказ за верификация УО,
наред с другите посочени правни норми, се е позовал на нормата на чл. 64, ал. 1
от ЗУСЕСИФ (редакция към ДВ, бр. 51 от 2022 г.) имаща отношение към
отказ за верификация поради наличие на започната процедура по администриране на
нередност. Като фактически основания са посочени извършени разходи в нарушение
на изискванията и условията описани в Общи условия към АДБФП т.е. касае се за
недопустими разходи. В този смисъл е налице противоречие в мотивите поради разминаването
между фактическите установявания и правната норма под които са подведени, тъй
като не е ясна волята на административния орган при отказа за верификация на
кое точно основание е отказано, като по този начин съдът е лишен от възможност
да извърши преценка дали е спазен материалния закон.
Правното
основание, на което един разход би могъл да бъде недопустим е някоя от
хипотезите на чл. 57, ал. 1,
съответно чл. 57, ал. 2
или чл. 58
ЗУСЕСИФ. В обжалваното решение, УО се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2 от
ЗУСЕСИФ – Издателят на акта обаче не е уточнил кое точно основание
по чл. 57, ал.
1, т.2 е имал в предвид, дали
разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1
или в категориите разходи по одобрения проект, като хипотезите са различни. От
друга страна следва да се има в предвид и, че основанието по чл. 57, ал. 1
ЗУСЕСИФ само по себе си не е достатъчно, защото ако органът е приел
наличие на някоя от хипотезите на алинея 1, той трябва да посочи точно и онези
разпоредби от актовете по чл. 59
ЗУСЕСИФ, на които счита, че конкретният разход несъответства. Това
са както съответният акт на Министерския съвет – Постановление № 189 на Министерския
съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на
разходите по програмите, съфинансирани от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 –
2020 г. (ПМС № 189), така и актовете по алинея 2 на
чл. 59 ЗУСЕСИФ за съответната програма и по точно Наредба № Н-3/22.05.2018 г., за
определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на
разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната
година по оперативните програми и програмите за европейско териториално
сътрудничество.
В
случая органът е посочил хипотезите на чл. 57, ал.
1, т.2 от ЗУСЕСИФ, но не е
посочил конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1
и 2 ЗУСЕСИФ,
което е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение. Посочването само
на фактическите основания за издаване на акта, не води до извод за неговата
законосъобразност, тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК изрично изисква кумулативно посочване както на
фактическите, така и на правните основания (в горния смисъл са и решение № 16992/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1802/2019 г.,
на ВАС, VII о.; решение №
11257/25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 5594/2018 г., на
ВАС, VII о.; решение № 10639/25.08.2017
г., постановено по адм. дело № 5524/2017 г., на ВАС, VII о. Решение
№ 4072 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14702/2019 г., VII о).
Следва
да се отбележи и че АО е издал акта при неправилно приложение на материалния
закон. Съгласно чл. 58 ал.1 от ЗУСЕСИФ доколкото друго не е предвидено,
разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за
съответния програмен период. По делото не е спорно, че процесните разходи са
платени след възобновяване изпълнението на АДБФП и в срокът по чл.3 ал.1 от ПМС
№ 189 от 28.07.2016 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година. В цитираните правни норми като условия за допустимост е посочен моментът
на заплащане на разходите, а не моментът на извършване на дейностите до които
се отнасят. Като е приел обратното АО е издал акта си в противоречие с
материалния закон.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена, като делото бъде върнато на административния орган за ново произнасяне
при спазване указанията на съда за излагане на конкретика
относно спазените и нарушени (в случай, че прецени такива за налични) критерии
за допустимост на заявените разходи.
При
този изход на делото и съобразно правилото на чл. 143, ал.
1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, които
съобразно представения списък на разноските възлизат на 11 156,53 лева, от
които 1700 лева разноски за платена държавна такса и 9456,53 лева адвокатско
възнаграждение.
Искането
на ответника по оспорването за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на Община Сливен, Решение № РД-02-36-973/25.10.2022
г. издадено от Ръководител на Управляващ орган на Оперативна програма „Региони
в растеж“ 2014-2020 г., с което е отказана верификация и изплащане на разходи в
общ размер на 612 053,24 лева по административен договор за безвъзмездна
финансова помощ № BG16RFOP001-1.015-0003-C02-M138/30.11.2021 г.
ВРЪЩА преписката за ново разглеждане от
страна на административния орган, при съблюдаване на указанията за приложение
на материалния и процесуалния закон, дадени в мотивите на настоящото съдебно
решение.
ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
да заплати на Община Сливен, направените разноски по делото в размер на 11 156,53
лв. (единадесет хиляди сто петдесет и шест лева и петдесет и три стотинки).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: