РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 559/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1.
Предявени са субективно
и обективно съединени искове по чл. 29, ал. 5 от ЗК и чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от ищеца П.Г.П., упълномощил
като проц. представител адв. В.Т. от Адвокатска колегия – гр. София (л. 5, л. 114) срещу ответника К. ЗКПУ Т.за осъждането на последната да му заплати на ищеца:
1.1. равностойността на дяловата му вноска (главница),
дължима на осн. чл. 29, ал. 5 от ЗК, в размер на 12 234,00 лв.;
1.2.
мораторна
лихва чл. 86, ал. 1, изр.
1 от ЗЗД от датата на получаване на
нотариалната покана от ответника от 05.02.2019 г. - 24.10.2019 г.
(вкл.), в размер на 890,36 лв.
1.3.
законната
лихва по чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД върху главницата от
момента на подаването на исковата молба (25.10.2019 г.) до окончателното
изплащане на задължението.
1.4. Твърди се, че членството на ищеца в кооперацията било
прекратено. С оглед на прекратеното му членство в ответната кооперация,
следвало да получи внесения дялов капитал който бил в размер на 12 234 лв.
2.
Ответникът ответника К. ЗКПУ Т. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Р.А. от
Адвокатска колегия – гр. Силистра.
2.1.
Оспорва се, че
ищецът е внесъл дялов капитал в претендирания размер. Твърди, се дяловият
капитал е увеличен неправомерно в периода: 2011 - 2013 г.
2.2.
Признава се, че общият размер бил е 9 805,20
лв., от които са изплатени общо 7 000 лв., поради което е налице непогасен
остатък от 2 805 лв.
2.3.
Направено е възражение, че вземането с оглед срока по
чл. 29, ал. 5 от ЗК не е изискуемо.
От
фактическа страна
3.
По
делото е разпитан свидетеля Георги П.Г. (син на ищеца), чиито показания не допринасят за
изясняването на обективната истина (л.
161).
4.
По
делото са изслушани:
4.1.
съдебна графическа
експертиза (СГЕ - л. 141 и сл.)
4.2.
съдебна
икономическа експертиза (СИЕ - л. 209 и
сл.)
5.
От
страна на ответника е подадена жалба, в резултат на което е образувано сл. д. № 39/2019 г. по на ОСлО към СсОП. Последното е с предмет извършени
престъпления във връзка с увеличаването на дяловия капитал в кооперацията.
Производството е приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство, след което следственото дело е приложено като доказателство по
настоящото дело.
7. На 30.04.2011 г. е проведено заседание
на Общо събрание на кооператорите (ОСК) на ответната кооперация, на което е
приет годишния финансов отчет (ГФО) за 2010 г. Липсва решение за увеличаване
на дяловия капитал. Протокол № 21/30.04.2011 г. е представен по
горепосоченото следствено дело (класьор № 4, л. 322 - 324).
Извлечението от протокола е публикувано в интернет - страницата на Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на ответника - раздел „Дело” -
документи, приложени към Заявление Г1 вх. № 20110517104851 - Протокол.
8. На 28.04.2012 г. е проведено заседание
на ОСК, на което е приет ГФО за 2011 г. По т. 3[1] от
дневния ред е взето решение за увеличаване на дяловия капитал. Протокол № 22/28.04.2012 г. е представен по горепосоченото
следствено дело (класьор № 4, л. 325 - 327). На трета страница от протокола (л. 327 от
сл. д.) е включен следния текст: „…А. Т. запозна
присъстващите с годишния счетоводен отчет на кооперацията. За целта
кооперацията приключи с печалба 605 000 лв., от тях 60 000 лв. е
данък 108 960 лв. е фонд резервен и 435 833 лева да се разпредели по
дяловия капитал, след което беше гласувано приемането му от Общото събрание
единодушно.” Извлечението от протокола е публикувано в интернет -
страницата на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на ответника
- раздел „Дело” - документи, приложени към Заявление Г1 вх. № 20120514133749 -
Протокол.
9. На 27.04.2013 г. е проведено заседание
на ОСК, на което е приет ГФО за 2012 г. По т. 8 от дневния ред е взето решение
20% от печалбата за 2011 г. да се изплати като дивидент, а разликата да се
капитализира към дяловия капитал на всеки член - кооператор съгласно дяловете
му. Протокол № 23/27.04.2013 г. е представен по горепосоченото следствено
дело (класьор № 4, л. 328 - 335). Пълният протокол и извлечението от него са
публикувани в интернет - страницата на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ
по партидата на ответника - раздел „Дело” - документи, приложени към Заявление
Г2 вх. № 20140218150529 - Протокол от извънредно редовно общо събрание.
10. На 02.10.2017 г. от кооперацията е
получена молба на ищеца, с която същият заявява, че желае да „изтегли”
6 000 лв. от дяловия си капитал (л.
27).
11. На 16.10.2017 г. е издаден разходен
касов ордер, съгл. който от ответника на неустановено лице е заплатена сумата
от 3 534,80 лв., с основание „изпл. дялов капитал” (л. 15). Законният представител на кооперацията е уточнил, че в
този документ липсва подпис на ищеца, поради което съдът приема, че тази
сума не е получена от ищеца (л. 130).
12. На неустановена дата е съставена сборна
ведомост, в която е посочено, че на ищецът е изплатен 2 000 лв. от дяловия
му капитал „Д.к,”, като са удържани 100 лв. данък и е получена сумата от
1 900 лв. (л. 50). Открито е
производство по оспорване на истинността на документа, по отношение на
автентичността на положения за ищеца подпис. СГЕ е установила, че документът е
подписан, поради което съдът приема, че сумата от 1 900 лв. е получена от
ищеца.
13. На 08.08.2018 г. ищецът е подал молба
до УС на кооперацията, с която заявява, че прекратява членството си в
кооперацията (л. 29).
14.
На 19.07.2018
г. от кооперацията е получена молба на ищеца за изплащане на дяловия му
капитал в размер на 12 234 лв. (л. 19). На
05.02.2019 г. е връчена и нот. покана със същото съдържание (л. 25).
15. На 23.03.2019 г. е са взети решения на
ОСК на кооперацията (л. 7 и сл.):
15.1. по т. 1.3 от дневния ред, с което е
констатирано, че е ищеца е прекратил членството си в кооперацията;
15.2. по т. 5 от дневния ред, с което е приет ГФО
на кооперацията за 2018 г.;
15.3. по т. 8 от дневния ред, с което се намалява
дяловия капитал от 2013 г. (1 556 000 лв.) до размера от 2010 г.
(764 258 лв.).
I.
По допустимостта
16.
Съдът намира,
че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
II.
Общи положения
17. По отношение на актуализацията на
дяловите вноски
17.1. Дяловите вноски на член - кооператорите (образуващи в своята съвкупност дяловия капитал на кооперацията) са динамична величина и се равняват на внесените от тях парични средства, които следва да бъдат актуализирани по предвиден от закона ред.
17.2. Актуализирането по установения нормативен ред означава наличие на нормативни актове от различен вид (закони, наредби, правилници и др.), които да уреждат изрично необходимостта, а така също и методиката за актуализиране на въпросните вноски в кооперацията, които актове не е нужно, а е и практически невъзможно да бъдат изчерпателно изброени предварително в ЗК, но същественото за тях е, че следва да имат нормативен характер и да уреждат именно отношенията по актуализация на тези вноски. Като пример за нормативни документи, които предвиждат определен ред за актуализация на вноските в кооперацията, могат да бъдат посочени напр. ПМС № 433 от 19.11.1007 г. с което се приема Методика за ревалоризация на активите и пасивите на предприятията към 31.11.1997 г., както и изискванията на Закона за счетоводството и новите счетоводни стандарти с влизането им в сила от 01.01.2002 г., според които всяко предприятие е длъжно да извърши преоценка на ДМА, като същите се отчетат по справедлива стойност, а не по балансова, което предполага да се изследва извършвана ли е такава преоценка в конкретното предприятие и как това се е отразило или следва да се отрази на дяловата вноска на отделния кооператор. Такъв акт е и Закона за деноминация на лева, в сила от 05.07.1999 г.
17.3. При положение, че няма други нормативни актове, които да са предвиждали такъв нормативен ред и които са приложими и за кооперацията, то единствената друга възможност за актуализация на дяловите вноски е в правомощията на ОСК, което може да взема решение за промяна на размера на предвидената в устава дялова вноска по арг. от чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗК. В тази връзка няма пречка дяловия капитал да бъде увеличен и за сметка на неразпределената печалба съгл. чл. 33, ал. 3, изр. 2, предл. 2 от ЗК.
17.4. От изложеното дотук следва, че актуализация на дяловата вноска може да бъде извършена било директно по силата на закона, но с изрично решение на ОСК.
18. По отношение на размера на дяловите
вноски
18.1. В законът е посочено, че бившият - член кооператор има право при напускането си на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви. Казуистичното изброяване изключва възможността за получаването на ликвидационен дял от имуществото на кооперацията (какъвто е например случая при напускане на съдружник в ООД).
18.2. Дяловата вноска по смисъла на действащия ЗК е нещо различно от т. н. „имуществен дял” - понятие което е било употребявано в ЗК преди изменение с ДВ, бр. 13 от 2003 г. В този смисъл чл. 29, ал. 3 от ЗК (ред. към бр. 98 от 2001 г.) е предвиждал, че имуществените дялове на кооперацията се актуализират всяка календарна година съобразно дяловия капитал от предходната година и се вписват в книгата за регистрация на кооператорите. Така използвано понятието „имуществен дял” разкрива сходство с вземането на прекратилия участието си съдружник в търговско дружество, което вземане се определя по реда на чл. 125, ал. 3 от ТЗ въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването,което предполага изследване на цялото имущество на търговското дружество. Това имущество се променя и това негово променливо състояние следва да намери адекватен израз в съответния счетоводен баланс на предприятието. Имуществения дял на прекратилия участието си съдружник в търговското дружество се определя именно на база на неговия дял от капитала на дружеството, отнесен към актуалното към месеца на прекратяване състояние на цялото имущество на това търговско дружество. При това състоянието на това имущество може да е станало тактова в резултат на осъществяваната от него стопанска дейност, че да не достига за покриването дори на номиналния размер на дяловия капитал, т. е. то може да е с отрицателен знак и в такъв случай съдружника няма да получи претендирания от него имуществен дял. Ако пък това имущество на дружеството се е увеличило значително поради успешната търговска дейност, то стойността на имущественият (ликвидационен) дял на съдружника ще бъде значително по - голяма от номинала на дяловия му капитал.
18.3. Различна е уредбата в действащия ЗК, която според съда цели да се гарантира на прекратилия участието си кооператор, че ще получи направената от него дялова вноска, независимо от конкретното състояние на имуществото на кооперацията. Именно в тази връзка следва да се разгледа и нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗК, която предвижда, че дяловата вноска на кооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение за негови задължения, докато такава забрана няма по отношение на дружествения дял на съдружник в търговско дружество.
19. В този смисъл доводи са развити и в Решение № 113/21.06.2017 г. по в. търг. д. № 121/2017 г. на Окръжен съд - гр. Добрич, Решение № 462 от 10.10.2014 г. по в. гр. д. № 691/2014 г. на Окръжен съд – гр. Плевен, Определение № 268/12.11.2015 г. по т. д. № 224/2015 г., II т. о. на ВКС и статията на проф. д-р Г. С. „Имуществени последици при прекратяване на членството в кооперация” (Списание "Търговско и облигационно право", бр. 3, март 2014 г., 5 стр.).
20. По отношение на възможността за
получаване на дяловите вноски от кооператорите
20.1. Както вече бе отбелязано по - горе (вж. т. 18.1), законът предвижда изплащането на внесените дялови вноски единствено при прекратяване на членството му в кооперацията съгл. чл. 9, ал. 1, т. 7 от ЗК.
20.2. Дяловата вноска определя участието на кооператора в дейността на кооперацията, като е предвидено, че същите отговарят за задълженията на кооперацията до размер на дяловите им вноски (освен ако в устава не е предвидено друго - чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗК). Именно поради тази причина размерът на вноската, може да бъде променен по нормативен ред или с решение на ОСК (вж. т. 17). По този начин косвено може да се стигне до връщането на част от вноската (напр. при намаляване на размера на дяловите вноски и вземане на решение за изплащането им на кооператорите).
20.3. До изплащане на дяловата вноска може да се стигне и при ликвидация на кооперацията (вж. т. 18.4).
20.4. В обобщение съдът намира, че дяловите вноски не могат да бъдат изплащани на кооператорите, без да са налице визираните в предходните подточки на т. 20 предпоставки (за разлика например от допълнителните и целеви вноски, които подлежат на връщане съгл. чл. 31, ал. 3 от ЗК).
III.
По иска за заплащане на дяловата вноска
22. Членството на ищеца в кооперацията е
прекратено на 08.09.2018 г. с изтичането на срока по чл. 12, ал. 3 от ЗК (вж. т. 6).
23. В
тази връзка за ищеца е възникнало правото по чл. 14, ал. 1, предл. 1, във вр. с
чл. 9, т. 7 от ЗК да получи направената дялова му вноска от капитала на
ответната кооперация.
24. За
да бъде получена същата, следва да бъде доказано по безспорен начин:
24.1. внасянето
на дяловата вноска;
24.2. актуализацията
на същата по предвидения в закона ред;
24.3. приемането
на ГФО за годината на прекратяването.
25. Относно увеличаването на дяловия капитал и
изплатените на ищеца суми
25.1. По делото не се спори, че към 31.12.2010 г.
размерът на дяловата вноска на ищеца е бил 9 805,20 лв., поради което
съдът приема, че вноска в такъв размер е внесена от ищеца.
26. През 2011 г. СИЕ е установила, че размерът на
дяловата вноска на ищеца е увеличен с 3 773,72 лв., като е отчетено изплащането
на сумата от 5 000 лв. на 11.11.2011 г. и в счетоводството на ответника е
отразен размер на дяловата вноска от 8 578,92 лв. Увеличаването на дяловата
вноска е извършено без правно основание, тъй като липсва решение на ОСК за
увеличаването на дяловия капитал. Изплащането на част от дяловата вноска
съответно е извършено също без правно основание, тъй като не са налице
основанията, визирани в т. 20. Поради тази причина счетоводните операции, касаещи дяловата вноска
на ищеца, извършени през 2011 г., следва да бъдат игнорирани, което налага
извода, че към края на 2011 г. размерът на дяловата вноска е същият,както е
през 2010 г. - 9 805,20 лв.
27. През 2012 г. СИЕ е установила, че размерът на
дяловата вноска на ищеца е увеличен с 2 902,89 лв. Увеличаването е извършено в
изпълнение на решение, взето от ОСК на 28.04.2012. Поради тази причина съдът
намира, че размерът на дяловата вноска през тази година се е увеличил на 9
805,20 + 2 902,89 = 12 708,09 лв.
28. През 2013 г. СИЕ е установила, че размерът на
дяловата вноска на ищеца е увеличен с 753,10 лв. Увеличаването е извършено в
изпълнение на решение, взето от ОСК на 27.04.2013 г. Поради тази причина съдът
намира, че размерът на дяловата вноска през тази година се е увеличил на 12
708,09 + 753,10 = 13 461,19 лв.
29. По отношение на изплатената на 16.10.2017 г.
част от дяловата вноска на ищеца в размер на 2 000 лв. съдът приема, че и тази
сума е недължимо платена, тъй като не са били налице основанията, визирани в т.
20.
30. Относно намаляването на дяловия капитал
30.1. През 2019 г. е взето решение да се намали дяловия от
2013 г. - 1 556 000 лв. до размер на дяловия капитал от 2010 г. -
764 258 лв. (вж. т. 15).
30.2. Съдът приема, че решението за намаляване на
капитала е нищожно поради липсата на предмет по смисъла на чл. 26, ал.
2, предл. 1 от ЗЗД, поради долуизложените съображения.
30.3. Съдът е приел, че ОСК може да увеличава и
намалява дяловият капитал, а оттам и дяловите вноски (вж. т. 17).
30.4. В случаите, когато дяловите вноски се
намаляват, следва да бъде изрично посочено, целта на намаляването и как ще се
извърши самото намаляване. Такова изискване е предвидено за ООД (чл. 149, ал. 2
от ТЗ) и АД (чл. 199, ал. 3 от ТЗ). Независимо, че кооперацията не е капиталово
дружество и дяловите вноски се различават по правна и икономическа същност от
дялът в капиталовите дружества (вж. т. 18), намаляването на
капитала (респ. намаляването на дяловите вноски) е свързано със сериозно
засягане на правата на кредиторите и самите кооператори. Както вече бе засегнат
проблема по - горе в изложението, ЗК предвижда значително по - голяма защита на
имуществените интереси на кооператорите в сравнение с тези на съдружниците в
ООД, като е гарантирано получаването на дяловата вноска независимо от
резултатите от икономическата дейност на кооперацията. Поради тази причина не
може да се приеме, че в решенията за намаляване на капитала на ООД и АД следва
да е посочена целта и начина на намаляването на капитала, а за намаляването на дяловите
вноски в кооперацията такова изискване е неприложимо.
30.5. В конкретният случай в решението за
намаляването на дяловия капитал е следвало да бъде посочено дали стойността от
намаляването на капитала ще бъде изплатена на кооператорите, ще бъде отчислена
в полза на някой от фондовете по чл. 33, ал. 2 от ЗК или др.
30.6. Непосочването на начина за извършването на
намаляването на дяловия капитал прави решението практически неизпълнимо, което
обуславя и извода на съда, че същото е нищожно поради липса на предмет.
30.7. Аргумент в тази насока са останалите
констатации на СИЕ. Последната е установила, че намаляването на дяловия капитал
не е отразено в отчетите на кооперацията, като вместо да бъде намален
собствения капитал същият се увеличава (видно от таблицата в СИЕ за
2018 г. собствения капитал на кооперацията е 885 000 лв., а за 2019
г. той е увеличен на 1 226 000 лв.). Стойността на намаления дялов
капитал е отписана от счетоводна сметка № 101 „Основен капитал, изискващ
регистрация” и е записана в сметка № 102 „Капитал, неизискващ регистрация (за
консорциуми и дружества по ЗЗД)”. Т. е. самата кооперация и след решението от
2019 г. продължава да третира „намалената” част от капитала като част от
собствения си капитал.
30.8. Освен това следва да бъде отбелязано, че
решението се явява като лишено от предмет и поради факта, че стойностите на
капитала, с които борави, не съответстват на действителния размер на капитала
към 2013 г. Решението е да се намали дяловия от 2013 г. - 1 556 000
лв. до размер на дяловия капитал от 2010 г. - 764 258 лв. СИЕ обаче е
установила, че стойността на капитала към съответните календарни години е
различен. Съгласно ГФО за 2010 г. стойността на собствения капитал на
кооперацията действително е 764 000 лв. Същият към 31.12.2013 г. обаче е 1
414 000 лв. (а не 1 556 000). Следователно на първо място
намаляването на капитала не може да бъде извършено, тъй като е неточна разликата
между стойностите през 2010 г. и 2013 г., поради което не може да се установи
точната сума на намаляването, а оттам да се предвиди за какво ще бъде
предназначена тази сума.
30.9. Този недостатък на решението на ОСК от 2019 г.
се задълбочава още повече в светлината на факта, че към момента на намаляването
(2019 г.) стойността на капитала е абсолютно различна - 885 000 лв., което
от своя страна променя изцяло и сумата, с която се намалява дяловия капитал.
Именно поради тази причина намаляването на капитала би могло да се извърши от
актуалната стойност на капитала (към 31.12.2018 г.), но не и от стойност за
предходен период (2013 г.), тъй като дяловия капитал е динамична величина и
няма как решението на ОСК да рефлектира върху вече реализирали се
правоотношения съобразени със стойността на капитала в този период (така
например в периода 2013 – 2019 г. може да са приети нови кооператори да са
напуснали кооператори, на които е заплатена увеличената дялова вноска и др.).
31. В обобщение на всичко изложено, съдът намира,
че към момента на приключването на устните състезания размерът на дяловата
вноска на ищеца е 13 461,19
лв. Съдът е поискал присъждането на по - малка сума, с оглед на което искът
следва да бъде уважен до претендирания размер - 12 234 лв.
32. Изискуемостта на тази сума е настъпила съгл.
чл. 14, ал. 1, изр. 2 от ЗК след одобряване на ГФО за 2018 г. на ОСК, проведено
на 23.03.2019 г. (Решение № 150 от
5.11.2010 г. по т. д. № 165/2010 г., I т. о. на ВКС). Към момента е изтекъл
и тригодишния срок по чл. 29, ал. 5 от ЗК.
IV.По иска за
заплащане на мораторна лихва
33. Мораторната лихва следва да бъде присъдена за
периода след настъпване на изискуемостта, т. е. з периода 24.03.2019 г. - 24.10.2019
г. (вкл.) на осн. чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, като същото възлиза на 730,70
лв.
Разноски
34. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото съобразно уважената част от иска в размер на 3 431,35 лв.
35. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на:
1. Разходен касов ордер № 1270/11.11.2011 г., изд. от ответника, по
отношение на авторството на положения за П.Г.П. подпис срещу „Подпис:”, над
„Съставил:”;
2. Сборна ведомост по отношение на положения за П.Г.П. първи подпис в
колона „Подпис”, срещу записа в колона „словом” - „хиляда и деветстотин лв.”.
ОСЪЖДА ответника К„З.К.П.У.„Т.”, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********да заплати на ищеца П.Г.П., с ЕГН **********, равностойността на дяловата му вноска (главница), дължима
на осн. чл. 29, ал. 5 от ЗК, в размер на 12 234
лв. (дванадесет хиляди двеста
тридесет и четири лева); мораторна лихва върху главницата за периода от 24.03.2019 г. до 24.10.2019 г. (вкл.), в размер на 730,70
лв. (седемстотин и тридесет лева и седемдесет стотинки); законната
лихва върху главницата от момента на подаването исковата молба
(25.10.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за присъждане на мораторна
лихва върху главницата, за периода:
05.02.2019 г. - 23.03.2019 г. (вкл.), респ. за разликата между уважения размер
- 730,70 лв. и претендирания такъв - 890,36 лв.
ОСЪЖДА ответника К„З.К.П.У.„Т.”, с ЕИК ********, да заплати на ищеца П.Г.П., с ЕГН **********, направените по делото разноски, възлизащи 3 431,35 лв. (три хиляди четиристотин тридесет и един лева и тридесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: