Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 27.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1596 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 144 СК, предявен от С.П.К.,
ЕГН: **********,***, съдебен адрес:*** чрез адв.
Н.М. против С. Д. М., ЕГН: **********
***, представлявана от адв. Р. Г..
ИЩЦАТА твърди, че била родена на *** ***, а П. С. К. и ответницата С. Д.
К. били нейни родители. От приложените към исковата молба Решение
№399/01.11.2018 г. по опис на К. р. с. и Решение № 225/21.02.2019г. на XIV гр.
състав на О. с. П., било видно, че родителите ѝ били разведени, като
упражняването на родителските права по отношение на ищцата било предоставено на
бащата. Майката – ответницата С. М., била осъдена да изплаща на детето си
месечна издръжка от сто и осемдесет лева, която тя изплащала до навършване на
пълнолетието ѝ, т. е. до настъпването на законоустановената
причина за прекратяване на същата.
От представената с исковата молба служебна бележка № УР-08-581-22 от 27.08.2019г.,
било видно, че през настоящата учебна 2019/2020 година ищцата е ученичка в *****
клас на П. г. по т. „П.. д. А. З.“, гр. П..
Ищцата твърди, че няма никакви доходи, макар да била вече пълнолетна,
тъй като времето ѝ изцяло било заето от учебни занимания и практики,
които били всяка седмица от сутрин до вечер. Денят ѝ изцяло бил зает от
обучението ѝ, което било в редовна форма. Поради тези причини издръжката
ѝ следвало да се поеме от родителите ѝ. Ищцата твърди, че баща
ѝ, както и преди, така и сега, се грижел изцяло за нея, да не ѝ
липсва нищо, но това не било достатъчно в град П., където разходите ѝ за
пътни, квартира, храна, пособия за обучението щели да са многократно завишени в
сравнение с предишните.
Баща ѝ само до започване на учебната година бил заплатил около 400
лева за квартира, учебници, писци, бои,
дрехи и пр., които били обичайните разходи за една дванадесетокласничка
в окръжен град.
Видно от приложената служебна бележка, бащата на ищцата получавал
ежемесечна заплата (средно) от 1184.40 лева. От същата сума той плащал и заем
за къщата, видно от приложения банков документ (извлечение), в размер на 462,65
лева, ежемесечно, както и всички разходи по домакинството – ел. енергия, вода,
телефони и др. Баща ѝ плащал ежемесечно на ответницата и присъдената
издръжка на сестрата на ищцата – Д., която била в размер на 140.00 лв., Сумата,
която му оставала, била около 400.00 лева и била крайно недостатъчна за
издръжката както на него, така и на ищцата. Това му създавало особено
затруднение да се справя сам, а в същото време ответницата имала почти същия
доход като неговия – и двамата работели във В. ф. ******* – гр. К.. Според
ищцата майка ѝ нямало да се затрудни особено да ѝ заплаща месечна
издръжка, тъй като не плащала заем, а и получавала 140 лева за издръжката на
другото си дете.
Ищцата твърди, че през цялото време, докато траел разводът между
родителите ѝ – от м. март 2018 г. до м. март 2019 г., майка ѝ
вземала и разполагала с детските за нея (за ищцата). Ищцата искала да ги даде
на нея или на баща ѝ но тя категорично отказвала, тъй като твърдяла, че това
било нейно право. Ето защо ищцата счита, че без съдебно присъждане на издръжка,
тя пак нямала да плаща нищо.
Тъй като ищцата нямала доходи, а на баща ѝ, който се грижел изцяло
за нея му било особено трудно сам да я издържа, за нея бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да ѝ изплаща издръжка от 200.00 лв.
(двеста лева), ежемесечно (до 20-то число на месеца), по банкова сметка ***, на
„Б. Д.“ ЕАД, BIC ***, считано от 16.09.2019 г. (началото на учебната година),
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното ѝ плащане, до настъпването на законни причини за
прекратяване на издръжката. Моли съда да допусне предварително изпълнение на
решението и да ѝ присъди разноските по делото.
ОТВЕТНИЦАТА, чрез пълномощника си адв. Г. оспорва
иска. Признава обстоятелството, че е майка на ищцата, както и факта, че с баща
ѝ са разведени. При развода родителските права по отношение на ищцата
били предоставени на бащата, а ответницата била осъдена да ѝ заплаща
месечна издръжка в размер на 180 лева, която изплащала не само до навършване на
пълнолетие на дъщеря си, а дори и след това – за месеците септември и октомври
2019 г. Не било честно и коректно да се твърди, че бащата на ищцата се
затруднявал да плаща издръжка от 140 лева за другото дете – Д., а за майката не
било особено затруднение да плаща 180 лева месечна издръжка на ищцата.
Ответницата твърди, че също имала битови разходи за ток, вода, телефон и т. н.,
и също изплащала кредит с месечна вноска от 76.18 лева. Не било вярно, че ищцата
не работи – работела без договор в почивните дни и ваканциите в хотел „П.“ в
гр. К.р. Освен това будел недоумение фактът, че ищцата притежавала телефон „А. ****“,
който струвал 2000 лева, а в същото време твърдяла, че има финансови трудности.
С оглед изложеното ответницата моли съда да отхвърли иска и да ѝ
присъди направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение
за раждане се установява, че към датата
на подаване на исковата молба – 23.10.2019 г., ищцата С. П. К. е навършила
пълнолетие – родена е на *** г., а ответницата е нейна майка. Баща на ищцата е П.
С. К..
Не е спорно по делото и е видно
от представените в препис съдебни решения по
гр. д. №572/2018 г. по описа на РС К. и въззивно
гр. д. № 2841/2018 г. по описа на ОС П., че родителите на ищцата са имали
сключен граждански брак, който е бил прекратен с развод. След брака
родителските права по отношение на непълнолетната тогава ищца са предоставени
на бащата П. С. К., а тези спрямо другото дете – Д. П. К. (понастоящем на 10
г.), са предоставени на майката С. Д. К.. На всеки от двамата родители е
определен режим на лични отношение и осъден да плаща месечна издръжка, съответно – 140 лева за Д. и
180 лева за С..
Страните не спорят, че
родителите плащат редовно присъдената издръжка, като по делото са представени
вносни бележки, доказващи, че П. С. К. е изплатил издръжката за детето Д. м.
септември и м. октомври 2019 г., а ответницата С. К. е сторила това за дъщеря
си С. за периода м. май – м. октомври 2019 г., включително.
Видно от представената служебна
бележка № УР-08-581-22 от 27.08.2019 г. на П. г. по т. „П.. д. А. З.” град П.,
ищцата С. П. К., през учебната 2019/2020 година е записан като редовна ученичка
в ***** „а” клас.
Представена е служебна бележка
изх. №676-3-336 от 24.09.2019 г., от която е видно, че бащата на ищцата е
военнослужещ във ВФ ****** – гр. К.,
като за периода 01.10.2018 г. – 01.09.2019 г. е получил нетно трудово
възнаграждение в размер на общо 14212.78 лева или средно по 1184.39 лева месечно. Брутното
му трудово възнаграждение за периода е общо 16402.98 лева или средно по 1366.91
лева на месец.
От представеното удостоверение изх.
№676-1-228 от 15.11.2019 г., се установява, че ответницата също е военнослужеща
във ВФ ***** – гр. К., като за периода 01.11.2018 г. – 01.10.2019 г. е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на общо 11149.82 лева или средно по
925.15 лева месечно.
По делото е представено
извлечение от банкова сметка *** „Б. Д.“ ЕАД
за периода 01.07.2019 г. – 24.09.2019 г. с титуляр – П. С. К., в
подкрепа на твърденията, че бащата на ищцата погасява заем. Видно е от
извлечението, че на 23.07.2019 г. П. К. е извършил превод по друга банкова сметка
***.*** лева, а като основание е посочено „Плащане по заем“. На същото
основание са извършени две плащания от по 462.65 лева – на 23.08.2019 г. и на 24.09.2019 г.
Ответницата също представя
писмени доказателства за изплащане на кредит – погасителен план към Договор за
потребителски кредит №682/31.07.2017 г. от който е видно, че от „И.“ АД ѝ
е предоставена сумата от 2500 лева. Кредитът следва да бъде изплатен до
25.07.2020 г. на 36 анюитетни вноски от по 76.18 лева
всяка (последната 72.67 лева).
По делото са представени
доказателства – билети и квитанции, за извършвани от ищцата транспортни разходи
от гр. П. до гр. К.р, от гр. П. до гр. К., за градски транспорт в П., както и
за плащане на месечни наемни вноски в размер на 30 лева.
Ищцата представя и копия от
договори за стоков кредит с приложения, от които се установява, че на
14.10.2019 г. баща ѝ е закупил на изплащане мобилен телефон „А. ***“ за
сумата от 1599 лева. Кредитът следва да бъде изплатен на 24 месечни погасителни
вноски в размер на 85.17 лева всяка (последната – 52.43 лева).
Представена е и фактура за
закупен от П. К. мобилен телефон „С.“ през 2016 г., както и няколко страници от
договор за кредит с „Т. Б. А. Б.“ АД, които съдът намира за неотносими по
делото и не следва да ги обсъжда.
От показанията на свидетелката Н.
И. Д. се установява, че с ищцата са съквартирантки от 5 години в общежитие в
гр. П.. Всяка от тях плащала по 30 лева месечен наем. Учели в различни училища.
С. ѝ споделяла, че има намерение през лятото на 2020 г. да се яви на кандидатстудентски
изпити. Желаела да започне уроци по някои премети, но нямала финансова
възможност. Не споделяла някой да ѝ помага със средства. Случвало се свидетелката да ѝ дава пари
назаем, които ищцата впоследствие ѝ връщала. Не знаела ищцата да работи
някъде, тя не ѝ била казвала такова нещо. С. *** и понякога пътувала
дотам, но през повечето време пребивавала в П.. За 18-тия ѝ рожден ден бащата
на ищцата ѝ подарил телефон „А.“. За отношенията с майка си тя не
споделяла, но понякога се оплаквала, че очаква повече от нея.
От показанията на свидетеля П. Ч.
Д. се установява, че от м. май 2019 г. живее на съпружески начала с ответницата,
като заедно се грижели и за детето ѝ Д.. Свидетелят познавал и другата
ѝ дъщеря – ищцата С. К.. Той бил шофьор във в. п. в гр. К. и понякога
спирали в крайпътно заведение „П.“, в близост до гр. К.. Там като сервитьорка
работела ищцата. За последно свидетелят я видял на работното ѝ място в
края на м. юли или началото на м. август 2019 г. Д. понякога ходела там на кафе
и също казвала, че вижда сестра си да работи в заведението – за последно през
м. декември 2019 г. Споделила също, че кака ѝ си купила „А.“ за 2000 лева
с изработените пари. Свидетелят твърди, че още преди ищцата да навърши 18
години, майка ѝ ѝ предложила помощ и я
попитала от какво има нужда, но тя ѝ отвърнала, че няма нужда от нея и
била достатъчно голяма да се оправя сама. Комуникирали с есемеси, защото ищцата
не искала да разговаря с майка си. Свидетелят лично бил виждал текстовите
съобщения. Ответницата имала два кредита, за които плащала месечни вноски от
около 100 лева. Единият кредит бил изтеглен за закупуване на пералня и
хладилник, а другият от 1200 лева бил предоставен през 2018 г. на ответницата,
за да отиде на екскурзия в чужбина.
На поставен по реда на чл.176 ГПК въпрос ответницата С. К. отговаря, че не работи на трудов договор в
заведение „П.“. Истината била, че там работила без заплащане, като стажант, за
10 работни дни от средата до края на м. юли 2019 г. Това била една от
задължителните практики, които следвало да изкара във връзка с учебния процес и
специалността, в която се обучавала – „О. на х.“. Със сестра си Д. често ходели
на кафе в заведението „П.“, но не било вярно твърдението на св. Д., че през м.
декември 2019 г. работела там.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
По
иска с правно основание чл.144 СК:
Съобразно разпоредбата чл. 144
от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако
последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст и
родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че ищцата
продължава да учи редовно в средно учебно заведение, че тя не може да се
издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на
издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя (в този
смисъл - Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о
постановено по чл.290 от ГПК). Това означава, че законът релевира
допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на
пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности (в този
смисъл - Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от
02.III.1993 г., II г. о.). За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие
деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява
обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за
родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на
пълнолетни учащи деца е издръжката да не съставлява особено затруднение за
задължения родител. При тази издръжка възможността за доставянето ѝ не
съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на
издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за
издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото
и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания. Неговият
родител, по силата на чл. 144 СК, може да е задължен само при условие, че това
не би го затруднило особено. В този смисъл възможността на родителя за
доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя
по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се
чувства особено осезателно от този родител. В конкретния случай се доказва по
несъмнен начин и не се спори между страните, че ищцата е пълнолетна, учаща редовно
в средно учебно заведение. Спорният въпрос е може ли ищцата да се издържа от
доходите и имуществото си, има ли възможност ответницата – неин родител да
ѝ осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер
издръжката не би му създала особено затруднение.
При установените факти, съдът
намира, че е доказано по несъмнен начин, че ищцата не разполага с трудови
доходи и няма имущество, което да ѝ носи приходи. Същата има немалки
разходи – за наем и битови консумативи, хранителни продукти, облекло,
транспорт, учебници и учебни помагала
и пр. Финансова помощ получава единствено от своя баща, който, макар и да разполага
с доход близък до средния за страната – около 1200 лева месечно, има значителни
разходи по договор за заем (факт, неоспорен от ответната страна), договор за
стоков кредит и плащане на издръжка за детето Д.. Чистата сума, с която той
разполага е около 500 лева на месец, с която следва да покрие и собствените си
разходи. Не се доказа твърдението на ответницата, че ищцата работи в заведение
„П.“ и че си е закупила телефон за 2000 лева. Събраните в тази връзка гласни
доказателства от св. Д. се опровергаха от писмените доказателства по делото, от
които се установи, че мобилният телефон „А.“ е закупен за 1599 лева от П. С. К.
на изплащане, а непредубеденият и незаинтересован свидетел Н. Д. потвърждава,
че апаратът е подарен на съквартирантката ѝ от нейния баща за 18-тия
ѝ рожден ден. Съдът, преценявайки показанията на св. Д. по реда на чл.172 ГПК, не кредитира същите и ги намира за недостоверни и дадени от заинтересован
и предубеден свидетел. Твърденията му, че ищцата работи на трудов договор са в
противоречие с останалите доказателства по делото, включително и с показанията
на незаинтересования свидетел Д. и обясненията по чл.176 ГПК, дадени от ищцата,
които съдът изцяло кредитира.
По делото се установи по безспорен
начин, че ответницата живее на съпружески начала със св. Д., с когото заедно
поемат разходите по съвместното си съжителство, включително тези по
отглеждането на малолетната Д. и плащането на битови сметки, консумативи и
вноски по кредит. Двамата работят във военното поделение в гр. К. и общият им
доход е около 2000 лева плюс получаваната издръжка от 140 лева за Д., плащана
от баща ѝ. Приспадайки разходите за вноска по кредит (76.18 лева),
настоящият съдебен състав приема, че семейството на ответницата разполага с
около 2000 лева, с които да покрие собствените си нужди.
Ето защо и с оглед изложените
дотук обстоятелства, съдът счита, че няма да представлява особено затруднение
ответницата да заплаща на пълнолетната си дъщеря Г. Х. месечна издръжка в
размер на 180 лева, считано от месец ноември 2019 г., до завършване на средното
ѝ образование или до навършване от същата на 20-годишна възраст, или до
настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва от датата на падежа – 20-то число на
текущия месец, до окончателното плащане.
Претенцията за издръжка над този
размер, както и за м. септември и м. октомври 2019 г. следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана. Установи се от писмените доказателства по
делото (а и самата ищца признава в писмените си бележки), че през тези месеци
ответницата е платила на дъщеря си две вноски от по 180 лева, независимо, че тя
вече е била навършила пълнолетие през м. август на същата година.
По отношение на разноските:
Ищцата е претендирала разноски
по делото и съдът следва да ѝ присъди такива, съразмерно с уважената част
от иска, а именно – 301.00 лева за възнаграждение на един адвокат и деловодни
разноски.
Ответната страна също претендира
разноски по делото и такива следва да се присъдят на основание чл. 78, ал.3 ГПК
съразмерно с отхвърлената част от иска, т. е. 90.00 лева.
При така установеното, ответницата
следва да заплати на ищцата разноски по компенсация, равняващи се на сумата от
211.00 лева.
Ищецът по иск за издръжка е
освободен от държавна такса, поради което държавната такса по делото следва да
остане за сметка на бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 69
ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, следва да се осъди
ответницата да заплати държавна такса по сметка на РС
К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт върху определената
издръжка в размер на общо 50.40 лева (4 % върху платежите за седем месеца – от
м. ноември 2019 г. до м. май 2020 г., включително, когато ищцата завършва
средното си образование).
Съгласно чл. 242,
ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание
чл.144 от СК, С. Д. М., ЕГН: ********** *** да заплаща на дъщеря си С. П. К.,
ЕГН: **********,***, като пълнолетен учащ, месечна издръжка в размер на 180.00 лв. (сто и
осемдесет лева), до 20-то число на месеца, по банкова сметка ***, на „Б. Д.“ ЕАД,
BIC ***, считано от месец ноември 2019 г., до завършване на редовна форма на
обучение в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на двадесетгодишна
възраст, или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от датата на падежа до
окончателното плащане, като за месец септември 2019 г. и месец октомври 2019 г.
и за разликата над 180.00 лева месечно до пълния предявен размер от 200.00 лева
месечно ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН: ********** ***
да заплати на С. П. К., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски по
компенсация в размер на 211.00 лв. (двеста и единадесет лева).
ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН: ********** ***,
да
заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 50.40 лв. (петдесет лева и четиридесет
стотинки.).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред П. о. с. в двуседмичен срок, считано от 27.01.2020 г. на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: